За страстната седмица, постите... и други неща

Днес започна Страстна седмица - последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Тя е последната от Великденския пост и всеки ден от нея се нарича "велик". Според православния календар тази седмица завършва с Великден. Това, разбира се, дава повод за някои размисли, в това число и у хора, които принципно не считат себе си за набожни. Гледам, чета и чувам всякакви въпроси по темата за постите ("Как да постя?", "Колко време", включително и "Колко кг. ще сваля, ако постя Х дни?"), затова си позволявам да изложа някои свои виждания. Не е лошо, в това объркано време и обществен и духовен хаос, човек поне за малко да се позамисли, особено преди светлия празник (за които все още го намират за такъв). Още от древността постът във всички религии е бил средство, прилагано за пречистване на душата. Постепенно християнското съзнание е започнало да променя смисъла и значението на Поста, като малко по малко го е превърнало в спазване на чисто формални предписания и ограничения в храненето. Неслучайно в книгата "Постен Триод" четем: "Напусто се радваш, душо моя, че се въздържаш от храна, защото не си очистена от страстите. В теб го няма желанието да се поправиш, като измамна ще се уподобиш на злите демони, които никога не ядат! Ако продължаваш да съгрешаваш, твоят Пост ще бъде безполезен..." . Съвсем погрешното разбиране на Поста, за жалост днес разпространено масово, определя предимно отрицателното отношение към него като към неудобство, на което се съгласяваме доброволно (и/или неохотно). Създава се усещането, че Постът е време, когато нещо само по себе си приятно и хубаво е забранено, като че ли човек търси удовлетворение в това да се мъчи. Постът означава тъкмо обратното – завръщане към нормалния живот, възстановяване на непреходното, "небесното" и вечното у нас. В основата е пречистването на нашия дух от всичко, което обикновено го замъглява. Изглежда просто невероятно до каква степен умът ни е запълнен и замърсен от всякакъв род грижи, интереси, безпокойства и впечатления и колко трудно е да се ориентираме в тях. Нека сме наясно - постът не бива да бъде самоцел, а едно от средствата за постигане на по-висши цели. Същото важи и за здравето като цяло. Постът служи евентуално за подобряване на здравето, а това, от своя страна помага за провеждането на умствени и духовни занимания. Организмът трябва да бъде лишен от нещо физическо (каквото и да е - може да бъде дори само сутрешното кафе или цигара, например, или обичайната разходка из Мола на ден), но не за да се мъчи и да "страда", а за да съсредоточи енергията си за различни от обичайното му ежедневие дейности - така че да ги проведе без обичайните разсейващи го мисли. Няма нужда да навлизаме в дискусии доколко нашето общество е вторачено в храната и производните й - една трета от рекламите по телевизията, на улицата, във вестниците, са на хранителни продукти. Друга една трета - на лекарства. Трета - на продукти за отслабване. И къде остана мястото за други важни неща от живота? Не вярвам много хора да умират от желание, когато един ден си отидат от този свят, думите им да са: "Цял живот мислех какво да сготвя вкъщи... и после - как да отслабна... и за друго не остана време!". Четене на духовна литература (човек се учи докато е жив и винаги има какво да научи още), посещение или обаждане на някой близък, отдавна нечуван; помощ или дори само две добри думи на някой болен или тъжен човек... Духовно е всичко, което ни извежда извън границите на едното непосредствено физическо съществуване. Или всичко, свързано с което и да е - и най-мизерното същество, на което можем да помогнем. Всяка дейност, извършена с душа и с чувство - и добре приготвената вечеря, и добре изчистената къща, и добре свършената работа - дава възможност за духовно обогатяване. Именно това аз виждам като истински смисъл от постите и много неща, над които обичайно не се замисляме... Станаха много думи, а заобикалям около основното. А то е - човек трябва преди всичко да изясни причината/ите да иска да пости (ако иска). Ако не е крайно наложително (например много сериозен здравословен проблем) и човек не чувства дълбока вътрешна увереност - по-добре е да не го прави въобще. Ако целта е единствено разтоварване и детоксикация, не е нужно това да става непременно чрез пост - това е един начин, а има и много други. Ако е за духовно и психично пречистване - вече се написа по-горе. Хранителното въздържание помага, но смятам, че за духовно пречистване трябват доста по-големи усилия - не "отвън", а преди всичко "отвътре". Обикновено човек не си дава сметка колко пари, нерви, време отиват за купуване, готвене, подреждане на (че и упражнения, поради евентуални излишни килограми заради) храната. Същото важи и за многото пари за неща, от които реално нямаме нужда. Като се абстрахираме от несъмнено огромния разход за ток, вода, осигуровки, такси, дом и семейство - немалкото средства се харчат и "между другото", специално от средностатистическия човек от така наречената "средна класа" (не изключвам себе си от това число). Мнозина от нас биха загинали не от евентуално редуциране на средствата, а защото умът ни не може да понесе това редуциране... и това е нещо, което определено не дава повод за гордост.