Датата е 31.05. С последна цигара в уста, докато още не е влязла в сила забраната, между поредните "разтърсващи" новини за щети и жертви от трусове и наводнения, сядам да напиша нещо тук. Пореден 24-ти май мина и замина; минава и заминава поредна вълна от абитуриентски балове, огласяна от хорово броене до 12 (понякога накъсано, с по няколкосекундна пауза между цифрите, или някоя и друга незначителна грешка при броенето)и бясно бибипкане на клаксони, сред което сегиз-тогиз има и нещо приятно и интересно за гледане на фона на масовата вълна от простотии... Разбира се, винаги има и стилни, интелигентно и добре облечени и оригинални в избора си младежи и девойки; така както винаги има последователи на чалга-културата или порно-естетиката. Примери винаги и в голям брой може да се намерят както за едното, така и за другото явление. Често обаче човек е склонен да се вторачва само в едното - и то обикновено в негативното - и да натъртва на него, а другата страна на монетата сякаш я забравя. Чета сега едно каренце в броя на вестник "Стършел" от 25-ти май, под рубриката "Бар "Наздраве"", озаглавено "Среднощен урок" и си мисля, че колегата-стършел Петър Софрониев - когото лично аз по принцип много уважавам - нещо го е ужилил негативизма и черногледството, та е решил на свой ред и той да жили наоколо си... "Дни преди Празника на просветата и славянската писменост имахме възможност да научим, че лека-полека родните учители придобиват все по-голямо самочувствие" - пише Софрониев и дава пример как в китно възрожденско градче учителка почерпила порядъчно себе си и своите ученици късно вечерта в нощен бар, след което на рутинна полицейска проверка на документи демонстрирала арогантно (и видимо пиянско) поведение, което накрая довело до арестуването й. Следва дидактическо мъдруване, размахване на пръст и въсене на вежди по отношение на родното образование, мрачни умозаключения и прогнози, недаващи повод за оптимизъм... Лошо няма, подобни изводи и начин на мислене са ми много много добре познати, само че да се даде един, макар и (относително) ярък пример съвсем не е достатъчно, за да се докаже тезата за "порасналото самочувствие на учителите". По същата логика и аз бих дала на г-дин Софрониев пример как на 24-ти май по телевизия СКАТ, от 10.30 в предаването на Любомир Захариев се разви много обстойна и съдържателна дискусия на теми, вариращи от историята и значението на славянската азбука и езика, през образованието като такова и в частност, та чак до ролята на родните политици в него (която главно и значително допринася за тоталното му окастряне). Ако г-дин Софрониев беше хвърлил един поглед на същата тази дискусия, щеше да има съвсем друго мнение както за нивото, така и за самочувствието на българския преподавател. Да, знам, че да давам един-единствен пример с Николай Николов (представител на българското учителство в тази конкретна ситуация, а и в много други от преди някоя и друга година) също е неподходящо, тъй като е "единичен случай" и пак е рефлексия на същия механизъм на разглеждане само едната страна на монетата, но е хубаво човек да се подсеща от време на време колко относителни са нещата в действителност и колко често са въпрос само на тълкувание. Друго нещо, което ми прави впечатление е, че колегата-стършел пише как "практиката ученици и преподаватели да си пият и купонясват заедно не е от вчера и днес". Написано с леко негативна конотация, която ми се струва очевидна, за да не кажа "очевадна". А какво нередно или страшно има в това учители и ученици да купонясват заедно, бих попитала аз? От една страна Софрониев сам е отговорил на въпроса, че причината се крие в търсенето на по-близък контакт с ученика и премахване на дистанцията; а от друга страна близкият контакт на учителя с учениците е изключително необходим чисто и просто от факта, че това са на първо място хора, а после - всичко друго. И аз самата съм купонясвала заедно със свои учители от гимназията, с много от които поддържаме чудесни приятелски отношения и в момента. Друг е въпросът как точно се осъществява тази практика и че границите между безобидното, неприличното и абсолютно просташкото "купонясване" са много размити и често се преминават лесно. Но ако няма кой да поддържа близък контакт с учениците, като с човешки същества (щото по понятни причини родителите често са по-заети и ангажирани с мисълта как ще изкарат месеца, отколкото с различните радости и терзания на своите рожби), тогава вече бихме станали (и сме ставали) свидетели на наистина масовото оскотяване, от което кичозните тоалети и просташко-селското поведение по време на баловете е просто една минимална проява... Така че в заключение бих казала на г-дин Петър Софрониев да укроти малко "жилото" на словото си и да не гледа едностранно на един проблем, който има твърде много аспекти, всеки от които заслужава да бъде задълбочено разгледан отвсякъде - нещо, с което вече много хора сме се заели отдавна и, разбира се, сме винаги отворени за нови и нови мнения и идеи как при всички случаи да подобрим сегашното положение. А това може да стане, и трябва - стига да има желание и да се търсят начини, а не оправдания...