десет бона получава.
И не мисля, че е щура -
щур е, който й ги дава.
Това четиристишие на непознат за мен автор, е първото нещо, което ми идва на ума когато се сетя за наскоро станалата факт европейската субсидия за най-големия производител на "поп-фолк" звезди и слънца в България, Митьо Пайнера.
Случаят с Митьо Пайнера, спечелил субсидия по Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, ражда крайно противоположни и остри мнения и твърде малко размисли.
За да бъда пределно ясна в своята позиция, бързам да подчертая, че самата аз мразя чалгата, не ми харесва навлизането на въпросния жанр на всички нива в живота ни, но ако чувството на неодобрение не се обвърже и с малко разум, подобна ненавист ще напомня озъбените физиономии и бръснати глави на нео-нацистите.
За да сме честни, трябва да споменем, че професионален подход към своите изпълнители и ключови елементи от музикалния бизнес има само във въпросната, макар и ориенталски ориентирана в своите предпочитания, фирма, "Пайнер мюзик". Именно в тази музикална компания са събрани най-големите звезди на поп-фолка. Като оставим настрана неизбежните дефекти и пропуски в бизнеса на димитровградските продуценти, безспорен факт е, че именно Пайнер е единствената, за съжаление, към момента професионална музикална компания у нас. За годините на своето съществуване, димитровградците доказаха, че са фабрика за звезди и слънца в сферата на поп-фолка. Не е тайна, че която и да е що-годе гласовита девойка от улицта да хванат Пайнер, почти неотменно са в състояние да я направят известна, поне за пред очите на широката общественост, и да лансират нейни изпълнения, превръщайки ги в "хитове" (макар и думата в случая да е употребена с много големи уговорки). Продуцентите са изработили идеалната стратегия да привлекат всенародното одобрение към когото те си решат и, съответно, да отблъснат интереса от тези, които не са фаворити на шефовете към въпросния момент. Колкото и неетичен да е този подход в личностен аспект, в духа на професионализма и бизнес стратегията, методът е достоен за възхищение. Безспорен е фактът, че нито една от певиците на Пайнер, не би била това, което е, без да има музикалния магнат зад гърба си и добре изчислената политика за създаването на една фолк звезда, фолк слънце, или кой както иска да го нарича. Трябва да признаем, че въпросната фирма е единствената, която предлага всичко необходимо за една музикална кариера. Колкото и оплюван и одумван да е жанрът, известен като чалга, единствено там се намират най-ярките примери за качествени видео клипове, добър подбор на песни - макар и в 90% от случаите, краден от съседски на страната ни изпълнители - и само там се залага на така важната в този бранш визия на изпълнителите.
Пак казвам, това не е защита, а коментар върху фактите, такива, каквито са, и с оглед на които спечелването на субсидията от Пайнера изглежда в някаква степен логично и оправдано. В такъв случай каква е функцията на стожерите на българската култура и съответните гении на изкуството? Дали завладяват сърцата и умовете на непросветения народ, за да отхвърлят надалеч “пагубното” влияние и да удавят във финес и дълбочина просташката чалга? Въпросната "чалга" у нас има две страни - тази на кючеците, и тази на префърцунения и префинен менте-продукт на хора като споменатите в публикация на г-дин Иво Инджев(http://ivo.bg/2013/01/16/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A/) - Ал.Морфов, Данаилов и др. - която намали до минимум класиката по сцените, заменяйки я с някакви жалки вулгарни халтури, които с нищо не са по-добри от тези на Пайнера.
Проблемът не е в конкретния случай. Проблемът е, че 20 години така и реално не се даде решителен отпор на масовото чалгизиране, никой не попречи на чалгата да навлезе на всички нива и да опростащи всички възможни сцени. Реакцията на много бълващи огън и жупел културтрегери в случая е не само безсмислена, но и крайно закъсняла.
Оказва се, че хората масово дават категорична оценка - "въпросният Пайнер е едно подставено лице на червените перачи на пари, които от десетилетия опростачват младото поколение и деморализират обществото чрез чалгата; откъде накъде ще бъде субсидиран с европейски пари?!". Ние категорично приемаме, че подобно субсидиране е абсурдно, но като започнем от мнозината коментиращи, минем през храмове на българската култура и съответните гении на изкуството, та чак до масата "специализирани" журналисти, никой ясно и категорично не заявява: "Църквата ни за целия преход успя да заклейми Хари Потър, Мадона, архонти и попове да се хващат за брадите с повод и без повод, но за повече от 20 години не намери време да се изкаже за чалгата, която се лее по телевизия, радио и медии, клубове и даже предизборни кампании", нито пък че "Европейските фондове се дават, за да се формират и подпомогнат на национално ниво типове политики. А в областта на културната политика, това са програми, които се финансират от данъкоплатците в последна сметка - европейските, но и от нас".
Резултатът от подобни закъснели реакции и дългогодишно мълчание, всички много добре го виждаме. Вместо чалгата да бъде култивирана и възпитана в духа на евро-ориентираната музика и култура, на практика се получава точно обратното - "Гюбек къмпъни" Пайнер асимилира малцината оживели представители на нормалната музика и ги употребява в личните си цели да превърне в силиконова долина цяла България. Вместо по-културните, по-образовните, по-просветените, да вземат под крилото си бедното селянче Митко, дошло да покорява столицата със свитата си селски моми от Горно Нанадолнище, те наистина превзеха както града, така и страната и ни се качиха на главите да си връткат необятните телеса под звуците на музика, която навява неадекватна веселба и текстове, унизителни за човешкия интелект. Както се казва, пусни го под масата - то ще се качи на масата и ще запее "Води ме в някоя квартална кръчма". За жалост не се ограничиха само с пределите на кварталната кръчма и в момента въпросните звуци се разнасят дори из най-престижните места из страната.
Хубаво е да спазваме стандартите на европейските правила и традиции... но, моля, не ми хвалете двойните стандарти.
