Дали аз закъснях, или барманът бързаше...
И защо закъснях - щото бях пиян като пън!
Отшумяха мехурчета, шампанското свършваше...
Отшумя, изветря, сякаш в най-мрачния сън.
На тезгяха редят се, редят се мастиките...
Побелели кристали валят като сняг.
Аз не чакам голямата, не чакам, но моля те -
моля те, ти налей, налей ми я пак!
И тогава в кенефа ще бъдем пак двамата.
Ще повърнем изпитото, всичко за миг.
Ще облещим погледи - как повръщаш през рамо?
И айде, пак по своя път сами.
На тезгяха редят се, редят се мастиките...
Побелели кристали валят като сняг.
Аз не чакам голямата, не чакам, но моля те -
моля те, ти налей, налей ми я пак!
петък, март 29, 2013
вторник, март 26, 2013
Още нещо за бабичките
Срещам се онзи ден с Ани.
- Вики, Вики, Вики!
- Ани, как си?
- Вчера бях на изпит!
- И как мина?
- Седим в залата... По едно време влиза една бабичка, после още една... Викам "Колко бабички ще влязат тук?", пък колежката до мен - "Тихо, че това са асистентките!". Хахахаха! Представяш ли си, Вики?
Трудно си го представям, признавам си - и това, че днес в университетите има предимно бабички, и това, че човек отива на изпит без да си знае преподавателите... Но поне на никого не е скучно!
Из "Вики, Вики, Вики" или "Интимно с Анелия"
- Вики, Вики, Вики!
- Ани, как си?
- Вчера бях на изпит!
- И как мина?
- Седим в залата... По едно време влиза една бабичка, после още една... Викам "Колко бабички ще влязат тук?", пък колежката до мен - "Тихо, че това са асистентките!". Хахахаха! Представяш ли си, Вики?
Трудно си го представям, признавам си - и това, че днес в университетите има предимно бабички, и това, че човек отива на изпит без да си знае преподавателите... Но поне на никого не е скучно!
Из "Вики, Вики, Вики" или "Интимно с Анелия"
понеделник, март 11, 2013
За 8-ми март, Клара Цеткин... и разни други неща
И тази година "празникът на жените" мина и замина. Поздравът ми към всички на този празник е един и същ от десетилетие насам - "Честит празник на Клара Цеткин". Като оставим настрана леко ироничния, циничен и може би, според някои хора, кощунствен оттенък, идеята ми е да подтикна околните да се позамислят...
И тази година, както обикновено, на този ден по улиците ходят господа и дами с цвете, китка или цял букет в ръка; продавачи в магазини или сервитьори в заведения казват "Честит празник" и правят "отстъпка" на жени и девойки; в социалните мрежи човек не може да се вреди от картички с лалета, зюмбюли и т.н., в които се "таг"-ва всичко, де що е от женски пол и целокупното население в хор рецитира "Жена" на Блага Димитрова (понякога не съвсем точно) и току някой някъде коментира какъв подарък е приготвил на правоверната. Е, вярно е, че хората в моя списък с приятели проявиха толерантност и уважиха желанието ми да се разгранича от "празника" и да не ме включват в цветосани снимки - не мога да си изкривя душата.
Има няколко основни причини да не приемам особено добре този ден и да не го чувствам съвсем като празник - като оставим настрана устойчивото присъствие на Клара Цеткин и други ней подобни особи (въпросната персона, както знаем, е страдала от битов алкохолизъм, и може би именно това я прави лицеприятна и близка нам), както и забележимия червен оттенък, долавящ се особено силно по нашите ширини. На пръв поглед в идеята да получим (макар и веднъж в годината) цветенце и (евентуално) подаръче няма нищо лошо - едва ли има човек, независимо от пола му, който да не се зарадва на насоченото към него положително внимание. Но, както се казва, дяволът е в детайла, а действително детайлите на които в случая не е лошо да се спрем, са много. Първият има голямо сходство с празника "Свети Валентин" и неговите аспекти - нима е необходим "специален ден", в който да направим нещо положително, за да зарадваме любимия човек? Нужно ли е този ден година след година да ни става обичай, навик, а оттам, след време, и поредното досадно задължение? Много хора изпитват удоволствие да направят нещо добро за човека до себе си и без повод, а някои дори го правят всеки ден. Тук идва въпросът - непременно ли трябва любовта, обичта и уважението да бъдат засвидетелствани с подаръци? Все пак, дори в днешния "материален свят", за който пее Мадона в една своя песен, има хора, които считат чувствата за къде-къде по-важни от вещите... Говорим и за ежедневните, целогодишни, макар и дребни прояви на уважение и внимание - които могат да включват просто измиване на чиниите след вечерята, както и друг вид помощ в "незначителните", злободневни дейности, които човек е свикнал да приема за даденост. Основната идея е, че ако най-елементарно човешко отношение и респект към нашата спътница в живота, а и представителките на "прекрасния пол" изобщо, не е налично през цялата година, във всеки един аспект - то един ден, в който да се връчи цветенце и парфюмче, не е компенсация, нито ще "замаже" положението.
В днешно време целият така наречен "развит" свят, ръководен от правилата на европейската хуманистична цивилизация, е ориентиран доста еманципирано. Отдавна изчезнаха клишетата за "слабия пол", както и идеята за отхапаното от Ева парченце ябълка, което жените уж трябвало да изплащат хилядолетия наред. Съвременната жена отдавна не е ограничена в рамките на дома, кухнята и гледането на потомството - тя работи и взема същото възнаграждение за труда си, както и мъжа; а всякакви прояви на "сексизъм" и дискриминация са тотално заклеймени, поне за пред очите на широката общественост. Въпреки това, да твърдим, че е настъпил всеобщ мир и равноправие между половете, както и взаимен респект и почит, би било доста пресилено. Мигар не чуваме всеки ден някъде мъжки вулгарно-пренебрежителни коментари за някоя дама или за пола като цяло? Мигар няма все още огромно количество мъже - и, което е по-лошо, жени - считащи жените за "втора ръка хора", или верни на клишета, заклеймяващи ги като "злобни", "завистливи", "к**ки" и други подобни епитети? По тази логика и мъжете са "елементарни", "прости", "свине" и тъй нататък - стереотипи и предразсъдъци има за всичко и всички, никой не е "ощетен" - но ако хората ги приемат едно към едно и буквално, това не говори добре за тях. Разбира се, винаги ще има индивиди, смятащи жените за нисши същества, точно както и такива, според които чернокожите и монголоидите са "подвидове на човешката раса", циганите и евреите "не заслужават да живеят" и трябва да се правят "на сапун", хомосексуалността е "извращение" и така нататък, колкото и съвременната цивилизация да дискредитира подобни прояви. Най-малкото поради този факт, наличието на "празник на жената" изглежда някак неуместно - като своеобразен двоен стандарт. Още повече, че при това положение е редно да има и "празник на мъжа", при това с не по-малка популярност, за да има баланс - иначе се създава впечатление за "ознаменуваната" общност като за някакъв вид малцинство, или обратното - привилегирована група. Друг е въпросът, че самата идея човек да се гордее с половата си принадлежност - нещо, което, в крайна сметка, не ние сме избрали (макар че сегиз-тогиз разни люде оспорват дори това твърдение) - поне за мен, е изначално сбъркана; и е сходна на това да считаме една нация за "фърст енд дъ бест", единствено по силата на това, че ние се числим към нея (явление, което мнозина днес с нежност наричат "национализъм"). Да се гордеем, че имаме (с извинение за лекия цинизъм) едни или други първични/вторични полови белези, при положение, че никой не ни е питал дали искаме да се родим именно с тях - нито дали искаме да се родим българи или азербайджани, примерно - става малко смешно, за да не кажа, че попада в категорията на т.нар. "стадни инстинкти".
В днешно време празници действително има за всичко и всички - съществува ден на прегръдката, на целувката, на строителния работник, на безопасното ползване на интернет, на дробсърмата и какво ли още не - друг е въпросът дали това е нужно някому. Другият важен момент е, че изначално осми март е ден, в който се отбелязва борбата на жените за техните трудови права. Така че всичките тези цветя, подаръци и прочие са някак леко неуместни (може би за разочарование на глезлите, които очакват водене на ресторанти, скъпи парфюми, дрешки и тъй нататък). Но да не се впускаме в подробности, и без това работата се "очаршафоса" достатъчно. Основното в случая е - по-добре да има елементарно уважение и положително отношение през цялата година, отколкото "празник" веднъж в годината. Пък и, подобно на "празника на влюбените", който има желание, не му трябва строго определен ден, за да го отбележи. Въпросните "специални дни" за такова нещо са главно празник за цветарите и магазините за подаръци.
Разбира се, това не значи, че е лошо да има И такъв ден. Има хора, които с голяма радост чакат осми март - не само за да получат или направят някакъв подарък от/на спътника си в живота, но и заради символиката в него. Както стана ясно, за мен тази символика не е добра, но всеки има право на лично мнение и позиция, а пък ако на повечето хора им харесва, нека го празнуват - всяко нещо е хубаво, ако се прави с добра и положителна нагласа. Най-важното е определен празник да остане такъв и в душите и мислите на хората - ако вътрешно го възприемаме като такъв, той е такъв за нас; но ако честитките и подаръците се правят насила и по задължение, става ден като всички останали и даже може да ни накара да го чакаме с нетърпение да свърши.
И тази година, както обикновено, на този ден по улиците ходят господа и дами с цвете, китка или цял букет в ръка; продавачи в магазини или сервитьори в заведения казват "Честит празник" и правят "отстъпка" на жени и девойки; в социалните мрежи човек не може да се вреди от картички с лалета, зюмбюли и т.н., в които се "таг"-ва всичко, де що е от женски пол и целокупното население в хор рецитира "Жена" на Блага Димитрова (понякога не съвсем точно) и току някой някъде коментира какъв подарък е приготвил на правоверната. Е, вярно е, че хората в моя списък с приятели проявиха толерантност и уважиха желанието ми да се разгранича от "празника" и да не ме включват в цветосани снимки - не мога да си изкривя душата.
Има няколко основни причини да не приемам особено добре този ден и да не го чувствам съвсем като празник - като оставим настрана устойчивото присъствие на Клара Цеткин и други ней подобни особи (въпросната персона, както знаем, е страдала от битов алкохолизъм, и може би именно това я прави лицеприятна и близка нам), както и забележимия червен оттенък, долавящ се особено силно по нашите ширини. На пръв поглед в идеята да получим (макар и веднъж в годината) цветенце и (евентуално) подаръче няма нищо лошо - едва ли има човек, независимо от пола му, който да не се зарадва на насоченото към него положително внимание. Но, както се казва, дяволът е в детайла, а действително детайлите на които в случая не е лошо да се спрем, са много. Първият има голямо сходство с празника "Свети Валентин" и неговите аспекти - нима е необходим "специален ден", в който да направим нещо положително, за да зарадваме любимия човек? Нужно ли е този ден година след година да ни става обичай, навик, а оттам, след време, и поредното досадно задължение? Много хора изпитват удоволствие да направят нещо добро за човека до себе си и без повод, а някои дори го правят всеки ден. Тук идва въпросът - непременно ли трябва любовта, обичта и уважението да бъдат засвидетелствани с подаръци? Все пак, дори в днешния "материален свят", за който пее Мадона в една своя песен, има хора, които считат чувствата за къде-къде по-важни от вещите... Говорим и за ежедневните, целогодишни, макар и дребни прояви на уважение и внимание - които могат да включват просто измиване на чиниите след вечерята, както и друг вид помощ в "незначителните", злободневни дейности, които човек е свикнал да приема за даденост. Основната идея е, че ако най-елементарно човешко отношение и респект към нашата спътница в живота, а и представителките на "прекрасния пол" изобщо, не е налично през цялата година, във всеки един аспект - то един ден, в който да се връчи цветенце и парфюмче, не е компенсация, нито ще "замаже" положението.
В днешно време целият така наречен "развит" свят, ръководен от правилата на европейската хуманистична цивилизация, е ориентиран доста еманципирано. Отдавна изчезнаха клишетата за "слабия пол", както и идеята за отхапаното от Ева парченце ябълка, което жените уж трябвало да изплащат хилядолетия наред. Съвременната жена отдавна не е ограничена в рамките на дома, кухнята и гледането на потомството - тя работи и взема същото възнаграждение за труда си, както и мъжа; а всякакви прояви на "сексизъм" и дискриминация са тотално заклеймени, поне за пред очите на широката общественост. Въпреки това, да твърдим, че е настъпил всеобщ мир и равноправие между половете, както и взаимен респект и почит, би било доста пресилено. Мигар не чуваме всеки ден някъде мъжки вулгарно-пренебрежителни коментари за някоя дама или за пола като цяло? Мигар няма все още огромно количество мъже - и, което е по-лошо, жени - считащи жените за "втора ръка хора", или верни на клишета, заклеймяващи ги като "злобни", "завистливи", "к**ки" и други подобни епитети? По тази логика и мъжете са "елементарни", "прости", "свине" и тъй нататък - стереотипи и предразсъдъци има за всичко и всички, никой не е "ощетен" - но ако хората ги приемат едно към едно и буквално, това не говори добре за тях. Разбира се, винаги ще има индивиди, смятащи жените за нисши същества, точно както и такива, според които чернокожите и монголоидите са "подвидове на човешката раса", циганите и евреите "не заслужават да живеят" и трябва да се правят "на сапун", хомосексуалността е "извращение" и така нататък, колкото и съвременната цивилизация да дискредитира подобни прояви. Най-малкото поради този факт, наличието на "празник на жената" изглежда някак неуместно - като своеобразен двоен стандарт. Още повече, че при това положение е редно да има и "празник на мъжа", при това с не по-малка популярност, за да има баланс - иначе се създава впечатление за "ознаменуваната" общност като за някакъв вид малцинство, или обратното - привилегирована група. Друг е въпросът, че самата идея човек да се гордее с половата си принадлежност - нещо, което, в крайна сметка, не ние сме избрали (макар че сегиз-тогиз разни люде оспорват дори това твърдение) - поне за мен, е изначално сбъркана; и е сходна на това да считаме една нация за "фърст енд дъ бест", единствено по силата на това, че ние се числим към нея (явление, което мнозина днес с нежност наричат "национализъм"). Да се гордеем, че имаме (с извинение за лекия цинизъм) едни или други първични/вторични полови белези, при положение, че никой не ни е питал дали искаме да се родим именно с тях - нито дали искаме да се родим българи или азербайджани, примерно - става малко смешно, за да не кажа, че попада в категорията на т.нар. "стадни инстинкти".
В днешно време празници действително има за всичко и всички - съществува ден на прегръдката, на целувката, на строителния работник, на безопасното ползване на интернет, на дробсърмата и какво ли още не - друг е въпросът дали това е нужно някому. Другият важен момент е, че изначално осми март е ден, в който се отбелязва борбата на жените за техните трудови права. Така че всичките тези цветя, подаръци и прочие са някак леко неуместни (може би за разочарование на глезлите, които очакват водене на ресторанти, скъпи парфюми, дрешки и тъй нататък). Но да не се впускаме в подробности, и без това работата се "очаршафоса" достатъчно. Основното в случая е - по-добре да има елементарно уважение и положително отношение през цялата година, отколкото "празник" веднъж в годината. Пък и, подобно на "празника на влюбените", който има желание, не му трябва строго определен ден, за да го отбележи. Въпросните "специални дни" за такова нещо са главно празник за цветарите и магазините за подаръци.
Разбира се, това не значи, че е лошо да има И такъв ден. Има хора, които с голяма радост чакат осми март - не само за да получат или направят някакъв подарък от/на спътника си в живота, но и заради символиката в него. Както стана ясно, за мен тази символика не е добра, но всеки има право на лично мнение и позиция, а пък ако на повечето хора им харесва, нека го празнуват - всяко нещо е хубаво, ако се прави с добра и положителна нагласа. Най-важното е определен празник да остане такъв и в душите и мислите на хората - ако вътрешно го възприемаме като такъв, той е такъв за нас; но ако честитките и подаръците се правят насила и по задължение, става ден като всички останали и даже може да ни накара да го чакаме с нетърпение да свърши.
Абонамент за:
Публикации (Atom)