Провинция е дума с латински произход, означаваща територията на дадена страна, намираща се извън големите градове. Понятието възниква в древната Римска империя, където под провинция са се разбирали обширни територии (които отговарят приблизително на съвременни държави) на държавата, управлявани от местни управители и притежаващи главни градове.
В зората на демокрацията - към 93-та година, или някъде около това време - на мода у нас беше вестник със заглавие "Провинция", който дори се радваше на пищна реклама. До 1-ви октомври 2012 пък просъществува (за по-малко от три години) вестник “Република”, издаван и редактиран от "живия паметник на българската журналистика", Петьо Блъсков. Този вестник вече също е далечно минало. Вместо него, тук-таме из столицата се разпространява в."Репортер". Блъсков успя да издаде доста скромен тираж от "Република", който излизаше под претенциозния девиз "Малко думи – много истини". За думите не знам, но истината е една - че нещата щяха да стоят много по-иначе, ако Блъсков беше като известния медиен магнат и хламидиен партньор на БСП, другаря Делян Пеевски и вездесъщата му майка "Рени Тотото" - собственици на всички правителствени медии, включително и на медийния "венец на еволюцията" - БЛИЦ. "Репортер" е определен гръмовно като "Вестникът на ХХІ век". Повече от смешно, като се има предвид дълговечността на предишните Блъскови издания. Но преди всичко лъха на "помен с чужда пита", тъй като пак около 90-та година първият частен вестник, който излизаше у нас, са наричаше "Репортер 7". И се списваше така, че и до днес се помни. А какво ще остане от запомнящо се име след година-две експлоатация от Блъсков, още от сега е ясно...
Подобна съдба очаква и лицата, стопанисващи въпросните издания - когато се смени властта, а с нея и нагласите, както и всенародната любов. Та ще остане тогава от г-н Президент Пеевски само "Дидо тарикатчето", а от Негово Превъзходителство Блъсков - само "бабин Петьо".
Изниква обаче резонният въпрос как така подобни персони, ако могат така да се нарекат, към момента стоят на върха на обществената пирамида... Отговорът на този въпрос е прост и сложен едновременно, но най-просто казано - те ти го резултата, когато се мине от "провинция" на "република", без да се извърви пътя. И някак от "Провинция" до "Република", еволюцията е в полза на гръмкото заглавие "Република" - и оттук започва смешното, но и тъжното - защото "градски" и "провинциални" проблеми няма и разделението им на такива е просто нелепо.
И като стана дума за провинция... Чувам, напоследък са се появили някакви подмятания че, видите ли, хората в провинцията не протестирали - довод, разбира се, веднага дал повод на Станишев да отбележи как трябвало да се прави разлика между София и провинциалните градове, "където било тихо". За жалост не е самотен в това си твърдение до момента - ТУК един обяснява защо, аджеба, "провинцията" не протестирала; ТАМ пък друга отбелязва авторитетно, че страх и бедност душели протеста в малките градове...
Изобщо, у нас вече не първо десетилетие се наблюдава този интересен феномен - мине се, не мине, и някои хора току "открият" за кой ли път някоя очевадна истина, като например, че "София не е България" или че хората от малките градове са зависими. Но да "откриваме" един и същи проблем, а после да го забравяме, без да правим нищо по въпроса, е практическо приложение на фразеологизма "наливане от пусто в празно", на който съм сигурна, че всички знаем смисъла.
Освен това всичко казано във въпросните (и много други) статии е до голяма степен вярно, но и много опростено и следва една формална логика. Да помислим малко - как стои положението във Варна, например? Става дума за голям и важен град, областен център и "морска столица", но Варна също не протестира, освен в началото (първите дни имаше по над 2-3 хиляди души, голяма част от тях присъствали и на февруарските протести). Февруари хората имаха "обект" на протести там, на място, предвид факта, че Енерго про се намира във Варна. Сега чисто технически законодателното тяло е в София, на 500 км от варненци. При положение, че индивидите във въпросната сграда не чуват какво става под прозорците им, дали биха "забелязали" митинг на разстояние от 500 км? Затова варненци "на протестират", но това не пречи на много хора там активно да изразяват позиция в интернет и с каквото могат да са полезни на всички в София. А защо русенци например не протестират, след като местната власт е на ГЕРБ? Може би хората там не искат нищо ГЕРБ, нито БСП, колкото и разни "авторитети" да ни убеждават, че друга опция просто няма. И да, дори и да са от ГЕРБ, шефовете на заводи, предприятия и фирми са повечето червени - и как да търси човек после работа, като плюе срещу тях, остава реторичен въпрос...
Освен това лятото е сезонът, когато се прибира реколтата, също така е и сезон на туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Да сме живи и здрави до зимата (макар лично аз да се надявам до тогава кабинетът "Орешарски" вече да е минало свършено), пък ще видим дали тогава в "провинцията" още ще е "тихо"...
Инак формалното разделение "София - провинция" се дължи на сложни исторически и социологически фактори, но е силно задълбочено именно в епохата на "светлия социализъм" и, както почти всичко от съответното време, е изкопирано от руски модел - от престараване чак сме надминали оригинала. Петте века османско владичество, колкото и тежки да са те, не включват крепостничество, както е в някогашна Русия. Всеки, който има поне обща представа от историята, знае, че дори Османската империя е била по-напредничава от руската. Просто не е за вярване, че въпреки това обстоятелство ние до ден днешен не можем да се откъснем от сянката на последната, нито от маниакалното желание на управляващите да бъдем нейно умалено копие - в момента дори чисто физически...
Много формално и опростено е и твърдението "София не е България". Все едно, както каза един литературовед тези дни, гърците да кажат "Атина не е Гърция" - при което почти сигурно веднага ще ги линчуват. София е столица и е нормално там да са събрани хора от всички краища на страната - и те да са решителни (дори само предвид факта, че са напуснали родните си места и поели определен риск), да знаят повече, да виждат повече истини. Просто защото управляващите са пред очите им, познават и кътните им зъби, знаят точно какви ги вършат. А по селата лидерите на партии и управници ходят главно преди избори и се представят много, ама много загрижени за хората. После забравят. Особено е страшен новият феодализъм в малките села и градове. Хората се боят за насъщния. Но един поет беше казал: "Тръгват. Бият се. Защо? Само хлябът ли ги сбира?". Не е само хлябът. Хляб без свобода присяда. На мислещите.
И още нещо, с което е хубаво да сме наясно - "провинциализъм" (тази дума не присъства в никой от популярните световни езици, а ако я има, не носи отрицателната конотация, която се долавя у нас) днес не е пространствено или териториално обособена, а описва духовно качество. Човек може да е роден в Париж и пак да има "селски" манталитет, точно както може и да живее в най-затънтеното село, но да притежава морал, достойнство и чест, с каквито и "гражданите" не могат да се похвалят. Категорията "провинциализъм" в този смисъл говори за духовна свързаност с бронзовата ера и наличие на конски "капаци на очите".
Всички в България добре разбират ситуацията и никой от интелигентните столичани не се отнася с презрение към жителите на други градове и села. Само е малко обидно, когато зарязали семействата си висят денонощно по палатки и площади, а все от някъде се чува коментар "безделници". В името на делника на всички българи го правим. Искрено и почтено, не платено, както се опитват да внушат. Правим го, за да имат и българите празници. Някога. Да се надяваме, скоро... Останалото вече си е чист "провинциализъм".
Няма коментари:
Публикуване на коментар