Подлуди ме тя -
новата звезда
в така познатата пиеса.
Мисли се велика,
в шамарите се тика,
изживява се като принцеса.
Проста, проста, проста
злобна кучка скапана. Да!
Проста, проста, проста,
злобна кучка скапана. Да!
Побърка ме и той,
а е главният герой
на вече триста епизоди!
Нахален и надут,
в цървули е обут,
няма ли на село да си ходи?
Смотан, смотан, смотан,
смотан, смотан кучи син. Син!
Смотан, смотан, смотан,
смотан, смотан кучи син! Син!
понеделник, октомври 29, 2018
неделя, март 11, 2018
Топ 10 глупости, които в никакъв случай НЕ трябва да казвате на човек с депресия
1. "Не е краят на света" или "От това не се умира".
Лесно е да се каже. Но освен, че е клише, което омаловажава и по снизходително-пренебрежителен начин разглежда иначе сериозен проблем, е и съвършено невярно. Да, буквално погледнато депресията не е заболяване с летален изход - нито рак, нито спин, нито инфаркт или инсулт. В дългосрочен план обаче е довеждала много хора до загуба на работното място, изключване от училище/университет, загуба на доходи и средства, и какво ли още не. Както и до не един и два развода или раздели. Все неща, които макар и за околните да не са "краят на света", за потърпевшия човек могат да се окажат именно това. А, и да не забравяме, че и около 40 процента от хората, страдащи от дългогодишна депресия, в някакъв момент се самоубиват. Ще ми се да не се умираше от депресия, но за жалост се умира.
Но какво пък - едно 60% все пак оцеляват! Радост велика...
2. "А, ш'ти мине, то е от възрастта"
И това сме го чували, тази идея ми е позната. Когато бях на 15, все някак се очакваше, че като мине тъпият пубертет, някак автоматически ще се "оправя", с магическа пръчка. Това, за жалост, така и не стана. Интересно, но подобни теории за "възрастта" като първопричина за депресиите и други подобни проблеми продължих да чувам и на 25. На въпроса, аджеба, до кога продължава тая тъй трудна и тежка възраст, дето все те хвърля в депресии и така нататък, дори съм получавала отговор "До към 30. Чукнеш ли 30, ш'ти мине!".
Е, чукнах ги. Не ми мина.
3. (Вж. по-горе) "Ама защооо? Ти си тоооолкова млад/а, имаш тоооолкова време пред себе си, животът ти тепърва започва..."
Поредната глупост. Първо, че явно намеква (доста директно), че ако човек НЕ е млад, един вид, няма за какво да живее - дайте направо всички, които са достигнали вече средна възраст и имат проблеми с депресия, да се самоубиват! И второ, като изтъкнем пред някого, че целият му досегашен живот - който може и да не е нито толкова кратък, нито толкова розов и прелестен, колкото на нас ни се струва (животът понякога е много дълъг!) - е едно "нищо" и че проблемите "тепърва започват", едва ли ще сме много ефективни. Хубаво, на 25 съм, имам тежко заболяване (например), може и да я карам така и през следващите 60-тина години... Супер! Наистина много мотивиращо...
4. "Радвам се, че вече си добре"
В такива моменти ми идва да размажа нечия мутра. Как точно познаха как съм и колко съм добре - на физиономията ли ми го пише, или им светва някаква лампичка? И когато изведнъж някой пукне - "Ау, ама какво стана, той/тя изглеждаше съвсем добре?!"... Да, наистина, какво ли?
5. "Ти, пикло вчерашна, какво знаеш пък ти, какво си видяла от живота, та да искаш да умреш, к'во мрънкаш толкова?!" / "Ама има тоооолкова по-закъсали от теб хора..." (вж. следващото)
Това съм го чувала, интересно, все от хора, с които животът далеч не е бил толкова жесток, колкото им се иска да смятат. Случва се и обратното, но много рядко. Познавах навремето една дама, която откак се помни, се грижи за летално болни хора, все нейни близки, като през цялото време се съсипва от работа и едвам връзва двата края. Ако един човек като нея, или в подобно положение, ми каже цитираното по-горе, определено бих навела глава и бих се засрамила дълбоко. Факт е обаче, че, поне по досегашните ми наблюдения, точно хората като нея никога не биха го казали. Повечето от тях са безкрайно толерантни и разбиращи и никого не съдят. Като кажем на човека, в момент, в който без друго му е достатъчно тежко, че видиш ли, някой е далеч по-"зле" от него, пък не "мрънка", това обикновено има обратен ефект.
6. "Ама какво ти е - имаш работа, здрав/а си, това имаш, онова имаш"...
Либретото е друго, мелодията - същата. Да, на теория всеки що-годе здравомислещ човек, с поне мъничко мозък в главата, осъзнава много добре, че винаги има някой по-"закъсал" от него. Въпросът е това помага ли с нещо и с какво. Знание, че по света всеки ден някой умира в мъки, или от фатално заболяване, или в крайна мизерия, или пребит от пияния/пияната съпруг/а, и това може да е съседът или съседката ти, ама видиш ли, не си ти самият, дава ли ти мотивация да живееш или да изпиташ някаква радост от живота? На мен лично подобна "радост" би ми мязала много повече на злобарщина, отколкото на каквото и да било друго.
7.. "Абе защо просто не се раааадваш на живота?"
Е, мерси! Невероятно изказване! Каква истина... Колко глупави сме били, че да не се радваме на живота, че и даже не сме се сетили! Ама и аз съм една проста, как така не съм се сетила - добре че са тези мили, доброжелателни хорица, да ми кажат да се радвам на живота, че инак просто съм загубена, ако не са те!
Много е лесно да кажеш на депресиран човек просто "Радвай се на живота", без допълнителни уточнения относно "радването на живота" и как, аджеба, става тоя номер, но от теория до практика има известна разлика. И подобни съвети в такива моменти не са по-различни от "Не вдигай температура" на човек с температура.
8. "Самоубийството е перманентно решение на временен проблем"
Да, и тези ги има - философите. Не звучи никак зле, и да, в някои първични измерения това действително е така. Но колкото и да ни се иска, в живота не винаги всичко е преходно. Загубата на близък човек няма как да е временна, нито мъката ни по него. И не, с времето не става по-леко - просто донякъде се свиква с това, до степен да можем да продължим да живеем "нормално", въпреки това обстоятелство. Както с неприятна диагноза или медицински проблем, от който не се умира, но е достатъчно неприятен сам по себе си и, за жалост, не временен. Примерите не са един или два. И да кажем на някого при това положение, че проблемите му са "временни" би било в най-добрия случай снизходително, а в най-лошия - грубо и нетактично.
9. "Ееее, а пък колко още по-зле ще ти става...."
Да, и това съм го чувала. По която простотия вече направо не знам какво точно да кажа. Абе, хора, не се ли усещате? Като не можете да кажете нещо умно, що по-добре не мълчите? Подобен коментар може и да е направен с идеята да е "шега" (макар и извратена) или да "разведри" обстановката, но на практика е все едно да развяваш червено знаме на някой бик. И може единствено да ме накара да сметна коментиращия или за садистичен злобар, или просто глупак.
10. "Не можеш да го направиш!"
Вж. по-горе. Пак друг начин да развяваш червен плащ на бика и да му викаш "Не можеш". Какво, ако не провокация, би могло да бъде това, към когото и да било, с или без депресия? И кой и колко точно тъп или злобен, трябва да е някой, за да направи подобно изказване?
Тези са ми "любимите", но има и много други. Знам колко е трудно да се разговаря с човек, когато е в състояние на крайна отчаяност и дори обмисля да си сложи края - и колко лесно е да оплескаме нещата и повече да навредим, отколкото да помогнем. Била съм от двете страни на барикадата, така че ми е ясно. И все пак - не е зле да сме по-толерантни, дори към нещата, които не разбираме съвсем. Или поне да се опитаме.
Лесно е да се каже. Но освен, че е клише, което омаловажава и по снизходително-пренебрежителен начин разглежда иначе сериозен проблем, е и съвършено невярно. Да, буквално погледнато депресията не е заболяване с летален изход - нито рак, нито спин, нито инфаркт или инсулт. В дългосрочен план обаче е довеждала много хора до загуба на работното място, изключване от училище/университет, загуба на доходи и средства, и какво ли още не. Както и до не един и два развода или раздели. Все неща, които макар и за околните да не са "краят на света", за потърпевшия човек могат да се окажат именно това. А, и да не забравяме, че и около 40 процента от хората, страдащи от дългогодишна депресия, в някакъв момент се самоубиват. Ще ми се да не се умираше от депресия, но за жалост се умира.
Но какво пък - едно 60% все пак оцеляват! Радост велика...
2. "А, ш'ти мине, то е от възрастта"
И това сме го чували, тази идея ми е позната. Когато бях на 15, все някак се очакваше, че като мине тъпият пубертет, някак автоматически ще се "оправя", с магическа пръчка. Това, за жалост, така и не стана. Интересно, но подобни теории за "възрастта" като първопричина за депресиите и други подобни проблеми продължих да чувам и на 25. На въпроса, аджеба, до кога продължава тая тъй трудна и тежка възраст, дето все те хвърля в депресии и така нататък, дори съм получавала отговор "До към 30. Чукнеш ли 30, ш'ти мине!".
Е, чукнах ги. Не ми мина.
3. (Вж. по-горе) "Ама защооо? Ти си тоооолкова млад/а, имаш тоооолкова време пред себе си, животът ти тепърва започва..."
Поредната глупост. Първо, че явно намеква (доста директно), че ако човек НЕ е млад, един вид, няма за какво да живее - дайте направо всички, които са достигнали вече средна възраст и имат проблеми с депресия, да се самоубиват! И второ, като изтъкнем пред някого, че целият му досегашен живот - който може и да не е нито толкова кратък, нито толкова розов и прелестен, колкото на нас ни се струва (животът понякога е много дълъг!) - е едно "нищо" и че проблемите "тепърва започват", едва ли ще сме много ефективни. Хубаво, на 25 съм, имам тежко заболяване (например), може и да я карам така и през следващите 60-тина години... Супер! Наистина много мотивиращо...
4. "Радвам се, че вече си добре"
В такива моменти ми идва да размажа нечия мутра. Как точно познаха как съм и колко съм добре - на физиономията ли ми го пише, или им светва някаква лампичка? И когато изведнъж някой пукне - "Ау, ама какво стана, той/тя изглеждаше съвсем добре?!"... Да, наистина, какво ли?
5. "Ти, пикло вчерашна, какво знаеш пък ти, какво си видяла от живота, та да искаш да умреш, к'во мрънкаш толкова?!" / "Ама има тоооолкова по-закъсали от теб хора..." (вж. следващото)
Това съм го чувала, интересно, все от хора, с които животът далеч не е бил толкова жесток, колкото им се иска да смятат. Случва се и обратното, но много рядко. Познавах навремето една дама, която откак се помни, се грижи за летално болни хора, все нейни близки, като през цялото време се съсипва от работа и едвам връзва двата края. Ако един човек като нея, или в подобно положение, ми каже цитираното по-горе, определено бих навела глава и бих се засрамила дълбоко. Факт е обаче, че, поне по досегашните ми наблюдения, точно хората като нея никога не биха го казали. Повечето от тях са безкрайно толерантни и разбиращи и никого не съдят. Като кажем на човека, в момент, в който без друго му е достатъчно тежко, че видиш ли, някой е далеч по-"зле" от него, пък не "мрънка", това обикновено има обратен ефект.
6. "Ама какво ти е - имаш работа, здрав/а си, това имаш, онова имаш"...
Либретото е друго, мелодията - същата. Да, на теория всеки що-годе здравомислещ човек, с поне мъничко мозък в главата, осъзнава много добре, че винаги има някой по-"закъсал" от него. Въпросът е това помага ли с нещо и с какво. Знание, че по света всеки ден някой умира в мъки, или от фатално заболяване, или в крайна мизерия, или пребит от пияния/пияната съпруг/а, и това може да е съседът или съседката ти, ама видиш ли, не си ти самият, дава ли ти мотивация да живееш или да изпиташ някаква радост от живота? На мен лично подобна "радост" би ми мязала много повече на злобарщина, отколкото на каквото и да било друго.
7.. "Абе защо просто не се раааадваш на живота?"
Е, мерси! Невероятно изказване! Каква истина... Колко глупави сме били, че да не се радваме на живота, че и даже не сме се сетили! Ама и аз съм една проста, как така не съм се сетила - добре че са тези мили, доброжелателни хорица, да ми кажат да се радвам на живота, че инак просто съм загубена, ако не са те!
Много е лесно да кажеш на депресиран човек просто "Радвай се на живота", без допълнителни уточнения относно "радването на живота" и как, аджеба, става тоя номер, но от теория до практика има известна разлика. И подобни съвети в такива моменти не са по-различни от "Не вдигай температура" на човек с температура.
8. "Самоубийството е перманентно решение на временен проблем"
Да, и тези ги има - философите. Не звучи никак зле, и да, в някои първични измерения това действително е така. Но колкото и да ни се иска, в живота не винаги всичко е преходно. Загубата на близък човек няма как да е временна, нито мъката ни по него. И не, с времето не става по-леко - просто донякъде се свиква с това, до степен да можем да продължим да живеем "нормално", въпреки това обстоятелство. Както с неприятна диагноза или медицински проблем, от който не се умира, но е достатъчно неприятен сам по себе си и, за жалост, не временен. Примерите не са един или два. И да кажем на някого при това положение, че проблемите му са "временни" би било в най-добрия случай снизходително, а в най-лошия - грубо и нетактично.
9. "Ееее, а пък колко още по-зле ще ти става...."
Да, и това съм го чувала. По която простотия вече направо не знам какво точно да кажа. Абе, хора, не се ли усещате? Като не можете да кажете нещо умно, що по-добре не мълчите? Подобен коментар може и да е направен с идеята да е "шега" (макар и извратена) или да "разведри" обстановката, но на практика е все едно да развяваш червено знаме на някой бик. И може единствено да ме накара да сметна коментиращия или за садистичен злобар, или просто глупак.
10. "Не можеш да го направиш!"
Вж. по-горе. Пак друг начин да развяваш червен плащ на бика и да му викаш "Не можеш". Какво, ако не провокация, би могло да бъде това, към когото и да било, с или без депресия? И кой и колко точно тъп или злобен, трябва да е някой, за да направи подобно изказване?
Тези са ми "любимите", но има и много други. Знам колко е трудно да се разговаря с човек, когато е в състояние на крайна отчаяност и дори обмисля да си сложи края - и колко лесно е да оплескаме нещата и повече да навредим, отколкото да помогнем. Била съм от двете страни на барикадата, така че ми е ясно. И все пак - не е зле да сме по-толерантни, дори към нещата, които не разбираме съвсем. Или поне да се опитаме.
петък, февруари 02, 2018
(Източно)Европей, сърце!
There's not discrimination over EU citizens over Brexit, is what they say... Yeah, right! Evidence from a real-life court: "The person suspected of doing this and that was of x ' y " height, this and that build, this and that hair colour, EASTERN EUROPEAN"... WTF?!... How the heck could they tell, did he have a label on top? If I say I was bothered by a "big fat lying b***ard that looked like a criminal", how would that be regarded?
The question is: 1. How can anyone be certain somebody's definitely "Eastern European" when the physical characteristics of the people from this part of Europe are no different from all (or at least the large majority of) other Europeans (or at least in most cases it's not really obvious to the eye whether someone's from Scandinavia or the Mediterranean zone)? and 2. Why would that lead anybody (more than one person in this particular case) to jump to conclusions about the sort of illicit activities the person in question is (supposedly) engaged in?
One thing I'd like to put really clearly is - it's not a matter of anyone's guilt or innocence, but about facts or evidence that ought to be put objectively and not subjectively. Even when it comes to describing someone's physical appearance - there's no "tall/short", "thin/fat", "pretty/ugly" - everything should only be illustrated in real-life measure units, even the hair/eyes/skin colours that could be described in different terms varying from the observer's view-point. Saying "That guy looked like a Pole/Romanian/Lithuanian" (or "Chinese/Vietnamese/Phillippino", for that matter), basing one's views on cliches from the Daily Mail is not only subjective and nonsensical, but could well be regarded as discrimination and I think it should be.
На Бг:
Нямало било дискриминация спрямо европейците покрай Брекзит - да бе, няма! Показания от реално съществуващо съдилище - съдят човечец, заподозрян в нещо си. Точно трима свидетели - при това доста обвързани помежду си, а не "независими", както всъщност би трябвало - са описали човечеца като "мъж висок Хсм, слаб, с тъмна коса, ИЗТОЧНОЕВРОПЕЕЦ".... И как пък го познаха че е източноевропеец? Да не му го пише на челото случайно?... Само за протокола, по нищо не му личеше какъв е (бял мъж с тъмна коса и очи, среден ръст и слабо телосложение са характеристики, които имат стотици хиляди хора по света, и те далеч не се ограничават до коренното население на източноевропейския регион!). Ако обаче "свидетелите" бяха рекли че човекът е "от близкия изток" (например), всичко живо щеше да писне, че има расизъм.... Айде не на мен тия!... та тьй - такива ми ти "източноевропейски" истории.
The question is: 1. How can anyone be certain somebody's definitely "Eastern European" when the physical characteristics of the people from this part of Europe are no different from all (or at least the large majority of) other Europeans (or at least in most cases it's not really obvious to the eye whether someone's from Scandinavia or the Mediterranean zone)? and 2. Why would that lead anybody (more than one person in this particular case) to jump to conclusions about the sort of illicit activities the person in question is (supposedly) engaged in?
One thing I'd like to put really clearly is - it's not a matter of anyone's guilt or innocence, but about facts or evidence that ought to be put objectively and not subjectively. Even when it comes to describing someone's physical appearance - there's no "tall/short", "thin/fat", "pretty/ugly" - everything should only be illustrated in real-life measure units, even the hair/eyes/skin colours that could be described in different terms varying from the observer's view-point. Saying "That guy looked like a Pole/Romanian/Lithuanian" (or "Chinese/Vietnamese/Phillippino", for that matter), basing one's views on cliches from the Daily Mail is not only subjective and nonsensical, but could well be regarded as discrimination and I think it should be.
На Бг:
Нямало било дискриминация спрямо европейците покрай Брекзит - да бе, няма! Показания от реално съществуващо съдилище - съдят човечец, заподозрян в нещо си. Точно трима свидетели - при това доста обвързани помежду си, а не "независими", както всъщност би трябвало - са описали човечеца като "мъж висок Хсм, слаб, с тъмна коса, ИЗТОЧНОЕВРОПЕЕЦ".... И как пък го познаха че е източноевропеец? Да не му го пише на челото случайно?... Само за протокола, по нищо не му личеше какъв е (бял мъж с тъмна коса и очи, среден ръст и слабо телосложение са характеристики, които имат стотици хиляди хора по света, и те далеч не се ограничават до коренното население на източноевропейския регион!). Ако обаче "свидетелите" бяха рекли че човекът е "от близкия изток" (например), всичко живо щеше да писне, че има расизъм.... Айде не на мен тия!... та тьй - такива ми ти "източноевропейски" истории.
събота, януари 20, 2018
Ни риба, ни рак...
Когато цял живот не намираш място нито сред едните, нито сред другите.
Нито едните, нито другите те приемат...
За едните не си достатъчно такъв или онакъв, а за другите си твърде такъв или онакъв...
Едните странят от теб, защото не си като тях, а другите са те сложили в някаква категория по презумпция...
Едните те мразят, а другите те презират...
Абе... ни риба, ни рак.
Нито "странна птица", нито странно животно...
Нито едните, нито другите те приемат...
За едните не си достатъчно такъв или онакъв, а за другите си твърде такъв или онакъв...
Едните странят от теб, защото не си като тях, а другите са те сложили в някаква категория по презумпция...
Едните те мразят, а другите те презират...
Абе... ни риба, ни рак.
Нито "странна птица", нито странно животно...
понеделник, януари 15, 2018
Нова година - стара песен на нов глас
Хайде, пак почваме! Вой до небето за нещо, дето нито още е станало, нито има шанс да стане през следващите Х години, нито дори се е разбрало за какво е цялото занятие. Ама ау, ужас - ама третия пол, ама вече мъже и жени няма да останат, ама човечеството ще загине, аууу, страшно!
Не мога да разбера какво толкова много ги притеснява и бърка някои, че някой си се чувства жена и иска да си сменя пола, до степен и да врещят против това, все едно техния ще променят. Не разбирам и целия тоз зор да запазим "традиционните два пола", га че някой ни ги отнема. Апокалиптичните теории за изчезването на човешкия вид или свеждането му до една раса и един пол даже няма да ги изброявам. Какъв човешки вид, какво размножаване, кви пет лева, бе хора? Вече сме 9 милиарда! Бих подканила радетелите за запазване и размножаване на човешкия вид, силно обезпокоени от това, че човечеството ще изчезне заради гейовете и трансджендърите, да направят една елементарна сметка и да видят ако всеки един от многото милиони хора на планетата се възпроизведе поне по веднъж в живота си, за колко точно време населението на земята ще достигне бройка, при която ще трябва да изпращаме хора на луната и Марс, само и само планетата да не остане без нищо?... Бих препоръчала и на случайната буля, която патетично крещи, че природата било предвидила два пола за продължаването на рода, а всичко останало било "извращение", "гавра с Бога" и не знам още какво, да спи с мъжа си само 1, 2 или 3 пъти - в зависимост от това колко деца иска - щом смята, че всичко извън продължаването на рода е извращение; ама не го правя.
Истанбулската конвенция има за цел справянето с домашното насилие, насилието над жени, деца и хора от всякакъв пол. Идеята й е именно когато хора с различна нагласа, мироглед и манталитет - и тук не става дума нито за раси, нито за етноси и вероизповедания, а за начина, по който са отгледани отделните индивиди и с какви разбирания - стъпят на европейска земя, да не си пренасят нравите, а да спазват европейските закони. По тази тема така или иначе може да се разсъждава много и е добре нещо да се прави. А защо диалогът за пореден път се измества в друга посока и се минава на дискусии и спорове тип махленски, вече не разбирам, ама нейсе - да са пукат душманите!
Това че имало и нещо за "джендъри" и това да не свеждаме хората до социални роли, регламентирани единствено и само от пола (пък било то и обособения в личната карта) мен лично не ме безпокои. Безпокои ме това, че въпреки законите имаме 40% жени, жертви на насилие и кой знае колко още, за които не знаем. В това число не влиза трафика на хора и престъпленията и посегателства, които не са докладвани официално. А имаме закони, имаме и конституцията, но явно нещо някъде не работи. Както и да е, ако конвенцията ще помогне, нека я бъде.
Разбира се, чуват се и дежурните контра-доводи, че видите ли, една хартийка или документ нищо не променя... Ами, като не променя - приемете я.
Не мога да разбера какво толкова много ги притеснява и бърка някои, че някой си се чувства жена и иска да си сменя пола, до степен и да врещят против това, все едно техния ще променят. Не разбирам и целия тоз зор да запазим "традиционните два пола", га че някой ни ги отнема. Апокалиптичните теории за изчезването на човешкия вид или свеждането му до една раса и един пол даже няма да ги изброявам. Какъв човешки вид, какво размножаване, кви пет лева, бе хора? Вече сме 9 милиарда! Бих подканила радетелите за запазване и размножаване на човешкия вид, силно обезпокоени от това, че човечеството ще изчезне заради гейовете и трансджендърите, да направят една елементарна сметка и да видят ако всеки един от многото милиони хора на планетата се възпроизведе поне по веднъж в живота си, за колко точно време населението на земята ще достигне бройка, при която ще трябва да изпращаме хора на луната и Марс, само и само планетата да не остане без нищо?... Бих препоръчала и на случайната буля, която патетично крещи, че природата било предвидила два пола за продължаването на рода, а всичко останало било "извращение", "гавра с Бога" и не знам още какво, да спи с мъжа си само 1, 2 или 3 пъти - в зависимост от това колко деца иска - щом смята, че всичко извън продължаването на рода е извращение; ама не го правя.
Истанбулската конвенция има за цел справянето с домашното насилие, насилието над жени, деца и хора от всякакъв пол. Идеята й е именно когато хора с различна нагласа, мироглед и манталитет - и тук не става дума нито за раси, нито за етноси и вероизповедания, а за начина, по който са отгледани отделните индивиди и с какви разбирания - стъпят на европейска земя, да не си пренасят нравите, а да спазват европейските закони. По тази тема така или иначе може да се разсъждава много и е добре нещо да се прави. А защо диалогът за пореден път се измества в друга посока и се минава на дискусии и спорове тип махленски, вече не разбирам, ама нейсе - да са пукат душманите!
Това че имало и нещо за "джендъри" и това да не свеждаме хората до социални роли, регламентирани единствено и само от пола (пък било то и обособения в личната карта) мен лично не ме безпокои. Безпокои ме това, че въпреки законите имаме 40% жени, жертви на насилие и кой знае колко още, за които не знаем. В това число не влиза трафика на хора и престъпленията и посегателства, които не са докладвани официално. А имаме закони, имаме и конституцията, но явно нещо някъде не работи. Както и да е, ако конвенцията ще помогне, нека я бъде.
Разбира се, чуват се и дежурните контра-доводи, че видите ли, една хартийка или документ нищо не променя... Ами, като не променя - приемете я.
Абонамент за:
Публикации (Atom)