По-добре късно, отколкото никога (дума за либийския процес)

Едното хубаво нещо в последните изключително горещи дни са и горещите добри новини


http://news.netinfo.bg/?tid=20&oid=1302


Хубаво е, че медиците ни най-после са свободни и в България. Случят изглеждаше неразрешим и много хора не вярваха в щастливия финал, точно както не вярваха и за случая Баровски. Но след една година престой в гръцки затвор Николай бе оправдан, обявен за невинен, освободен...
След осем години в либийски затвор, нашите медицински сестри са върнати в България, без да бъдат оправдани от либийското правителство и оневинени...
Няма две мнения по въпроса, че спасението на жертвите трябва да ни радва. Но ако чувството не се обвърже и с малко разум, радостта ще напомня възторжените усмивки върху лицата на пациенти от онова, което наричаме "четвърто весело".
Либийският случай в момента ражда медийни възторзи и твърде малко размисли. Например, прави ли ви впечатление, че всички дават категорична оценка - случаят със сестрите е политическо дело - ние категорично приемаме, че обвинението е абсурдно, но като започнем от самите потърпевши и минем през масата "специализирани" журналисти, никой ясно и категорично не заявява "Моамр Кадафи, доскорошен терорист №1 на земята, е диктатор и престъпник, по същество, не по-различен от Садам Хюсеин; либийският режим е престъпен и диктаторски и няма нищо общо с нормите на европейската цивилизация; либийското дело е подигравка с правото и нормите на обществено поведение"? Търсят се причините за съдбата на медиците ни. Наскоро слушах интервю с близка на една от сестрите, която твърдо заяви "Костов е виновен; Надежда Михайлова трябва да влезе в затвора; правителството на Костов е причина за съдбата на нашите деца!". Обърнете внимание - не Кадафи, не един диктаторски режим, а някакъв български политик, щото той не бил реагирал навреме. Ако това дело е политическо и за разрешаването му бяха нужни ресурсите на Европейския Съюз, НАТО и САЩ, като как си представяте което и да било правителство преди осем години да разреши въпросния политически случай?
Ние няма да чуем от устата на пострадалите думите "Кадафи е виновен за нашата злощастна съдба" и това е обяснимо - нарича се Стокхолмски синдром и най-общо описва състоянието на жертвите, които по силата на ред причини започват да симпатизират на своите мъчители. Но за мен този факт ражда някои въпроси - защо либийските офицери са спретнали политическото дело и са инквизирали точно българки? В Либия по онова време работят представители на твърде много нации... Синът на Кадафи наскоро с половин уста произнесе, че може би е имало инквизиция над българките. Една от потърпевшите му благодари за признанието. А ние вероятно трябва да благодарим на настоящето правителство, че оправда част от либийския дълг "с хуманна цел". А мен ме интересува - какъв е реалният размер на този дълг? Вярно ли е, че е от порядъка на милярд и осемстотин хиляди долара и през годините, с лихвите е нарастнал многократно? Щото аз като не си платя парното навреме, ми начисляват лихви... Защо комунистическото правителство на Тодор Живков е отпуснало на братска социалистическа Либия този дълг под формата на пари и оръжие? (Ако науча отговора, ще разбера защо подобно правителство го опрощава. Споменатият размер на опростения дълг би могъл да реши проблемите с покачване на заплатите в бюджетната сфера със сто процента.) Искам да знам защо преди осем години тези сестри са се озовали на хиляди километри от дома си, в страна със съмнителни граждански права? (Доколкото ми е известно, и днес във въпросната страна работят над три хиляди души от български произход) И се досещам, че преди осем години България изживя хиперинфлация в мирно време, че министърпедседател беше Жан Виденов и при неговото управление средната работна заплата в България достигна три долара (за справка - Жан Виденов беше и председател на Българската Социалистическа Партия). Ами, очевидно, когато хората умират от глад, те търсят спасение навсякъде... Но коя е причината да търсят икономическо спасение в съмнителна чужбина? Ами ясно - управлението на въпросната партия... Аз обаче не чух близките на сестрите да заявят "Инфлацията и беднотията принуди нашите деца да заминат на гурбет в далечна Либия"... И се ражда втори въпрос - а защо точно българи? Ами защото българите са стари либийски другари; защото Тодор Живков даде заем на Моамр Кадафи (последният даже бе избран за почетен гражданин на Пловдив!) И защото един диктаторски режим се отнася към друг диктаторски режим от подобен тип както в оная приказка за краставите магарета, дето някак си, отдалеч се подушвали... Социалистическа България изпращаше своите специалисти да градят инфраструктурата на социалистическа Либия, да откриват природните й богатства, да създават здравна система, но малцина вече искат да си припомнят, че българските специалисти в Либия от онова време бяха "парии презрени", дори сравнени с представителите на бившите социалистически страни. Направете справка - ще откриете, че по онова време те са единствените, които получават само около 30% от печалбата си на място в чужбина. Останалите пари - при връщането в България... ако изобщо ги получат. Спомняте ли си колко години хиляди българи, работили в чужбина до 10-ти Ноември трябваше да чакат поне част от заработените си пари? Някои така и не ги дочакаха...
Е, ако режимът на Тодор Живков се отнасяше към собствените си граждани като към роби или животни, защо се учудваме, че хитрият азиатско-африкански диктатор избра точно българи, за да спретне своя политически процес, за да получи икономически и политически дивиденти? Да му рече Изтокът "Машалла! Какъв хитрец!". (Своеобразна перифраза на думите, с които в нашата политика оценяват фигурата на Ахмед Доган) А Западът, на свой ред да рече "Какъв изкусен политик, какъв демагог и играч!" (Перифраза на думите, с които у нас оценяват всяко тъпо и некадърно правителство, което обаче продължава да се държи на власт). А на нормалния човек му зазвучава диагнозата "Стокхолмски синдром". Терминът може да има много смисли, нали?
Бих се радвала, ако въпросът за спасените от едно несправедливо и скалъпено обвинение медици накара поне един журналист да напише "Уважаемо правителство, разполагате ли с данни колко българи в момента лежат в чужди затвори? Запознати ли сте с тяхната съдба? Грижите ли се за тях? Воювате ли за справедливостта и за съдбата на всеки несправедливо обвинен българин???"
Ще кажете "Има ли това значение"... А аз ще ви отговоря - преди година и половина, един млад човек, несправедливо обвинен и лежал в затвора на съседна Гърция, бе освободен. Но не защото министърът на външните работи, министерството и правителството се загрижиха за него, а защото много млади хора проявиха гражданска съвест, заеха позиция, подеха кампания и победиха. (Както днес заемат позиция в защита на българската природа...) Но знаете ли още колко българи в момента са само в затворите на съседна Гърция? Известно ли ви е, че Баровски беше първият българин, оправдан и освободен от гръцки затвор за последните седемнайсет години? За останалите никой не повдига обществени дискусии, не носи лентички "Не сте сами"... и не опрощава дългове.
Хубаво е да спазваме стандартите на европейската цивилизация... но, моля, не ми хвалете двойните стандарти.

Измаймунчен пост

Поздрав:

"Мамуна" - Замунда Банана Бенд

Чупя палми, кърша клони

пея псалми, плаша слони

и пак

търся тебе, да намери

нямам мира, чувствам кат глупак.

Тигъри насън са стряскат

и макаци жално кряскат

в нощта.

Лъвове от страх трепери

джунглата от мене пропищя.

Толкоз много та обича,

чак са полудя,
виж на к'во съм заприличал сега.

На мамуна, мамуна

обърна ма,

к'во напрай тая жена.

На мамуна, мамуна

обърна ма,

чак са полудя.

Мамуна, мамуна...

Бухал плачи, гарван грачи,

носорози са тормози за мен.

Всички твари мене жали,

само ти не пука ти за мен.

И дърветата прохождат,

скорпиони са пробождат отзад.

Търся тебе да намери,

теб та няма, зяждам са от яд.

Сто фламинго съм оскубал,

ходят без пера.

Виж ма как съм са изнервил сега...

На мамуна, мамуна

обърна ма,

к'во напрай тая жена.

На мамуна, мамуна

обърна ма,чак са полудя.

На мамуна, мамуна

обърна ма,

к'во напрай тая жена.

На мамуна, мамуна

обърна ма,

чак са полудя.

Мамуна, мамуна...

А колко трудно господ направи човек,

от един мамун, цял човек.

И колко лесно любов го прави шибек

и няма няма лек...

На мамуна, мамуна

обърна ма,

к'во напрай тая жена.

На мамуна, мамуна

обърна ма,чак са полудя.

На мамуна, мамуна

обърна ма,

к'во напрай тая жена.

На мамуна, мамуна

обърна ма,чак са полудя.

Мамуна, мамуна

П.П. Дали и нас не са ни направили вече на "мамуни"? Неее, на маймуните поне им дават банани!