Едното хубаво нещо в последните изключително горещи дни са и горещите добри новини
http://news.netinfo.bg/?tid=20&oid=1302
Хубаво е, че медиците ни най-после са свободни и в България. Случят изглеждаше неразрешим и много хора не вярваха в щастливия финал, точно както не вярваха и за случая Баровски. Но след една година престой в гръцки затвор Николай бе оправдан, обявен за невинен, освободен...
След осем години в либийски затвор, нашите медицински сестри са върнати в България, без да бъдат оправдани от либийското правителство и оневинени...
Няма две мнения по въпроса, че спасението на жертвите трябва да ни радва. Но ако чувството не се обвърже и с малко разум, радостта ще напомня възторжените усмивки върху лицата на пациенти от онова, което наричаме "четвърто весело".
Либийският случай в момента ражда медийни възторзи и твърде малко размисли. Например, прави ли ви впечатление, че всички дават категорична оценка - случаят със сестрите е политическо дело - ние категорично приемаме, че обвинението е абсурдно, но като започнем от самите потърпевши и минем през масата "специализирани" журналисти, никой ясно и категорично не заявява "Моамр Кадафи, доскорошен терорист №1 на земята, е диктатор и престъпник, по същество, не по-различен от Садам Хюсеин; либийският режим е престъпен и диктаторски и няма нищо общо с нормите на европейската цивилизация; либийското дело е подигравка с правото и нормите на обществено поведение"? Търсят се причините за съдбата на медиците ни. Наскоро слушах интервю с близка на една от сестрите, която твърдо заяви "Костов е виновен; Надежда Михайлова трябва да влезе в затвора; правителството на Костов е причина за съдбата на нашите деца!". Обърнете внимание - не Кадафи, не един диктаторски режим, а някакъв български политик, щото той не бил реагирал навреме. Ако това дело е политическо и за разрешаването му бяха нужни ресурсите на Европейския Съюз, НАТО и САЩ, като как си представяте което и да било правителство преди осем години да разреши въпросния политически случай?
Ние няма да чуем от устата на пострадалите думите "Кадафи е виновен за нашата злощастна съдба" и това е обяснимо - нарича се Стокхолмски синдром и най-общо описва състоянието на жертвите, които по силата на ред причини започват да симпатизират на своите мъчители. Но за мен този факт ражда някои въпроси - защо либийските офицери са спретнали политическото дело и са инквизирали точно българки? В Либия по онова време работят представители на твърде много нации... Синът на Кадафи наскоро с половин уста произнесе, че може би е имало инквизиция над българките. Една от потърпевшите му благодари за признанието. А ние вероятно трябва да благодарим на настоящето правителство, че оправда част от либийския дълг "с хуманна цел". А мен ме интересува - какъв е реалният размер на този дълг? Вярно ли е, че е от порядъка на милярд и осемстотин хиляди долара и през годините, с лихвите е нарастнал многократно? Щото аз като не си платя парното навреме, ми начисляват лихви... Защо комунистическото правителство на Тодор Живков е отпуснало на братска социалистическа Либия този дълг под формата на пари и оръжие? (Ако науча отговора, ще разбера защо подобно правителство го опрощава. Споменатият размер на опростения дълг би могъл да реши проблемите с покачване на заплатите в бюджетната сфера със сто процента.) Искам да знам защо преди осем години тези сестри са се озовали на хиляди километри от дома си, в страна със съмнителни граждански права? (Доколкото ми е известно, и днес във въпросната страна работят над три хиляди души от български произход) И се досещам, че преди осем години България изживя хиперинфлация в мирно време, че министърпедседател беше Жан Виденов и при неговото управление средната работна заплата в България достигна три долара (за справка - Жан Виденов беше и председател на Българската Социалистическа Партия). Ами, очевидно, когато хората умират от глад, те търсят спасение навсякъде... Но коя е причината да търсят икономическо спасение в съмнителна чужбина? Ами ясно - управлението на въпросната партия... Аз обаче не чух близките на сестрите да заявят "Инфлацията и беднотията принуди нашите деца да заминат на гурбет в далечна Либия"... И се ражда втори въпрос - а защо точно българи? Ами защото българите са стари либийски другари; защото Тодор Живков даде заем на Моамр Кадафи (последният даже бе избран за почетен гражданин на Пловдив!) И защото един диктаторски режим се отнася към друг диктаторски режим от подобен тип както в оная приказка за краставите магарета, дето някак си, отдалеч се подушвали... Социалистическа България изпращаше своите специалисти да градят инфраструктурата на социалистическа Либия, да откриват природните й богатства, да създават здравна система, но малцина вече искат да си припомнят, че българските специалисти в Либия от онова време бяха "парии презрени", дори сравнени с представителите на бившите социалистически страни. Направете справка - ще откриете, че по онова време те са единствените, които получават само около 30% от печалбата си на място в чужбина. Останалите пари - при връщането в България... ако изобщо ги получат. Спомняте ли си колко години хиляди българи, работили в чужбина до 10-ти Ноември трябваше да чакат поне част от заработените си пари? Някои така и не ги дочакаха...
Е, ако режимът на Тодор Живков се отнасяше към собствените си граждани като към роби или животни, защо се учудваме, че хитрият азиатско-африкански диктатор избра точно българи, за да спретне своя политически процес, за да получи икономически и политически дивиденти? Да му рече Изтокът "Машалла! Какъв хитрец!". (Своеобразна перифраза на думите, с които в нашата политика оценяват фигурата на Ахмед Доган) А Западът, на свой ред да рече "Какъв изкусен политик, какъв демагог и играч!" (Перифраза на думите, с които у нас оценяват всяко тъпо и некадърно правителство, което обаче продължава да се държи на власт). А на нормалния човек му зазвучава диагнозата "Стокхолмски синдром". Терминът може да има много смисли, нали?
Бих се радвала, ако въпросът за спасените от едно несправедливо и скалъпено обвинение медици накара поне един журналист да напише "Уважаемо правителство, разполагате ли с данни колко българи в момента лежат в чужди затвори? Запознати ли сте с тяхната съдба? Грижите ли се за тях? Воювате ли за справедливостта и за съдбата на всеки несправедливо обвинен българин???"
Ще кажете "Има ли това значение"... А аз ще ви отговоря - преди година и половина, един млад човек, несправедливо обвинен и лежал в затвора на съседна Гърция, бе освободен. Но не защото министърът на външните работи, министерството и правителството се загрижиха за него, а защото много млади хора проявиха гражданска съвест, заеха позиция, подеха кампания и победиха. (Както днес заемат позиция в защита на българската природа...) Но знаете ли още колко българи в момента са само в затворите на съседна Гърция? Известно ли ви е, че Баровски беше първият българин, оправдан и освободен от гръцки затвор за последните седемнайсет години? За останалите никой не повдига обществени дискусии, не носи лентички "Не сте сами"... и не опрощава дългове.
Хубаво е да спазваме стандартите на европейската цивилизация... но, моля, не ми хвалете двойните стандарти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар