неделя, ноември 23, 2008

Бяла приказка


(но не по Валери Петров)


Падна първи сняг за тая зима...
С него - и за парно първи сметки.
Бройка, в резултат, неизчислима
минаха на шапки и жилетки.

Бели като снежните парцали
са за кмета всичките кахъри.
Както гьола жабата си хвали,
той ни хвали нашите яхъри:

Президент си имаме наперен;
премиер добър и всераздаващ...
Не е както в САЩ живота - черен
като новия им управляващ!

На Никулден наши пенсионери
може на морето пак да пращат!
Риба там за тях да се намери,
няма колкото за кит да плащат.

А на осми родните студенти
в „Шератон” и „Риц” ще се събират,
там ще хвалят свойте дивиденти...
После пак ще фотосинтезират.

Даже и в най-ледената зима,
всичко е у нас цветя и рози!
Само радост и мечти да има...
и възможно повечко налози!

3 коментара:

Анонимен каза...

сънят те буди,той те и приспива
кога си буден замечтан си без да знаеш,
заспиваш леко и в мълчание
а безмислието бавно те убива....

Вики каза...

Толкова ли съм заспала? :(

Анонимен каза...

не, толкова си замечтана....