Ех, хотелче ще купя
на брега на морето.
Цял ден семки ще люпя,
ще си къпя дупЕто...
Така пееха едно време Клуб НЛО... Само дето хотелчетата по брега на морето вече са купени, при това с лихвите. Продължението на песента (с едни германки, рускини, презрамки и бикини) също звучи много примамливо, но напоследък дори германките и рускините не са същите - види се, и те жертви на световната икономическа (к)риза. Столичната водка и Пилценската бира пък съвсем не са евтини... И изобщо, тази идилична картинка завършва подобаващо с: "...Да, в България - скука! Само дупки и тръни; Всичко хубаво тука става само в съня ни!". А дали наистина е така?...
Факт е, че много малко българи вече почиват по родното Черноморие и призивът "Уважаеми сънародници, посещавайте нашето Черноморие... то е ВАШЕ!" звучи комично, но и малко тъжно. Дали по прославените скъпарски курорти търговците любезно заговарят всекиго на английски, руски и немски, защото българите са малко, или защото първите обикновено плащат повечко? Което, м-у другото, също невинаги е съвсем така. Предвид факта колко българи почиват в Гърция, Турция или Испания (според официални данни) и символичната разлика в цените, явно причините не са само финансови...
Защо всъщност българите все по-масово спират да ходят на море у нас? Най-логичният отговор (след "защото не могат да си го позволят") е - защото не искат... Как да иска човек? При неколкократна надценка на продукти или услуги от елементарна необходимост, като например, посещение на санитарния възел - демек, "по левче за кенефче", или по 7 лв за плажен чадър (хайде, да ни трябва политически чадър, да прежалим някоя и друга пара - по правило тези, които действително имат нужда от него, не са затруднени да си го осигурят, но за средностатистическия човек, такива "екстри" далеч не са необходими); демонстративно негативно отношение - което при това не се ограничава само до българите (тук няма какво да "избистряме", карикатурата по-горе е достатъчно красноречива); плажове, задръстени от всевъзможни боклуци (от промишлената, живата и неживата природа), на които се пекат майки, лели, баби и внуци; продавачи, гръмко крещящи, хвалейки стоката си ("ЦА-РЕ-ВИ-ЦА!!!", "Едра царевица - като зърното на Памела Андерсън, като кочана на Брад Пит...", "Царевици-ци-ци-ци...", "Царевица - лекува главоболие, настинка, ишиас, зъбобол, истински аспирин, моля-я-я-я-я..." - доста креативно, все пак!); отделно, вечерно време се разнасят звуците на кръшни мелодии с ориенталски привкус и текстове, напомняши древногръцки дитирамби и в допълнение - вакхическо-езически ритуал - голи танци, имитиращи съвкупление... Въобще, примери за неща, които почти неотменно присъстват в съвсеменната крайморска почивка, но които човек може с голямо удоволствие да си спести, без да загуби много, могат да се дадат доста... Въпросът е - нужно ли е да се стига дотам?
Лято и море е една много хубава комбинация, която трябва да се запази като традиция у нас... Само че под "море" не би следвало да разбираме целия гореописан разкош, кича, скъпотията и човешката простотия, сбрани ведно - а онова, което действително означава тази дума и което е по-логично да се разбира. Море = природа, нещо красиво и естествено, неосвинено все още от човешката жизнедейност; огромна водна шир, която сменя цвета си по няколко пъти на ден, от синьо-зелено, до тъмнолилаво; пеещи гларуси и чайки (несериозно ми се струва твърдението, че славеят, например, "пее", а гларусите "грачат". Каква е разликата помежду им? Несериозно ми се струва и новопридобитото значение на съществителното "гларус"...); рибки, плуващи на цели пасажи, без изобщо да се страхуват от плувците; гори, крайморски паркове и градинки - зеленото се откроява особено добре на син фон... Морето, а на няколко метра от него - гората; къде другаде може да се види такова нещо?
И въобще, не е лошо да се опитаме да оценим хубавото, с което разполагаме. Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много.
Поздрав за всички: http://www.vbox7.com/play:d956c8a0
Няма коментари:
Публикуване на коментар