В памет на Кръстьо Кръстев
(Мъртвите - Бог да прости;
живите - кой да свести?)
"... Мистична случка с карикатурист, разказана ми от самия него. Художникът Любо Михайлов отишъл с жена си Роси на гости на приятел в родната Каварна. Там срещнал стар приятел, който го поканил на семейно гости. Вечерта седнали в двора на приятеля край масичката под една круша и започнали беседа. След час или два, след игри на духа и няколко ракии се захванал дебат на екзистенциални теми. Разгорещен Михайлов протегнал празни ръце с дланите нагоре към приятеля си и жена му и извикал:
- Цял живот се трудя и блъскам ето с тези ръце! Нищо не ми е паднало даром от небето!
В този момент една круша се откъснала от дървото, прошумоляла през листата и паднала точно в разперената длан на художника. Кант с неговите пет или шест доказателства за съществуването на Бог бледнее! Аз пък имам четирима свидетели!"
К. Кръстев - в. "Стършел"
Няма коментари:
Публикуване на коментар