Интервю с генерал Ботуш Каишев

из в. „Стършел” – 26.10.1990

Димитър Инкьов (Велко Верин) е бивш сътрудник на вестник „Стършел”. Емигрирал е на Запад през средата на 60-те години и оттогава години води рубриката „Весела Неделя” на радио „Свободна Европа”. Автор е на десетки книги за деца, преведени на много езици, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията. Негов постоянен герой е Ботуш Каишев. Днес запознавамe читателите с един разказ от поредицата.


Димитър Инкьов
Интервю с Генерал Ботуш Каишев

- Алооо, генерал Ботуш Каишев?
- Кой ме търси , бе?
- Вие ли сте, другарю генерал?
- Ами аз съм, на моя телефон кой друг ще е?
- Велко Верин ви се обажда, другарю Ботуш Каишев, вашият биограф. Имате ли време за интервю? Питам вие ли сте, защото обикновено, когато вдигнете телефона, казвате „Генерал Ботуш Каишев слуша”, а сега нищо не казахте и това малко ме смути. Помислих си да не би вече да са ви изпратили в пенсия...
- А, още не са, още не са, ама съм предложен. Но аз се боря, де. Те сега искат да изкарат, че аз съм бил човек на Тодор Живков и че аз все съм го поддържал, и че най-глупавите идеи за реорганизациите аз съм му ги давал, но това не е вярно: най-глупавите си бяха лично негови! Той за тях, тъй да се каже, си имаше монопол и ги налагаше по административно-командния метод и дори не ги и налагаше, ами другите ги налагаха на другите надолу и викаха, ах, колко гениални и прости са идеите ви, другарю Живков, а те всъщност бяха само прости. И после викаха, хайде да ги преведеме на чужди езици, че да ви се чуди и светът. И светът се чудеше наистина защо ги превеждат и кой ще ги чете, и защо са луди да плащат толкоз пари за превода, че кой е луд да ги отвори тези книги. Преведоха го даже на пенджадишки в индийския щат Пенджаб, без въобще да проучат могат ли хората там да четат. Ама то у нас пък, като могат хората да четат, книгите му кой ли ги е чел? Но защо пък хората и да ги четат, когато и той самият не ги беше чел – собствените си книги не беше чел! – нещо, дето го няма никъде по света, някой да не е прочел собствените си книги. Те всъщност не му бяха и собствени, де, но нали му пишеше отгоре името, всъщност трябваше дори даже да го задължат с решение на ЦК да ги прочете, но той много мразеше дългите думи. Но после как да го задължат, когато той казваше, че над него е само Господ. А като казва, че над него е само Господ, няма как да му кажеш, да, другарю Живков, но прочетете собствените си книги, за които плащаме луди пари да ги превеждат в чужбина, да ги четат хората чак в Индия, в Африка и даже в Пенджаб. Но как да ги четат чужденците, когато вие даже не сте ги чели, макар че уж сте ги писали?... Аз си мислех даже това да му го кажа, да, но как да му го кажа, когато той може да каже, а ти бе, Ботуш, чел ли си ги? И като каже, тогава аз какво да кажа? Няма какво да кажа и затова си мълчах, а сега ме обвиняват, че съм бил негов човек. Но аз въобще не бях негов човек, а даже го мразех и всъщност въобще не го поддържах, само дето гласувах за каквото той кажеше, но нека сега да стане един да каже, че той не е гласувал за това, каквото оня кажеше? А сега, аз съм бил негов човек! Защо само аз, когато всички бяха негови?
- Разбирам, другарю Ботуш Каишев, напълно ви разбирам!
- Под тази униформа, ако искаш да знаеш, кипи в момента благороден гняв. Той не само на Добри Джуров викаше пред нисшите чинове „въшкар”, той и на мене ми викаше: „Ботуш, като те гледам така, единственото ценно нещо в тебе ти е униформата и ботушите, но ако искам, и тях ще ти ги събуя, само че тогава какво ще те правим, че и за боклука вече не ставаш!”.
- Така ви викаше?
- Така ми викаше!!! И дори пред хора така ми викаше. Уж на шега, но ми викаше.
- Защо не си подадохте тогава оставката?
- Кой да си подаде оставката?
- Вие. Вие.
- Как така ще си подам оставката? Ами аз за какво съм се борил? Ами мене вземат ли ми пагоните, аз за какво ставам? Как така ще си подам оставката. Ами аз тези генералски пагони преди девети септември съм ги изгладувал! Знаеш ли колко съм се крил аз от полицията? Знаеш ли колко страх съм брал? Аз тези генералски пагони съм ги изстрадал. Как така ще си дам оставката!!!
- Да, но нали той ви обиждал?
- Абе, той така казваше, но аз се правех, че не чувам! После той с всички си правеше подобни майтапи. Не бях само аз.
- Именно!
- Какво именно?
- Ако всички, другарю Ботуш Каишев, които той е обиждал, са си подавали оставките, тогава той щеше да остане сам. Нямаше да станат всички тези безобразия, за които сега го обвиняват. Бюрократично-командният метод нямаше да може да функционира!
- Как нямаше да може да функционира?
- Един бюрократично-команден метод функционира, само когато има хора, готови да се подчиняват, готови да се оставят да бъдат командвани. Командата има смисъл, само когато насреща стои подчинение. Но представете си, че насреща няма подчинение? Представете си, че всички около него си подадат оставката. Представете си, че също си подадете оставката...
- Аз нямаше да я подам...
- Но представете си, че... само просто представете си...
- Такива неща не мога да си представя...
- Теоретически, другарю генерал Ботуш Каишев, представете си, че всички около него и вие – теоретически – си подадяхте оставката.
- Това и теоретически не искам да си го представя...
- Представете си тогава, че сънувате. Той упражнява, както години наред е упражнявал, бюрократично-командния метод на управление, обижда ви и вие насън: Другарю Ботуш Каишев, просто насън му заявявате, „другарю Живков, аз си подавам оставката!”.
- Щях да се събудя. Щях веднага да се събудя и нямаше да мога да си я подам!
- Добре, тогава представете си, че сънувате, че всички други си подават оставката... и никой не се оставя без-це-ре-монно да го командват, да го разиграват. Всеки удря на масата и казва, аз си подавам оставката. Тогава, другарю Ботуш Каишев, той щеше да остане сам и като останеше сам, нямаше да може да извърши всички тези безобразия, за които сега го критикуват, нямаше страната да е до това състояние...
- Чакай, чакай, чакай, не бързай толкоз!
- Защо?
- Защото той нямаше да остане сам. Защото, като си подадяхме ние оставката, щяха да дойдат други, хиляди други, даже незаслужили. И те като си подадат оставката, щяха да дойдат други хиляди. Ти гледал ли си комедията „Службогонци”? Гледал си я? Ако не си я гледал – гледай я. Затова и аз не си подадох оставката. Затова и насън не ми мина през ума да си подам оставката. Затова тези, които той изгони, чакаха да ги повика той обратно, надяваха се. Че който е взел кокъла, така лесно не го пуща. И затова аз не си давам ни ботушите, ни пагона!