Една вечер, под влиянието на безсъние, сполучливо съчетано с депресивни мисли, включих компютъра, отворих Гугъл-а и написах думата "suicide" (самоубийство). Огледах резултатите, след което я написах и на български. Контрастът от получените отговори беше поразяващ. Тези на английски се състояха предимно в сайтове за взаимопомощ, които съдържат всякаква полезна информация - от общи сведения какво е самоубийствено поведение, депресия и така нататък, през съвети какво може да направи човек, ако е взел или е на границата да вземе подобно решение, какво могат да направят близките му, та чак до телефони и координати на терапевти и организации за превенция на самоубийствата (каквито в България изобщо липсват).
На български... Уви, освен главно или предимно дискусийки по разни форуми "за убиване на времето", свеждащи се до "Тия са много слаби", или "Това е е**си лигавщината", друго почти не излиза.
Изводите си ги направете сами.
За голямо съжаление, много неща, които по света са добре известни на всички, у нас са забулени в "мистерия". Хората в България, в огромната си маса, асоциират самоубийството или с камикадзета, които се самовзривяват в самолети (заедно със солиден брой невинни жертви), или с разглезени "пуберчета", които се опитват да стреснат родителите си, за да ги накарат да им купят пети пореден Плейстейшън.
С риск да отнеса много и тежки критики, както и широка опозиция, че това не било решение, че човек трябвало да "се вземе в ръце", вместо да "хленчи", както и че много хора "опитвали да се самоубият", за да позират или привлекат внимание и съчувствие, ще се изкажа и аз по въпроса.
"Ама той изпи само 10 хапчета - това не беше сериозно!"...
Преди всичко, нека се изясни - суицидните мисли и нагласи са абнормално поведение, което не е типично за човек в здраво (спокойно) психично състояние, т.е., човек не мисли за самоубийство когато се чувства добре и в мир със себе си (не говорим за религиозни вярвания, издигащи смъртта в култ; нито за самоубийството като форма на евтаназия, или при трагични примери от историята, като клането в Батак у нас). Самият факт, че някой е имал дори само подобни мисли, или нагласата да "опита", е достатъчен повод за безпокойство и не бива да се пренебрегва.
Едно е сигурно - никой никога не се самоубива от хубаво. Няма такъв случай някой да е опитал/да е мислил да се самоубие, защото му е било много весело и щастливо. Дори така наречените "несериозни опити" (от типа "Ама той изпи само Х таблетки... Не беше сериозно").
Всеки има своите тежки моменти. Някои ги преживяват много болезнено, други - не толкова. Когато някой е в "дупка", страничните наблюдатели си казват, че не е голямо чудо. Само че Е. Аз, като човек с богат опит в тази област, знам какво преживява човек, който е в депресия, криза или както щете го наречете.
Много е трудно в такъв момент човек да се хване за нещо. Даже би обърнал гръб на подадената ръка. Това е много деликатно душевно състояние - обикновено околните са тези, които е редно да проявят инат, упорство и да внесат "помощ отвън". Особено тези, които са се чувствали по подобен начин и знаят колко е тежко.
Позволявам си да цитирам само част от удачните и адекватни съвети, които преведох от англоезичните сайтове. Мисля, че при всички случаи са от полза на онези, които имат проблеми с (близки с) депресия, за да добият поне обща представа как да реагират и ако не могат да помогнат, поне да не пречат.
"Имам дългогодишен проблем с депресия. Лекувах се с антидепресант, но опитах да се самоубия и сега са ми предписали други медикаменти. Наскоро пак почнах да мисля за самоубийство... Как да спра?"
- Чудесно е, че си мотивиран да се справиш с проблема. Чудесно е и това, че си признаваш, че имаш проблем и говориш за него. Споделяш, че си вземал антидепресант и продължаваш да вземаш други лекарства. Това навежда на мисълта, че лечението ти е провеждал психиатър. Нямаме нищо против психиатрите, но те не са най-подходящите специалисти за конкретното заболяване. Както сам си се уверил, лекуват чрез медикаменти, а те не са от особена полза в случая. Консултирай се с психолог-психотерапевт. Психотерапията е най-ефективният (може би единствено ефективният) начин за справяне с депресиите. Вярно, нужни са много време, усилия и старание от твоя страна, но това е начинът да разбереш защо е това суицидно поведение, защо се чувстваш така, че да искаш да умреш и по този начин бавно и сигурно се унищожаваш. Това е начинът да усвоиш други модели на поведение, да разбереш емоциите и преживяванията си, да преоткриеш себе си.
"Мой/я приятел/ка е в депресия и иска да се самоубие. Искам да помогна, но не знам как. Какво мога да направя?"
- Първото, което трябва да направят близките, за да помогнат, е да не вредят. Което, само по себе си, съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда.
Нищо конкретно не може да се каже като метод, за съжаление няма универсални общовалидни помощни средства. Едно е факт - колкото и да се говори на човека, че трябва да престане, да се вземе в ръце и да се справи с проблема, да не прави глупости и т.н., това няма да помогне - най много да реши, че не е разбран и да се отдръпне. С насилване нещата не стават.
Важно е близките на човека в депресия да присъстват ненатрапчиво до него, да му помагат без да си личи, че помагат, да не го притесняват с излишни въпроси, да не го карат да се чувства виновен (затова че им обръща по-малко внимание от преди, напр.). В такъв момент човек има много по-голяма нужда от тях, отколкото те самите предполагат. Но не винаги го съзнава.
Изслушване и подкрепа за всичко, което реши да прави (свързано не само с депресията, но и с всяко друго нещо в живота му) е винаги полезно. Мъмрене от типа "ама ти обеща (от утре) да направиш еди-какво си" има обратен ефект. Както и съвети от сорта на "Стегни се", "Вземи се в ръце" и т.н. Съжалителни погледи и съчувствие също не помагат особено. Едва ли някой умира да го гледат или третират като болен, дори и онези, които "се опитват да привличат внимание". В общи линии само стабилно приятелство е от полза, при това без да се изисква от човека каквото и да е - нито да се променя, нито да бъде какъвто околните биха желали, нито дори да прави доброто за себе си. Никой не може насила да бъде накаран да осъзнае, че има проблем, нито насила да приеме помощ, нито пък да поправи поведението си. Нещата ще се оправят когато ТОЙ РЕШИ и само тогава.
Добрата новина е, че всичко е поправимо. Ако човекът откаже психотерапия (има прекалено много възспиращи фактори - "Няма да отида в психиатрия, аз не съм луд/а" - въпреки че за никаква лудост не става и въпрос), налага се "лечение" в домашни условия и е нужно колосално търпение. Дори тогава - със своята собствена помощ, тази на близките си, и дори само на един човек, който да го разбира и с когото може да говори във всеки един момент - шансове да се възстанови от депресията винаги присъстват и са големи.
Прилагам няколко полезни сайта на английски, които след време ще преведа поне в най-общи линии и ще постна по-подробна информация тук.
http://www.metanoia.org/suicide/
http://suicide.com/
http://kidshealth.org/teen/your_mind/mental_health/suicide.html
http://www.suicide.org/
П.С. Моля, без злобни коментари :). Това, което съм написала изразява само моето лично мнение (формирано от дългогодишен личен и чужд опит).
Няма коментари:
Публикуване на коментар