Простотия до шия - част поредна

На спретнат и относително маломерен плакат от вътрешната страна на вратата на квартална бакалия се блещи най-новата реклама на водка "Флирт" - пак с "мацки" и "мачовци", заемащи "съблазнителни" пози, и пак с мото "игри за напреднали" и "дейсТвай". Нищо ново и необичайно в гледката - характерна е за нашите ширини и мнозина не биха я забелязали даже. Да, обаче преди броени дни мой близък познат, англичанин, живеещ в България, сподели до каква степен го е впечатлил (неприятно, както се разбра) календар в сладкарница "Неделя"... с гола мадама на него. Такова нещо в Англия рядко ще се види... Както и в която и да е друга развита европейска страна (за Щатите не говорим, то се разбира от само себе си). Все пак съм ходила тук-таме - Прага, Виена, Будапеща, Братислава, даже в Солон или Белград подобна естетика не се допуска на обществени места - а най-вероятно не се и произвежда...
У нас тя е норматив. "Точно това чукане чаках!", произнася дупеста девойка, навежда се и изважда от хладилника кашон с водка. Ханшовете й загадъчно се обвиват в пара. Накъдето и да погледне човек, навсякъде вижда разголена плът - изобилие, като в месарски магазин... "Нека се чувства изобилието, ние банкет ли правим или студентска вечеринка?" - както се казва в друга (вече радио) реклама родно производство.
Специално рекламните афиши на популярната водка ("Флирт") със съмнително качество и уж "нестандартни" идеи за добиване на популярност открай време надминават допустимата мярка - както на разпространение, така и на естетика... Преди години, отдавнашна вече телевизионна реклама на същата водка, в която очарователна девойка танцува и се съблича, "готвейки се за довечера", се излъчваше директно след "Лека нощ деца". Нужно ли е да правим аналогии с нескончаемите репортажи за ученици, спретнали си за пари порно клипчета, или изнасилили съученик/съученичка? Щом голотата и клозетната лирика се превърне в норма, децата поемат тази норма - абсорбират я, а после я възпроизвеждат по съвсем естествен път...
Пак преди няколко (около 6-7) години на всяка крачка се натъквахме на билбордове - ту със симпатична мадама, която мижи като в транс, лапнала химикалка; ту с младеж, който ближе плик за писма с разфокусиран поглед - пак рекламиращи "Флирт" (на който алкохолен продукт вече се носи популярно прозвище - "Спирт") и подканящи ни "да се готвим за довечера".
Знам, че мнозина ще кажат "Какво толкова?", "То да са само рекламите - с мед да ги намажем!" и дори, че рекламите са си "много готини", "свежарски" и други модерни лафове. Все пак... специално при конкретно изброените реклами съм доста разколебана кой точно аспект е най-отблъскващ. Дали идеята за любовта - пък била тя дори и в най-плътския си аспект - като за дейност, за която трябва да с "репетира" все едно е спортна среща? Дали идеята, че въпросната процедура може да бъде запаметена и възпроизведена с точност посредством уж тривиални действия като лапане на писалка или близане на плик? Дали представата, че непременно, на всяка цена, в едно "рандеву" трябва да присъстват именно тези дейности? Свеждането на дори най-примитивните човешки взаимоотношения до елементарна "игричка", или въобще опитът да се вкарат хората в калъпи и щампи, които се предполага, че трябва да те "кефят"?... И ако не ни кефят, веднага минаваме в категория "задръстени незадоволени хора с комплексарски претенции да са големите естети"... На кого е тази водка "Флирт", та девойките й ни заливат с пошлост от всеки ъгъл години наред? Кой е този, който стои над естетиката, възпитанието и добрия вкус на комисиите в общините? Защо преди няколко години бяха необходими индивидуални подвизи на Бойко Борисов, та да бъдат свалени разгологъзените изображения на Азис от стените на столицата?
Ами, защото времето на прехода никога не ражда висока нравственост. Обикновено то е времето на мерзавците – и то ражда и прозрението, че трябва да ценим нравствеността... и да се борим за нея. Че именно моралният катарзис лежи в основата на обществената промяна. А това не значи съграждане на определен нов морал, а връщане към онези непреходни нравствени ценности, които са вписани и в основата на европейската цивилизация, и в традициите и националната култура на българина. Това значи да почистим лъскавото лустро от онези фалшиви морални категории, с които соцът промива съзнанието на „народонаселението”. И които с нежност се водеше "социалистически морал"...
Щом голатата е рекламен продукт, а миризмата на бардак лъха от почти всяко шоу – разюзданата сексуалност става норма. А децата приемат нормата. Те не растат в саксия и не ги поливат с одеколон. Те са най-точният индикатор за състоянието на обществото. Не училището като институция, а обществото е онова, което определя психологическия климат и моралната чистота на въздуха, който дишат децата ни... Училището би могло да окаже помощ, да пречисти до известна степен този въздух – стига отношението към него да не е фалшива загриженост. Децата са свръхчувствителни към фалша. И затова една част от тях са онези, които в обозримо бъдеще ще изхвърлят на сметището фалшивите норми...
Тревогата е за другата част. Защото тя е по-многобройна...