За журналистите, за вестник "Седем"... и за първите седем

Залисани в дебатите около казуса в с.Розово, годишнината от аварията в "Чернобил" и други световни и местни проблеми, през последните дни, като никога, някак недоглеждаме така типичните за нашите ширини световни проблеми в местен мащаб. И аз, като пословично лапацало и неуморен "коректив" на общественото мнение, реших да обърна внимание на един не чак толкова известен, нито значим - но все пак, интересен - въпрос. Не е дори актуален - всъщност не се знае даже каква точно му е давността, но въпреки това, си е не по-малко интересен (макар и не в положителния смисъл).
Познайте, моля, какво е ТОВА . Това - отговарям веднага - е треторазрядна млада българска журналистка, която в подробности и детайли описва посредством какви методи и способи заработва насъщния към настоящия момент. Нищо особено открояващо се, разбира се, нито ново, необичайно или интересно няма в картинката - характерна е за нашата мила държавица. Това, което прави впечатление в конкретния случай е, че въпросната персона преди години е писала в някогашния вестник "Седем", който съм сигурна, че поне отдавнашните читатели на този блог си спомнят добре. Както и, може би, голям процент от хората с подчертано анти-комунистически убеждения, тъй като в списването на този вестник взе участие целокупната дясна журналистика - като почнем от г-н Иво Беров, минем през Иво Инджев, Евгений Дайнов, Кръстьо Кръстев (вечна му памет!) и още много други доказани майстори на перото у нас; и свършим с един Николай Николов и дори (макар и за доста кратко време) моя лична милост... Е, младата дама, линк за чиито писания към днешна дата може да видите горе, също пишеше активно в този вестник. Тук, мисля, думите са излишни, за да опишат картинката - заключенията всеки сам може да си ги направи. Евала! Да сме знаели тогава ние, многобройната читающа публика на в."Седем", с какви публикации ще се прослави г-ца Цанкова години по-късно, да бяхме хукнали вкупом презглава да й връчваме орден "Стара планина", отблъсквайки с лакти агент Гоце, тъй като той щеше да е най-напорист!... Хайде, факта, че същата тази особа навремето със завидна бързина се издигна до поста на зам.главен редактор на вестника, въпреки наличието на огромна и многолюдна конкуренция от далеч по-опитни и доказано кадърни колеги - дори няма да го споменавам. Няма да споменавам и факта, че въпросния нелош пост тя зае на една скромна възраст, под 30 години; при това говорим за една, по своята същност, затворена и инертна сисмета, където по традиция човек под 50 трудно може да вирее... Тук ви моля да не ми опонирата, че, видиш ли, всеки има право да заработва както иска (и където му плащат подобаващо), или с клиширани извинения от рода на "модерни нрави" и "не живеем в Средновековието". Да, това е така, но бих отбелязала само, че е голямо нещастие попадането на подобни персони в иначе интелектуални издания, какъвто беше на времето си в."Седем" (да не кажа, че - каквото и да ми разправят мнозина радетели за социализЪма - това беше единственият опозиционен и не-манипулиран от властта вестник към съответния момент)... Е, съдейки по знанията, които демонстрира в горната "статия" въпросната госпожица, поне става ясно какви знания и умения, от какъв конкретно порядък, владеят (и може би са владеели още тогава) мнозина. Хубавото си е хубаво - в случай, че говорим за естетическо-визуални характеристики, няма две мнения по въпроса, но не е нито интелектуално, нито оригинално, да не говорим за морално, подобни недоразумения да застават на ръководни постове, главно или предимно благодарение на умението добре да въртят орална любов и задни части, обути в очарователен минижуп (в т.ч. и на погребения на свои починали колеги!)... Жалко, че че все още, изглежда, в милата ни татковина това е един от успешните и почти сигурни начини да се "издига" и "просперира" човек. Е, зависи, разбира се, кой как го разбира - всеки с личните си критерии. Ето това са хората, които пълнят стадионите, джобовете - а оттам и пазвите - на уникалното ни родно явление, чалгаджийките. Ето това е родната ни чалга-култура. Жалко и, че такива качествени и високоинтелектуални на времето си издания като "Седем", впоследствие сами избраха да се докарат до фалит (както стана в конкретния случай), посредством бездарното творчество на такива (не визирам само вече многократно споменатата личност, а и много други). Не говорим за финансов просперитет - дори това не беше основният проблем. За жалост нещата в това издание (пък и в родната журналистика изобщо) се скапаха, а можеха и да не се скапват - точно както стана с протестите от изминалата година, а и с много други неща... И накрая - за всички, които, евентуално ще кажат нещо от сорта на "ти завиждаш", или биха отговорили с обичайната в подобни случаи аргументация тип "пуританизъм", "еснафщина", "морализаторски патос" или нещо подобно - ще кажа само, че предпочитам да пиша материали от не толкова физиологичен и тривиален характер, даже и никой да не ги чете, отколкото да навявам асоциации за "анализи" от такъв порядък, независимо колко популярни и доходоносни биха се оказали те... Това са си мои лични разбирания, с които не ангажирам никого.

Вярвайте във възкресението!

Още малко пред-великденски размисли без страсти (Христови или български)
из някогашен брой на вестник "Стършел" (по Великден, 2008):

"Преди Възкресение Христово си задаваме много въпроси.
Вярвахме ли преди двайсет години, че демокрацията ще възкръсне? Готови ли бяхме за нея след четиридесет и пет години диктатура и атеизъм? Днес мнозина твърдят, че това нашето не е никаква демокрация, а един поет, Петко Братинов, написа стиховете:
Заменям сегашната свобода
за миналото робство.
Един Мойсей никога няма да каже такива думи на сънародниците си в пустинята, за да не ги обезкуражи. Много от тези, дето го следват, така и няма да стигнат до Ханаанската земя, но самото предвиждане към свободата е достойно дело. Защото няма свобода без достойнство.
Разбира се, могат да се кажат тежки думи за българския преход и българския Великден.
При нас Христос остана на кръста, а възкръснаха разбойниците. Книжниците се отдадоха изцяло на словоблудство, а фарисеите влязоха в политиката и в бордовете. Възкръснаха лихварите, спекулантите и сводниците, а нечестивците станаха толкова много, че за почтените хора е трудно да дишат. Днес отново замерят пророците с камъни и компромати, а лъжепророците са всеки ден пред очите ни на синьото прозорче, разбирай телевизионния екран. И тези лъжепророци сеят неуморно хвалби към властници и към себеподобни, сеят заблуди и измами, по правило приятни за ухото на лековерния. А какъв процент лековерни има в нашето общество? Да ги определим към 70 процента. А какъв е процентът на прозорливите? Седем. Тогава защо се учудваме на крайния резултат? Днес никой не вярва, че пари могат да се спечелят с честен труд, но всички се кланят на парата. В училището все още не се казва, че Исус е историческа личност, а се насаждат други идоли. Пилат дори и не си мие ръцете, когато произнесе несправедлива присъда, а Юда е съветник на държавния глава. Поглеждали ли сте скоро към задния двор на своя дом? Може би там отново разпъват Исус Христос на кръста, а сержант от полицията му поднася гъба, напоена с оцет, към устните...
Е, не унивайте от тази картина, не се отчайвайте! Христос ще възкръсне, както ще възкръсне и истината за нашето време. Но сега е моментът да си спомним, че Христос измина в мъки и страдания своя път към Голгота, изкупувайки нашите грехове.
писа рука Йорданова"
Светли празници на всички!

Проповед от сърдит млад човек

Селянията по хората ходи - не по горЪтЪ... И не зависи от произход и местоположение, ами си е духовна характеристика. Уж Разпети петък, ден за размисъл, покаяние; ден, в който да се сетим за символиката на гибелта и възкресението; или поне за страстите български... Ама също така е пазарен ден в Горна - и всичкото народ наизлязъл и пазарува като за последно. С този стандарт на живот и това "Голямо празнично плюскане", това последно може силно да се приближи във времето, бих предупредила аз! В така наречените "големи градове" нещата не стоят по-различно. Магазини - препълнени; улиците - залети с хора с торби, или тепърва тръгващи на пазар... Все едно утре е краят на света и едене вече няма да има. Нали уж Великден не е само ден, в който да се чукаме с яйца и ядем козунаци и агнешко. Нали се смята, че Великден не е кулинарен празник, а празник на духа. И този дух трябва да възкръсне от дребното и ежедневното към красивото и възвишеното. И в главите ни да се появят светли мисли. Аз поне така гледам, макар и от своята изцяло нерелигиозна позиция. Или вече не е така?