Проповед от сърдит млад човек

Селянията по хората ходи - не по горЪтЪ... И не зависи от произход и местоположение, ами си е духовна характеристика. Уж Разпети петък, ден за размисъл, покаяние; ден, в който да се сетим за символиката на гибелта и възкресението; или поне за страстите български... Ама също така е пазарен ден в Горна - и всичкото народ наизлязъл и пазарува като за последно. С този стандарт на живот и това "Голямо празнично плюскане", това последно може силно да се приближи във времето, бих предупредила аз! В така наречените "големи градове" нещата не стоят по-различно. Магазини - препълнени; улиците - залети с хора с торби, или тепърва тръгващи на пазар... Все едно утре е краят на света и едене вече няма да има. Нали уж Великден не е само ден, в който да се чукаме с яйца и ядем козунаци и агнешко. Нали се смята, че Великден не е кулинарен празник, а празник на духа. И този дух трябва да възкръсне от дребното и ежедневното към красивото и възвишеното. И в главите ни да се появят светли мисли. Аз поне така гледам, макар и от своята изцяло нерелигиозна позиция. Или вече не е така?