......

Жалко... Беше последната останала хубава ябълка и ти я изпусна в калта, докато гледаше към тиквите.

Ден Втори ("Дързост и красота")

Този следобед навън беше адска жега, затова се разположихме с Ками у тях, докато захладнее малко.
Точно него ден пък баба й си е поканила две съседки на гости и сега прехласнати гледат “Дързост и красота”. Ние двете – също. Аз се рея с разконцентриран поглед някъде из пространството и вече заспивам; Ками, както през по-голямата част от времето, седи и си реше косата и си оправя грима; а бабите зяпат втренчено екрана и въздишат, съпреживявайки събитията. Обаждат се от време на време.
- Аз знам всичко за теб – обяснява в този момент главната героиня на любимия си.
- Хехе, нищо не знаеш, миличка – той ти изневери! – подсмихва се лукаво бабата.
Ками надига поглед от огледалцето и също се зазяпва в сериала.
- Ау, ама тази е много хубава бе! И колко е слаба...
- Ами те сигурно тичат всяка сутрин – пояснява едната съседка.
След малко показват друга героиня.
- Има много хубави очи – прехласва се Камелия – Страхотна спирала и вълшебен грим!
Бабата пък в това време се възмущава:
- Таз` да не`й ненормална, че да съ хваща с мъжа на сестра си?!
- Ма сестра й нали умря? – пита другата съседка.
- Ам` чи кво от туй?! Това е отвратително...
Точно тук излиянието й бива прекъснато от силен трясък, идващ откъм съседите, който изглежда предизвестява началото на бесен купон – уредбата е включена до краен предел...
- Какво е това безобразие?! – почва да крещи на нов глас бабата. – Не йе ви срам, безсрамници такива! Чума да ви тръшне!
Музиката, която се разнася от въпросния апартамент, е бърза и доста динамична... напомня негърски рап, само че в българска версия – това си проличава най-вече по текста, чиито нецензурни думички се чуват особено ясно. Ками изведнъж се оживява и излиза на балкона:
- Ау, какви хубави колони имат! И какъв хубав бас! Ох, искам и аз такива...
Бабата се разлютява още повече и почва да мърмори и ругае възпитанието на младежа, притежател на уредбата, както и да гради някакви неясни хипотези за семейното положение на родителите му, проблемите му в училище, или увлечението му по разни наркотични субстанции... Сетне усилва звука на телевизора до край и отново се зазяпва по “Дързост и красота”.
Изведнъж музиката рязко се сменя на кръшна мелодия с “леки” ориенталски мотиви и също така нецензурен текст, само че с друга насоченост. Ками мигом почва да върти гюбеци; бабата подновява мърморенето и различните благопожелания по адрес на съседите; съсредоточено зяпащите екрана комшийки печално въздишат “Каква съдба!”, а моя милост излиза под предлог, че има “неотложна работа”... За всеки по нещо и мир и щастие за всички!

Ден Първи (Чехли)

С Ками ходихме на пазар да си купува нови чехли. Прекрасен ден беше – слънцето грееше, температурата беше около 35 градуса... А цялата разходка ни отне само около 4 часа. Три – Ками да си избере прилични за вкуса й чехли и още един – да наобиколим всички останали магазини околовръст просто ей така, информативно. Първият етап се състоеше в оглеждане на всички сергии на пазара с изложени всевъзможни видове чехли – както обикновено през лятото, е настанал бум на чехлите. Камелия гледа известно време богатия избор критично, после взема едни, оглежда ги внимателно, след което бавно и съсредоточено се заема да ги премери, като се хваща за мен, за да не падне. Разучава сетне получения резултат около минута и накрая въздъхва:
- Ох, тия не стават, много са ми високи.
Същата процедура се повтаря още около десетина пъти, като чехлите в крайна сметка се оказват ту много високи, ту прекалено ниски, ту твърде тесни, ту доста широки, или пък цветът им не отива на роклята й, или се налагало ако ги купи, да им вземе и чанта, че да си вървят. Накрая зарязваме богатия избор и се насочваме към едно магазинче наблизо – пак за чехли. Ками мери и там няколко чифта, но все със същия резултат, придружен от продължително мислене и колебания дали все пак да не рискува и да ги купи. В един момент дори е напът да вземе избрания чифт, но се оказва, че той струва 6 лева, а тя предпочита да даде най-много 5. Така и не купува нищо. След около 20-тина минути излизаме от магазина, изпратени от неодобрителния поглед на продавачката – види се, вече уморена да вади различни номера от склада за нашата мила девойка.
Обикаляме още няколко магазина и сергии за чехли, провеждайки отново целия процес, докато накрая Ками си хареса едни бели, префърцунени чехли за три лева, които се завързват с връзки около глезените – самата процедура по връзването на въпросните връвчици отнема поне пет минути, но важното е че Ками остана доволна! Красотата изисква жертви все пак...
Е, вярно... Няколко магазина по-нагоре се оказва, че новите чехли леко убиват... И на другия ден има неприятни мазоли по краката от тях... а на третия, по връзките започват да се прокъсват... Но какво да се прави. Няма да купуваме друг чифт за три лева, я! Както вече се спомена, красотата изисква жертви.

Интимно с Камелия (интро)

Понеже времето последните дни започна да се разваля, есен е, а зимата чука на вратата, реших за разнообразие да постна тук малко летни разкази - или по-скоро хрониката на една моя интересно прекарана поредица летни дни тази година. Дано внесат малко лятно настроение!

И така...
Човекът е алтруист. Противно на всеобщото схващане, че човекът бил егоист, това е суровата истина. А е сурова, защото твърде често ние си патим от този наш алтруизъм. Ставаме жертви на собствената си доброта, хуманност и любов към ближния и така губим време, нерви и ред други неща... Но това не е важно – нали алтруизмът изисква жертви! Повече, или по-малко... Аз лично се убедих в това окончателно.
Наскоро имах удоволствието да развеждам една млада девойка от провинцията из Софийските забележителности. Тя беше хубава, нежна, със забележителни интелектуални и други заложби и носеше сладкото име Камелия, или Ками – приличаше й, беше красива като цвете. Идваше от едно село близо до Видин на гости на баба си, която е моя съседка през два входа и понеже ме познаваше отдавна, на мен предостави високата чест да прекарвам голяма част от времето заедно с Ками. Това беше доста забавно прекарано време и затова сега бих искала да представя събитията в хронологичен ред и по този начин да ги запазя, както и спомена за тази невероятна персона, во веки веков, амин!

To be продължение...

Петък 13-ти

Искам да поздравя всички макар и малобройни четящи с тази песен http://store2.data.bg/ladasamara/NLO/NLO%20-%20Petuk%2013.mp3 и да им пожелая страхотен ден и всякакви успехи!