Понеже времето последните дни започна да се разваля, есен е, а зимата чука на вратата, реших за разнообразие да постна тук малко летни разкази - или по-скоро хрониката на една моя интересно прекарана поредица летни дни тази година. Дано внесат малко лятно настроение!
И така...
Човекът е алтруист. Противно на всеобщото схващане, че човекът бил егоист, това е суровата истина. А е сурова, защото твърде често ние си патим от този наш алтруизъм. Ставаме жертви на собствената си доброта, хуманност и любов към ближния и така губим време, нерви и ред други неща... Но това не е важно – нали алтруизмът изисква жертви! Повече, или по-малко... Аз лично се убедих в това окончателно.
Наскоро имах удоволствието да развеждам една млада девойка от провинцията из Софийските забележителности. Тя беше хубава, нежна, със забележителни интелектуални и други заложби и носеше сладкото име Камелия, или Ками – приличаше й, беше красива като цвете. Идваше от едно село близо до Видин на гости на баба си, която е моя съседка през два входа и понеже ме познаваше отдавна, на мен предостави високата чест да прекарвам голяма част от времето заедно с Ками. Това беше доста забавно прекарано време и затова сега бих искала да представя събитията в хронологичен ред и по този начин да ги запазя, както и спомена за тази невероятна персона, во веки веков, амин!
To be продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар