За поуката от приказките

в. "Седем", Сряда, 2008, Юли 23

Има една анекдотична приказка за мъдър султан, който много държал в неговата мултинационална държава законите да се спазват и въобще не го било еня за етническата принадлежност на сгафилите. Довели веднъж при него турчин, арменец и българин и той отсякъл: Че сте вие айдуци, айдуци сте – ама дребни. Та ви позволявам сами да изберете наказанието си. Да изядете сто оки сол, да отнесете сто тояги на голо или да платите сто жълтици!...Турчинът рекъл – бийте. Ревал, пищял, изял боя и си тръгнал. Арменецът издумал – дайте солта. Ял, плакал, изблизал я цялата и го пуснали. Дошъл ред на българина. Дайте солта – измънкал той. Изял 99 оки, дошло му много и извикал – бийте! Отнесъл 99 тояги, видяло му се нагорно и изпищял – на ви сто жълтици, па ме пускайте поживо- поздраво...Кой знае защо, когато се заговори за проблемите на „дясното”, винаги се връщам към тая приказка. В такива случаи Дясното много ми напомня някой от нейните герои. А понякога направо ми изглежда като оня, дето трябвало да изтърпи три различни наказания за едно и също престъпление. Всеки юрист ще ви обясни, че това е абсурд. Освен ако въпросният абсурд не е, най-общо казано, рожба на глупостта... Приказката обаче не внушава дали потърпевшите са си взели някаква поука.Очевидно поуката е адресирана до слушателите на приказката.Хайде да си припомним няколко азбучни истини. За нашенеца историята на прехода бе свързана с „избухването” на демокрацията и началото на промяната. С митинги, бдения, свещи и нови партии, обединени от емблематичното съкращение СДС. То стана синоним на „дясното”, защото всеки, който се „отлюспваше” от СДС, или започваше да гравитира около Позитано 20, или създаваше нова дясна партия. А въпросната дясна партия или оцеляваше във времето, или просто изчезваше, ако се отклони от историческия път на дясното. Защото то се роди с една задача – да промени комунистическото битие на България. Да я впише в обществото на европейските народи, да я направи член на НАТО и Европейския съюз, да я демократизира. А това означава в крайна сметка българинът да заживее като гражданите на Англия, Франция и Германия. Или поне като на Полша, Чехия Словакия и Унгария. Помните ли, че през 90-те европейските вестници пишеха за Вишеградската четворка, прибавяйки към нея и България?Днес България е член на НАТО и ЕС. В огромна степен причина за това е дясното. Но нейните граждани далеч не живеят като гражданите в другите страни-членки на ЕС. Дали за това причината е в дясното? Не забравяйте, че през 18 – годишния ни преход то реално управлява страната по-малко от пет години. Десет месеца с правителството на Филип Димитров и четирите години на Иван Костов. Вече можем обективно да преценим, че правителството на Димитров бе буквално смазано с активни мероприятия, в които бе впрегнат целият инструментариум на „бившата” ДС. То не бяха стачки, организирани от... работодателите, депесарски шутове, инфилтрирани ченгета, президентски (Жельовски) обвинения... Правителството на Костов изкара мандата си, възстанови рухналата икономика и международния авторитет на България, но позволи върху него да се излее такава мръсна помия от хули и клевети, че останаха сякаш „незабелязани” онези, които всъщност го компрометираха. Къде е днес Бисеров? Къде е Йордан Цонев? Списъкът е дълъг... Оттогава съм много скептичен към пишман-демократите, които, отстранени от някоя дясна партия, внезапно стават ревностни блюстители на морала и поборници на дясното. Отсвириха преди седмици Яне Янев от ОДС и той тутакси откри, че Пламен Юруков е мошеник, айдук и мафиот. Бай приятелю, ти сляп ли беше до тоя момент?! Тази христоматийна ситуация ясно очертава две възможности – или Яне Янев е знаел какъв е Юруков, но си е мълчал, което го прави съучастник на мошеника, айдука и мафиота. Или просто лъже като бяло магаре, а това го нарежда в добре познатата ни кохорта от политически измекяри... Трети вариант, при който Янев е получил прозрение „свише” и внезапно е открил недостойнствата на довчерашния си съюзник, също не говори добре за прозиращия, защото го представя като политически недалновиден. Подобна недалновидност е опасна за демократичното ни развитие...Изнервен от данданията, на свой ред Пламен Юруков заяви официално, че обединението на СДС и ДСБ е възможно само ако Иван Костов подаде оставка. И това в навечерието на парламентарен вот на недоверие!...Злите езици твърдят, че за една партия качества като „последователност” и „предсказуемост” са прекалено важни, за да си позволи който и да било лидер да ги подценява. За съжаление в България все още представата за партията се „препокрива” с лидера на партията. В този смисъл „лицата” на партиите от Дясното нямат право на емоционални залитания. Имат право само но едно – да не забравят какъв е историческият дълг и историческата задача на дясното. Не иде реч за някакво механично обединение на добре познатите ни демократични партии. А за крайната необходимост да бъде създаден своеобразен „Десен алианс”, изграден върху ясни и конкретни приоритети, свързани със спасяването на държавността. Впрочем, „лошият” Костов доста точно ги очерта в парламента. Защото аналогията с 97-ма е очевидна! Тогава експертно правителство на дясното трябваше да ни изведе от хиперинфлацията. Днес залогът е по-голям. Сега наистина става дума за европейското бъдещето на България...А що се отнася до твърдението, че проблемите на традиционните демократични партии идвали от „разцеплението” на СДС, това е просто политическа глупост. Поне европейската политическа култура утвърждава, че ако ти си член на една партия и не си съгласен с курса, който тя следва- а и не си в състояние да го промениш, просто излизаш от нея. Евентуално създаваш нова. Как трябва да се спазва толерантен тон между довчерашните съпартийци, е вече друг въпрос. Въпрос на „обща култура” и морална грамотност. Не е важно колко автентични десни партии има в политическото пространство на една страна. Важното е доколко те са в състояние да се обединяват около неоспорими демократични ценности, които са приоритетни за нацията. И да ги отстояват с цената на всичко... Ако трябва да сме аналитични, Дясното има един основен политически грях – то не декомунизира истински България. Не разкри аморалната същност на комунизма, а това означава, че не започна борба с деморализацията на обществото. Нe лиши бившите комунистически номенклатурчици и техните отрочета от възможността да си развяват байрака по пътя към истинските демократични промени. Не разгради качествено апарата на бившата ДС. То не обедини дори демократично мислещите журналисти в битката срещу злото. И затова бе наказано. Бе наказано с вота на избирателите. Бе наказано да яде бой и да ближе сол. Слава Богу, не бе наказано да плаща, защото стоте жълтици от приказката в политиката са си стопроцентов фалит...Но дали тая приказка насочва погледа само към Дясното?Огледайте се, уважаеми читатели. Ослушайте се. Може би ушите ви още кънтят от взривовете край София... И какво последва? Измъдруваното „прозрение”, че военното министерство се е превърнало в ДНБ (Дружество с Неограничена Безотговорност). Като за последно изтрещя и кьорфишекът, натъпкан със заряд от безпардонната наглост на Емел Етем... После изплющя новината, че животът ни през юли е станал по-евтин. Даже имало дефлация. Да бе, човешкият живот наистина е поевтинял – доказа го ювелирният провал на вътрешното министерство. То тръгна да освобождава заложник, но направи заложник жената на бившия заложник. Както се казва, честито ви ново ръководство на МВР. Като резултат заможни граждани свенливо помолиха за пълно информационно затъмнение около тяхното богатство, та веднъж да не ги отвличат айдуците, а втори път - недотам заможните да не задават неудобни въпроси за произхода на парите им. Нали един ецащ и мецащ социолог авторитетно и пламенно заяви, че в България бедността и богатството са вече парцелирани, та няма какво да се прави. Да, ама се оказа, че къщата от собствения ти парцел може мистично да изчезне, а имотът, за който плащаш данъци, да бъде продаден и препродаден преди да си разбрал за деянието. Та очевидно има какво да се прави, само дето не се прави. Затова така дълбоко избоботи трясъкът от доклада на ОЛАФ. Той не само доразклати и без това кандилкащото се правителство, а и привидно непоклатимото до този момент президентство... Но грохота на големия гърмеж се очаква днес; ще дойде с доклада на ЕС. И за пореден път ще припомни, че ни управлява алчна и крадлива върхушка, в която всички – от синчето на другаря Станишев до агент Гоце – са един дол дренки... В този дол са изчезнали повече от милиард евро възможни приходи за българия. Останали са дренките!...Дясното ли е виновно? Филип Димитлов ли обра парите от САПАРД? Иван Костов ли взриви военните погреби? Или е виновен гласоподавателят, който отдавна се е отказал да бъде гласоподавател, щото дясното някак не му харесва. Този, същият гласоподавател, който отнесе тоягите на свирепата хиперинфлация при лявото управлението на комунистите. Който изблиза солта от управлението на лъжливото овчарче с коронка. Който днес плаща много пъти по сто жълтици, за да го тъпчат цели три много добрички партии... Гласоподавател с българска етническа принадлежност!Сещате ли се каква е поуката от приказката?