Е добре, на всяка цена ли трябва?... Политиката, поне теоретично, е последното нещо, за което трябва да се мисли около Великден. Не и у нас обаче - защото онези, за които възкресението не значи нищо, не мислят така. Тяхното име е легион... За добро или лошо, тези, които считат политическия и обществен живот у нас за безинтересен и маловажен също са легион. В така наречените "социални мрежи" народът се вълнува от великите мисли как да спасим гладуващите сомалийчета, какво прави с хората алкохола, какво искат жените/мъжете, или защо на Вуте не му е достатъчно зле. Като насън дочуваме псувните на вече бившият "първи човек" в държавата, прилежно записани на стенограма; становищата на различни личности и движения по този въпрос; ПП "Глас народен" води в интернет класациите; едни видни политически фигури отсега замерят опонентите си с развалени яйца (великденски), а опонентите се снижават... До нашите спални отвън долитат неясните шумове от бурните събития. Понякога те са печални; друг път - радостни. В страната ври и кипи. Но зад стените на панеления "сурат-тефтер" суетата на обществения живот се усеща слабо. Някак много бързо свободното гражданско мислене у нас се превърна в табу или своеобразен лукс...
"Спасителят е възкръснал... Но не и ние" - до това велико прозрение българинът е обичайно да достига отново и отново всяка година, точно по време на страстната седмица. У нас не е съвсем сигурно и дали мнозина биха искали да възкръснат. България е на пост и молитва не само около Великден, но и целогодишно. Защо? Докога? Не би трябвало такива въпроси да терзаят душите ни точно по празниците. А дали е случайно, че у нас празникът се посреща с пълен хладилник, но често оставя душите празни...
Въпросите идват сами, но не си отиват драговолно. А дали трябва да ги пъдим? Не всеки може да си позволи лукса да не мисли. Това е привилегия, макар и съмнителна. Зависи от гледната точка. Защото някои се гордеят с тази привилегия... Дали пък след дълбокия сън, в който сме потънали, няма да настъпи - разгеле - пролетното пробуждане?
вторник, април 30, 2013
събота, април 20, 2013
СПИН И СПУН
Доста време и усилия ни бяха нужни, за да осъзнаем факта, че по света (и то не само по голямата лоша Америка) броди ново зло - смъртоносния вирус на СПИН. За отрицателно време обаче плъзна и се настани по нашите ширини друга, не по-малко опасна болест, вече родно производство, наречена СПУН. Разликата между тях е не само в значението (СПИН - синдром на придобитата имунна недостатъчност, и СПУН - синдром на придобитата умствена недостатъчност), но и в степента на бзсилие пред заразата. От СПИН човек може да се предпази с контрацептиви, а в последно време дори се появяват тук-таме в публичното пространство данни за излекували се (кой с пост и молитва, кой по други начини), но никакви гумени и други предпазители не помагат срещу СПУН-а, който настига и смазва жертвите си във всяка мозъчна и духовна клетка на страната. СПУН-ът е като грипа - малцина умират от него, но масовото му разпространение носи характеристиките на епидемия, която дори и да не е смъртоносна, обезоръжава човешкото съзнание и го прави податливо на всякакви други влияния. Ето защо са нужни антитела и други защитни механизми, за да осигурят необходимата профилактика и да изолират СПУН-евъдите. Носителите на заразата са загнездени в самия роден манталитет, в масовото съзнание и допълнително се стимулират от СПУН-евъдите, които със своето бездействие засилват разпада на интелектуалния елит у нас...
Затова нека заедно проведем първата по рода си кампания против СПУН - а тя започва с желанието да сме активни, да се информираме по проблемите и методите за тяхното решаване... и да не сме безразлични.
Затова нека заедно проведем първата по рода си кампания против СПУН - а тя започва с желанието да сме активни, да се информираме по проблемите и методите за тяхното решаване... и да не сме безразлични.
вторник, април 16, 2013
петък, април 12, 2013
Програма за подобряване качеството на образованието у нас
от ПП "Глас народен"
Уважаеми дами и господа, след 22 г. преход, обикновено оправдаваме всички промени в българското училище със състоянието на образователната система у нас. А битуващата представа е, че тази образователна система е в дълбока криза; като следствие – че качеството на образование в България е много ниско. В този смисъл трябва да изясним две възлови понятия: в какво се изразява „кризата” на образователна система и какво означава „качество на образование”. Ние твърдим, че и в двата случая разсъжденията са формални, повърхностни и непрофесионални. Следователно, като политическа задача нашата партия решава първо въпроса с приоритетите, т.е. – доколко училищното образование е наистина наш политически приоритет, а след това представя задълбочен и качествен анализ по конкретната проблематика и предложения за решаване на проблемите, свързани с много ясно поставени срокове.
Предварително трябва да отбележим, че въпросът със сроковете предполага и „приемственост” на тази политическа линия. Дори ако имаме възможността за 4 години да осъществим нашата програма, са необходими най-малко 12 години, за да се реши проблемът поне в основни линии. Колкото и неприятно да звучи подобна констатация – днес тя е оптимистичната.
І. Въпросът за състоянието на образователната система отвежда към истината за дисбаланси и диспропорции във въпросната система. Впрочем, всичко започва с разбирането, че образователна реформа се прави единствено и само с икономически средства. Това разбиране е превърнато в аксиоматична даденост, което се отразява на всички опити за промяна. Много категорично можем да заявим, че съществуват n+1 броя „модели” за реформа и има възможности за избор - но всеки един от тях е свързан с въпроса: "е ли" образованието политически приоритет на съответната партия или не. Защото понятието „политически приоритет” дори формално има ясни и точни показатели. Като започнем с финансирането като процент от БВП и стигнем до функционалното разпределение на парите в системата. Така, че формулата „ пари + съкращения на учители + закриване на училища + дисциплина = качество на образование” е или рожба на професионална неграмотност и липса на визия, или е, меко казано, идиотска. Деформациите в системата са факт; те са рожба главно на политически манипулации и икономически интереси; просветното министерство отдавна е станало разменна монета в политическите далавери. До днес в България вече имаме доста реформи, които се оказаха „рИформи” или, анекдотично казано, много форми без съдържание.
II. По втория въпрос – „качество в образованието” в огромен процент от случаите се свързва с клишета и популистки лозунги. А качественото образование накратко се изразява във възможността на обучавания да използва всички форми на познанието си при решаването на каквито и да е било стандартни или нестандартни задачи - в науката това е залегнало като понятието "трансверсалност". Ще си позволим един банален пример: каква е връзката между аритметичното съотношение 3:2:1; науката химия и да речем, ренесанса? Съотношението 3/2/1, отнесено към веществата сяра, селитра и въглен означава черен димен барут. А въпросното съединение, открито преди хилядолетие от китайците, отвежда към огнестрелните оръжия на конквистадорите, които превръщат европейската култура в цивилизация. Припомняме, че едно от значенията на понятието цивилизация, е култура, което по силата на ред причини е станала нормативна за голяма част от света. А днес ние живеем в условията на една Европейска цивилизация, независимо дали я наричат от американски, австралийски или от друг тип. Ако ученикът не е в състояние да открие специфичната трансверсалност (от лат. – сечение), ако не е в състояние да осмисли допирната точка между различни науки, неговите знания, дори ако са енциклопедични, са формални, повърхностни и нефункционални. Той просто не е подготвен за живота. Което обаче отвежда към факта, че ако преподавателят не е в състояние да убеди учениците си в „универсалната трансверсалност” и той, и неговите възпитаници са далеч от модерното образование. Припомняме, че в света само част от учебните заведения, и то малка част, спазват този принцип. Именно затова въпросът за модерното обучение е световен въпрос. Това обаче отвежда към фундаменталната проблема - до този момент във всички модели за образователна реформа „пространството” на образованието се разглежда като своеобразен равностранен триъгълник, трите върха на който - ученици, родители и учители, са свързани динамично със системата на управление - министерство, инспекторати , директори. Което предполага равнопоставеност между тези 3+1 центъра на системата. В действителност системата е опорочена и дисбалансирана. В последните години във фокуса се поставят учениците, техните родители и обществото, учителите трябва да бъдат изпълнители, към които трябва да има огромни критики и изисквания, а на практика най-важно се оказва управлението. Ние категорично трябва да променим тази диспропорция. Поне на първо време, за да се стабилизира системата, акцентът трябва да падне върху учителството - та нали учителят е онзи, който може да накара учениците да открият съответната наука, да събуди техния интерес и да провокира творческото мислене. По този въпрос в България се говори много, но ние бихме посъветвали съответните „теоретици” да влязат в класната стая и пред камерите на телевизиите да покажат: как става това! Което най–малкото означава, че в академичен план онези, които подготвят педагогическите кадри и се занимават с методика на обучението, трябва да променят начина на мислене и начина си на работа. И тук не се искат кой знае колко пари – просто в политиката на ВУ значението на педагогическите и методическите дисциплини трябва да нарастне. Въпрос на мениджмънт в образованието е ректорите на висшите училища да променят тази диспропорция. Ние имаме програма, която много ясно и точно „преосмисля” механизмите, свързани с подготовката на педагогическите кадри.
III. От друга страна, при съществуващото статукво, да говорим за променената роля на учителя в образователната система означава няколко малки, но качествени промени:
1. Няма да бъде функционален нито един закон, ако в него не е залегнал самостоятелен раздел или глава, регламентиращ въпроса за спецификата на учителския труд. Някога у нас подобен регламент съществуваше, но само формално. Всеки би могъл да се замисли – колко време за подготовка е необходимо, за да се изнесе един качествен учебен час, който ще запали учениците, ще стане интересен за тях. Разсъждението, че учителят си "изпява" урочето, което е прочел в учебника, води до настоящото състояние на нещата - безинтересни, формално проведени часове и незаинтересувани, демотивирани ученици. Случаят с пловдивския учител, когото уволниха най-малкото идва да ни подскаже, че учениците имат нужда от друг начин на работа, който да „провокира” и тяхното променено отношение към съответната научна дисциплина. Ако учителският труд бъде регламентиран като специфичен, това би променило и начина на подготовка при отделния учител, и начина, по който се изграждат програмите в образователната система. Иде реч за каскаден процес, върху който имаме своите задълбочени разработки. Това е само една „буква” в закона, която може да доведе до поредица от следствия, които не са обвързани с икономически инвестиции.
2. Крайно време е това, което е залегнало във всички програми, да се материализира: категоризирането на училищата да стане факт. Защото общоизвестна истина е, че има учебни заведения, при които проблемът на учениците е да се представят успешно на изпитите в Харвард, Принстън или Оксфорд и други училища, при които научаването на азбуката в 9-ти клас е определен успех. Социалистическата уравниловка, която продължава да битува извън словесните клишета за „модерност”, е бич за съвременното образование. Имаме много точна разработка по въпроса. при която не иде ред за нови инвестиции, а за преразпределение на средствата в образованието. Естествено, работещите в учебно заведението от по-висока категория ще доведе до по–високи заплати, но без порочната практика за тестване на учителите по неизяснени, плуващи критерии. Естествено, по-високата категория би мотивирала ръководството на всяко училище да се стреми към промяна.
3. Категорично трябва да се промени системата за управление в образованието - като започнем от най-високото равнище и стигнем до ръководството на отделното училище. Като започнем от публичната тайна, че по коридорите на министерствата с десетилетия обикалят хора, които твърде малко са пристъпвали из коридорите на училищата; минем през ролята, функциите и практиката на инспекторатите и стигнем до несменяемите директори, които са се превърнали в местни феодали, раздаващи оценки и финансови облаги в зависимост от собствените си настроения, симпатии и антипатии. Ако директорът е добър мениджър, това е добре, но ако не разбира от мениджмънт в образованието, училището в най–добрия случай се превръща в люпилня на формализъм. Целта е да се запазят качествените кадри и да се „изчисти” системата от некачествените. Въпрос на широка обществена дискусия е въпросът за ротацията на директорите и въпросът с тяхната подготовка. Разбира се, съществуващото статукво е много удобно за днешното министерство, но е крайно неудобно и дори вредно за българското образование. Това е тема, повтаряме, за задълбочено обсъждане, по която имаме своята позиция.
4. Заявяваме и можем да защитим своята категорична позиция както по въпроса за държавните и частни училища, така и по отношение на техникумите и специализираните учебни заведения, държавното, частно и домашно образование, валидирането на знанията и политиката в тази област – привидно незначителни на общия фон въпроси с огромна практическа значимост. Тук „изкривяванията” също са впечатляващи, а икономическите интереси са родили уродливи „отрочета”.
Нашата програма ясно и последователно сочи проблемите и логичните административни мерки за тяхното решаване.
5. И не на последно място въпросът за образованието като наш политически приоритет е свързано с кардиналното ни разбиране, че каквато и да е образователна реформа трябва да бъде насочена не към намаляване броя на учителите и училищата, а обратното - към тяхното възстановяване и увеличаване. В продължение на 200 години с всяка намерена пара българинът е откривал училища – а само за 20 години половината от тях бяха закрити. България е свързана и с още една плачевна статистика - ние сме на 1-во място в Европа по брой на уволнени, съкратени и напуснали учители. По официални данни от 2000г. до днес от образователната система са изчезнали 28 % от учителите, но по неофициални - те са повече. Няма да коментираме каква е ролята на училището в едно малко селище. "Икономическата логика" тук е свързана с липса на визия, държавническо мислене и най-елементарно безхаберие. Ние твърдим, че въпрос на визия и организация е темата за възстановяването на закритите училища като държавен приоритет, който обективно да докаже отношението към нова политика в образователната система. Като започнем от низвергнатата тема за читалищата като културен център в малкото селище и стигнем до взаимоучителната метода, родена в зората на българското образование съществуват дори само в нашата история има много механизми, които биха могли да възстановят мястото на училището като център на духовността в обществения живот. Т.е. – позицията, че съществуването на учебно заведение в малкото селище е икономически нерентабилно, е свързана с дълбоко неразбиране за същността на образованието и неговата рефлексия върху социалния и – в последна сметка, икономически живот на въпросното селище. Лаиците биха настръхнали, чиновниците биха се ужасили, но знаещите биха подкрепили една такава държавна линия - при която, повтаряме, не са нужни свръхсредства, а само визия, добра воля и организация. И част от европейските пари за качествено образование, които досега се усвояват много качествено и харчат за некачествени резултати. Така, че апостолската роля на българското образование трябва да бъде възстановена. Имаме визията, волята и програмата. Тема за друг разговор е какви биха могли да бъдат резултатите от подобна политическа линия. Да си припомним думите на Яворов - няма как да учудим европейците, освен като българи, разбирайте – грамотни българи. Нашата програма в този смисъл е напълно реалистична, тя обхваща един условен период от 12 години, но дори само първите четири, върху които сме поставили логическо ударение, биха могли качествено да променят състоянието на образователната система, да промени и ролята на училищното образование в социалния, политически и културен живот на България.
за повече информация: тук
Уважаеми дами и господа, след 22 г. преход, обикновено оправдаваме всички промени в българското училище със състоянието на образователната система у нас. А битуващата представа е, че тази образователна система е в дълбока криза; като следствие – че качеството на образование в България е много ниско. В този смисъл трябва да изясним две възлови понятия: в какво се изразява „кризата” на образователна система и какво означава „качество на образование”. Ние твърдим, че и в двата случая разсъжденията са формални, повърхностни и непрофесионални. Следователно, като политическа задача нашата партия решава първо въпроса с приоритетите, т.е. – доколко училищното образование е наистина наш политически приоритет, а след това представя задълбочен и качествен анализ по конкретната проблематика и предложения за решаване на проблемите, свързани с много ясно поставени срокове.
Предварително трябва да отбележим, че въпросът със сроковете предполага и „приемственост” на тази политическа линия. Дори ако имаме възможността за 4 години да осъществим нашата програма, са необходими най-малко 12 години, за да се реши проблемът поне в основни линии. Колкото и неприятно да звучи подобна констатация – днес тя е оптимистичната.
І. Въпросът за състоянието на образователната система отвежда към истината за дисбаланси и диспропорции във въпросната система. Впрочем, всичко започва с разбирането, че образователна реформа се прави единствено и само с икономически средства. Това разбиране е превърнато в аксиоматична даденост, което се отразява на всички опити за промяна. Много категорично можем да заявим, че съществуват n+1 броя „модели” за реформа и има възможности за избор - но всеки един от тях е свързан с въпроса: "е ли" образованието политически приоритет на съответната партия или не. Защото понятието „политически приоритет” дори формално има ясни и точни показатели. Като започнем с финансирането като процент от БВП и стигнем до функционалното разпределение на парите в системата. Така, че формулата „ пари + съкращения на учители + закриване на училища + дисциплина = качество на образование” е или рожба на професионална неграмотност и липса на визия, или е, меко казано, идиотска. Деформациите в системата са факт; те са рожба главно на политически манипулации и икономически интереси; просветното министерство отдавна е станало разменна монета в политическите далавери. До днес в България вече имаме доста реформи, които се оказаха „рИформи” или, анекдотично казано, много форми без съдържание.
II. По втория въпрос – „качество в образованието” в огромен процент от случаите се свързва с клишета и популистки лозунги. А качественото образование накратко се изразява във възможността на обучавания да използва всички форми на познанието си при решаването на каквито и да е било стандартни или нестандартни задачи - в науката това е залегнало като понятието "трансверсалност". Ще си позволим един банален пример: каква е връзката между аритметичното съотношение 3:2:1; науката химия и да речем, ренесанса? Съотношението 3/2/1, отнесено към веществата сяра, селитра и въглен означава черен димен барут. А въпросното съединение, открито преди хилядолетие от китайците, отвежда към огнестрелните оръжия на конквистадорите, които превръщат европейската култура в цивилизация. Припомняме, че едно от значенията на понятието цивилизация, е култура, което по силата на ред причини е станала нормативна за голяма част от света. А днес ние живеем в условията на една Европейска цивилизация, независимо дали я наричат от американски, австралийски или от друг тип. Ако ученикът не е в състояние да открие специфичната трансверсалност (от лат. – сечение), ако не е в състояние да осмисли допирната точка между различни науки, неговите знания, дори ако са енциклопедични, са формални, повърхностни и нефункционални. Той просто не е подготвен за живота. Което обаче отвежда към факта, че ако преподавателят не е в състояние да убеди учениците си в „универсалната трансверсалност” и той, и неговите възпитаници са далеч от модерното образование. Припомняме, че в света само част от учебните заведения, и то малка част, спазват този принцип. Именно затова въпросът за модерното обучение е световен въпрос. Това обаче отвежда към фундаменталната проблема - до този момент във всички модели за образователна реформа „пространството” на образованието се разглежда като своеобразен равностранен триъгълник, трите върха на който - ученици, родители и учители, са свързани динамично със системата на управление - министерство, инспекторати , директори. Което предполага равнопоставеност между тези 3+1 центъра на системата. В действителност системата е опорочена и дисбалансирана. В последните години във фокуса се поставят учениците, техните родители и обществото, учителите трябва да бъдат изпълнители, към които трябва да има огромни критики и изисквания, а на практика най-важно се оказва управлението. Ние категорично трябва да променим тази диспропорция. Поне на първо време, за да се стабилизира системата, акцентът трябва да падне върху учителството - та нали учителят е онзи, който може да накара учениците да открият съответната наука, да събуди техния интерес и да провокира творческото мислене. По този въпрос в България се говори много, но ние бихме посъветвали съответните „теоретици” да влязат в класната стая и пред камерите на телевизиите да покажат: как става това! Което най–малкото означава, че в академичен план онези, които подготвят педагогическите кадри и се занимават с методика на обучението, трябва да променят начина на мислене и начина си на работа. И тук не се искат кой знае колко пари – просто в политиката на ВУ значението на педагогическите и методическите дисциплини трябва да нарастне. Въпрос на мениджмънт в образованието е ректорите на висшите училища да променят тази диспропорция. Ние имаме програма, която много ясно и точно „преосмисля” механизмите, свързани с подготовката на педагогическите кадри.
III. От друга страна, при съществуващото статукво, да говорим за променената роля на учителя в образователната система означава няколко малки, но качествени промени:
1. Няма да бъде функционален нито един закон, ако в него не е залегнал самостоятелен раздел или глава, регламентиращ въпроса за спецификата на учителския труд. Някога у нас подобен регламент съществуваше, но само формално. Всеки би могъл да се замисли – колко време за подготовка е необходимо, за да се изнесе един качествен учебен час, който ще запали учениците, ще стане интересен за тях. Разсъждението, че учителят си "изпява" урочето, което е прочел в учебника, води до настоящото състояние на нещата - безинтересни, формално проведени часове и незаинтересувани, демотивирани ученици. Случаят с пловдивския учител, когото уволниха най-малкото идва да ни подскаже, че учениците имат нужда от друг начин на работа, който да „провокира” и тяхното променено отношение към съответната научна дисциплина. Ако учителският труд бъде регламентиран като специфичен, това би променило и начина на подготовка при отделния учител, и начина, по който се изграждат програмите в образователната система. Иде реч за каскаден процес, върху който имаме своите задълбочени разработки. Това е само една „буква” в закона, която може да доведе до поредица от следствия, които не са обвързани с икономически инвестиции.
2. Крайно време е това, което е залегнало във всички програми, да се материализира: категоризирането на училищата да стане факт. Защото общоизвестна истина е, че има учебни заведения, при които проблемът на учениците е да се представят успешно на изпитите в Харвард, Принстън или Оксфорд и други училища, при които научаването на азбуката в 9-ти клас е определен успех. Социалистическата уравниловка, която продължава да битува извън словесните клишета за „модерност”, е бич за съвременното образование. Имаме много точна разработка по въпроса. при която не иде ред за нови инвестиции, а за преразпределение на средствата в образованието. Естествено, работещите в учебно заведението от по-висока категория ще доведе до по–високи заплати, но без порочната практика за тестване на учителите по неизяснени, плуващи критерии. Естествено, по-високата категория би мотивирала ръководството на всяко училище да се стреми към промяна.
3. Категорично трябва да се промени системата за управление в образованието - като започнем от най-високото равнище и стигнем до ръководството на отделното училище. Като започнем от публичната тайна, че по коридорите на министерствата с десетилетия обикалят хора, които твърде малко са пристъпвали из коридорите на училищата; минем през ролята, функциите и практиката на инспекторатите и стигнем до несменяемите директори, които са се превърнали в местни феодали, раздаващи оценки и финансови облаги в зависимост от собствените си настроения, симпатии и антипатии. Ако директорът е добър мениджър, това е добре, но ако не разбира от мениджмънт в образованието, училището в най–добрия случай се превръща в люпилня на формализъм. Целта е да се запазят качествените кадри и да се „изчисти” системата от некачествените. Въпрос на широка обществена дискусия е въпросът за ротацията на директорите и въпросът с тяхната подготовка. Разбира се, съществуващото статукво е много удобно за днешното министерство, но е крайно неудобно и дори вредно за българското образование. Това е тема, повтаряме, за задълбочено обсъждане, по която имаме своята позиция.
4. Заявяваме и можем да защитим своята категорична позиция както по въпроса за държавните и частни училища, така и по отношение на техникумите и специализираните учебни заведения, държавното, частно и домашно образование, валидирането на знанията и политиката в тази област – привидно незначителни на общия фон въпроси с огромна практическа значимост. Тук „изкривяванията” също са впечатляващи, а икономическите интереси са родили уродливи „отрочета”.
Нашата програма ясно и последователно сочи проблемите и логичните административни мерки за тяхното решаване.
5. И не на последно място въпросът за образованието като наш политически приоритет е свързано с кардиналното ни разбиране, че каквато и да е образователна реформа трябва да бъде насочена не към намаляване броя на учителите и училищата, а обратното - към тяхното възстановяване и увеличаване. В продължение на 200 години с всяка намерена пара българинът е откривал училища – а само за 20 години половината от тях бяха закрити. България е свързана и с още една плачевна статистика - ние сме на 1-во място в Европа по брой на уволнени, съкратени и напуснали учители. По официални данни от 2000г. до днес от образователната система са изчезнали 28 % от учителите, но по неофициални - те са повече. Няма да коментираме каква е ролята на училището в едно малко селище. "Икономическата логика" тук е свързана с липса на визия, държавническо мислене и най-елементарно безхаберие. Ние твърдим, че въпрос на визия и организация е темата за възстановяването на закритите училища като държавен приоритет, който обективно да докаже отношението към нова политика в образователната система. Като започнем от низвергнатата тема за читалищата като културен център в малкото селище и стигнем до взаимоучителната метода, родена в зората на българското образование съществуват дори само в нашата история има много механизми, които биха могли да възстановят мястото на училището като център на духовността в обществения живот. Т.е. – позицията, че съществуването на учебно заведение в малкото селище е икономически нерентабилно, е свързана с дълбоко неразбиране за същността на образованието и неговата рефлексия върху социалния и – в последна сметка, икономически живот на въпросното селище. Лаиците биха настръхнали, чиновниците биха се ужасили, но знаещите биха подкрепили една такава държавна линия - при която, повтаряме, не са нужни свръхсредства, а само визия, добра воля и организация. И част от европейските пари за качествено образование, които досега се усвояват много качествено и харчат за некачествени резултати. Така, че апостолската роля на българското образование трябва да бъде възстановена. Имаме визията, волята и програмата. Тема за друг разговор е какви биха могли да бъдат резултатите от подобна политическа линия. Да си припомним думите на Яворов - няма как да учудим европейците, освен като българи, разбирайте – грамотни българи. Нашата програма в този смисъл е напълно реалистична, тя обхваща един условен период от 12 години, но дори само първите четири, върху които сме поставили логическо ударение, биха могли качествено да променят състоянието на образователната система, да промени и ролята на училищното образование в социалния, политически и културен живот на България.
за повече информация: тук
понеделник, април 08, 2013
Поетично-възхвално
Много поети, и все награждавани,
много сюжети май времето дава ни.
Колко ли още, ненаградени,
също са хора, и то като мене.
Казвам си вече: „Край на умората,
даже и речници пишат си хората
правят есета, антрефилета
разни сценарии и мемоари”.
Но ще развея косите си черни,
и ако трябва в тоалет ще се мерна,
ще репетирам няколко стреса,
и ще си стана и аз поетеса.
Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
рамо до рамо, с тебе двамина,
рием в живота плътно пъртина.
Аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава,
май се започна, мразят ме всички –
и амазонки, и еретички.
Нека въздишат, така им се пада,
почвам да пиша една „Илиада”...
Вече ме чака обожествяване.
Колко сюжети на времето даваме!
Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава.
много сюжети май времето дава ни.
Колко ли още, ненаградени,
също са хора, и то като мене.
Казвам си вече: „Край на умората,
даже и речници пишат си хората
правят есета, антрефилета
разни сценарии и мемоари”.
Но ще развея косите си черни,
и ако трябва в тоалет ще се мерна,
ще репетирам няколко стреса,
и ще си стана и аз поетеса.
Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
рамо до рамо, с тебе двамина,
рием в живота плътно пъртина.
Аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава,
май се започна, мразят ме всички –
и амазонки, и еретички.
Нека въздишат, така им се пада,
почвам да пиша една „Илиада”...
Вече ме чака обожествяване.
Колко сюжети на времето даваме!
Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава.
събота, април 06, 2013
Да падне властта
посветено на протестите в различни години
Тук стоим. Дни наред,
пред онази сграда там, отпред.
Заедно, рамо до рамо.
Ще си тръгнем победители само.
Няма да се примирим,
този път вече ще победим.
Ако ще, и през нощта
ще стоим - докато падне властта.
Денонощно, всеки ден.
И ако трябва, жертви ще дадем.
Свободата си избрахме,
прекалено дълго вече търпяхме.
Всеки ден ще бъдем тук,
както и на много други места.
Всички казахме "Дотук!",
вече време е да падне властта.
За изедниците вече сетен е момент,
колкото и да се крият в този Парламент.
Тръгват си премиер, и президент!
Това ще помним цял живот,
стига вече влачихме хомот.
Гласовете ни се чуха,
колкото те да се правят на глухи.
Какво губим от това
и защо чакахме досега?
Ето, че дойде мига,
който чакахме - да падне властта.
Тук стоим. Дни наред,
пред онази сграда там, отпред.
Заедно, рамо до рамо.
Ще си тръгнем победители само.
Няма да се примирим,
този път вече ще победим.
Ако ще, и през нощта
ще стоим - докато падне властта.
Денонощно, всеки ден.
И ако трябва, жертви ще дадем.
Свободата си избрахме,
прекалено дълго вече търпяхме.
Всеки ден ще бъдем тук,
както и на много други места.
Всички казахме "Дотук!",
вече време е да падне властта.
За изедниците вече сетен е момент,
колкото и да се крият в този Парламент.
Тръгват си премиер, и президент!
Това ще помним цял живот,
стига вече влачихме хомот.
Гласовете ни се чуха,
колкото те да се правят на глухи.
Какво губим от това
и защо чакахме досега?
Ето, че дойде мига,
който чакахме - да падне властта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)