Тринайсти ден текат протести срещу кабинета "Орешарски", галено наречен "Олигарски". Тринайсти ден хора се стичат на площад Народно събрание в столицата, както и на много места в другите градове. Тринайсти ден един огромен брой хора (впрочем много над цитираните от медиите "десет хиляди души" - поне 50 хиляди са само в столицата, от които близо половината имат деца и семейства) скандират по площадите, пишат лозунги - кой от кой по-оригинални - и прехвърлят отново и отново в съзнанието си смисловите качества на идиоматичната фраза "хем грозен, хем нахален" (на английски - "not only ugly, but acting smugly" - превода мой). Защото правителството несъмнено се държи точно по този начин. Моля никой да не приема прилагателното "грозен" буквално, защото както са казали мъдрите люде, "красотата е в окото на гледащия". Но когато грозотата почне да прозира и в поведението и действията на човека, дори тази фразеология звучи по-скоро евфемистично.
Протестите срещу назначението на една мутра за шеф на ДАНС, прераснали в протести срещу правителството, продължават вече тринайсти ден и това е комай едно от малкото "по европейски" граждански събития, които се случват в многострадалното ни отечество кажи-речи от влизането в ЕС насам. Другото европейско явление е непукизма на народните представители, получили ваканция като неочаквана приятна изненада. Само че полека-лека и този непукизъм започва да се пропуква, защото поне част от тези "слуги на народа" започват да мислят. А когато депутатите започнат да мислят, онези "по-отгоре" захващат да мислят още по-интензивно... И може пък случайно да се сетят, че когато онова, което наричаме "гражданско съзнание" най-после се е пробудило и накарало хората да защитават достойнството си - те, управляващите, трябва също да събудят своето достойнство... И да се оттеглят с добро. Защото достойнство, умножено по достойнство, ражда прозрението, че България е потънала в блатото на корупцията и хаоса, че ни управляват индивиди с идиотски манталитет и плесенясали похвати на управление. Че когато комунисти дойдат на власт, инфлацията достига колосални измерения, а когато се съберат на "седенка" социалисти, "гербери", "атакисти" и "догановисти", положението хич не е розово... По-скоро е както в момента - яркочервено като партийно знаме, развято през август на връх Бузлуджа!
На всички, които примирено вдигат рамене и повтарят - "Като свалим тези, какво? Други като тях ще дойдат, дори по-отчайващи. Какво ще се промени?", ще кажа - имаме две новини, добра и лоша. Лошата е, че през целия курс на вече 24-годшиния ни преход думата „страх” продължава да витае в съзнанието на огромно мнозинство от хората у нас. Че в едно формално демократично общество държавата продължава да носи чертите на диктатура – а „твърда” или „мека”, тя все си е диктатура - използва целия алсенал на държавната власт за целите на облагодетелстваните и няма морални норми, които да не погази в името на тези цели.
Но знаете ли – има и добра новина. А тя е, че гражданите за пореден път разбраха, че бъдещето е в собствените им ръце. Че и най-скъпо платените машинации, и най-свирепите манипулации могат да бъдат смазани от единния граждански избор. Че човекът не е "болт в колективния механизъм", а гласът на всеки човек е от огромно значение - именно този глас дава власт на политическите партии и пак той може да им я отнеме. А дали наистина го разбраха? Мое мнение (с което не ангажирам никого) е, че онези, които не са разбрали, не разбират и вероятно няма и да го направят, сами избират да се лишат от правото да бъдат наречени "граждани". Самите те може би се самоопределят като поданици? Може би затова категорично отказват да направят избор, отсичайки "Все ми е едно кой МЕ управлява"... И забравяйки, че едно от значенията на думата "демокрация" е тъкмо идеята обществото да не бъде делено на "управляващи" и "управлявани" и правото му да покаже на всеки, позволил си подобна наглост, колко дълбока е неговата грешка... Това поданиците, уви, не желаят да направят.
А засега гражданите протестират. И май не са загубили чувството си за хумор - поне ако съдим по плакатите, които издигат по своите митинги. Дано това подейства и на останалите като в онази сцена от "Том Сойер" на Марк Твен, в която героят, боядисвайки оградата, превръща черната работа в привлекателно за околните развлечение...
Какво да се прави, все някой трябва да свърши черната работа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар