Видовден - преди и сега

На 15 юни по стар (Юлиански) стил се посреща Видовден - един от малко известните и проучени празници у нас. В народната митология Вида е символичен образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като своеобразна еманация на Страшния съд - именно с това простичко послание, да се "види" кой е крив и кой - прав. Хората вярват, че дори и да има забавяне на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат - оттам произхождат и поговорки като „Господ забавя, но не забравя!" (пак по същия повод Елин Пелин завършва един свой разказ със следната размяна на реплики: "Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш?" - "Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих!" — отговорила Правдата." Като оставим настрана известната доза горчив хумор, посланието е симптоматично). Смята се, че това християнско по произход схващане дава израз и на фразата "Ще дойде Видовден", т.е. ще има възмездие за провинилите се.
Фактът, че през 1389 година на Видовден се е състояла и известната Косовска битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад, също е твърде показателен. Във войските на княз Лазар са били включени и български, влашки и босненски отряди. Съвпадението на Косовската битка с Видовден дава повод за създаването на нови предания и легенди, както и възпяването на този ден в най-популярната песен за Косово - а именно, песента за погубването на турския султан Мурад от Милош Обилич. Сюжетната линия на песента намира своето разширение в съвпадението между деня на Косовската битка и Видовден, който се очертава като своеобразен сюжетен фактор в нея. От вмъкването на Видовден в сюжетния диалог става ясно, че освен като ден, свързан с очите и виждането във физическия смисъл, значението му се разширява и в духовната сфера, давайки му нова семантика - "да узнаем", "да разберем". Със значение на духовно "виждане" сръбският израз "Доhи hе Видовдан" или българският "До ще Видовден" излизат от границите на песента и влизат в езиковата практика. Смисълът на духовното "виждане" изначално се свързва с Видовден, благодарение най-вече на обредните гадания, правени на този празник. Свързването на деня с историческото събитие обаче многократно разширява неговото значение, като този нов, разширен смисъл рефлектира отново върху Видовден и внася своите корективи върху древната специфика на празника. Така той се превръща в ден на цялата истина или на всички истини. Косовската битка дава също така своя принос в идейната обосновка на някои нови обреди и легенди. Преосмислят се в исторически аспект и някои стари вярвания - като това, че в навечерието на Видводен всички реки за час потичали червени като кръв заради загиналите на Косово; или че на Видовден кукувицата престава да кука в памет на загиналите юнаци. А от 1913 година води началото си даването на помен за загиналите войници в периода 1912 - 1913 година и се раздава ядене и пиене за техните души. Така Видовден от ден с лечебни практики за очите и виждането еволюира в ден за духовното "виждане" в най-широкия смисъл на думата, както и в ден за помен на загиналите войни въобще.
„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот, Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден.” - пише авторът Борислав Геронтиев в началото на своята интересна и поучителна книга, написана точно по този повод - стараейки се максимално да бъде честен пред себе си, пред паметта на описваните хора и събития. Книгата му "Видовден - приписки и записки" хвърля още един нестандартен поглед върху празника и идеята за "деня на възмездието"...
На 15-ти юни, лето господне 2013-то, в България още чакаме Видовден, а той все така не идва, и не идва. В продължение на години неговата дата многократно варираше. Заветният 10-ти ноември, уви, не успя да се класира за тази роля. Тази година Видовден се очакваше на 12-ти май, но пак така и не дойде. Затова пък дойдоха други "промени" - имаме си ново правителство и нов парламент, който ежедневно произвежда скандали. Общественото внимание постоянно се отвлича от същинските проблеми; изприказваха се много празни приказки, а не се дава никакъв приоритет нито на икономически, нито на социални въпроси... Премиер ни е човекът, който "разваляше седенки", както наричаше учителските стачки; сменихме Цецка Цачева с Михаил Миков, плюс бонус - Манолова и Бисеров... За да се стигне до своеобразния "венец на еволюцията" - новият шеф на ДАНС, Делян Пеевски, медиен магнат. Залата затаява дъх... "България избра...". Горката България!
Дъждовната лятна вечер на 14-ти юни е отбелязана с протести на около 10 хиляди души пред Министерския съвет, обявяващи се на висок глас срещу издигането на Пеевски. По време на масовата демонстрация някак "мистериозно" прекъсва сигналаът на мобилните телефони на хората, събрани пред министерския съвет, а поверената на Пеевски телевизия малодушно се скрива, точно както в началото на февруарските протести - поредното доказателство за нарушение на гражданските права от подслушванията на определени от закона престъпници.
Същата вечер, на съвсем друга столична улица се пролива кръв - една българска журналистка е зверски пребита. Нека мнозина не си стоят по къщите, успокоявайки се, че никога, ама никога, няма да се случи на тях, защото ако нещо скоро не се промени, този ужас ще очаква всеки, който е с различно мнение. На всяка цена ли трябва да се пролее кръв по улиците, за да се надделее над мафията?...
Сутринта на 15-ти юни, 2013-та, по Нова телевизия виждаме Люба Кулезич с изкривено и подуто лице и око с кръвоизлив. Същият този нов председател на ДАНС преди време уволни Кулезич от ТВ7, но не можа да й запуши устата. Сега някой се опитва с ритници по устата. Явно това е пътя за засилване на сигурността в България, както го разбират мнозина.
Може да е съвпадение, но е символично, че точно преди 14 години България спря десанта на руски специални части на летище Слатина край Прищина, с който Русия се опитваше да обезсмисли рекапитулацията от капитулацията на нейния съюзник Милошевич в Сърбия във войната му в Югославия. Почти годишнина от неуспешния опит на Русия да употреби България като въздушен коридор към Косово през 1999-та. Онзи ход на правителството на "лошия Костов" вкара България в НАТО и дори ЕС, и доведе в София Тони Блеър и Бил Клинтън, които подобаващо оцениха този факт. От това дали западът го помни и оценява и днес, зависи до голяма степен и отношението на мнозина българи към запада, съпоставено с това към Русия, съответно...
На 15-ти юни, лето господне 2013-то, Видовден в България вече е близо. Ще има ли промяна до есента? Къде отидоха десните избиратели? Има ги - макар и непредставени в настоящия парламент, а по-скоро на улицата. Макар и отчаяни от случващото се, десните избиратели не са изчезнали, нито са се покрили. Гражданите, които ценят свободата повече от сигурността, тези които не изповядват мъдростта "Преклонена глава сабя не я сече, но лесно хомот влачи"... Които направиха промените преди двайсет и четири години, а после и през 96-та; митингуващите, демократите, с чиято помощ страната ни тръгна напред. Те са още тук. Ще имаме ли ние, десните избиратели, представителство в следващото народно събрание? Ще има ли Видовден? Само от нас зависи. "Няма връщане назад" - както пее в новия си албум невероятният Васко Кръпката. Не трябва да допускаме връщането назад. Ако се наложи, ще бъдем на площадите, където бяхме толкова пъти през изминалите двайсет и четири години. "Рано или късно Видовден идва" - казва Борислав Геронтиев.