Горчиво кафе

Горчиво е кафето, което гражданинът Джоро Джорев от столичния квартал Мусагеница отпива на малки глътки в махленското кръчме, с цел изтрезняване... "Горчиво кафе" - но не по Христо Смирненски, а по-скоро по тертип на група "Уикеда" и "Ние с Боби двамата пием кафе". Боби, друг виден представител на целокупното кръчмарско съсловие, в момента го няма - рано сутрин той ходи на хората по къщята, да поправи на черно я бойлер, я печка (няма как, и пари требе да се изкарват, че да има за ракийца) - така че Джорев седи сам на маса, "работи над себе си", както се пее в песента, и размишлява над живота като такъв.
Внезапно отвън се дочува врява, като на пазара в Люлин. Вървят хора и нещо крещят... Разнася се пронизителен писък на свирка - после втора, трета... Този писък отеква право в неизтрезнялата още глава на Джоро и директно атакува заспалата му мозъчна клетка (мозъчен клет?), така че той едва не пада обратно под масата, откъдето едва преди 30-тина минути е изпълзял след тежката изминала нощ. Отваря се рязко вратата и отвън с дразнещо бодър и свеж вид влиза бай Мите Митев - комшия на Джорев, странен човек (по критериите на Джоро, направо "хахав"), безработен журналист, пишеше там в некъв вестник, ма оттам го изгониха, та сега преживява от помощи и дава уроци по литература на хлапета, колкото да връзва криво-ляво двата края. След като надува за пореден път провесената на врата му свирка (свирката - жълта, като жълтата книжка, дето спешно трябва да му дадат на тоя - мисли си гневно бай Джорев), Митев подканва малцината присъстващи с глас не по-малко бодряшки от изражението му:
- Отиваме на кафе пред Парламента! Хайде, кой идва с нас? - няколкото сънени физиономии от масите го поглеждат с далеч по-малко ентусиазъм и повече раздразнение. Види се, трепетите на буйната му душа не са докоснали нежните струни на сложния им вътрешен мир...
- Кво? - пита някой.
- Протестираме срещу правителството. - обяснява търпеливо и все така бодро Мите. - Искаме оставка на кабинета "Орешарски". Рано сутрин пием кафе пред Парламента, после по обед, а вечерта правим протестно шествие...
Отваря се вратата и след бай Мите влизат още трима смахнати като него, викайки "Оставка" и развявайки байрак. Бай Джорев дори не иска да ги слуша. Той цъка замислено и се чуди кога ще свърши това "чудо за три дни"... От февруарските протести насам, комшията му бай Мите е станал твърде неадекватен, този човечец. Резултатите на изборите през май (където с огромен ентусиазъм е пуснал гласа си за десните - пълен кукундрел!) силно са го изненадали. Когато, след дълго умуване, бе сформиран кабинет начело с БСП, вместо спечелилите ГЕРБ (не, че не са и едните, и другите, маскари!), Митев е сподавил с голям зор псувните си, но при назначаването на един мафиот (все едно не са пък всичките мафиоти, зер!) за началник на ДАНС, вече много му е дошло и заедно с неколцина други хаховци от квартала, е отишъл да протестира пред Президентството... И така, вече 25 дни! Събират се там тия идиоти - стотина ли, двеста ли да са - и искат оставка на управляващите.
- Бай Мите - започва несигурно Джорев. - Нъл' знаеш, че не вервам аз в таз работа с протестите. Защо бе, джанъм - за чий? Все едно нема на тяхно място други да додат по-сетне... Същите като тех, че и бетер!
Говори си тъй, профилактично бай Джоро, макар да знае, че няма да има ефект. Напразно месеци и години наред се е опитвал да набие в тъпата глава на събеседника си, че специално на него му е все тая, че важното е самият той да е добре, че не му пука кой го управлява и че изобщо не вярва на политици, нито на здравеопазване, нито на нищо - всички са маскари и туйто! Всеки си ръси щедро обещания, преди да го изберат - всеки, вземе ли властта, си прави каквото иска, и просто замазва в началото очите на хората... Нашият упорито си твърди, че има начини България да се оправи много бързо, ако се декомунизират (каквото и да означава тая завързана дума) институциите - трябвало само да има кой да почне и доведе до край този процес. Както и, че през време на целия преход било имало всичко две правителства, които реално направили нещо, най-много напомнящо "демократично развитие" (деба и демократичното развитие!) - това били правителство на Филип Димитров и това на Костов - ама нямало кой да го види. Че нашенецът не искал да погледне по-далеч от своя търбух - той си помнел колко готинко е било при Тато и как като дошла демокрацията, съсипала всичко... Амчи не е ли тъй? Виновна е демокрацията! Ето - и по телевизора го дават, и вестниците (особено "Труд" и "24 часа") най-компетентно и мъдро обясняват, че виновна е именно тя. Ама откъде се цръцнаха тези новоизлюпени демократи, та стовариха тази зла, озъбена демокрация връз многострадалния и доверчив български народ, Джорев още недоумява... Затова той провежда друга форма на "проест", категорично отказвайки да гласува. Напразно Митев се опитва да го убеди всеки път, че правото на глас е изконно наше право като граждани - че правата ни не са чак толкова много, та доброволно да се лишаваме от някое от тях. "Трябва да се гласува" - упорства той. - Ако толкова никой не ти е на сърце - пускай празна бюлетина, или напсувай в нея всички, но поне се пиши, че си гласувал!". "Бем го!" - отсича категорично бай Джорев. - Они окрадоа държавата, язе тука ке им гласувам!". Който и да е на власт - все тая, смята той. И наистина не вярва, че България ще се оправи някога - който и да дойде. Колкото и политически активният му комшия да го уверява, че това е глупаво... Как германците могат, а ние не? - пита той. Как Исландия може, ние - не? Не сме някакви специални редки екземпляри, дето по някаква причина са по-различни от всички други по света - твърди той, и упорито повтаря, че това били нормални явления, исторически обосновани, в хода на една прохождаща демократична страна. Бошлаф! Според Джорев България просто няма да съществува след време - циганите ще станат повече от българите, страната ще остане само с циганско население... Каквото и да бръщолеви бай Мите, че историята показва, че подобни положения вече е имало, и то не един и два пъти, при това по-тежки, пък винаги сме оцелявали; че по време на Османската империя българското население било 4 и половина милиона души... Тъй то, ама ако е можело - отдавна да сме се оправили! Защо отдавна - пита опонентът - като у нас демокрация на практика не е имало? В България досега били управлявали само едно демократично правителство - на "лошия" Костов, и едно на Филип Димитров. Всичко останало по време на прехода било нео-социализъм, както и едно "ново" явление, в лицето на Бойко Борисов, което се бе скрило в сянката на една европейска партия (после се оказа, че въпросното "ново" е добре забравено старо). Затова според него трябвало да се направи всичко възможно за това тези, които дойдат на власт да не бъдат отново такива. Това било първото и най-важното, което трябва да се направи, за да има напредък и да почнем да се оправяме. Историята го е доказвала много пъти - заключава бай Мите. Само че един от основните уроци на историята бил, че никой не искал да помни уроците на историята...
Все ей такива ги говори този човек!
Само че той злобее, защото навремето бил неправомерно уволнен от вестника. Това ще да е ключът от бараката, както се казва! Предлагали му били да стане партиен член и отказът му навлякъл неприятности - главният редактор почнал да му сваля материалите, а партийният секретар взел да го привиква редовно в кабинета си, да го подпитва дали наистина одобрява партийните решения. А при едно "откровено изразено мнение" на общо редакционно събрание, стигнали до някакви си изводи и му връчили заповед за уволнение. Та затуй Митев е гневен на партията и иска да мъсти за позора!
Джорев не разбира много от партии. Той ги попържа всичките съвкупно - за него е важно той да си е добре, да има за насъщния, да си пие ракийчица, да си кара колата втора ръка и от КАТ никога да не го глобяват (най-вече, защото катаджиите не знаят цялата азбука, нито могат да напишат буквосъчетанието "дж" от имената му!). За комунистите да гласува, не върви - те и насъщен не могат да осигурят на хората; ония пък, десните, са корумпирани, крадци и мръсници, ама пък няма друга опция... И изведнъж - Борисов пристигна със гръм! Борисов пристигна и в кръчмата шум се вдигна - е тук вече улучихме десятката! Бойко ще ги вкара сите в малкото джобче! Даже Джорев, като никога, гласува на изборите през 2009-та - за него. Бойко ще оправи България, ще вкара лошавите по затворите и навсъде ще настане мир и справедливост!
Та тъй, спечели Бойко изборите, радваха му се хората, надяваха му се... Само че времето летеше, изтърколи се година, две, че и три... А реално погледнато к'во направи Бойко? - построи магистрали... Спретна тук-там стадиони, да се радват младите надежди на родния спорт... Усвои европейски кинти и ги смля... И само някакви хрантутници току се изтъпанваха я по телевизора, я по вестниците, да обясняват колко розово било положението у нас, всичко било щастие и рози, а благоденствие изтичало на талази из крачолите на българския народ. Само дето положението на бай Джорев не се подобряваше, а най-лошото е, че целокупният народ, воглаве с мусагенишкия такъв, милееше за справедливост, пък мошеническите сделки не се разтуриха, справедливостта не бе възстановена, никой не бе осъден и никого не вкараха в затвора... А последната зима от управлението му токът така поскъпна, че в кръчмата всички мръзнеха и от време на време излизаха навън, да се стоплят! Затова накрая и Бойко си обра "плодовете на труда", най-вече крушите - след продължителните февруарски протести. Ама файда - йок!
В такива горчиви мисли е потънал Джорев, пиейки горчивото си кафе...
А през това време онези викат ли, викат "Оставка!". Единият, бай Гьоре, даже се е покатерил на перваза на кръчмата отвън и се опитва да закрепи националния трибагреник горе, на видно място, да личи - санким, патриоти се събират тук!
- Нали "българин да се наричам първа радост е за мене" - пояснява той.
- Макар че що пък някой да се фръцка с това, че се родил българче, а не исландче примерно, ама нейсе! - промърморва някой.
- Сред февруарските протестни предложения - допълва друг - имаше дори такова за "кръгла маса от исландски тип"...
Ха, кръгла маса - мисли си бай Джорев - за нищо не би ни послужила, освен да сядаме върху нея на по цигара. А още по-добре би било целият комплект управляващи, барабар с предните правителства, да се яхнат на тая маса и да отлетят за Бермудския триъгълник, където отдавна се знае, че каквото се мерне, мигом изчезва...
Изчезва в този момент и агитката от протестиращи - види се, разбрали, че в кръчмата няма да намерят поддръжници. Сега те ще си отидат пред Парламента да изпият горчивото кафе, а после и през деня, и вечерта - докато бай Джорев пие нещо съвсем друго в кръчмата и псува. Той псува демокрацията, международното положение, положението въобще, корупцията, съседите си, Европа, и ония хрантутници от Европа, които забраниха домашната ракия и цигарите. Псува си човекът, и няма надежда за нещо по-добро. Такъв е животът, или по-скоро животецът, но пък гледни точки различни...
А протестиращите имат надежда - че промяна ще има; че ако при всяка издънка на управляващите, хората излизат на улицата, същите управляващи може и да се стреснат и да се откажат от така обичания принцип "След нас и потоп"... Че има свобода, справедливост, почтеност, морал - и това не са категории забравени, или никога нечувани у нас. Затова пият сутрин кафе пред Парламента (макар и горчиво); четат поезия на глухите – но всъщност я четат за себе си; заливат улици и площади с многолюдното си присъствие – и заявяват категорично своето присъствие в живота на България.
"Ние пак сме тук!" - гордо каза едно време Партията. "И ние също!" - отговаря й потокът от протестиращи хора по улиците.