Гарван грачи грозно зловещо...

...Не ми било църен гарван - най ми било Цървен Кольо!
"Любимецът" ми, достойният възпитаник на соц-а, социологът Кольо Колев - който, апропо, отдавна се е доказал що за човек е и докъде се простира интелектуалното му, духовно и личностно развитие (за което, види се, не е харчил нищо от тлъстите хонорари, които му се връчват, за да се изказва в медиите - доста по-тлъсти от месечния доход на неколцина учители - бележката моя) - за пореден път се "избълва" подобаващо сутринта по НТВ. Искали сме били, видите ли, "да закараме избирателната урна чрез Смартфон-ите до леглото на избирателя" посредством електронното гласуване - разбирайте, колко нагло и безочливо било да искаме подобно нещо. WTF?! (по народному - "Ко?!") Не се посвени да го изсипе човечецът в национален ефир ни най-малко. Не знам дали Колев е наясно, но ако на него избирателните секции са му отсреща, на куц крак, както се казва, то много други хора трябва да преодоляват огромни разстояния - което за пореден път показва "достойнствата" на родната избирателна система. Ако всеки работодател би ни осигурил щедро два дни отпуска, за да идем на Мачу Пикчу, на собствени разноски, за да си пуснем бюлетинката - проблеми няма... Само че това невинаги се случва. Една дребна работа, която навсякъде по света е замислена по начин, който да е удобен, лесен и достъпен за гражданите, при нас се превръща в подвиг. Избирателните секции за българите в чужбина често са на повече от 500 и дори 1000 км. За своя електорат ДПС например осигурява над 100 избирателни секции в Турция, отделно автобуси до България; а на българите - по 1-2 секции за територии от порядъка на Германия, Англия, Франция, Щатите и т.н. Изобщо, по каква идиотска логика се допуска, че дефинитивно на гражданите трябва да им трудно и неприятно, при положение, че по цял свят се стремят на хората да е лесно, удобно и комфортно? Вярно е, че в епохата на "развития социализъм" е обичайно да се втълпява на хората, че е правилно да им е трудно, а не лесно и удобно, и всичко трябва да се извършва посредством къртовски труд, откровено "Сизифов", но какво общо има това с българите в днешно време? Та ние сме част от Европа, за бога...
И някой седнал още да пледира за задължително гласуване и против електронно такова - това задължително гласуване НЯМА да реши проблемите. Наивно е да се очаква, че ако народът гласува под строй, изборните резултати ще са различни от това, което са, тъй като никакви разпоредби, санкции и регламенти няма да променят качеството на мнозинството избиратели. От една страна, на никого не може да се попречи да пусне неактивна бюлетина, ако действително това иска - че е страхливо и безотговорно, вярно е, но едва ли онези, които години наред осъзнато не упражняват правото си на вот (и се гордеят с това) ще се откажат от него толкова лесно. Някои (по-заможните) вероятно ще се прежалят за една санкция. Други биха гласували без да вложат и грам разум. И изобщо, не смятам, че начинът е правото на избор да се превръща в поредното досадно задължение. По-добре би било гражданите сами да осъзнаят ползата от упражняването на глас. Друг е въпросът, че това няма да стане бързо, нито лесно. Народът трябва сам да "узрее" според мен, а това, за добро или лошо, не става насила. Още повече, че "свободният вот" означава и правото на човека да избере дали да упражни правото си на глас, или да откаже, ако това е неговият избор.
И да престанат с приказките, че се били ограничавали правата на сънародниците от южната ни съседка, защото това са нагли лъжи и манипулации. Българските турци в Турция са си с двойно гражданство, осигуряват им се над 100 избирателни секции, както и автобуси, ако желаят да се приберат до България, за да гласуват, а и да си видят роднините, в което няма нищо лошо, разбира се. Разчита се именно на това - да противопоставят две народни общности една срещу друга, чрез двойните стандарти, и именно това се прави. Защото българските турци чрез ДПС са парламентарно представени (доколко и как, е отделен въпрос), докато нашите представители (и тези на българите в чужбина) в Парламента са единствено класическата номенклатура на БСП/ДС към настоящия момент.
Така или иначе, темата за гласуването като такова и в частност в момента е доста преждевременна, тъй като въпросът за предсрочни избори все още нито е на дневен ред, нито дори се отваря дума за него - засега... Открит остава въпросът как така доказани и откровени бездария като Колев имат правото (не говорим дори за моралното право - това е отделна тема) въобще да се изказват, камо ли в национален ефир, че даже и хонорари получават за този резил. Когато се смени властта, точно тези елементи друга песен ще запеят, ама тогава вече може и да е късно. Докога? Логичният отговор е - докато сегашните паднат. Въпросът е, че докато паднат, когато и да стане това, могат още сума поразии да нанесат, които до една ще са за наша сметка - при всяко положение ние всички сме "в кюпа" и не знам как някои хора не са го осъзнали все още, или просто така им отърва.

Ново 5: за Петър Стоянов или малки и големи кахъри

Имаме новина - както казва друг един мой (и не само мой) "любимец" - Ники Дудука. Из публичното пространство отново се пуснаха кьор-фишеци и завихриха пламенни дебати на тема последния подвиг на екс-президента Петър Стоянов http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/petyr-stoianov-barekov-govori-s-dostojnstvo-6003956 . Коментари по конкретната изява няма да правя - не виждам смисъл да се коментират неща, които са очевидни, за да не кажа "очевадни". Никога не е късно да станеш за резил, за казали хората - от това не са застраховани дори кадърни и успешни на времето си персони. Вече го утвърдихме и разбрахме за кой ли път. Това, което лично аз не разбирам, е защо голяма част от страничните коментатори не отричат глупашката проява на бившия президент, но някак си натъртиха на лицево-челюстните му характеристики и тутакси почнаха да обиждат на "зъби", "кон", "Росинант" и други в този дух. Че сгафил (да не казвам по-силна дума) - сгафил е, няма две мнения по въпроса - но в случая става дума за лица и прояви от обществено-политически характер, а не конкурс по красота (между другото съм против подобен сорт конкурси, тъй като смятам, че унижават достойнството на участниците). Глупостите са си глупости и няма да спрат да са такива, дори ако идват от най-красивия човек на света. Да не говорим, че фактът колко се изписа и изприказва за зъбите на Стоянов, за мургавия тен на Иван Костов, за "хубавото Наде" (нейните съмнителни стойности и компетентности са отделен въпрос), а за Първанов, Сакскобурггота, Орешарски и Станишев (него пък го подпукаха на тема хомосексуалност, но не и на тема външност - не по врат, а по шия!) - никога нито дума, е сам по себе си достатъчно красноречив. Навремето моята баба, вечна й памет, отказваше да гласува на избори за десния кандидат, под предлог, че бил "много грозен". Без коментар. Определен процент горнооряховчани преизбират кмета си с обосновка, че бил "красив". Отново без коментар!
Хайде моля - представите за "красивото добро", култа към красотата или т.нар. "калокагати́я" (на старогръцки: καλοκαγαθία, от καλὸς καὶ ἀγαθός, "калос ке агатос" - буквално - "красив и добродетелен", хармонично съчетание на телесна и нравствена красота), дошли от древна Елада, в 21-ви век, поне теоретично, би трябвало да са по-далеч от нас. Още повече, че по тази логика фолк-певачиците и мутресите трябва да са най-добрите, прекрасни и положителни герои на социума, а Курнелия, Гъзелия и Вреслава да стоят на върха на обществената йерархия - което за щастие все още не е случаят, макар че натам е тръгнало.
За да не стават грешки, още веднъж много ясно подчертавам, че позицията на Стоянов е глупост, че човекът се резили и излага не по-малко от образа, на когото открито симпатизира и това допълнително, за пореден път отвлича вниманието на "широката общественост" от същинските проблеми - но е хубаво да сме наясно какво конкретно критикуваме (постъпката на даден индивид или това как изглежда), както и да разграничаваме малките от големите кахъри (както малките от големите дупки по пътищата!). Много изписах върху една пределно обща и очевидна тема, но както и друг път е ставало ясно, у нас очевидните неща трябва периодично да бъдат оповестявани, повтаряни и потретвани - защото по традиция остават неразбрани.
Или, както също друг път е казвал непрежалимият Кръстьо Кръстев ("Дядо Гутенберг") - "У нас най-големите тайни са широкоизвестни! Затова никога няма да станат явни".

Нова окупация - "за" и "против"

Напоследък не ми е останало много време за писане, но при така развихрилите се в момента събития и разгорещени дебати по повод същите, просто ще е грехота да не се отчета. И така...
Преди броени дни беше даден ход на нова окупация на СУ - дотук добре. В декларацията си настоящите окупатори твърдят, че са категорично решени да доведат битката до победен край, или иначе казано - до оставката на правителството. Пак добре... И за целта поискаха подкрепа от партии (!!!), включая от ГЕРБ, като ги обявиха за "неказионни" - това вече спира да е добре. След като прочетох де що има дискусии, доводи и контрадоводи по всевъзможни блогове, сайтове и сурат-тефтери, сега съм в известно недоумение, но като цяло не мисля, че това е решението.
Хубаво е, че се предприемат някакви действия, от които се предвиждат малко от малко някакви намеци за полза. Ако обаче радостта от очакваните ползи (на които предполагам, всички се надяваме) не се обвърже и с малко разум, тази радост би заприличала на усмивките на онези от институцията, която на галено наричаме "четвърто весело". Нека погледнем какви са основните аргументи "срещу".
Съставът на окупацията бил твърде малоброен и това ги лишавало от достатъчна легитимност. Повод за притеснение тук не виждам - и окупацията на ВТУ беше малочислена, но все пак може би има основание за безпокойство, когато бройката спадне до трима души. Лица на окупацията били именно трима - Манол Глишев, Тони Господинов и Веселин Недков - от които само последният е студент в СУ, а първият не е студент въобще. Лошо няма, но в такъв случай защо не опитаме да направим окупация другаде - така че да стане общогражданска, а защо не и национална стачка (към момента това си остава в сферата на така нареченото "пожелателно мислене", но по принцип никак не би било лошо да се осъществи)?. Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия, и какво ли още не), както почти всички са подчертаха, е крайно неподходящ. Обаче както гласи една древноримска сентенция - когато не можем да си обясним дадено явление, редно е да се запитаме "Кому е изгодно?" - и ще добием кристално ясна представа. Колкото и да не ми се иска да подхождам с мнителност и скептицизъм, тъй като това е най-лесното, подобни опити за "революционни действия" (от марксистко-ленинистки или че-геварски тип, при това без да е налице революционна ситуация) в разгара на сесия, твърде много напомнят ученически опит за измъкване от контролно/препитване посредством телефонни бомбени сигнали. Като прибавим към това и факта, че основните лица или не са участвали, или са напуснали предишната окупация, нещата действително почват да клонят в отрицателна посока.
Страничните ефекти от това конкретно действие може да са доста неприятни и, както се казва по народно му, да извадим очи, вместо да изпишем вежди. Разединението и разцеплението сред протестиращите студенти и граждани, което и без друго се наблюдава от доста време насам, може да добие застрашителни размери; хаосът е пълен и никой нищо не печели, като го засилваме; подкрепата намалява и това би било камък в двора на протестиращите; медиите злоупотребяват... И изобщо - ако ще правим нещо, нека го правим добре (както се казваше в една популярна на времето си теле-реклама).
И все пак нека погледнем нещата и от другата страна. Мнозина сигурно биха казали, че аргументите против втората окупация силно наподобяват доводите и срещу протеста, които се ширеха в родното публично пространство дори в най-ефективните му и успешни месеци - малко хора били, не било сега времето, нито мястото, не било това начинът, нямало било широка подкрепа, нямало било това, нямало било онова... Да не говорим, че и тезите на мнозина (главно родители на студенти и кандидат-студенти) - предимно от порядъка "Дъщеря ми в петък е на изпит, а другата ще кандидатства това лято. Ако анулират годината, ний шъ търсим отговорност на тези малоумия" и изобщо "Да са пукат душманите!" - са много сходни на воплите от загрижени родители срещу учителската стачка през 2007-ма. (За онези, които са забравили, основната причина, поради която стачката НЕ успя, беше медийната бомба, че щяло да има "нулева година", поради което родителите писнаха, че нямало кой да им гледа дечинята, пък даскалята, видите ли, не били загрижени за общото благо... Е, абстрахирайки се от факта, че едно 80% от стачкуващите бяха също родители и техните деца по това време малко гладуваха, тъй като токът и парното не питат дали стачкува човек, но кой ти гледа такива подробности! Ако тогава стачката бе прераснала в национална, "Тричленката" щеше да си отиде преждевременно и Орешарски днес никой нямаше да го помни, ама 'айде - минала работа!)... Подобно твърдение действително има известна логика, но и това е така само донякъде.
За такива работи народът си има приказка: "Не мешай тутуна с бостана". Това е поговорка, възникнала точно по този повод - когато вземем да сравняваме несравними неща, действайки на принципа "няма значение за какво става дума, достатъчно е да изглежда еднакво". Паралели между протеста (съответно - "контрапротеста") и окупацията (респективно - "контраокупацията") в момента не е много релевантно да се правят. В случая аргументите "срещу" се оказват в голяма степен основателни - поне засега - и вземат превес към настоящия момент. Тази форма на протест, както вече се разбра, търси морал там, където го няма и колкото и да не се наемам да твърдя, че "вече е изчерпана", в момента е доказано неефективна спрямо дебелокожите гьонсурати, които уж управляват. Освен това, за да се постигне дадена цел, се иска преди всичко движение и развитие - което автоматично ни подсказва, че може би е по-добре да търсим нови начини - по-ползотворни и адекватни - отколкото да тъпчем на едно място, сляпо възпроизвеждайки една идея, която може и да не се окаже толкова блестяща, колкото би ни се искало.
Като прибавим и всичко казано и изписано по отношение на предприетите от "окупаторите" действия, работата в общи линии става малко "афиф" и попада в графата на така наречените (от един конкретен диалект) "недомаслени" действия и идеи...