Напоследък не ми е останало много време за писане, но при така развихрилите се в момента събития и разгорещени дебати по повод същите, просто ще е грехота да не се отчета. И така...
Преди броени дни беше даден ход на нова окупация на СУ - дотук добре. В декларацията си настоящите окупатори твърдят, че са категорично решени да доведат битката до победен край, или иначе казано - до оставката на правителството. Пак добре... И за целта поискаха подкрепа от партии (!!!), включая от ГЕРБ, като ги обявиха за "неказионни" - това вече спира да е добре. След като прочетох де що има дискусии, доводи и контрадоводи по всевъзможни блогове, сайтове и сурат-тефтери, сега съм в известно недоумение, но като цяло не мисля, че това е решението.
Хубаво е, че се предприемат някакви действия, от които се предвиждат малко от малко някакви намеци за полза. Ако обаче радостта от очакваните ползи (на които предполагам, всички се надяваме) не се обвърже и с малко разум, тази радост би заприличала на усмивките на онези от институцията, която на галено наричаме "четвърто весело". Нека погледнем какви са основните аргументи "срещу".
Съставът на окупацията бил твърде малоброен и това ги лишавало от достатъчна легитимност. Повод за притеснение тук не виждам - и окупацията на ВТУ беше малочислена, но все пак може би има основание за безпокойство, когато бройката спадне до трима души. Лица на окупацията били именно трима - Манол Глишев, Тони Господинов и Веселин Недков - от които само последният е студент в СУ, а първият не е студент въобще. Лошо няма, но в такъв случай защо не опитаме да направим окупация другаде - така че да стане общогражданска, а защо не и национална стачка (към момента това си остава в сферата на така нареченото "пожелателно мислене", но по принцип никак не би било лошо да се осъществи)?. Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия, и какво ли още не), както почти всички са подчертаха, е крайно неподходящ. Обаче както гласи една древноримска сентенция - когато не можем да си обясним дадено явление, редно е да се запитаме "Кому е изгодно?" - и ще добием кристално ясна представа. Колкото и да не ми се иска да подхождам с мнителност и скептицизъм, тъй като това е най-лесното, подобни опити за "революционни действия" (от марксистко-ленинистки или че-геварски тип, при това без да е налице революционна ситуация) в разгара на сесия, твърде много напомнят ученически опит за измъкване от контролно/препитване посредством телефонни бомбени сигнали. Като прибавим към това и факта, че основните лица или не са участвали, или са напуснали предишната окупация, нещата действително почват да клонят в отрицателна посока.
Страничните ефекти от това конкретно действие може да са доста неприятни и, както се казва по народно му, да извадим очи, вместо да изпишем вежди. Разединението и разцеплението сред протестиращите студенти и граждани, което и без друго се наблюдава от доста време насам, може да добие застрашителни размери; хаосът е пълен и никой нищо не печели, като го засилваме; подкрепата намалява и това би било камък в двора на протестиращите; медиите злоупотребяват... И изобщо - ако ще правим нещо, нека го правим добре (както се казваше в една популярна на времето си теле-реклама).
И все пак нека погледнем нещата и от другата страна. Мнозина сигурно биха казали, че аргументите против втората окупация силно наподобяват доводите и срещу протеста, които се ширеха в родното публично пространство дори в най-ефективните му и успешни месеци - малко хора били, не било сега времето, нито мястото, не било това начинът, нямало било широка подкрепа, нямало било това, нямало било онова... Да не говорим, че и тезите на мнозина (главно родители на студенти и кандидат-студенти) - предимно от порядъка "Дъщеря ми в петък е на изпит, а другата ще кандидатства това лято. Ако анулират годината, ний шъ търсим отговорност на тези малоумия" и изобщо "Да са пукат душманите!" - са много сходни на воплите от загрижени родители срещу учителската стачка през 2007-ма. (За онези, които са забравили, основната причина, поради която стачката НЕ успя, беше медийната бомба, че щяло да има "нулева година", поради което родителите писнаха, че нямало кой да им гледа дечинята, пък даскалята, видите ли, не били загрижени за общото благо... Е, абстрахирайки се от факта, че едно 80% от стачкуващите бяха също родители и техните деца по това време малко гладуваха, тъй като токът и парното не питат дали стачкува човек, но кой ти гледа такива подробности! Ако тогава стачката бе прераснала в национална, "Тричленката" щеше да си отиде преждевременно и Орешарски днес никой нямаше да го помни, ама 'айде - минала работа!)... Подобно твърдение действително има известна логика, но и това е така само донякъде.
За такива работи народът си има приказка: "Не мешай тутуна с бостана". Това е поговорка, възникнала точно по този повод - когато вземем да сравняваме несравними неща, действайки на принципа "няма значение за какво става дума, достатъчно е да изглежда еднакво". Паралели между протеста (съответно - "контрапротеста") и окупацията (респективно - "контраокупацията") в момента не е много релевантно да се правят. В случая аргументите "срещу" се оказват в голяма степен основателни - поне засега - и вземат превес към настоящия момент. Тази форма на протест, както вече се разбра, търси морал там, където го няма и колкото и да не се наемам да твърдя, че "вече е изчерпана", в момента е доказано неефективна спрямо дебелокожите гьонсурати, които уж управляват. Освен това, за да се постигне дадена цел, се иска преди всичко движение и развитие - което автоматично ни подсказва, че може би е по-добре да търсим нови начини - по-ползотворни и адекватни - отколкото да тъпчем на едно място, сляпо възпроизвеждайки една идея, която може и да не се окаже толкова блестяща, колкото би ни се искало.
Като прибавим и всичко казано и изписано по отношение на предприетите от "окупаторите" действия, работата в общи линии става малко "афиф" и попада в графата на така наречените (от един конкретен диалект) "недомаслени" действия и идеи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар