В края на месеца...

Дадох фира.
Не функционирам.
Тегля една...
Късам синджира!

Песен за деня

Вдъхновено от: Pink - "Leave Me Alone (I'm Lonely)"

http://www.youtube.com/watch?v=wTDfSrB0FlA
Поздрав!


Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.

Обичам те,
но щом те няма, зная,
ще умра за теб,
сама във тази стая.

Не вярвам аз,
че всеки час
можем да бъдем двама.
Има до мен,
място за теб,
малко простор дай ми само.

Тази вечер
да съм сама желая,
сама желая.
И вече
искам ли те, не зная,
сега не зная.

До никой друг не искам да се будя,
но и не мога да съм с теб всяка минута.
Да те пусна с мен и в банята няма,
само час на свобода искам само.
Ти си като сладкиш,
но не мога, виж,
да ям едно и също всеки ден.
Няма да ми звъниш
всеки ден, всеки час,
утре ще моля да дойдеш при мен...

Но сега...
Да съм сама желая,
сама желая.
Сега
дали да съм с теб, не зная,
вече не зная.

Тъжна съм.
Тъжна съм, остави ме,
остави ме.

Махни се.
Върни се.
Махни се.
Върни се.

Защо не може начин все да се намира.
Махни се.
Върни се.
(х2)
Защо не може всеки път да ме разбираш.
Махни се
Върни се

Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.
(х3)

Тази вечер
тъжна съм, остави ме,
остави ме.
Вече
самотна съм, остави ме,
остави ме.(х2)

Тази вечер.
Махай се,
след теб ще се обърна.
Тъжна съм, остави ме
остави ме
"край" кажи
и пак ще те прегърна.
И вече...
Махай се,
след теб ще се обърна.
Тъжна съм, остави ме,
остави ме.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.
Тази вечер
Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.

Песен за деня

вдъхновено от Pink - "Get the Party Started"

http://www.youtube.com/watch?v=mW1dbiD_zDk
Поздрав

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона
идвам насам, тъй че бързо почвайте купона.

Почвайте купона в събота вечерта,
всички мене чакат - тук аз съм звезда.
Всичките съседи са изгонени вън,
да не ни досаждат, и да няма "мрън мрън".
Бира, уиски, водка - всичко имаме тук,
не ни пука утре че ще сме с махмурлук.

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Бързо яхвам чисто новата си кола,
посред нощ си слагам черните очила.
Толкова съм готина, и толкова шик -
чак и огледалото се пуква за миг!
Слизам от колата, мъжете отвън
възнак падат, чудят се дали не е сън...

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Най-накрая стигам - ето, влизам при вас.
Да, ама изглежда съм дошла само аз.
Никой за купона ни ли не е разбрал?
Аз ли съм единствен тук присъстваш абдал?
Е, това не ми е тъй сериозен проблем -
още има пиене и то е за мен!

Вече съм тук, тъй че почвам си сама купона (х2).
Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Още нещо за есхатологията

Напоследък стана много актуален следният феномен: някои люде, живели-недоживели, учили-недоучили, мине се не мине, сърфират из интернет и, щот неподготвени, попадат на нечии гръмки слова и неясни теории на някой конспиратор - и хайде, юруш, на теорията за конспирацията. Та завалиите, колкото по-невежи, толкова по-лесно са убеждавани в истинността на подобни нелепи обяснения, изведнъж си викат: "Е те това ще да е, просто и ясно - конспирация!!!". И сиромашко, понеже гледат и слушат само онова, което лесно се разбира - простичко и "все по теля, все по теля", та до истината - не са наясно, че всички конспиративни теории имат конспиративната способност да създават в бедните съзнания заболяване, което е нелечимо и мъчително за болния, както и за околните. Иначе казано, съзнанието започва да преиначава всяко явление, така че то да се нагоди към основната идея за конспирация. И те ти нА, болест. Необратима и патологична. Съвкупност от невежество, параноя и желание за доказване. А като прибавим и факта, че всички тези теории в основни линии се заключават в едно - че всичко е предопределено, някой/нещо вече го е предначертал/о, нищо не може да се направи, та поради тая причина, е най-разумно да не се прави нищо... и така конспирацията бързо и лесно побеждава - нещата вече придобиват катастрофален размер. Да, ама не, както гласи вече влязлата във фолклора ни фраза на Петко Бочаров. Защо ли смятам, че хората трябва да се образоват? Защото по този начин опознават механизмите на съждението, сложните причинно-следствени връзки и комплексните взаимоотношения, както в социален, така и в научен план. Нали затова са образованието, знанието и опитът - за да не се налага всеки път да изпиваме непременно цялото море, за да се убедим, че е солено; нито да проверяваме дали, ако паднем от 50 етажна сграда, ще си счупим главите?... А любителите на конспираците циклят в малкото, което знаят и си го допълват с още незнание. Да са живи и здрави във вечната си Конспирация. Нали всички имаме право на мнение... и знание или незнание, съответно. Каквито мъдрите люде, такива и концепцията и конспирациите им.
Забелязвам, че в последно време мнозина от махленските "експерти" по политика, повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Те може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през тошовските времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Отбелязвам само най-важното: … лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любител на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сценарий на социалистическа екшън-кримка от 60-те години на миналия век. Като оставим настрана носталгията по овехтялото българско кино, да приемаме на доверие подобни сюжети е също като да вярваме на сюжетите на латино или турски сапунерки, (в които жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" не биха се поусъмнили главно затъпели от седене вкъщи домакини или полуграмотни скучаещи пенсионери. Е, който иска, нека им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но все пак е тъжно. За по-нагледен пример, ще припомня един анекдотичен случай от "Глупостите на Пен и Тейлър" (Penn & Teller Bullshit!). Там, в един епизод водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид (H2O). На природозащитниците там обясниха, че това е химично съединение използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща които не разбират и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но не им вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, са се подвели по популярността на конспиративните теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. Нашата идея е, че прогресът не може да бъде спрян и че трябва да се избере между новите му, макар и неизвестни (до момента) нам форми, и зависимостта от ресурсите на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.

Нощно интермецо

Отворени за истина, сърцата,
излъчват светлина, като луната
която в хиляди реки лъчисти
се отразява. Помислите чисти
десетки хиляди сърца стаяват
на небосвода ширнал се в безкрая...

По какво ще познаете, че остарявате? Свещите на тортата ви тежат повече от самата нея... И трябва да викнете пожарната, за да ги загаси ;).

Датата е 31.05. С последна цигара в уста, докато още не е влязла в сила забраната, между поредните "разтърсващи" новини за щети и жертви от трусове и наводнения, сядам да напиша нещо тук. Пореден 24-ти май мина и замина; минава и заминава поредна вълна от абитуриентски балове, огласяна от хорово броене до 12 (понякога накъсано, с по няколкосекундна пауза между цифрите, или някоя и друга незначителна грешка при броенето)и бясно бибипкане на клаксони, сред което сегиз-тогиз има и нещо приятно и интересно за гледане на фона на масовата вълна от простотии... Разбира се, винаги има и стилни, интелигентно и добре облечени и оригинални в избора си младежи и девойки; така както винаги има последователи на чалга-културата или порно-естетиката. Примери винаги и в голям брой може да се намерят както за едното, така и за другото явление. Често обаче човек е склонен да се вторачва само в едното - и то обикновено в негативното - и да натъртва на него, а другата страна на монетата сякаш я забравя. Чета сега едно каренце в броя на вестник "Стършел" от 25-ти май, под рубриката "Бар "Наздраве"", озаглавено "Среднощен урок" и си мисля, че колегата-стършел Петър Софрониев - когото лично аз по принцип много уважавам - нещо го е ужилил негативизма и черногледството, та е решил на свой ред и той да жили наоколо си... "Дни преди Празника на просветата и славянската писменост имахме възможност да научим, че лека-полека родните учители придобиват все по-голямо самочувствие" - пише Софрониев и дава пример как в китно възрожденско градче учителка почерпила порядъчно себе си и своите ученици късно вечерта в нощен бар, след което на рутинна полицейска проверка на документи демонстрирала арогантно (и видимо пиянско) поведение, което накрая довело до арестуването й. Следва дидактическо мъдруване, размахване на пръст и въсене на вежди по отношение на родното образование, мрачни умозаключения и прогнози, недаващи повод за оптимизъм... Лошо няма, подобни изводи и начин на мислене са ми много много добре познати, само че да се даде един, макар и (относително) ярък пример съвсем не е достатъчно, за да се докаже тезата за "порасналото самочувствие на учителите". По същата логика и аз бих дала на г-дин Софрониев пример как на 24-ти май по телевизия СКАТ, от 10.30 в предаването на Любомир Захариев се разви много обстойна и съдържателна дискусия на теми, вариращи от историята и значението на славянската азбука и езика, през образованието като такова и в частност, та чак до ролята на родните политици в него (която главно и значително допринася за тоталното му окастряне). Ако г-дин Софрониев беше хвърлил един поглед на същата тази дискусия, щеше да има съвсем друго мнение както за нивото, така и за самочувствието на българския преподавател. Да, знам, че да давам един-единствен пример с Николай Николов (представител на българското учителство в тази конкретна ситуация, а и в много други от преди някоя и друга година) също е неподходящо, тъй като е "единичен случай" и пак е рефлексия на същия механизъм на разглеждане само едната страна на монетата, но е хубаво човек да се подсеща от време на време колко относителни са нещата в действителност и колко често са въпрос само на тълкувание. Друго нещо, което ми прави впечатление е, че колегата-стършел пише как "практиката ученици и преподаватели да си пият и купонясват заедно не е от вчера и днес". Написано с леко негативна конотация, която ми се струва очевидна, за да не кажа "очевадна". А какво нередно или страшно има в това учители и ученици да купонясват заедно, бих попитала аз? От една страна Софрониев сам е отговорил на въпроса, че причината се крие в търсенето на по-близък контакт с ученика и премахване на дистанцията; а от друга страна близкият контакт на учителя с учениците е изключително необходим чисто и просто от факта, че това са на първо място хора, а после - всичко друго. И аз самата съм купонясвала заедно със свои учители от гимназията, с много от които поддържаме чудесни приятелски отношения и в момента. Друг е въпросът как точно се осъществява тази практика и че границите между безобидното, неприличното и абсолютно просташкото "купонясване" са много размити и често се преминават лесно. Но ако няма кой да поддържа близък контакт с учениците, като с човешки същества (щото по понятни причини родителите често са по-заети и ангажирани с мисълта как ще изкарат месеца, отколкото с различните радости и терзания на своите рожби), тогава вече бихме станали (и сме ставали) свидетели на наистина масовото оскотяване, от което кичозните тоалети и просташко-селското поведение по време на баловете е просто една минимална проява... Така че в заключение бих казала на г-дин Петър Софрониев да укроти малко "жилото" на словото си и да не гледа едностранно на един проблем, който има твърде много аспекти, всеки от които заслужава да бъде задълбочено разгледан отвсякъде - нещо, с което вече много хора сме се заели отдавна и, разбира се, сме винаги отворени за нови и нови мнения и идеи как при всички случаи да подобрим сегашното положение. А това може да стане, и трябва - стига да има желание и да се търсят начини, а не оправдания...

Честит празник на писмеността

24-ти май е - ден на славянската писменост и култура. Честит празник на всички грамотни и неграмотни. Винаги има възможност да станем по-добри както в едното, така и в другото. Пожеланието ми е да се подобрим грамотно!

На 1-ви май 1869 година Васил Левски започва втората си обиколка из България. На 1-ви май 1873 година Христо Ботев издава първия брой на вестник „Будилник”. На 1-ви май 2012 година българинът вече е буден.

За априлското въстание...

Сонет за кланетата на християни в България
Исусе, жив ли си, или си прах,
която камъкът надгробен пази,
възкръснал само във съня на Тази,
с любов към теб платила своя грях?
Тук въздухът е смъртен стон и страх,
свещеникът заклан е още топъл,
не чуваш ли разкъсващия вопъл
над детски труп на оня сиромах?
Слез, Сине Божи! Мракът нечестив
земята скрива в непрогледна нощ -
над кръста полумесецът се свежда!
Ако от гроба си излязъл жив,
слез, Сине Человечески, със цяла мощ,
че Мохамед към трона ти поглежда!

Оскар Уайлд

За страстната седмица, постите... и други неща

Днес започна Страстна седмица - последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Тя е последната от Великденския пост и всеки ден от нея се нарича "велик". Според православния календар тази седмица завършва с Великден. Това, разбира се, дава повод за някои размисли, в това число и у хора, които принципно не считат себе си за набожни. Гледам, чета и чувам всякакви въпроси по темата за постите ("Как да постя?", "Колко време", включително и "Колко кг. ще сваля, ако постя Х дни?"), затова си позволявам да изложа някои свои виждания. Не е лошо, в това объркано време и обществен и духовен хаос, човек поне за малко да се позамисли, особено преди светлия празник (за които все още го намират за такъв). Още от древността постът във всички религии е бил средство, прилагано за пречистване на душата. Постепенно християнското съзнание е започнало да променя смисъла и значението на Поста, като малко по малко го е превърнало в спазване на чисто формални предписания и ограничения в храненето. Неслучайно в книгата "Постен Триод" четем: "Напусто се радваш, душо моя, че се въздържаш от храна, защото не си очистена от страстите. В теб го няма желанието да се поправиш, като измамна ще се уподобиш на злите демони, които никога не ядат! Ако продължаваш да съгрешаваш, твоят Пост ще бъде безполезен..." . Съвсем погрешното разбиране на Поста, за жалост днес разпространено масово, определя предимно отрицателното отношение към него като към неудобство, на което се съгласяваме доброволно (и/или неохотно). Създава се усещането, че Постът е време, когато нещо само по себе си приятно и хубаво е забранено, като че ли човек търси удовлетворение в това да се мъчи. Постът означава тъкмо обратното – завръщане към нормалния живот, възстановяване на непреходното, "небесното" и вечното у нас. В основата е пречистването на нашия дух от всичко, което обикновено го замъглява. Изглежда просто невероятно до каква степен умът ни е запълнен и замърсен от всякакъв род грижи, интереси, безпокойства и впечатления и колко трудно е да се ориентираме в тях. Нека сме наясно - постът не бива да бъде самоцел, а едно от средствата за постигане на по-висши цели. Същото важи и за здравето като цяло. Постът служи евентуално за подобряване на здравето, а това, от своя страна помага за провеждането на умствени и духовни занимания. Организмът трябва да бъде лишен от нещо физическо (каквото и да е - може да бъде дори само сутрешното кафе или цигара, например, или обичайната разходка из Мола на ден), но не за да се мъчи и да "страда", а за да съсредоточи енергията си за различни от обичайното му ежедневие дейности - така че да ги проведе без обичайните разсейващи го мисли. Няма нужда да навлизаме в дискусии доколко нашето общество е вторачено в храната и производните й - една трета от рекламите по телевизията, на улицата, във вестниците, са на хранителни продукти. Друга една трета - на лекарства. Трета - на продукти за отслабване. И къде остана мястото за други важни неща от живота? Не вярвам много хора да умират от желание, когато един ден си отидат от този свят, думите им да са: "Цял живот мислех какво да сготвя вкъщи... и после - как да отслабна... и за друго не остана време!". Четене на духовна литература (човек се учи докато е жив и винаги има какво да научи още), посещение или обаждане на някой близък, отдавна нечуван; помощ или дори само две добри думи на някой болен или тъжен човек... Духовно е всичко, което ни извежда извън границите на едното непосредствено физическо съществуване. Или всичко, свързано с което и да е - и най-мизерното същество, на което можем да помогнем. Всяка дейност, извършена с душа и с чувство - и добре приготвената вечеря, и добре изчистената къща, и добре свършената работа - дава възможност за духовно обогатяване. Именно това аз виждам като истински смисъл от постите и много неща, над които обичайно не се замисляме... Станаха много думи, а заобикалям около основното. А то е - човек трябва преди всичко да изясни причината/ите да иска да пости (ако иска). Ако не е крайно наложително (например много сериозен здравословен проблем) и човек не чувства дълбока вътрешна увереност - по-добре е да не го прави въобще. Ако целта е единствено разтоварване и детоксикация, не е нужно това да става непременно чрез пост - това е един начин, а има и много други. Ако е за духовно и психично пречистване - вече се написа по-горе. Хранителното въздържание помага, но смятам, че за духовно пречистване трябват доста по-големи усилия - не "отвън", а преди всичко "отвътре". Обикновено човек не си дава сметка колко пари, нерви, време отиват за купуване, готвене, подреждане на (че и упражнения, поради евентуални излишни килограми заради) храната. Същото важи и за многото пари за неща, от които реално нямаме нужда. Като се абстрахираме от несъмнено огромния разход за ток, вода, осигуровки, такси, дом и семейство - немалкото средства се харчат и "между другото", специално от средностатистическия човек от така наречената "средна класа" (не изключвам себе си от това число). Мнозина от нас биха загинали не от евентуално редуциране на средствата, а защото умът ни не може да понесе това редуциране... и това е нещо, което определено не дава повод за гордост.

Пред-великденски бойкот

Или, днешния лимерик&

Уж кокоши яйца се купуват,
а пък колкото щраусови струват!
Затова на тавана
вече пилци аз храня.
Продавачите нека ме псуват!

Мара води хорото...

Стихчето за деня:

Докат водеше Мара хорото,
вкъщи котка изяде брашното.
Но прибра се мъжа й
и ядоса се тъй,
че изяде нещастното коте.

Научил се поп на варен боб...

Или, стихчето за деня:

Привикна един селски поп
да си хапва добре сварен боб.
Но така се улиса,
че бобът хартиса
и отвикна от него тоз поп.

Прошка или не

Има един чудесен моноспектакъл на Камен Донев - "Възгледите на един учител за народното творчество". В него, минавайки от тема на тема, неистовият актьор неусетно стига и до градския живот, движението по улицата, задръстванията, и висенето с часове на пешеходна пътека - в чакане на знак за преминаване. Рядко, но се случва да попадне човек и на солидарен шофьор, казва Донев, който да спре и да направи път на пешеходеца (обикновено, със знак с ръка, плюс някое и друго споменаване с добро на нечия майка)... И на това място, пешеходците масово се стъписват! Стряскат се, застиват шокирани и забравят за какво са застанали на пешеходната! Сещат се да преминат чак след неопределено време, като все пак решават и да изкажат благодарност на шофьора - кимат с глава, повдигат шапка, някои даже казват и "благодаря"... нещо, шокиращо, според Донев. "Все едно - казва той. - след като си правил любов със съпругата си, да й кажеш "Пенке, мерси!"... Още по-шокиращо е, когато тя каже "Моля"!." И продължава - "Как може да благодариш за нещо, което имаш право да получиш, което ти е дадено по закон, ако щеш и от самия Господ-Бог?! Смешно е да благодариш, че са ти направили път, като по закон са длъжни да ти направят път!!!".
Като оставим настрана хумористичното и многозначното в този комичен епизод, въпросът, засегнат от Донев, наистина е интересен и по него може да се разсъждава много. Имаме ли нужда, или не, от "специални" знаци на благодарност, признателност и оценяване за неща, на които, обективно погледнато, имаме пълното право. И които, така да се каже, за нас са даденост - особено от най-близките ни хора?
Днес е Сирни заговезни. На този църковен празник всеки обикаля роднините си (родители, баби, дядовци, свекър, свекърва) и хората си "опрощават" греховете един на друг. На мен обаче това винаги ми е звучало малко претенциозно...
Наистина ли трябва да искаме един от друг прошка за това, че "...бабо, мила бабо, много си страдала от нашите грешки волни и неволни! И колко горчиви ядове си брала, когато сме били и здрави, и болни… Прости ни! Прости ни! И нашата обич към тебе, о, бабо, додето сме живи, няма да изстине!..." (из "Патиланско царство" - Ран Босилек); трябва ли децата да искат прошка на родителите си, грубо казано, за това, че са се родили, като самият ни живот е изначално изпъстрен с грешки?
От друга страна, в културата на Европа съществува една, условно казано, нормативна етика. И в нея знаците на учтивост, благодарност, и т.н. не се демонстрират само защото "трябва" да се спазва нормата, а защото са знак именно на култура и самоуважение. Когато кажем на някого "Добър ден", не очакваме той непременно да ни отговори "Добър да е" - важното е да изразим своето хуманистично и културно отношение към света, защото сме рожба именно на една хуманистична по своята същност колективна култура. А това означава, че в дългата си история, европейската култура е тръгнала от външните знаци на хуманизма (със значение не просто човеколюбие, а приемане на човешкия живот като върховна ценност в европейската скала на ценностите). Тя започва с универсални норми на поведение, които "трябва" да се спазват, и отвежда до норми, които съществуват защото ние искаме и сме взели решение да ги спазваме. Простакът не казва на непознатите "Добър ден", защото не ги познава. Когато получава стока в магазина, не казва "Благодаря", защото не разбира защо трябва да се изразява благодарност - това го разбира интелигентният, знаещият и културният. Едно е да правя нещо, защото другите очакват от мен да го направя. Друго е да правя нещо, защото всички го правят. Вече съвсем друго е да направя нещо, защото аз искам да го направя.

И накрая, ако мога да си позволя да перифразирам думите на Радичков - "Ние не знаем със сигурност дали Бог съществува, но какво ни пречи да се държим, все едно съществува?" - ние не знаем дали сме длъжни, дали има за какво да си прощаваме, но даже и да няма - какво ни пречи да си прощаваме, въпреки всичко?
Затова - прощавам ви, и моля за прошка!
С пожелания за една чудесна пролет и очакване на новият празничен сезон!

Някъде... другаде

Първи ден...
Навън е минус 15 градуса. В стаята е 10. Включвам отоплението и чакам да се "отвърне" въздуха, като през това време не свалям нито ръкавиците, нито зимната шуба, нахлузена върху три ката дрехи... Хващам кирката и лопатата и почвам да разчиствам образуваните ледове.

Втори ден
В стаята вече е 13 градуса - супер, вече мога да си ходя и без шуба. Вънка обаче е -17.
Я, колко хубаво - намерих една дамаджана с вино в килера!
Може би няма да дойде зле да я използвам...

Трети ден
Граааадиииил Илиииияя киилиииияяяя...
Хубаво нещо е виното, особено за сгряване. Студът вече не ме притеснява...
Цели 15 градуса в стаята - направо си е топло вече и дори се топят ледниците! Сталактитите от тавана също полека-лека се разтапят и не е зле да започна да ги откъртвам, преди някой от тях да ми е паднал на чутурата. Навън вече е -20. Какво пък? Има още вино...
В сеело Брениииицаааа с вино карат воденииииицаааа...

Четвърти ден
Марш оттук!
Тия полярни мечки не спират да се промъкват вкъщи... Така и не мога да разбера откъде влизат. Може би изпълзяват през прозореца, по водосточната тръба. Настаняват се, щъкат наоколо и дори влизат в банята под душа (водата е ледена, но още тече и това очевидно им се харесва. Аз не мога да се ползвам от тая екстра, а вече и ръцете не си виждам от няколко дни, понеже не мога да сваля ръкавиците.
В момента една бяла мечка клечи до стола ми, докато пиша, подбутва ме и ме гледа жално... Иска храна. Безразлично я съветвам да върви да лови тюлени.

Пети ден... посред нощ
Реших да изключа за малко отоплението - да не стане беля, да гръмне някой бушон. Час-два по-късно стайният термометър се разпищя. Вградената аларма предупреждава да взема спешни мерки против измръзване. Е какво точно иска? Водата в банята вече замръзна, сега и да пищи, и да не пищи - файда йок! Отново включвам отоплението...
Термометърът обаче не спира да пищи... Е, накрая млъкна - след един тежък удар с ботуш! В този ред на мисли, ще ми се отново да си видя краката - забравих ги вече как изглеждат...

Шести ден
Някакъв пингвин се намъкна у дома, намерих го сутринта в мивката. Сигурно е допълзял по канализацията. Няма да се занимавам сега да го гоня - мечката под масата ще го хване...
Днес излязох за малко навън (след като разбих с чука образувания слой лед около вратата)с намерението да отида до магазина, но щях да затъна в преспите и се върнах. Където няма преспи, има поледица, а не ми се губеше време да обувам и събувам снегоходките, защото докато го направя, ми пукат ушите от студ... Утре може би ще опитам друго. Може би да прокопая подземен...снежен тунел.

Седми ден
Отказах се да ходя до магазина. Вкъщи вече има двойка пингвини... Хубавата новина е, че взеха да снасят, което ми решава проблемите с изхранването поне за момента. Е, в началото малко се сърдеха, като им отнемах яйцата с намерението да ги правя на омлет... Квичаха троснато и налитаха да кълват, но след няколко удара с тежък чугунен тиган по главите, изглежда си промениха мнението. Сега пак снасят и гледат изпод вежди (или каквото там имат вместо вежди) и мълчат намусени...
Вижте какво, комуто не понася - да се изнася! Ще ви пусна вън на снега, да ви видя тогаз, като ви подгонят ромите с касапски ножове... И войсковите подразделения на НАТО няма да ви опазят!

Незнайно кой ден
Внезапно затопляне - ура, температурите се покачиха до нула градуса! Мога да си ходя вкъщи с шорти и по тениска и дори да отворя прозореца. Белите мечки и другата фауна обаче са недоволни и избягаха да се крият в мазето (там още е студено).
Сега мисля да изляза на разходка... Че от утре обещават пак захлаждане.

Диетичен (и икономичен) съвет

На храните веч` цените
станали са фантастични.
Но ядем ли ги с очите,
най-са нискокалорични!

мИчти

Искам да ида на море,
където топло слънце все пече.
Ех, мили боже...
Вълните чувам аз сега,
в мечтите мои е това.
Защо не може?

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане
След половин година, зная, и туй ще стане!

Но през стената вън зад мен
се чува вятърът студен;
сняг на парцали...
Аз си мечтая за море,
а парното до мен пече.
Ех, докога ли?...

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане...
След половин година, зная, и туй ще стане!

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,
предварително ти пожелавам весела Коледа!
Кажи на джуджетата да пийнат по една бира от мое име, че аз не мога.
Какво искам за Коледа? Искам, не само за Коледа, но и за постоянно, по възможност, всички тия проблеми, дето са ми се натрупали напоследък и се надпреварват кой пръв да ме довърши, да се съберат накуп и пръждосат вдън земя! Само това ми трябва... Иначе със стипендията и насъщните, горе-долу "кънект"-вам двата края. Между другото, май трябваше да ти пратя писмото по sms, или smart-phone, но не ти знам номера. Може да го публикуваш в някой вестник за реклама и рейтинг. Или да направиш прИмоция... Ако решиш, обади се, да дойда и аз. Но не раздавай алкохол, че вече трезвеник го раздавам. Хайде чао и всичко най-добро!

Вики,
България

След десет... мастики

Днес ще се срещнем след десет мастики.
Вчера ли пихме - бутилка ли, две?
Разделихме се със песен
тук, пред този свиден бар.

Пак да се срещнем след десет мастики,
за да разкаже всеки от нас
от какво е изтрезнявал,
със какво се е напивал,
кой кого ще черпи пак.

Пак ще се срещнем след десет мастики.
Хвръкват кристали от всички страни.
Но един от тях остана
във една изпита чаша,
пак пред този свиден бар.