За 10-ти...

Славна дата! Е, не е 14-ти февруари... Любовта ще спаси света! И поради тази именно причина, ние най обичаме тези, наш'те политици. Е, не че точно ги обичаме, но си ги уважаваме. По-точно, вярваме им. Е, не че чак пък толкова сме им повярвали. Ама други не щем. Е, това е най-точното, други не щем! Ама, прости били, семпли. Еми, пък такива си ги искаме! Знаели пет думи на кръст - горе, долу, черно, бяло... Пардон, четири. И още една, да речем - "преференции". Обаче пък всичко им разбираме! Не са като някои, дето ти приказват с по сто думи и не само, че не разбираш какво ти казват, ами те правят на плюнка - поне така те карат да се чувстваш, като плюнка, като нищожество. Разни философи, доктори, дето като се сравняваме с тях - ваааай... А като се сравняваме с нашите - не се чувстваме плюнки, ами равни на тях! Затова ние нашите си ги уважаваме! Не, че ги уважаваме де, ами сме си за тях. Нямали ни морал, ни достойнство, ни възпитание - да нямат, и слава Богу! Защото това ни прави свободни. Щом те могат да правят каквото си поискат, без да се съобразяват с нищо, значи и ние можем да правим каквото си искаме. А това е свободата, нали? Нашите ни донесоха свободата. А не онези, за които се пише, че се били борили и загинали за нашата свобода, защото пред тях ние не се чувстваме свободни, а виновни. А виновните не са свободни, нали. А пред нашите се чувстваме абсолютно свободни! Затова си ги уважаваме... Така де, не ги уважаваме, но държим на тях! Не били демократи - така ли? И какво значи "демократи"? Да седиш и да слушаш някой да ти обяснява нещо? Вместо да го оставиш навън и да му плеснеш два шамара... Или вместо да си отидеш в някое бутиче... Да си купеш едно тоалетче с елемент на Мадона, едни ботуши, па да си купиш едно ДВД с много порно... пардон, не порно, а розови филмчета - та като си четеш пресата, да знаеш за какво става дума. А не непрекъснато да викаш "Ау, това какво е?". Това е такова! Какво - все ние - на опашката? В цял свят вече направиха сексуални революции, обаче ние като чуем "революция" - йок... Затова ние правим пазарни икономики. Всичко - на пазара за продан. Абе, какво е демокрация - да търпим някакви непознати да ни се мотаят из краката? А, не, това не е живот! Такива демократи на нас не ни трябват. Трябват ни такива, дето да ни направят живота по-добър, а не по-лош. Всичко, каквото си поискаме - такова да си го получим! А ние няма да си поискаме нещо лошо. Отнасяли се с нас с пренебрежение. Това няма абсолютно никакво значение! Викали ни били "електорат"... Те пък ако чуят ние как им викаме! За нас няма никакво значение кой се отнася към нас с пренебрежение - за нас има значение само, че ние можем да се отнасяме към всекиго и всичко с пълно пренебрежение! А това е много демократично!

Бахмамата...

Бамамата.
Бах ти времето, опнало се между мен и нея!
Облизвам я
Жадно –
В устата ми вкус на говна!
А шибаното й сърце
Дзупа чалга,
Че и бездруго хал хабер си няма от музика…

Който има слабо сърце - да НЕ гледа това

Човек за да пукне от срязани вени, се искат две неща - 1. разрезите да са достатъчно дълбоки, и 2. да е минало достатъчно дълго време от направата им. Никога не успявам да се справя нито с едното, нито с другото. Сега ще бъде егати майтапа, ако този път взема, та го направя както трябва с два ножа, продадени ми от циганин за по два лева... Е, още не съм пробвала, поне не навън - само вкъщи, не пред хората, да се излагам! Пиячка - имам. Цигари - също. Каквото трябва, взех на път за вкъщи. Нищо, че вървях абсолютно на автопилот, сълзите ми бяха в очите, а кръвоизливите - като на препил заек-албинос, порода ангорски. За жалост беше тъмно, за да нахлузя очилата - най-вече заради околните. Така де - не е особено естетична гледка, ама то до естетика ли му е на човек в определени ситуации... За мен вече нищо няма значение - голяма работа, че някой ще каже "таз препила"...

Честит Ви/ни празник

Бъдете умни и весели... поне в рамките на възможното!

В края на деня (за размисъл)

Тъй като малцината интересуващи се вероятно биха се запитали, аджеба, като как лапацало като мен не намери какво да каже или напише в деня на размисъл, се отчитам и пояснявам сега набързо. Просто не сметнах за необходимо да излагам публично и на пресконференция позицията си, при положение, че тя е от ясна по-ясна, та чак прозрачна: ако трябва, нека се тегли чоп, но е най-добре да се гласува. Иначе партии с твърд, сигурен електорат или платени гласове (чиито имена и заглавия няма да споменавам, зер и кучетата ги знаят) придобиват голяма тежест в парламента. Не мисля, че негласуването е морално укоримо. Гласуването е лично право на всекиго, а не задължение. И все пак - кой е по-добрият, ПО-АКТИВНИЯT, начин да се изрази факта, че не желаем да подкрепим никого от наличните кандидати: A. като НЕ гласуваме изобщо?, или B. като гласуваме с ПРАЗНА (непопълнена) бюлетина? Да, статистически погледнато дали ще пусне човек празна бюлетина, или няма да пусне въобще, няма никакво значение, но в личностен аспект има. Показва, най-малкото, че човек си е мръднал долницата да отиде до изборната секция, следователно пука му, не му е безразлично какво става, и нещо е търсил - въпросът е, че просто не е намерил. А и, чисто статистически, увеличава избирателната активност, което за тези (а и за всички останали) избори, не е без значение. Така че, размърдайте си долниците и гласувайте, макар и с невалидна бюлетина!

Предизборни зрелища

Трети ден чета вече за припадналия кон на Г.М. Димитров, не че имам нещо лично против въпросния кон, ама малко в повече иде това чудо. То пари ли не се събираха за ветеринар, то осиновител ли не му се търси, то собственикът му ли не търсиха да го съдят, как пък никой не се сети да попита като какво прави ППС с животинска тяга на столичен булевард, как никой не попита защо, аджеба, конят не е регистриран и каруцата също е без номер, има ли стопанинът право да отглежда кон, как никой не попита общината, екоравновесие и полицията как така не знаят какво се прави с кон, според мен се вика ветеринар... Ако няма какво да се направи - приспива се и се предава за изгаряне маже би, макар да звучи варварско. Ай сиктир, ако човек беше припаднал или умрял на улицата, нямаше да е такава драма.
Като става дума за поредното безчинство на топлофикация или поредното увеличение на тока, всички се ослушват, кимат умно и цъкат с език, ама за коня... Както винаги, всеобщата загриженост и привличане на всенародно внимание към някакъв казус с някаква животинка (нищо против нея разбира се) все едно зер с хората всичко е наред, у нас е нещо обичайно - характерно е за нашта мила държавица
Никой не се интересува какви други нарушения има в цялата история, всичко живо моментално се лепна за коня и се настърви срещу циганина. И, както подобава, не спират да говорят за това и дори и не се замислят, че циганинът може и да не е толкова виновен колкото го изкарват, чунким и на него не му е лесно, особено като са му взели полуумрелия кон и няма да може да го направи на пастърма (евентуално). Пак типично по нашенски, само една страна се представя, а и много неща не се казват - примерно конят от глад ли е спрял да ходи, от травма, от бой или от преди това си е имал травмата... всички само обясняват, че циганинът трябва да се побие на кол, а конят да се канонизира и да стане светец. Толкова са заети всички с това да подават жалби и петиции за канонизиране на кон и побиване на циганин на кол, че даже не става ясно и името и пола на коня, както и какво точно се е случило.
Въобще, цялата тази история ми бие горе-долу на инвариант на ситуацията с ягуара в Ловечко... То че беше отвратително - ясна работата, но медиите го раздуха, все едно са били избити поне 10 души. А най-абсурдното беше, че коментарите на природонаселението варираха от "Ами ако беше нападнал майка с дечица" - за ягуара (все едно единствената и изконна цел в живота на всяко животно, родено и отглеждано в зоопарк, е да нападне майка с дечица), до клетви и страшни проклятия, включая с родата до 9-то коляно - за извършителя (който в крайна сметка наистина просто си е вършил работата). А никой не изкоментира какво, аджеба, са правели пазачите, що ще тоз ягуар вън от клетката, или да се потърси сметка на дебилите, дето са го пуснали... плюс всички други нарушения от страна на зоопарка, а те никак не са малко. И въобще - всичката Мара втасала... за кой ли път.
Като се абстрахираме от факта, че, както винаги, се разглежда само едната страна на въпроса, а дали е случайно, че цялата олелия става току седмица преди изборите? Май отново се отвлича целокупното всенародно внимание с някакъв кон (нищо нямам против коня, пак подчертавам), сакън, да не би някой да вземе да се замисли за истинските проблеми в държавата...
И днес... понеже конят се поизтърка вече, сега имаме ром-наркоман с отрязан член и ударен от ток... Направо да се зачуди човек нужно ли е постоянно да се говори за глупости? Е как? Ми че то това е най-важното - нали избори се задават! ама как така ще оставим хората да мислят, да си напъват мозъците, хеле пък да си вдигнат задника да вмесат своята лепта в избирането на нова власт... Нали трябва народОт зрелище да гледа - макар че хляб може и да няма... Зрелищата у нас по традиция са на почит, независимо от какъв порядък. Е, радост вкъщи - тепърва се почва!

В памет на Валери Петров

Няма да кажа "Бог да го прости" - не защото съм атеист (макар и толерантен - което ознава, че съм направила своя избор, но това в никакъв случай не ми пречи да уважавам чуждия), а защото самото послание ме дразни. Дразни ме и начинът, по който сума ти хора тенденциозно "вадят кърпи и плачат", когато от този свят си отиде някой, за когото може и да не са се сещали чак толкоз приживе. Наскоро пак така ни напусна актьорът Робин Уилямс и целокупното публично пространство - от социалните мрежи, през тези за клипове, та чак до новинарските сайтове - се офрашка с негови снимки, цитати и какво ли още не. Дори някъде прочетох изказване от сорта на "СЕГА го обичам още повече"... WTF, с извинение?!... Трябва ли човек да се пресели в отвъдното, за да се сетим изведнъж, че го обичаме? Дори се стига до още по-крайни изцепки от сорта на "Господ не обича ли хубави хора?!", или обратното - че "Господ" обичал хубавите хора и затова рано си ги прибирал. Дори няма да коментирам тази мелодраматична, но пълна глупост, нито да обяснявам елементарни неща, като например, че който не се е родил, той не е умрял, в крайна сметка (макар периодически в историята на човечеството да изникват контрадоводи дори за това. Може - не знам. Да кажем обаче, че това е далеч по-малко вероятната опция!) и че когато и да се случи, по-рано или по-късно, ничия смърт не е особено приятно явление.
Инак явно у нас е така - "Живей, да си чуеш кусурите; умри, да ти научат добрините!". Всичко хубаво и добро се казва винаги ПОСМЪРТНО. И после - "Бог да го прости!". Не на него, отишлия си, а на нас, живите, трябва да прощава, че за доброто и хубавото у човека се сещаме едва тогава, когато вече го няма и няма как да чуе глуповатото ни освестяване... Струва си да помислим по този въпрос. Светла му памет на Валери!
Поствам това негово стихотворение, защото много го харесвам. Няма да публикувам моя превод на английски, който направих преди години (не съм го поглеждала, страх ме е).


Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

За животните - този път не с любов...

Напоследък сериозно се бях изгубила, поради причини, които в момента няма да разяснявам. Да кажем, че просто имах определен казус, от който излязох потърпевш, но и победител. Жалко, че нямах камера, да заснема въпросния "сблъсък" - бих могла да изкарам добри пари от продажбата на тези кадри за Енимъл планет на тема "Как животното се ражда в човека"... Или по-скоро "Как животинското НЕ е атавирало все още при някои конкретни иднивиди". Добро заглавие щеше да произведе и в родното ни медийно пространство - "Гигантски глиган изяде човек поради "битов" конфликт".
После да сме обичали животните? Малко сложно, след подобно поведение от страна на същество, което, макар и в резултат на хиляди милиони години и дълги и болезнени опити да е преполовило криво-ляво пътя между маймуната и човека, все още не е известно към чий точно биологичен вид се числи - не стана ясно просто! Така че, ако ме видите да наточвам сатъра пред кочинката на този очарователен свинчо, не се чудете... А за да не се породи и у други желание да награбят касапските ножове, пий си успокоителните редовно, скъпи!


От мен лично.
Без псевдоним.

Година

Не бих го казала по-добре... Благодарности на Верина Петрова ('Pertora')
"Днес се навършва една година от една нощ, в която можеше да стане страшен сакатлък. Умните ще са на мегдана И днес. Умниците ще правт каквото могат - ще махленстват и ще кибичат. Наивно продължавам да очаквам пълно разследване на нощта на белия автобус и кой постави на риск десетки български граждани. До ще. Филологът в мен не може да спре да се кефи от факта, че "белият автобус" е и ще остане емблема на шайката, която отрови една година от живота ни."
Аре, чакаме - крайно време е!

Unseen and unsaid

Your face is sunshine on a cloudy day,
to me your smile's a blooming rose in May.
To see your gaze, I look up at the sky,
where carelessly the birds above me fly.
Their songs remind me of your voice, my dear,
the only sound most precious to my ear.
In summer nights I feel your warm embrace...
If only could my love for you retrace
and find you, and then send a sign to me,
for there's no other place I'd wanna be.
Despite the distance keeping us apart,
a thousand miles is one beat of my heart.
It feels like dying when you're nowhere near.
No bird song for a second can I hear;
no air can reach my lungs; no light - my eye.
Whenever we're together, hours fly...
Then only I wish that the time would stop,
I'd look at you until my eyelids drop...
And now again I'm lonely without you.
Last night I went out for a drink or two,
to drown my pain... In my glass did I see
your image, your eyes looking up at me.
I jumped and ran out. Heaven only knew
I'd spend another night in dreams of you...

В крайна сметка...

Пейст. Не е мое, но се препокрива с мнението ми поне 300%:
"Лоши новини:
1) слаба избирателна активност,
2) Бареков има пари за 10% от гласуващите.

Добри новини: (повече от лошите)
1) Реформаторският блок очевидно набира много добра скорост.
2) БСП претърпя изключително унизителна загуба. Управляващите нямат никакъв начин да кажат, че народът ги подкрепя. Това на фона на феодалните практики в Бобов Дол и Козлодуй, на фона на купения вот в ромските гета. Вероятно реалната подкрепа на БСП е от порядъка на 10-12%.
3) Волен е аут. В мачисткия свят на националистите няма място за губещи, вероятно оттук нататък за него има една-единствена посока и тя е надолу.
4) Гоце е аут. Народът не подкрепи най-открито про-руските партии.

Сега си представете следното: ако два пъти повече хора гласуват, Цензурата ще се свие до размера на РЗС от предния парламент. Ако Реформаторите продължават тенденцията от последните седмици и вместо да се занимават с вътрешните си проблеми, защитават националните интереси, ще бъдат основна сила в следващия парламент. Работата тепърва започва."
Нищо - ние сме свикнали на работа...

Земетръси и евроизбори

Само за протокола - последните дни преди евроизборите, като никога, не облъчвам наляво и надясно колко важна е политическата и гражданска активност и как никой вече пет пари не дава за нея; не защото съм зарязала съответстващите си принципи на политиканство и протестърство, нито защото съм се залисала хептен в лични и неприкосновени грижи от един или друг порядък. Не пиша, защото всичко е написано и казано, като просто е излишно да нищим и коментираме отново и отново очевадни неща - а са ги написали и казали умни хора.
Пак за протокола - тази сутрин отидох да изпълня гражданския си дълг, маскирана като млада социалистка, дошла да гласува за "чАрвеното", с надеждата да изпреваря бабите и дядите, които традиционно пълнят избирателните секции от пукнали зори... обаче - изненада! - няма в секцията баби и дяди! Причината не е известна, но както мнозина отбелязаха - или са се уплашили, като са ме чули да идвам, или просто осезаемо са намалели по напълно естествен път (и отново за протокола - това е мнение на коментаторите, не мое!).
Това вече не е за протокола, тъй като вече, мисля, всички го разбраха - за вчерашния празник на буквите и писмеността, Майката Земя ни изненада със земетръс - види се, и тя възмутена от развоя на събитията у нас, та чак се тресе от яд. За щастие жертви няма, но вече ако и с това земетресение не "па-па-падне БеСеПе", както би трябвало да стане отдавна, ще се наложи да вземем по-сериозни мерки, бих предупредила аз.
За финал ни остава да се успокоим, като перифразираме леко знаменитата фраза на магарето Ийори - "Но поне скоро не сме имали торнадо!".

"Евровизия"... с или без визия

Напоследък се вдигна нечувана дунанма по повод така наречената "Брадата песен", грабвала първа награда на ежегодния конкурс "Евровизия". Започвам с моите размишления и анализи на тема "Що е то "Евровизия" и има ли то почва у нас". Честно казано, от моите дългогодишни наблюдения върху точно това конкретно мероприятие, достигам концепцията, че може би е по-удачно организаторите да започнат да се занимават с нещо, което им се удава по-добре - например да работят в някое увеселително заведение, вариететна програма - нещо да веселят, да забавляват... и най-вече, това да става в среда, където консумацията на алкохол не пречи на служебните задължения.
Започвам експозето си, посветено на конкурса, тази година спечелен от Кончита Вурст, с най-искрена препоръка догодина това мероприятие вече да го няма. За никого не е тайна, че това събитие, ако се съди по името му (произлизащо от "Евро" и "визия"), би трябвало да се занимава с музикалните постижения на представители на страни от Европа през изминалата година - но за съжаление това не е точно така. На практика излиза, че този фестивал е създаден, за да може за чужда сметка някои хора да отидат (този път в Копенхаген) "да видят свят" поне веднъж годишно. От година на година конкурсът все повече се опошля и песните, както и изпълнителите им, са под всякаква критика; избива на шумотевица без надзор и "патриотични" пориви; известни хора няма, и "ивентът", с две думи, запада... Но не за него ми е думата.
Толкова се говори през последните 10-тина дни за изпълнителя/изпълнителката с брадата, че накрая реших да чуя въпросната песен. И ако трябва да се придържаме към фактите, тя се оказа нелоша - и изпълнителя/ката я изпя добре. Няма да отделям специално внимание на визуалните характеристики - за участниците в "Евровизия" това изглежда е непреодолим проблем. В музикално отношение обаче, трябва да признаем, че на фона на всичко останало, съществото с брадата изглежда даровито и победата - оправдана.
Много хора, и то не само у нас, както би могло да се очаква, изпаднаха в див ужас и пуритано-морализаторски патос. Пък "травестити", пък "разврат", пък "Содом и Гомор"... Ама не е ли време вече да се отърсим от инерцията? Нали това е песенен конкурс, не естетически/еротичен... От това би следвало песента да е по-важна от пола на изпълнителя; сексуалната му ориентация; наличието или липсата на лицево окосмяване и т.н. Уви, не. За съжаление не за всички е така. Изглежда трябва да мине още доста време, преди представителите на (главно) слаборазвити, непроизводителни, недемократични и диктаторски поселения и държави да надскочат и надживеят предразсъдъците и обществени стереотипи. "За какво са ни всичките тези пари" - както се пее в една популярна на времето си песен - щом сме опрели дотам да определяме нечии стойности (или липсата на такива) въз основа на притежанието на едни или други (първични или вторични) полови белези? Г-н Иво Беров го е формулирал достатъчно ясно: "...Защото, нали, „ние сме изостанали, непроизводителни и диктаторски природонаселения и държави, ама пък те са извратени и гейове, а ние сме яки православни мъже с бради и жени с цици, а не обратното. Те, следователно, вече са загнили, а ние цъфтим и връзваме. Или скоро ще цъфнем и вържем, ако не сме."
Вярно, има и един друг момент. Възможно е, поради желание да се изкарат "либерални" и "над предразсъдъци и стереотипи", организаторите и журито в подобен род конкурси вече да минават в другата крайност и да раздават награди на куцо, кьораво и сакато, минаващо за "нетрадиционно", независимо от заслугите и таланта му. Един вид "сакън, да не си помисли някой, че тук има дискриминация ". Подобни примери за това как хората трудно намират границата и така наречената златна среда, за жалост има много. Например, в някои щати до ден днешен е незаконно да си гей, докато в други се обмислят закони, правещи хетеросексуалните едва ли не дискриминирани. У нас сме ставали свидетели на двата полюса в отношението и държавната политика към т.нар. етнически малцинства и как времената периодически накланят везната тук към "демонизиране", ту към "канонизиране". В случая много хора може и да са стигнали именно до това заключение, даже и ако са чули песента. При положение обаче, че фактите показват, че тя е нелоша и човекът я изпълнява добре, не виждам какво толкова може да скандализира и възмущава народа. Или въпросният народ просто отново си търси повод да се разсейва и да не мисли за същинските проблеми?
А инак, тъй като, в качеството на вид своеобразна "контра", ревностни фенове на "поп-фолка" извиха глас, че същият този австриец бил нагъл плагиат и имитатор на нашия Азис, който още преди години "първи в света" запял в рокля и с брада, и как вероломният/ата Кончита подмолно се бил/а възползвал/а от отсъствието на страната ни от Евровизия 2014... само искам да вметна, че независимо колко ни се иска да сме "пионерите" в тази област, Азис нито е първият, нахлузил рокля и женски аксесоари, ведно с брадата, и открил завладяващата привлекателност на кръчмарската печалба, нито - по всяка вероятност (пак независимо дали ни харесва или не) - ще бъде и последният. В англоезичните страни, сред музикалните среди и "шоу" бизнеса (често нямащи нищо общо с гей културата) понятието 'drag queen' (напратко - мъж, който се превъплъщава в жена на сцената, с цел "шоу" и за пред аудиторията) е известно много преди нашенският "феномен" Васко Боянов Траянов да е бил планиран... Така че и по този показател сме на опашката, скъпи ми фенове. Е... и с'я к'во?... Май ни остава само да се сетим за думите на Яворов, че няма как да смаем света, освен като българи, и да се опитаме да ги претворим в действителност... Ако може.

Скръбна вест

Най-вероятно, поради щото народът празнува ли, празнува, пък някои хора (включая моя лична милост) бачкат с пълна сила, а имат работа за целия китайски народ, днес мозъчната ми клетка Радка с прякор "Пиратка" (която впрочем и преди не беше кой знае колко дееспособна) окончателно капитулира. Не функционира и ще отсъства... а с нея - и моя милост.
Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!

За журналистите, за вестник "Седем"... и за първите седем

Залисани в дебатите около казуса в с.Розово, годишнината от аварията в "Чернобил" и други световни и местни проблеми, през последните дни, като никога, някак недоглеждаме така типичните за нашите ширини световни проблеми в местен мащаб. И аз, като пословично лапацало и неуморен "коректив" на общественото мнение, реших да обърна внимание на един не чак толкова известен, нито значим - но все пак, интересен - въпрос. Не е дори актуален - всъщност не се знае даже каква точно му е давността, но въпреки това, си е не по-малко интересен (макар и не в положителния смисъл).
Познайте, моля, какво е ТОВА . Това - отговарям веднага - е треторазрядна млада българска журналистка, която в подробности и детайли описва посредством какви методи и способи заработва насъщния към настоящия момент. Нищо особено открояващо се, разбира се, нито ново, необичайно или интересно няма в картинката - характерна е за нашата мила държавица. Това, което прави впечатление в конкретния случай е, че въпросната персона преди години е писала в някогашния вестник "Седем", който съм сигурна, че поне отдавнашните читатели на този блог си спомнят добре. Както и, може би, голям процент от хората с подчертано анти-комунистически убеждения, тъй като в списването на този вестник взе участие целокупната дясна журналистика - като почнем от г-н Иво Беров, минем през Иво Инджев, Евгений Дайнов, Кръстьо Кръстев (вечна му памет!) и още много други доказани майстори на перото у нас; и свършим с един Николай Николов и дори (макар и за доста кратко време) моя лична милост... Е, младата дама, линк за чиито писания към днешна дата може да видите горе, също пишеше активно в този вестник. Тук, мисля, думите са излишни, за да опишат картинката - заключенията всеки сам може да си ги направи. Евала! Да сме знаели тогава ние, многобройната читающа публика на в."Седем", с какви публикации ще се прослави г-ца Цанкова години по-късно, да бяхме хукнали вкупом презглава да й връчваме орден "Стара планина", отблъсквайки с лакти агент Гоце, тъй като той щеше да е най-напорист!... Хайде, факта, че същата тази особа навремето със завидна бързина се издигна до поста на зам.главен редактор на вестника, въпреки наличието на огромна и многолюдна конкуренция от далеч по-опитни и доказано кадърни колеги - дори няма да го споменавам. Няма да споменавам и факта, че въпросния нелош пост тя зае на една скромна възраст, под 30 години; при това говорим за една, по своята същност, затворена и инертна сисмета, където по традиция човек под 50 трудно може да вирее... Тук ви моля да не ми опонирата, че, видиш ли, всеки има право да заработва както иска (и където му плащат подобаващо), или с клиширани извинения от рода на "модерни нрави" и "не живеем в Средновековието". Да, това е така, но бих отбелязала само, че е голямо нещастие попадането на подобни персони в иначе интелектуални издания, какъвто беше на времето си в."Седем" (да не кажа, че - каквото и да ми разправят мнозина радетели за социализЪма - това беше единственият опозиционен и не-манипулиран от властта вестник към съответния момент)... Е, съдейки по знанията, които демонстрира в горната "статия" въпросната госпожица, поне става ясно какви знания и умения, от какъв конкретно порядък, владеят (и може би са владеели още тогава) мнозина. Хубавото си е хубаво - в случай, че говорим за естетическо-визуални характеристики, няма две мнения по въпроса, но не е нито интелектуално, нито оригинално, да не говорим за морално, подобни недоразумения да застават на ръководни постове, главно или предимно благодарение на умението добре да въртят орална любов и задни части, обути в очарователен минижуп (в т.ч. и на погребения на свои починали колеги!)... Жалко, че че все още, изглежда, в милата ни татковина това е един от успешните и почти сигурни начини да се "издига" и "просперира" човек. Е, зависи, разбира се, кой как го разбира - всеки с личните си критерии. Ето това са хората, които пълнят стадионите, джобовете - а оттам и пазвите - на уникалното ни родно явление, чалгаджийките. Ето това е родната ни чалга-култура. Жалко и, че такива качествени и високоинтелектуални на времето си издания като "Седем", впоследствие сами избраха да се докарат до фалит (както стана в конкретния случай), посредством бездарното творчество на такива (не визирам само вече многократно споменатата личност, а и много други). Не говорим за финансов просперитет - дори това не беше основният проблем. За жалост нещата в това издание (пък и в родната журналистика изобщо) се скапаха, а можеха и да не се скапват - точно както стана с протестите от изминалата година, а и с много други неща... И накрая - за всички, които, евентуално ще кажат нещо от сорта на "ти завиждаш", или биха отговорили с обичайната в подобни случаи аргументация тип "пуританизъм", "еснафщина", "морализаторски патос" или нещо подобно - ще кажа само, че предпочитам да пиша материали от не толкова физиологичен и тривиален характер, даже и никой да не ги чете, отколкото да навявам асоциации за "анализи" от такъв порядък, независимо колко популярни и доходоносни биха се оказали те... Това са си мои лични разбирания, с които не ангажирам никого.

Вярвайте във възкресението!

Още малко пред-великденски размисли без страсти (Христови или български)
из някогашен брой на вестник "Стършел" (по Великден, 2008):

"Преди Възкресение Христово си задаваме много въпроси.
Вярвахме ли преди двайсет години, че демокрацията ще възкръсне? Готови ли бяхме за нея след четиридесет и пет години диктатура и атеизъм? Днес мнозина твърдят, че това нашето не е никаква демокрация, а един поет, Петко Братинов, написа стиховете:
Заменям сегашната свобода
за миналото робство.
Един Мойсей никога няма да каже такива думи на сънародниците си в пустинята, за да не ги обезкуражи. Много от тези, дето го следват, така и няма да стигнат до Ханаанската земя, но самото предвиждане към свободата е достойно дело. Защото няма свобода без достойнство.
Разбира се, могат да се кажат тежки думи за българския преход и българския Великден.
При нас Христос остана на кръста, а възкръснаха разбойниците. Книжниците се отдадоха изцяло на словоблудство, а фарисеите влязоха в политиката и в бордовете. Възкръснаха лихварите, спекулантите и сводниците, а нечестивците станаха толкова много, че за почтените хора е трудно да дишат. Днес отново замерят пророците с камъни и компромати, а лъжепророците са всеки ден пред очите ни на синьото прозорче, разбирай телевизионния екран. И тези лъжепророци сеят неуморно хвалби към властници и към себеподобни, сеят заблуди и измами, по правило приятни за ухото на лековерния. А какъв процент лековерни има в нашето общество? Да ги определим към 70 процента. А какъв е процентът на прозорливите? Седем. Тогава защо се учудваме на крайния резултат? Днес никой не вярва, че пари могат да се спечелят с честен труд, но всички се кланят на парата. В училището все още не се казва, че Исус е историческа личност, а се насаждат други идоли. Пилат дори и не си мие ръцете, когато произнесе несправедлива присъда, а Юда е съветник на държавния глава. Поглеждали ли сте скоро към задния двор на своя дом? Може би там отново разпъват Исус Христос на кръста, а сержант от полицията му поднася гъба, напоена с оцет, към устните...
Е, не унивайте от тази картина, не се отчайвайте! Христос ще възкръсне, както ще възкръсне и истината за нашето време. Но сега е моментът да си спомним, че Христос измина в мъки и страдания своя път към Голгота, изкупувайки нашите грехове.
писа рука Йорданова"
Светли празници на всички!

Проповед от сърдит млад човек

Селянията по хората ходи - не по горЪтЪ... И не зависи от произход и местоположение, ами си е духовна характеристика. Уж Разпети петък, ден за размисъл, покаяние; ден, в който да се сетим за символиката на гибелта и възкресението; или поне за страстите български... Ама също така е пазарен ден в Горна - и всичкото народ наизлязъл и пазарува като за последно. С този стандарт на живот и това "Голямо празнично плюскане", това последно може силно да се приближи във времето, бих предупредила аз! В така наречените "големи градове" нещата не стоят по-различно. Магазини - препълнени; улиците - залети с хора с торби, или тепърва тръгващи на пазар... Все едно утре е краят на света и едене вече няма да има. Нали уж Великден не е само ден, в който да се чукаме с яйца и ядем козунаци и агнешко. Нали се смята, че Великден не е кулинарен празник, а празник на духа. И този дух трябва да възкръсне от дребното и ежедневното към красивото и възвишеното. И в главите ни да се появят светли мисли. Аз поне така гледам, макар и от своята изцяло нерелигиозна позиция. Или вече не е така?

Малко мъдрости "от кедъра"

Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - взел да разказва непознатият. - А днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го Мислителя.

........

- Преди живеех по-добре! - казал мутантът Крум. - И тогава нямах пари, и сега нямам, но преди живеех по-добре!
- Това е, защото сега нямаш и илюзии! - обяснил му Учителя.

........

-Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!
Мъдрецът погладил брадата си и извадил една пчела от нея:
- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!

........

Мутантът Крум срещнал Учителя Кръстев и го заговорил:
- Учителю, измъчва ме един въпрос!
- Задай го, Круме!
- Защо един иска от Бога мерцедес и го получава, друг иска фризер и го получава, трети иска от Бога да фалират враговете му и те фалират, а аз моля само да заспивам с чиста съвест и не получавам тази милост?
- Круме, ти искаш твърде много от един Бог! - отговорил Учителя.

........

Дядо и внуче:
- Какво правиш, мило дете?
- Мечтая! А ти, дядо, какво правиш?
- И аз мечтая.
- Ти не мечтаеш, а дялкаш някаква тояжка.
- Мечтая да имам тояжка! Затова трябва да дялкам.

...

Днес Персона изтрещЕ
от бездарното море.
Аналгин,
белергамин...
Чаши, столове и маси.
Бре, ебаси!
...

ПП. Гениално съждение, прозрение или смисъл не търсете - няма!

За Украйна, за нас... и за есхатологията за кой ли път

Напоследък стана много актуален следният феномен: някои люде, живели-недоживели, учили-недоучили, мине се не мине, сърфират из интернет и, щот неподготвени, попадат на нечии гръмки слова и неясни теории на някой конспиратор - и хайде, юруш, на теорията за конспирацията! Та завалиите, колкот' по-невежи, толкова по-лесно са убеждавани в истинността на подобни нелепи твърдения, и изведнъж си викат: "Е те това ще да е, просто и ясно - конспирация!!!". И сиромашко, понеже гледат и слушат само онова, което лесно се разбира - простичко, достъпно и "все по теля, все по теля", та до истината - не са наясно, че всички конспиративни теории имат конспиративната способност да създават в бедните съзнания заболяване, което е нелечимо и мъчително за потърпевшия, както и за околните. Иначе казано, съзнанието започва да преиначава всяко явление, така че то да се нагоди към основната идея за конспирация. И те ти нА, болест. Необратима и патологична. Съвкупност от невежество, параноя и желание за доказване. А като прибавим и факта, че всички тези теории се заключават главно в една основна идея - как всичко е предопределено, някой/нещо вече го е предначертал/о, нищо не може да се направи, та поради таз причина, е най-разумно да не се прави нищо...и така конспирацията бързо и лесно побеждава - нещата вече придобиват катастрофален размер. Да, ама не - както гласи вече влязлата във фолклора ни фраза на Петко Бочаров. Защо ли смятам, че хората трябва да се образоват? Защото по този начин опознават механизмите на съждението, сложните причинно-следствени връзки и комплексните взаимоотношения, както в социален, така и в научен, та дори в личностен план. Нали затова са образованието, знанието и опитът - за да не се налага всеки път да изпиваме непременно цялото море, за да се убедим, че е солено; нито да проверяваме дали, ако паднем от 50-етажна сграда, ще си счупим главите?... А любителите на конспираците циклят в малкото, което знаят и си го допълват с още незнание. Да са живи и здрави във вечната си Конспирация. Нали всички имаме право на мнение... и знание или незнание, съответно. Каквито мъдрите люде, такива и концепцията и конспирациите им.
Много хубаво, ама в последно време мнозина от махленските политически "експерти", повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през Тошовите времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Е, също така, по пътя на същата аналогия, се оказа, че нямало било и Путинова агресия - това било медийна лъжа и манипулация. Западът спретнал преврат, САЩ го финансирали, като използвали крайно десни нацистки елементи, които обучили и въоръжили; Путин имал военна база в Крим, отдадена с договор, която защитавал; и вярно, действията му били на ръба на закона, но пък правителството в Киев си било незаконно, както и да го погледнем... Играта на Запада, видите ли, е подмолна и има за цел да дестабилизира Украйна, да сложи марионетно правителство и - което е основното - НАТО да тури още една военна база под носа на Русия... и изобщо - Путин е един много добър човечец; той не пуши, ама едни зли хора са му сложили цигара в ръката. Точно както едни зли хора преди повече от половин година подшушнаха на Орешарски да назначи представител на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. В резултат на което... у нас се вихрят протести вече девети пореден месец. Но това е отделна тема.
Отбелязвам само най-важното: лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любителка на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сюжетни линии в латино или турска сапунерка (където жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" биха повярвали изцяло главно затъпели от седене вкъщи домакини/пенсионери или полуграмотни, бързо и нечестно забогатели мутри от местен мащаб, дошли да поживеят в столицата, преди да ги опандизят. Е, който иска, нека да им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но в конкретния случай, по-скоро е тъжно. За по-нагледен пример ще припомня един анекдотичен случай от предаването "Глупостите на Пен и Тейлър" ("Penn & Teller Bullshit"). Там имаше един епизод, в който водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид. На природозащитниците там биде обяснено, че това е химично съединение, използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата!... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е показателно и много тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща, от които не разбират, и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но на добронамерени глупости аз не вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, нерядко се подвеждат по популярността на конспиративни теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. И нашата идея е, че трябва да се избере между макар и бавните и трудни (до момента) пътища и способи към прогреса, и зависимостта от благоволението на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.