В. "Седем"
Сряда, 4.06.08
На 4-ти юни 1989г. на площад Тянанмън в Пекин, столицата на Китай, протестите на плахо мечтаещи за демократични промени мирни граждани са жестоко размазани от веригите на танкове. Загиват стотици хора. Очевидно дори надеждата за „умерен прогрес в рамките на закона” (по Тери Пратчет) е несъвместима с комунистическите представи за властта. Всъщност такива са представите на всяка диктатура. Но в модерния свят, в който диктатурата е „пътник без билет”, случаите на насилие, родени от брутална злоупотреба с власт, не трябва да бъдат забравяни. Защото цветът на кръвта, изтекла от разкъсаните вени на човека, изглежда черен дори под яркото слънце на далечната китайска земя. Като онези „черни кърви”, за които пише Ботев...
Не зная колцина българи се сещат в мързеливия юнски делник на 2008-ма за събитията в Китай от далечната 1989г. Днес си имаме други приоритети. Или по-скоро ги нямаме – защото, колчем се замислим за тях, усещаме как настръхваме от студ. Планираното поскъпване на парното с 14,1% и тока за битови нужди с 18% си е направо смразяващо. Грубо казано, калкулирайте 30-40 процентно увеличение на цените... Никак не ни кара да се сгряваме и фактът, че Брюксел опровергава урбулишките приказки на Тадаръков как спрените пари по САПАРД щели „да тръгнат до дни”. Щото и да тръгнат, не е много ясно докъде ще стигнат. Вероятно поради тази причина, хората на Николай Василев готвели закон как да изписваме пътни табели на латиница. За да се ориентират, значи, европейските средства в правилната посока. Насърчавайки своите служители, Василев гордо съобщава, че средните чиновнически заплати през юли щели да достигнат 700 лв. Дай Боже това да стане, но не съм убеден, че учителството например ще се стопли от тази новина. Стачкувалите месец и половина сто и петдесет хиляди души от сферата на образованието получиха снизходителното правнителствено обещание учителските заплати през юли да достигнат колосалния ръст от 650 лева... За онези, които все още не са напуснали училищата и не са цапардосани от секирата на съкращенията. В услуга на определени делови кръгове, които през късната есен на миналата година с пяна на уста крещяха, че стачката направо разсипала техния бизнес, щото нямало кой да им гледа „дечицата”, като компенсация бих предложил да се ориентират към нов бизнес с внос на учители. Може и от Китай. Определени събития притежават удивителната способност да се запечатват в съзнанието на потърпевшите. Та студентите от времето на „Тянанмън”, мнозина от които са станали учители (в някои точки на света все още хора с висше образование стават и учители), ще да са много подходящи за България. Те вероятно няма да горят от ентусиазъм да протестират и стачкуват. Най-малкото, защото в братска България кормилото на властта държи партия от познат на китайците тип. Тя може и да не мачка недоволните с танкове (не че отделни нейни представители не биха оценили по достойнство подобна идея), но във всеки случай присъствието й във властта е винаги смразяващо!
Поне в осемнайсетгодишния преход от най-новата ни история споменът за всяко докосване на партията-столетница до управлението на България ни кара зиморничаво да свиваме рамене. Независимо дали въпросната партия ръководи държавните дела пряко или „под прикритие”. Дали иде реч за правителството на Беров или Жан Виденов. Винаги цените започват да растат стремително – и затова всеки път е виновно международното положение (припомням ви, че и днес сме първенци в ЕС с растежа на цените за стоки от първа необходимост). Винаги драстично скача стойността на тока и парното. Преди дни държавен чиновник с нагла усмивка предложи пред телевизионните камери длъжниците на Топлофикация да бъдат санкционирани по тертипа на чешкия опит, при който наричали определени хора „екзекутори” и те много бързо събирали парите...Добре охраненият господин забрави да спомене, че чехите си нямат Вальо Топлото. А ако си го имаха, парите, ограбени от него и от ортаците му, щяха да бъдат върнати на потърпевшите. Щото българските потърпевши не ги грее, че Топлото щял „ да лежи на топло”. Изобщо, чехите много неща си нямат – например, бивша компартия от болшевишки тип, която днес модерно ( коалиционно) да ги управлява. Защото направиха своите лустрационни закони и завинаги изхвърлиха от политиката бившите си комунистически величия и техните модерни отрочета. Затова пък си имат просперитет. И нормални годишни времена... Ние пък си имаме Ботев. И неговата „Политическа зима”. Защото, след едно кратко запролетяване, сезоните на дългия ни преход са винаги два. От есента на нашето недоволство до политическата зима. А тя започва с усещането за студ. И поне мен винаги ме кара да си мисля, че сънувам - и тоя сън, в разни варианти, съм го сънувал много пъти. Сънувам Кобургготската лъжлива зима. Виденовата свирепа зима. Беровата лапавица. Лукановата гладна зима. И все по- назад...
Та сънувам аз, че вървя по нещо като безлюдна, полуразрушена Унтер ден Линден. Денацизираща се Германия след войната. Студ, глад, разруха. Отзвучали са тежките присъди на Нюрнбергския процес, фашизмът е обявен за враг на човечеството, но от това на човечеството, особено немското, никак не му е по-добре...
Изведнъж в заснежената тишина дочувам някаква гълчавка. Лъхва ме топлина. Витрина, върху нея - килната дъска. Под издрасканото „Мини няма”, с ъгловат готически шрифт е написано: „Клуб по интереси”. Поглеждам през облепеното с книжни ленти стъкло.
Около няколко маси небрежно са насядали хора. Мили хора, румени. Изглеждат досущ като представители на националноотговорен капитал. Дърдорят. Достолепен беловлас мъж с военна осанка чука с лъжичка по чашката с ерзац-кафе, поставена пред него:
- Тихо, господа, тихо! Партайгеноссен!
Шумът стихва.
- И тъй, господа, да се върнем към отчета на нашата задгранична централа. Ясно е, че тъй да се рече, времето на нашето временно поражение е отминало. Както казва другарят Борман, време е да помислим за властта...
Взрив от реплики.
- Тъй де! Докога ще чакаме!
- Откъснаха се от масите! Изнесоха партийните капитали, накупуваха имоти в Аржентина...
- Само ти ли искаш да купуваш имоти, бе? Нали ти дадоха пари да направиш верига от фирми!
- Ми твоите милиони да не са спестени от пфениги за кифла! Санким честен частник ми се пише...
Беловласият с военната осанка с труд усмирява развълнуваните:
- Тихо, господа! Държите се като гнили демократи!
Стреснати, всички млъкват.
- Нам, геноссен, е удобно настоящото правителство. Но сега най-важното е не само да възстановим присъствието си във всички структури на властта...
Присъстващите възторжено скачат:
- Че тя си е наша, властта де!
- Нали се окопахме и в съдебната...
- С кръв сме я взели, ей!
- То стаж си трябва! Без стаж ще ми става прокурор...
- Какви прокурори имаше при нас в „СА”!...
- Как ще ги реформираме вътрешните работи...
- Руе! – вика ядосано военната осанка. Всички застават мирно.
- Директивите са ясни – ще се готвим за избори. Но избори, удобни нам! И нам се вменява в дълг да убеждаваме ония, непълноценните – с фашизъма е свършено завинаги! Да се научат да правят разлика между фашизъм и фашисти. Бившите националсоциалисти могат да вземат властта, но туй няма да е власт на националсоциализма! Тъй де, вече сме денацизирани, сега ний сме новите демократи и ще създадем един нов ред...
Думите му потъват във възторжения рев на присъстващите.
А аз даже насън се ядосвам, че не мога като Ботевия „българин и патриотин” да погледна с особено недоверие на всичко туй и да изрека: „ Суета сует и всяческа суета”. И толкова се ядосвам, че се будя...
Само дето въобще не съм заспивал. Сънувал съм с отворени очи. Абсурден сън за някаква странна политическа зима. Може би, защото на 2 юни сирените са ми припомнили, че не сме забравили Ботев. А медиите са ме осведомили, че вече втора година дъжд и мъгла забулват местността под Околчица, та събралите се ентусиасти се разотиват, без да дочакат сирените. В студеното не ти е до символи.
Важното е да не заспиват като оня нашенец от „Политическа зима”. Само така няма да забравят, че политическата дрямка не води до нещо добро. Че и в далечен Китай, както в поезията на Ботев, кървите от насилието могат да са черни. И че Ботевата сатира завършва с думите: Кукуригу! ето петлите! Джав, джав! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."
Няма коментари:
Публикуване на коментар