Размисли за сезонното намаление на цените

В. "Седем", сряда, 18.06.2008

Сутринта на 18ти юни 1923 г., малко преди да навърши двадесет и пет, почива Христо Смирненски. Още по пладне същия ден тялото му е изложено в църквата Свети Крал, където Гео Милев произнася вълнуващо слово. На самия Гео му остават по-малко от две години живот. През май 1925-та той ще бъде арестуван, за да изчезне завинаги. Същия месец, в края на който две години по-рано Смирненски е отпечатал знаменитата си сатира „Приказка за стълбата”. И в нея с убийствена ирония и неподражаемо изящество е изваял модерна притча за политическите ренегати. Онези, които се въздигат от социалните низини, за да станат „принцове”...
Темата ни е до болка позната. Преди няколко години новоизбран Председател на Народното събрание, уважаван професор, подари на колегите си специално отпечатано свръхлуксозно издание на „Приказка за стълбата”. Не зная колцина от народните представители успяха да я прочетат (защото поне за неколцина разбрахме, че не могат да четат). Но във всеки случай мнозинството от тяхната сплотена кохорта заживя свръхлуксозно. За разлика от избирателите си, на които бе обещано „реално и несимволично” за осемстотин дни да постигнат същото. Избирателите не го постигнаха. Но поне някои си припомниха, че „Приказка за стълбата” се отнася за „всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене”. За онези, „катерещи се” по стълбите на властта, но и на живота с цената на човечността, морала и достойнството си. Които продават на Дявола, за да стъпят на всяко поредно стъпало... Каква тъжна ирония! Да станеш просперираща обществена фигура, вип-персона, новобогаташ и... нравствен дегенерат. И то само защото си сгрешил стълбата. Видно е, че има и една друга стълба – със стъпала към небето. По нея са се изкачили Смирненски и Гео Милев, щом днес си спомняме техните имена!
Ще кажете – какво общо има годишнината от смъртта на Смирненски със сезонното намаление на цените? Духът на сатирика би ви отговорил – има, има!.. Има в творчеството на поета едно стихотворение „ Акростих”. Иначе чудесна творба, макар че разсъжденията в нея малко напомнят екзистенциалните откровения на известен шоумен с лъскава глава, който ни е познат от малкия екран. Само дето, ако прочетете по вертикала началните букви на всеки стих, ще откриете израза „ Краставици на търкалета”. А нали днес най- горещата навина е, че краставиците поевтиняват! Те са с цели тридесет процента по- евтини от миналата година!... Както е известно, този зеленчук съдържа предимно вода, а диполната молекула на водата е в темела на живота – поне тук, на планетата Земя! Като долни инсинуации ще отхвърлим твърденията, че освен вода българската краставица съдържала главно нитрати. Важното е, че имаме сезонно намаление на цените на краставиците. И на ягодите! Те били с 13% по-евтини от юни миналата година. На фона на едно несъществено увеличение контрастът е просто поразяващ.
Ами помислете – за една година олиото е поскъпнало с 82%; брашното, фасула, ориза и лещата – с 60%; цените на млякото, млечните произведения, яйцата и пилетата са скочили в диапазона между петнадесет и тридесет процента... Само за година стойността на ябълките се е качила с 56%, на черешите – с 30%; за чушките плащаме 31% повече. Обаче доматите са запазили старите си цени. Все пак трябва да припомним на социалните оптимисти от министерството на Масларова, че електоратът не яде доматите с колците и вероятно си сваля обувките, преди да легне ( най-малкото, защото с колци доматите не биха останали на същите цени, пък и обоселият очевидно си ляга без обувки).Той, електоратът, напоследък се учи въобще да не яде. Наскоро възрастна, отрудена жена коментира пред камерите на телевизията възможния скок на цените в градския транспорт:” Всичко поскъпва и билетите поскъпват, само хората се обезценяват...” Мъдри думи. Защото, нали хората били най-скъпото нещо в едно общество? А щом цената на това нещо пада, значи започва „голямото сезонно намаление”! И то не някакво си там вулгарно поевтиняване на стоките от първа необходимост. То е повсеместно, всеобхватно, глобално по същността си, българско политикономическо явление!
Застава например новият министър на старите вътрешни работи пред телевизионния екран и най-категорично оборва идиотската митологема, че неразкритите поръчкови убийства били 150. Пък те били всъщност 92! Когато 150 стане 92, това си е живо поевтиняване. Прокуратурата отбелязва спад на разкриваемостта на престъпленията за последните две години. Бе, скъпи сънародници, вслушайте се в тази хубава думичка „спад”! Пък дали е спад на цени или спад на доверие – все тая. Най-вероятно е спад на цени. Щото е знайно, че у нас доверието в управляващите (стига това да не е управление на лошия Костов), никога не спада. Ето, в понеделник новинарските емисии ни показват как в столична църква изнасят молебен за здравето на Сакскобурггота. След наглите му лъжи и очевадна демонстрация на ненаситна лакомия (нали чухте, че ще съди държавата, защото претендирал за поредния имот, дето си му бил собственост). След издънките на неговото правителство и участието му в издънките на сегашното правителство...Обаче на молебена Сакскобургготът липсва. Мастита дама с впечатляващи габарити възторжено обяснява, че го нямало, щото бил зает, ма тях са ги възпитавали на равнище „Бог, Цар и Отечество”. Тъй, че доверието въобще не е спаднало. Остава да е спаднала политическата цена на царя... Добре де, да приемем, че роялистите си вярват заради вярата. Ами социалистите? Нали 45 години БКП яростно заклеймяваше монархо-фашистката диктатура! Нали се досещате, че ако редовият член на въпросната партия от времето на соца проявеше и грам симпатии към монархията, гарантирано нямаше да дочака падането на Берлинската стена. Как може един човек, възпитаван през целия си живот да мрази с партийна ненавист, днес да прегърне обекта на омразата си? Макар и с променено име, най-старата партия в България си е все същата. Или е чак толкова модернизирана? То бива, бива, ама вол за мезе не бива... Тогава? Остава едно обяснение – доверието в столетниците е вечно. То не може да падне. Може да падне само цената й!
Според протокола днес главата на българското правителство трябва да се срещне с президента на САЩ Буш. Нямайте грижа, независимите български медии надълго и нашироко ще ви осведомяват за тази среща. Щото независимостта на въпросните медии зависи от много неща – включително от сезонното поевтиняване. Най-вероятно те въобще няма да коментират дали тази среща е скъпа, или поевтиняла в политически план. Точно сега – и точно между тези „политически мъже”. И Америка познава сезонното намаление на цените. Може пък Премиерът да се възползва. Да спазари някоя и друга индулгенцийка... Друго си е да купиш на далавера екзотична, поевтиняла стока от далечна чужбина. Щото у нас политическите стоки са все познати. И непрекъснато ги преоценяват. Смятате ли, например, че сезонното намаление на цените ще подмине партията на Доган? Този „окомуш адам”, дето първи, открито и нагло, представи българската политика като пазар? Той уж трябваше да напомня „Капълъ черши”, ама се превърна в Битак. Там всичко се продава – и често на безценица. Плащате – и си купувате нечия поочукана политическа кариера... Нечия просташка мегаломания. Опърпано и избеляло политическо хамелеонство. Индустриално количество простотия. Едни и същи бидони с чалгакултура, върху които се мъдрят избелели от слънцето, овехтели ликове на едни и същи културтрегери. Дузини корумпирани политици за левче. И кълбета мръсна прежда от нечия изгубена съвест... Пък ако сте антихуманно настроени, можете да си закупите и неколцина килъри, употребявани при неразкриваеми политически убийства, с които да закръглите бройката 97 до 150. Така де, стига са се носили в публичното пространство безпочвени слухове за броя на неразкритите убийства!
Купувай, народе! Сега е времето за сезонно намаление на цените. И отсега ти казват – евтино ти продаваме управляващите за следващото управление. Гласувай пак за социалистите! Няма значение колко пъти са се издънвали. Познатото зло си е половин зло... Гласувай пак за царя! Прост бил, смотан бил, с един файтон хора за партия. Прост, ама цар! Може пък и царска милост да прояви... Гласувай за Доган! Ама нещеш да гласуваш за Доган. То си има за него кой да гласува... Тогава ти продаваме най-евтината стока – политическото безхаберие. Не гласувай! Щото, ако излязат три милиона повече гласоподаватели, Доган и трима души няма да вкара в Народното събрание. От социалистите ще останат три карета за белот. А Сакскобургготът ще си вдигне чукалата (барабар с награбеното) и с целия си царски антураж ще подпраши за слънчева Испания...
И нашенецът, стиснал в потната си ръка няколко левчета, май отново е склонен да си купи най-евтиното. Знае, че не бива, ама... Преоценено, какво му плащаш? От него се иска само да рече – всички са маскари, за кого да гласувам?... Няма пък да им гласувам!...
Да седне на първото стъпало на стълбата, дето води нагоре – ама в две различни посоки. Да позяпа разсеяно този панаир на суетата. Да посръбва разсеяно купена от битака ракия- менте (щото евтино я дават) И да си боцка от мезето.
Краставици на търкалета.