Септември е. Празнувахме девети
преди. А днес е двадесет и втори –
денят, от който българи напети
са независими, свободни хора.
И този празник чества се с гърмежи,
подобни на гърма прочут край София.
Това душата ми така разнежи,
че даде ход на нова философия.
А тя е: независими сме ние
единствено от здравите си разуми.
Дори и глас в главите ни да вие,
повтаряме си: „Най да мислим мразиме!”.
Така сме независими изобщо
и от честта, морала и надеждите,
не щем да имаме с тях нищо общо
и гордо гледаме си изпод веждите.
Не сме зависими и от онези,
които най-отгоре са застанали.
От нас зависят техните трапези,
чрез нас каквото са сега са станали.
Но щом си мислим, че сме ги избрали,
тъй както... атмосферното налягане,
уви, каквото ний сме си постлали,
на него трябва вечер да си лягаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар