Високо, високо

В. "Седем", сряда, 24.09.2008


„Дяволът е в детайла” – с тези думи един от европейските литературни класици коментира мястото на подробностите в художествения текст. Но и в пространството на реалното ни битие, което поне днес е твърде дистанцирано от света на високото изкуство, „окото на дявола” наднича иззад детайлизацията около събития от последните дни...
Несъмнено историята с висящия на незаконен лифт премиер е „гвоздеят” на седмицата. Медиите по достойнство оцениха събитието; обърнаха внимание и на откровението, че „Станишев е смел и не със сърце на заек”. Това, че паникьосаните гардове първо конфискували фотоапаратите на присъстващите журналисти и еколози, не е особена сензация. Местните полицейски величия побързаха да ни уведомят, че апаратите въобще не са прибирани, а освен това веднага са върнати. Пък опозицията направо използва тоя случай, за да протестира срещу погазването на свободата на словото и да напомни за отдавна необходимия закон за НСО, без който гражданският контрол над нея е невъзможен. Не е права опозицията. Щото има един дребен детайл, с който всички трябва да се съобразяват. Станишев просто е бил (и е) много високо – а от такава височина перспективата се променя, кръгозорът се разширява. Всичко става като в оная позабравена песничка на ФСБ „Високо” (Високо, високо, високо/ Високо застани...Звездите са звезди/Защото са високо). Можем да очакваме, че човек, който мери от високо, става високомерен, нали?
Вицепремиерът на България също е широкоскоен човек, а това го поставя високо в иерархията на политическите звезди. Въпреки очевидните проблеми, които настоятелно чукат на вратата на просветното министерство от началото на учебната година, той намери време да си побъбри в интернет с разни любопитковци. Впрочем, демонстрирайки висока култура и очарователно остроумие. Та на някакъв глупав въпрос – какво мисли за „седенката” от миналогодишната стачка на учителите – той отговори с добре премерена доза високомерие, че сега като се замислел, то си било направо седянка... Симптоматичен детайл, нали?
Не подлежи на коментар, че най-високо в обществената пирамида е кацнал президентът на републиката. Това, че инак добронамерените статистически изследвания са смъкнали рейтинга му под 50% , би трябвало да ни припомни историческата фраза „с малко, но завинаги”. Г-н Първанов очевидно стои над подобни маловажни подробности. Бившият председател на БСП вероятно се вълнува от една друга подробност. През 45-годишното управление на БКП (днешна БСП) датата 22 септември бе низвергната, натикана в прашасалите ъгли на историята и коментирана само, за да се осмее Фердинанд. Днес стогодишнината от обявяването на независимостта се превърна в грандиозно мероприятие на Столетницата, което до април другата година ще потроши сума пари. Може пък да породи и неудобни въпроси. Пак ще се наложи на Първанов да застане на високия пиедестал с надпис „Обединител на нацията”...
По тоталитарно време у нас битуваше един почти идеологически издържан анекдот в стил Хашек, според койта американски президент поканил на гости храбрия войник Швейк. След като му демонстрирал достойнствата на Свободния свят, за да подчертае и мощта на последния, го завел в секретно помещение на Пентагона. И като посочил пулт с три копчета, обявил, че те биха пратили в небитието една малка страна, една голяма страна и дори цялата планета. На което, според анекдота, Швейк отговорил:
- Господин президент, както знаете, аз живея у госпожа Мюлерова и за нейната тоалетна съм си извадил точно три ключа, което съвсем не ми попречи да се насера пред вратата!
Чудя се, какво ли би посочил на Швейк българският президент от посттоталитарно време, ако в духа на същия анекдот го поканеше на гости...
И какво ли би му отговорил Швейк?