В. "Седем", сряда, 01.10.2008
„Бог създаде човека по свой образ и подобие... и човекът му отвърна със същото!” – казва един поет, перифразирайки цитат от недоизяснен източник. Перифразираме ли на свой ред поета, бихме могли да произнесем: Обществото създаде децата по свой образ и подобие... и децата му отвърнаха със същото!
Никак няма да е лошо, ако се позамислим над тези думи, когато се връщаме към толкова баналната и толкова вечна тема за младите. Защото въпросната тема рефлектира в онова, което наричаме „медийно пространство”, с една ужасяваща полярност. От повтаряната до втръсване максима, че децата са най-добрата част от човечеството и на младите принадлежи бъдещето – до прозрението, че децата са невъзпитани, учениците – неграмотни, а младите – безотговорни и неблагонадеждни. Но темата за конфликта между „бащи и деца” в случая не ни интересува. Просто си припомнете, че корените на този конфликт обикновено се крият в моралните темели на обществото. И не забравяйте, че по дeфиниция всяко следващо поколение от някаква гледна точка е по-умно, по-знаещо и по-адаптивно от предходното. Въпрос на акцелерация...
По-скоро се запитайте – а за кои млади всъщност говорим? За онези очарователни малчугани от предаването „По-по-най”, или за унило чакащите да завърши ремонтът – и натъпкани в недотам ремонтирани детски градини хлапета?... За малките проофесори от „Това го знае всяко дете”, или за малолетните проституиращи и убийци; прогимназисти, които си спрятат порнофилмчета или гърмят с пищови в училище? За десетокласници, организиращи престъпни групи; гимназисти, брутално разфасовали съученика си; зрелостници, които се явяват на матура, без да познават българската азбука... Или златните медалисти от олимпиади; победителите от международни конкурси; ученици, прославили България, с които висши държавни чиновници толкова обичат да се снимат? Може би имаме предвид младите хора, получили блестящо образование в Принстън, Харвард и Оксфорд? Една от тях, бивша моя ученичка, се завърна със златния си медал в родината при управлението на Сакскобурггота, цяла година се бори, за да влезе в едно министерство, две години води свирепа битка с глупостта и хаоса в него и накрая напусна, за да заработи в частна фирма... Поне остана в България. Мога да ви дам десетки подобни примери. Но нали гръбнакът на царското правителство бе пак от младежи, върнали се от чужбина? Помните ли, нарекоха ги „великденчета”. Бившият Президент и правителството на лошия Костов ги бяха поканили да помогнат на управлението... Те обругаха управлението, застанаха начело на държавата и заедно с коронованата особа ни подариха онези „реални и несимволични 800 дни”... Една от тях носеше върху пищната си гръд тениска, на която бе изписано: „Срам ме е от вас”. Днес тя продължава да е „отговорен фактор”, свързан с екологията. Само дето мен ме е срам от дереджето на екологията в България. И от управлението на България... Оказва се, че и европейците ги е срам!...
И още нещо се оказва – онези „млади лъвове”, които трябваше да европеизират родината ни, не бяха какви да е млади хора. Те бяха „от сой”. Бяха дечицата на бившата комунистическа номенклатура. Ами погледнете биографиите им! И не се заблуждавайте, че именно те са „представителна извадка” на младите българи с блестящо образование. Те просто с гордост (без кавички!) носеха морала на своите бащи. И го наложиха на обществото! А той си е един фалшив соцморал на двойните стандарти. На популисткото говорене. Защо се чудите тогава, че обществото е затънало в блатото на чалгакултурата, голотията е рекламен продукт, а миризмата на бардак лъха от всяко шоу! Не че въпросните – вече не толкова млади хора, са прости. Но в името на властта те трябваше да се погрижат за опростачването на обществото. Да сте срещнали последните седем години рекламен продукт, презентиращ знанието като ценност? Интелектът като богатство? Образованието като път към социален просперитет? (Извън оная идиотска реклама за матурата като екшън или сериал от „Сървайвър”) Едва ли някой все още се заблуждава, че не живеем в условията на фасадна демокрация, зад лъскавата фирма на която се вихрят гешефтарство и курупция в индустриални размери... Къде е „грижата за младите”? В графата за „младежта и спорта”? О, ужас! В псевдореформата на образователната система?! Много скоро ще усетите нейните резултати... В обществената атмосфера, воняща на престъпност, разкъсвана от корупционни скандали, онагледена от показни убийства?! Днес младите хора в България са свободни единствено в правото си на избор. В правото си да приемат – или да не приемат фалша на света, в който живеят. Децата са свръхчувствителни към фалша... За някои от тях срещата с деморализацията е пагубна. Останалите вече са се научили да слушат – и да разумяват изреченото ...
И когато чуят, например, от устата на висш държавен чиновник: „Бъдещето... зависи от нашите деца...” – вероятно си казват, че подобни хора могат да мислят в курсив. Такива хора се нуждаят от надзор.
За предпочитане от безопасно разстояние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар