Хелоу-ин, хелоу-аут (или чужд празник по нашенски)

Ликуй, народе, старо днес и младо
отново цял ден „Хелоуин” празнува.
Но нашенец на майка, баба, дядо,
от с`ърце и душа цветисто псува.

Отново вещици, вампири, хали
отблизо и далече се събират.
У нас отколе те са се събрали...
и главно в Парламента се намират.

Днес няма ярки тиквени фенери
панели и прозорци осветили.
Инфлацията само ни се звери,
и като тиква срязана се хили.

Наместо да си хапне днес богато,
детенце любаво вир-сълзи рони,
защото струва си теглото в злато
една оскъдна порцийка бонбони.

А вий, оранжеви, узрели тикви –
любим деликатес за наште маси
кой роден нескопосан политик ви
превърна в синоним на глупостта си?

На Хелоуин, подобно на децата,
на портите обнадеждено тропа
и пита „Хелоу! Може – ин?” страната.
„Хелоу, но – аут!” отвръща й Европа.

(Публикувано във в. "Стършел", петък, 31.10.08 ;))