Датата е 20-ти февруари. Един ден след честването смъртта на Апостола, имах намерението да пиша по съвсем други теми от настоящата, но причината за тази непредвидена промяна, мисля, е повече от ясна...
Ставам сутринта, с кафето пускам телевизора, като още едвам фокусирам и какво да видят очите ми, какво да чуят ушите ми - Бойко Борисов обявява, че Правителството подава оставка... и по този въпрос аз направо не знам какво точно да кажа... По-точно знам, но ми се струва, че ще се повтарям и едва ли ще кажа нещо ново и неизвестно.
Действително човек трябва да е доволно ограничен, за да не разбира, че на народа му дойде вече твърде много. Протестите ескалираха, малко остана да се стигне до национален конфликт, хора се самозапалват, на Орлов мост се лее кръв (основната причина премиерът да подаде оставка - не искал "окървавена София"...) - очевидно премиерът схвана, че това не е лъжица за неговата уста и направи комай единствения си правилен ход за последната година и нещо - оттегли се "с достойнство". Човек трябва да е доволно ограничен и за да не схване, че маститият лидер, загрижен за имиджа си, се опита да се изкара по-честен с това, че поне бил имал доблестта да си признае безсилието, да направи нещо, което други преди него не направиха, което малко от малко да го постави на едно стъпалце над останалите... При тези екстремни обстоятелства той просто беше принуден да стигне до "крайност", за да спаси поне малко рейтигна си, и този на Герб. В някаква степен успя. А в някаква, действително откри пътя за БСП и Доган - нещо, в което, незнайно по каква логика, обвинява други...
Повече коментари върху политическите ходове на правителството (вече в оставка) и политическите му опоненти няма да правя - нека оставим това на социолози, политолози и други експертни анализатори, за това им се плаща. Случващото се в момента в страната обаче дава повод за няколко извода:
1. Имаме повод днес да кажем и нещо хубаво - и то е, че нещо най-накрая започна да се случва у нас... Което е много радостен и обнадеждаващ факт. Умори се народът, пробуди се от дълбокия си сън и се юрна към барикадите - нещо, което отдавна трябваше да се направи, но освен епизодичните стачки на учители, лекари и железничари тук-таме, за последните 10-тина-15 години за съжаление не се случва. Е, доживяхме - пропука се ледът, така да се каже, процесът тръгна. Може пък и у нас да почнат хората повече да си търсят правата, кой знае...
2. От друга страна - за жалост, ако и милата ни татковина да прави в някои аспекти крачки напред, макар и бавно, макар и с малко, по отношение на манталитет, морал и други прочие категории, все още тъне в дебрите на дълбокия прованс. По традиция българинът скача чак тогава, когато вече няма накъде и му дойде нанагорно, или иначе казано, когато му бръкнат в джоба. Всеки гледа собствения си комфорт, а това какво се случва с останалите минава някак "в периферията" на нещата. Даскалите стачкуват - голям праз! Железничарите стачкуват - да си гледат работата! Земеделците стачкуват - ах, мамицата им... И едва когато се случи нещо като сегашното, от което всички сърбат попарата, ето как веднага рипна заспалият народ... Не се бунтувахме за полицейски произвол, не се бунтувахме за смазване на свободата на словото, не се бунтувахме срещу мафиотизирането и чалгизирането, не се бунтувахме срещу разкапването на цели съсловия, но когато му се бръкна в джоба, твърде търпеливият народ се задейства изведнъж толкова бързо... За какво говорим, хора???
3.Случаят с Бойко Борисов, който тръгна от едно нелошо начало и малко преди края на мандата си окончателно се ос*а, се оказа поредното потвърждение на поговорката, че не е луд онзи, който яде чуждия зелник... Виновен е този, който му го дава. Виновни са хората, които с нескрита гордост заявяват, че не са гласували, защото са били "разочаровани", или че през 2001-ва са гласували за някакъв си "Цар", на когото са "вЕрвали", сетне за "Атака", а после разгеле, в еуфорична радост, и за пъдаря на Царя. Онези, които избраха Луканов и Жан Виденов, дори не ги включвам в сметката. Нито онези, които ще гласуват в скоро време за г-жа Пръмова, или за Светльо Витков (моите уважения към иначе талантливия изпълнител, но никой не може да ме убеди, че човек, чието творчество се гради почти изцяло на текстове, посветени на полови органи и съвместния им бизнес, има някаква стабилна морална основа, камо ли пък политическа култура), както и за Станишев.
Нека не се разбира погрешно - не съм гербер, дясна съм, което ще рече само, че гласувам принципно в синьо и дясно. И, в тази връзка - виновен е и Костов. Дори той. Виновен беше с това, че каза нещата такива, каквито са, и продължава да го прави, а хората никак не го обичат това... На един народ не бива да се показва горчивата истина без украшения и финтифлюшки. Един народ не бива да бъде мъмрен, укоряван и призоваван към отговорност. Народите са като децата - те трябва да бъдат глезени, насърчавани, успокоявани и увещавани; трябва с фалшиви обещания за безплатни бонбончета да се прилъгват към действия, изискващи елементарни усилия; да бъдат лъгани че има Дядо Коледа, че до 2015г. ЕС и САЩ вкупом ще се втурнат да инвестират в страната милиард след милиард; човек трябва непрекъснато да им повтаря, че ги обича... Именно това направиха последователно трите правителства след това на някогашното ОДС.
4. Мечтата на българина някой друг да го "извади" от калта, че да не се мъчи сам - бил той Цар, пъдар, Супер Бойко, или който и да е - донякъде обяснява психологически нелепостта на сегашните времена. Вече се видя, че Бойко Борисов няма да бъде заветният супермен, дето да ни "измъкне" - макар да беше поредният. Хората съвсем се объркаха, исканията са тотално разединени и нямат грам съгласуваност, като повечето от тях са съставени от хора без политическа култура за 1 стотинка, и едва ли някой е наясно какво иска точно. Някои хора най-после прозряха: "Бойко май ще спечели от това...". Е, ако Бойко направи "това", за да спечели от него, явно не е осъзнал, завалията, че никой не е вечен и че колкото и да се явява "по-малката злина" пред Станишев и Доган, вече няма да има онзи рейтинг от 2009-та година, защото човек никога не може да има втори шанс за първо впечатление. И ако Бойко все пак стои, то е не толкова, за да показва, че избраният тогава път е бил верен, колкото, че е съществувала и друга възможност. Която може да бъде избрана от народа ни само с упражняване правото на глас на изборите - и срочни, и предсрочни... и, разбира се, с напрягане на сивото вещество (дай боже да го има) за тази цел - както се казваше в една популярна на времето си реклама, "Трябва и акъл".
Няма коментари:
Публикуване на коментар