Вече е средата на месец февруари, прословутият референдум мина и замина, протестите срещу високите цени на тока са в разгара си, спортисти свалят следпразнични килограми в сауните, а за учениците започва нов срок; за студентите, съответно - семестър. Зимата е към своя край и даже климатичните условия полека-лека се изместват от зимни към пролетни. Теоретично би трябвало и народът ни, както и природата, да очаква с радост новия сезон, новото начало, така да се каже, и да поеме напред с бодра крачка, нови сили и добро здраве. С друго впечатление обаче оставаме, ако съдим по най-актуалните събития - поне що се отнася до образованието. За сила не знам, но здраве със сигурност няма - особено психично...
Този факт много ясно се демонстрира от ето това видео клипче цък което от няколко дни пътешества из нета и за нула време доби небивала популярност и породи крайно противоречиви мнения.
Тук, мисля, думите са просто безсилни да опишат картинката. Това "явление" просто ме остави без ума и дума. Хубаво е, че "то" само се изказа достатъчно компетентно и запълни неловката пауза, която в противен случай би възникнала.
Понеже обаче въпросното клипче даде повод на много хора да изкажат твърде крайни мнения, повечето от които, щедри откъм обем и оскъдни откъм съдържание и смисъл, не би било зле да разгледаме въпроса задълбочено и от всички гледни точки, тъй като всеки въпрос има най-малко две страни (а обикновено са много повече).
Коментарите и пространните мнения по този казус варират от "Ненормална, луда жена, непочтена, не й е мястото там, линч за нея", през "Ама те и студентите не са стока, със сигурност са я предизвикали, за да се държи така, те са говеда", та чак до "аз да съм, и аз шъ ги псу'ъм, а сигурно и шъ ги набия". Всъщност нещата стоят малко по-иначе. Нека да поразсъждаваме - от една страна имаме крайно просташко и недопустимо за един преподавател, още повече във висше учебно заведение, държане; от друга заснетото клипче е незаконно и нелогично, а за да бъде заснето - умишлено и планирано - трябва да е имало причина (вероятно подобна сцена не е се разигравала за пръв път; или пък наистина замисълът е на лична основа - а най-вероятно причината е комплексна); а от друга стоят многобройните наблюдения и разсъждения на възмутената общественост относно "лошите млади".
Като казахме "лошите млади" - преди доста години на конгрес на социолозите в Обединеното Кралство млад учен извиква бурните аплодисменти на аудиторията, като започва изказването си с три цитата. Най-общо и трите твърдят едно и също - че съвременното младо поколение е неблагонадежно, неграмотно и зле възпитано. Първият цитат е на египетски фараон, живял преди повече от три хиляди години; вторият - на старогръцки философ, а третият принадлежи на немски политик от 19-ти век. Очевидно въпросът за дистанцията между поколенията е перифраза на добре познат психологически модел, възпяващ "миналото незабравимо" и "сегашно непоносимо". "Какви бяхме ние – а какви са днешните млади" е банално примитивна представа, така че когато разсъждаваме за качествата и мястото на младите хора в обществото, трябва да приемем, че и двата фактора са константни. По дефиниция всяко следващо поколение от някаква гледна точка е по-кадърно, по-знаещо и по-адаптивно от предходното. Въпрос на акцелерация...
От друга страна никой не отрича, че учениците и студентите у нас понякога (и понякога твърде често) се държат невъзможно, мързи ги да гледат и нямат грам желание за дейности, изискващи елементарни усилия. В конкретния случай не става ясно с какво точно студентите са "предизвикали" бурната реакция на преподавателката и е напълно възможно тя да е имала основателна причина за това. Да, но не е редно, както се казва, заради наш Иван да намразим Свети Иван. Конкретният пример не може да бъде показателен за цялото студентско съсловие. А даже и така да е, има определени правила и норми, към които един преподавател е длъжен да се придържа, щом се намира в учебно заведение, особено университет. Аз, като дъщеря на учител, който при това е трето поколение учител, белкин съм запозната "малко от малко" с учителските права и задължения... Мислите ли, че в едно училище "децата" се държат по-различно? Студентите все пак са големи и що-годе цивилизовани хора, а какво да кажем за същества на възраст от 7 до 19 години, които на моменти се държат като стадо подивели павиани?... Да, но ако един учител си позволи подобен език или, недай боже, вдигне ръка срещу ученик, моментално изхвърча оттам - няма "учениците са били лоши", няма "ама той/тя е бил прав/а" - поведението на учителя се третира като недопустимо. Римското право казва - "Макар и лош, но закон". За добро или за лошо, системата е замислена така, че да е в полза на учащите при подобни случаи. Децата и младежите често се държат неадекватно и невъзможно. Затова се предполага, че един по-възрастен, зрял и интелигентен човек ще намери по-цивилизован и градивен начин за преодоляване на ситуацията - да псува и да обижда всеки може и това трудно ще мине за висша проява на творчество. Да не говорим, че и езикът, и словесната еквилибристика на въпросната госпожа не могат да блеснат с оригиналност - подлезите и градския транспорт предлагат къде-къде по-интересни попадения. Преподавателят е длъжен да може да овладее положението, ако ще и да му се качат на главата в буквалния смисъл. Който не умее, не става преподавател - хората са си казали, "Който се бои от мечки, не ходи в гората" (разбира се, нищо лично против жената не се влага тук - очевидно е, че има някакви проблеми, но не бива университетът и студентите да са потърпевши от това, още повече, че ВТУ е учебно заведение на много високо ниво и подобни изцепки нямат място там).
Примери за "правотата" както на едната, така и на другата страна, могат да се намерят много. Друг е въпросът колко избирателно се подбират те понякога... Например, спомня ли си някой, че по време на позабравената вече учителска стачка през 2007-ма година, телевизионният ефир мигом се напълни с репортажи, показващи как "даскалицата Пена от Горно Нанадолнище бие ученици и пише "розов" с "ф"". Защо нямаше репортажи с неадекватно поведение от страна на учениците? Отговорът е в реторичния въпрос "кому е изгодно това?"...
Преди години друг случай нашумя, при който малолетен смелчага, участник в някое от многобройните музикални "търсещи талант" формати, наби репортерка от популярно жълто предаване, открай време известно с хапливите си забележки спрямо известните хора у нас, както и острите езици на водещата и репортерите, чиито въпроси са доста неприятни са реципиента. Като оставим настрана спецификата на жълтите формати и очевидните провокации от тяхна страна, поведението на младежа автоматично се прие за брутално и той бе публично порицан. Ама бил провокиран? Ама репортерката била обидила майка му? Законът забранява насилието под всякакви форми и това няма да се промени, дори ако някой обиди цялата рода на някого до девето коляно. Потърпевшият е длъжен да се въздържи и да "сложи на място" отправителя на обидата по други начини, а такива винаги има - стига човек да се опита да се сети за тях в нужния момент - а не да се връзва на елементарни провокации и да разкрива моментната си (или перманентна) психо-емоционална слабост. Този пример се оказа достатъчно показателен за това как не трябва да си изпускаме нервите в публично пространство, особено когато това е удобно някому и той само това чака, затаил дъх, при това с фотоапарат, камера или диктофон. Средства и начини за оригинално, фино, премерено и елегантно париране на провокации и арогантно поведение има много и те далеч не се ограничават с преките махленски обиди (които, както казахме, всеки каруцар владее на къде-къде по-високо ниво).
Друго много ценно качество е човек да умее да се дистанцира от личните си проблеми и житейски драми поне на работното място. Проблеми всички имат - кой повече, кой по-малко - но ако те започнат се пренасят и в работата ни и да рефлектират върху околните, значи моментът да се поспрем, или поне позамислим, е дошъл. Ако един лекар пренесе личните си проблеми на операционната маса... Сигурно за нула време ще напълни два декара гробища.
Това е една от причините (измежду много други) учителската професия да не е никак лесна. Освен това, малцина явно осъзнават, че учителят е учител не само около 24 май и, подобно на лекаря, работи не по осем, а често и по много повече часове в денонощието. Нека не превръщаме в обидни обобщения евентуалните изключения, защото доколкото ги има, те са резултат и от положението, до което учителството е докарано като жизнен стандарт и обществен престиж. Заради децата си, и колеги, и медии, цялото общество трябва да съумее да издигне авторитета на съсловието, защото учениците заслужават достойни учители. Друг е въпросът какъв процент са хората, които могат спокойно, с чиста съвест, да се нарекат истински учители (те си знаят кои са), а какъв процент е "плявата". Инак стои въпросът и какъв "продукт" поднася днес нашата образователна система и какво изобщо е състоянието на образованието у нас. В днешно време в страната ни преподаватели наистина стават куцо, кьораво и сакато... Затова е нужно много ситно отсяване, така че кадрите да са подготвени, но този проблем не е на дневен ред, при положение, че самата образователна система се клати отвсякъде.
С две думи - въпросът наистина е комплексен. Коментираният казус е поредното доказателство, че в системата има страшни абсурди и парадокси, тя работи хаотично и нейната хаотична работа е свързана с нейното управление. Все пак, нека се надяваме, че подобни случаи ще има все по-малко и малцината преподаватели със здрави нерви и психика да останат още дълго в това поприще и най-вече няма да заминат за чужбина, а ще останат на родна земя. Българинът традиционно държи на образованието. Време е не всеки поотделно да прави и невъзможното дори и във финансов аспект, за да гарантира добър старт на децата си, а всички заедно да очертаем приоритетите на своето и най-вече тяхното бъдеще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар