Разразилите се в последно време събития в страната - от опита за покушение срещу лидера на ДПС, през атентата срещу Златко Баретата, та чак до псуваща и изпадаща в истерични пристъпи преподавателка от виден български университет - не говорят много-много за любов и възторжени чувства на българина към ближния му. Въпреки това, нека се надяваме, че подобни неприятни случки ще има все по-малко - "Дано", както пееше на времето Богдана Карадочева.
Като стана дума за всенародна любов и щастие, празникът Свети Валентин от известно време не е вече толкова популярен и обичан, както през последните няколко години, а все повече хора - за щастие или за нещастие - избират да отдадат повече внимание на хилядолетния празник на виното, Трифон Зарезан.
Лигавият розов кич по магазините бързо омръзна дори на младежите, които предпочитат все повече традициите от нашата история. След години, през които с не много положителни чувства наблюдавахме как долнопробният сладникъв търговски екстериор залива красивите ни градове и села в средата на всеки февруари, вече най-после има изгледи да се поуспокоим. Чуждоземният така наречен "празник на влюбените" се оказа само активно мероприятие на едрите търговци и производители, които трябваше да пробутват на тийнейджърите сърчица, бонбони и други безсмислени джунджурии, изработвани от непотребни отпадъчни материали, затова пък на твърде висока цена. Тази година, слава богу, се наблюдава тъкмо обратното - дори в големите универсални магазини, по централните улици на големите градове у нас и даже учреждения с изцяло консуматорски замисъл като моловете, кичозната украса във всички нюанси и разцвети на червеното, розовото и цикламеното и с всякакви сърчица и купидончета, е в много по-умерени количества и една идея по-стилна от преди години.
Разбира се, всеки човек е свободен и има право да решава как точно да отбележи деня, и е безспорен факт, че много хора с нетърпение очакват деня "Свети Валентин", при това не само от желание за цветя и подаръци, а с идеята че това е символ, време на любов, щастие, доброта и други красиви идеали... Което е много хубаво, но замисълът е едно, а реализацията - съвсем друго нещо. Факт е, че дори в страните откъдето всъщност произлиза въпросният празник, той вече не е толкова добре приет, въпреки че има дълга история и традиции. В България, уви, той в основни линии е празник предимно за производителите и търговците на безвкусна и евтина кинкалерия, както и за цветарската индустрия и, разбира се, управителите на скъпи и луксозни заведения. Същинският празник Свети Валентин има изключително древен произход и е процъфтявал по нашите земи много преди християнството - т.нар. "йерос гамос", свещен барк, сливането на мъжкото и женското начало, като част от хармонията, реда и периодичното обновяване на света. Пазарният кич, в който се превръща религията и повечето й празници (същото може да се каже и за днешния "Хелоуин"), при това не само в супермаркетите, но и в самите храмове, няма нищо общо със смисъла и значението на тези традиции.
Ясно се наблюдава и изкуствено налаганата щампа по отношение на полове около всеки 14 февруари. Медии, евтини списанийца и безсмислени телевизионни халтури се опитват чрез един обобщаващ образ да изкарат всички жени наивни, романтични до глупост и захласнати по измисления и кичозен "празник на влюбените", разбира се, очаквайки преди всичко цветя и подаръци; а мъжете - нещастни жертви, принудени да сбърчат вежди и да си бръкнат дълбоко в кесията, само и само да си спестят грандиозен скандал, един леген сълзи, примесен със сополи и разразяване наживо на ураган "Катрина", "Гиргина", "Валерия" и т.н. А нещата на практика са много по-различни. Хората не са толкова прости, особено пък жените, и много добре си дават сметка за консуматорския замисъл на този изкуствено наложен у нас празник. Много момичета и дами умишлено отказват да имат нещо общо с тази безсмислена история, точно както и с 8-ми март през последните години; а по същия начин има доста мъже и младежи, които се радват на такъв ден да направят нещо за половинката си (дали заради нея, или само заради себе си, това вече всеки сам най-добре си знае) и дори го намират за обидно ако тя не иска цветя или не й е до романтични вечери на свещи.
Цапаницата с празниците в България продължава, понеже е оставена на самотек, а онези, на които плащаме, за да управляват, са дотолкова захласнати по собствените си големи и малки нужди, че изобщо не им остава време да се занимават и с нещо друго. Когато все пак подхванат за разнообразие и някоя работа, тогава от Дунав до Капитан Андреево всичко живо пропищява от невижданата им некадърност ибезумие, като каквото подхванат - за нищо не става. При това положение може би е по-добре кротко да си седят, вместо да се намесват в сложна и деликатна материя като съвременната празнично-обредна система у нас и вероятно е по-добре, че нищо не правят по темата, иначе кой знае какво щяха да сътворят. Достатъчно е да хвърлим един поглед на "опитите" в образователната система от последните години, и няма какво да говорим повече.
Така или иначе, имаме възможност да се убедим, че грозотията и кича, изсипвани като с тирове по сергии и витрини, скоро съвсем ще секне. Конкретният пример се оказа много показателен за това, че ръководени само от комерса обичаи и празници нямат дълго присъствие в родното пространство и органически се отхвърлят от хората по съвсем естествен начин... което колкото и да се явява тъжно обстоятелство за търговците и бизнеса им, звучи доста оптимистично за народопсихологията на българина. Все пак в това "вълче време" нашенецът не е загубил напълно човешкия си образ - той все още се стреми към положителното, чистите емоции и стойностните традиции и послания, а всичко кичозно, пошло и комерсиално пробужда в него единствено временен интерес и попада в графата на така наречените "афиф"-работи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар