"В момента се грижа за едно дете. Обичам го до смърт, но се заклевам, че на моменти ми иде да го тупна на прага на дома на родителите му като торба кучешки изпражнения, да натисна звънеца и да отпраша моментално.
Това дете мрънка, оплаква се, не слуша, капризничи... Всевъзможни течности текат от всичките му отвърстия. Трябва да чистя след него, да го храня, да му пера дрехите... Често не иска да яде това, което му приготвям, и обезателно настоява да пие течности, които не са здравословни, вместо полезните варианти, които предлагам. Не си ляга когато трябва, а иска да спи, когато има друга работа. Като стане време за лекарства, се държи все едно е на инквизиция. Когато трябва да ходим някъде, да го накарам да тръгне е все едно да избутам влак по склон, и обикновено закъснявам заради него. Ей богу, системно си отменям ангажиментите заради него. Понякога вариантът да го удуша ми се вижда все по-привлекателен с всеки изминал ден.
Детето, за което се грижа, по случайност е 56-годишният ми приятел, който е болен от грип, но мантрата, която си повтарям през последните няколко дни е „Слава Богу, че си прекъснах тръбите!“. Това ми е напомнянето, че като изключим кучетата, нямам у себе си никакъв майчин инстинкт.
Сега, преди да ме е засипала лавина от злостни коментари за това каква „егоистка“ съм, като нямам деца, или колко съм „безчувствена“, като изобщо повдигам темата, след като има толкова много хора, които не могат да имат деца, а така отчаяно искат, или как някой ден ще си променя мнението, искам да кажа, че:
А) е много по-егоистично човек да роди дете, което не желае
Б) нямам нищо против други хора да имат деца, освен в случаите, когато оставят тези деца да вдигат врява на опашката на летището или в киното, и
В) на 48 години съм и засега не съм си променила мнението, нито за секунда.
Друг коментар, който чувам често е: „Според Библията, ние трябва да се плодим и множим...“. Отговорът ми е, че продължението е „...и да заселим земята“, а земята изглежда достатъчно пренаселена и без моята помощ, много благодаря.
Убедена съм, че не всички сме създадени за родители и е по-добре в такъв случай да приемем с радост този факт, отколкото да правим това, което се очаква от обществото, и да сме нещастни. И мисля, че щях да бъда чудесен родител. Щях да направя всичко възможно да накарам едно дете да се чувства обичано, на сигурност и добре гледано, защото не то е поискало да се появи на бял свят, и всяко дете заслужава да не се чувства емоционално смачкано като насекомо, въпреки че повечето деца мачкат родителите си поне веднъж в живота. Работата е там, че дълбоко в себе си, щях да бъда нещастна, и затова избрах да нямам деца.
Мога да продължа цели страници по темата, защото със сигурност се е очаквало от мен да защитавам избора си много често, но приятелят ми ме зове от смъртния си одър и моли за шербетови лимончета, така че трябва да ставам."
Източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар