1. "Не е краят на света" или "От това не се умира".
Лесно е да се каже. Но освен, че е клише, което омаловажава и по снизходително-пренебрежителен начин разглежда иначе сериозен проблем, е и съвършено невярно. Да, буквално погледнато депресията не е заболяване с летален изход - нито рак, нито спин, нито инфаркт или инсулт. В дългосрочен план обаче е довеждала много хора до загуба на работното място, изключване от училище/университет, загуба на доходи и средства, и какво ли още не. Както и до не един и два развода или раздели. Все неща, които макар и за околните да не са "краят на света", за потърпевшия човек могат да се окажат именно това. А, и да не забравяме, че и около 40 процента от хората, страдащи от дългогодишна депресия, в някакъв момент се самоубиват. Ще ми се да не се умираше от депресия, но за жалост се умира.
Но какво пък - едно 60% все пак оцеляват! Радост велика...
2. "А, ш'ти мине, то е от възрастта"
И това сме го чували, тази идея ми е позната. Когато бях на 15, все някак се очакваше, че като мине тъпият пубертет, някак автоматически ще се "оправя", с магическа пръчка. Това, за жалост, така и не стана. Интересно, но подобни теории за "възрастта" като първопричина за депресиите и други подобни проблеми продължих да чувам и на 25. На въпроса, аджеба, до кога продължава тая тъй трудна и тежка възраст, дето все те хвърля в депресии и така нататък, дори съм получавала отговор "До към 30. Чукнеш ли 30, ш'ти мине!".
Е, чукнах ги. Не ми мина.
3. (Вж. по-горе) "Ама защооо? Ти си тоооолкова млад/а, имаш тоооолкова време пред себе си, животът ти тепърва започва..."
Поредната глупост. Първо, че явно намеква (доста директно), че ако човек НЕ е млад, един вид, няма за какво да живее - дайте направо всички, които са достигнали вече средна възраст и имат проблеми с депресия, да се самоубиват! И второ, като изтъкнем пред някого, че целият му досегашен живот - който може и да не е нито толкова кратък, нито толкова розов и прелестен, колкото на нас ни се струва (животът понякога е много дълъг!) - е едно "нищо" и че проблемите "тепърва започват", едва ли ще сме много ефективни. Хубаво, на 25 съм, имам тежко заболяване (например), може и да я карам така и през следващите 60-тина години... Супер! Наистина много мотивиращо...
4. "Радвам се, че вече си добре"
В такива моменти ми идва да размажа нечия мутра. Как точно познаха как съм и колко съм добре - на физиономията ли ми го пише, или им светва някаква лампичка? И когато изведнъж някой пукне - "Ау, ама какво стана, той/тя изглеждаше съвсем добре?!"... Да, наистина, какво ли?
5. "Ти, пикло вчерашна, какво знаеш пък ти, какво си видяла от живота, та да искаш да умреш, к'во мрънкаш толкова?!" / "Ама има тоооолкова по-закъсали от теб хора..." (вж. следващото)
Това съм го чувала, интересно, все от хора, с които животът далеч не е бил толкова жесток, колкото им се иска да смятат. Случва се и обратното, но много рядко. Познавах навремето една дама, която откак се помни, се грижи за летално болни хора, все нейни близки, като през цялото време се съсипва от работа и едвам връзва двата края. Ако един човек като нея, или в подобно положение, ми каже цитираното по-горе, определено бих навела глава и бих се засрамила дълбоко. Факт е обаче, че, поне по досегашните ми наблюдения, точно хората като нея никога не биха го казали. Повечето от тях са безкрайно толерантни и разбиращи и никого не съдят. Като кажем на човека, в момент, в който без друго му е достатъчно тежко, че видиш ли, някой е далеч по-"зле" от него, пък не "мрънка", това обикновено има обратен ефект.
6. "Ама какво ти е - имаш работа, здрав/а си, това имаш, онова имаш"...
Либретото е друго, мелодията - същата. Да, на теория всеки що-годе здравомислещ човек, с поне мъничко мозък в главата, осъзнава много добре, че винаги има някой по-"закъсал" от него. Въпросът е това помага ли с нещо и с какво. Знание, че по света всеки ден някой умира в мъки, или от фатално заболяване, или в крайна мизерия, или пребит от пияния/пияната съпруг/а, и това може да е съседът или съседката ти, ама видиш ли, не си ти самият, дава ли ти мотивация да живееш или да изпиташ някаква радост от живота? На мен лично подобна "радост" би ми мязала много повече на злобарщина, отколкото на каквото и да било друго.
7.. "Абе защо просто не се раааадваш на живота?"
Е, мерси! Невероятно изказване! Каква истина... Колко глупави сме били, че да не се радваме на живота, че и даже не сме се сетили! Ама и аз съм една проста, как така не съм се сетила - добре че са тези мили, доброжелателни хорица, да ми кажат да се радвам на живота, че инак просто съм загубена, ако не са те!
Много е лесно да кажеш на депресиран човек просто "Радвай се на живота", без допълнителни уточнения относно "радването на живота" и как, аджеба, става тоя номер, но от теория до практика има известна разлика. И подобни съвети в такива моменти не са по-различни от "Не вдигай температура" на човек с температура.
8. "Самоубийството е перманентно решение на временен проблем"
Да, и тези ги има - философите. Не звучи никак зле, и да, в някои първични измерения това действително е така. Но колкото и да ни се иска, в живота не винаги всичко е преходно. Загубата на близък човек няма как да е временна, нито мъката ни по него. И не, с времето не става по-леко - просто донякъде се свиква с това, до степен да можем да продължим да живеем "нормално", въпреки това обстоятелство. Както с неприятна диагноза или медицински проблем, от който не се умира, но е достатъчно неприятен сам по себе си и, за жалост, не временен. Примерите не са един или два. И да кажем на някого при това положение, че проблемите му са "временни" би било в най-добрия случай снизходително, а в най-лошия - грубо и нетактично.
9. "Ееее, а пък колко още по-зле ще ти става...."
Да, и това съм го чувала. По която простотия вече направо не знам какво точно да кажа. Абе, хора, не се ли усещате? Като не можете да кажете нещо умно, що по-добре не мълчите? Подобен коментар може и да е направен с идеята да е "шега" (макар и извратена) или да "разведри" обстановката, но на практика е все едно да развяваш червено знаме на някой бик. И може единствено да ме накара да сметна коментиращия или за садистичен злобар, или просто глупак.
10. "Не можеш да го направиш!"
Вж. по-горе. Пак друг начин да развяваш червен плащ на бика и да му викаш "Не можеш". Какво, ако не провокация, би могло да бъде това, към когото и да било, с или без депресия? И кой и колко точно тъп или злобен, трябва да е някой, за да направи подобно изказване?
Тези са ми "любимите", но има и много други. Знам колко е трудно да се разговаря с човек, когато е в състояние на крайна отчаяност и дори обмисля да си сложи края - и колко лесно е да оплескаме нещата и повече да навредим, отколкото да помогнем. Била съм от двете страни на барикадата, така че ми е ясно. И все пак - не е зле да сме по-толерантни, дори към нещата, които не разбираме съвсем. Или поне да се опитаме.
