'Ем сме Европа, 'ем - Ориент

Текат си събитията от изминалия месец с пълна пара. Покрай дебатите за Алцхаймеровата болест като такава и в частност (гръмнали по повод смъртта на Тери Пратчет) и убитата девойка във Велико Търново, така бяхме минали на смъртна вълна, че забравихме радостните или не дотам трепети, свързани с живота, ражданията и всичко съответстващо им. Поводът да си ги припомним дойде в последните дни, покрай млада майка, която, след позорно изгонване от мол, задето решила да накърми плачещото си бебе (с което предизвикала допълнителни буйни възгласи на възмущение половин година по-късно), в момента се опитва да си търси правата на основа "дискриминация по полова принадлежност". Ако трябва да сме съвсем пунктуални, подобна проява наистина е дискриминираща, и то не на основа полова принадлежност, а спрямо хората въобще, тъй като всички са били кърмачета някога (ако някои хора като цяло и охраната на въпросния мол в частност са си самовнушили, че са от инкубатор, проблемът си остава единствено техен). Няма да обсъждаме конкретния случай - дано който трябва да вземе мерки и да не се налага да дебатираме бива ли или не - този въпрос, по мое мнение, изобщо не стои. Това, което дразни в този случай и има нужда от по-широко дискутиране, според мен са реакциите на околните и преди всичко онези, плюещи и обругаващи въпросната майка и въобще майките, които кърмят на обществени места. Не са заминали безвъзвратно, уви, псевдо-пуританските и направо крещящо социалистически разбирания относно това кое е "редно", "нередно", "неприлично" или направо "аморално". Което е доста тъжно... В днешната епоха на чалга-културата, естетиката на Азис и какво ли още не, сме обръгнали на далеч по-нелицеприятни гледки от майки, решили да накърмят своите рожби, пък било то и на обществено място. Навсякъде около нас - билбордове с голотии; за гъза на Азис срещу паметника Левски преди години не се шумя толкова, ама сега, видите ли - кърмене. Хайде, за още кърмещите деца на по 2-3-4-5 години не знам, не мога да кажа, но не е за тях думата. Конкретният случай е бил с бебе - на бебето не върви да му се обяснява, че не може да яде сега, щото е непристойно, неприлично и неподходящо. На майките сигурно не върви да им казвам точно тези неща, при положение, че ги знаят много по-добре от мен, но на едно пеленаче може да му дойде нуждата по всяко време - дори и след като уж по график са го нахранили. И какво? Един вид - детето не може да яде, когато е гладно, щот майката ще трябва да покаже малко повече плът и ще предизвика възмутени погледи... Що за абсурди? А това, че този организъм тепърва започва да се развива, да расте, в него в момента протичат намси колко сложни биологични и химични процеси и този организъм точно сега трябва да яде - на кого му пука. Сравняването на кърмене с ходене по малки и големи нужди и т.н. (и такива коментари видях) е направо детинско. Предполага се, че един голям човек, колкото и спешна да е нуждата му, може да се стиска, докато намери подходящо място да я извърши. Пък бебето не може да чака - да не говорим, че ако плаче и се дере като на умряло, пак ще има мрънкане, свъсени вежди и възмутени погледи. Не се изживявам като радетел и застъпник на правата на майките с дечица, но както казах, на далеч по-неприятни и направо грозни гледки сме свидетели всеки ден, така че в случая ми се стори че има нещо несправедливо. За излишната и един вид "модна" показност и глупави изцепки съм напълно съгласна, че са неуместни. Направо обидно е, че се налага да обсъждаме такива очевидни, да не кажа направо очевадни неща. Та ние сме част от Европа! Подобни дискусии и обругаване на естествените човешки потребности не са характерни даже и за Ориента (при все, че Ориентът никога не е излизал от нас, ако и ние - поне на хАртия - да сме излезли отдавна от него) - ориенталската култура винаги е издигала майчинството и всичко, свързано с него в култ, независимо от патриархалните си разбирания. На мен лично това ми говори за соц-морал, който се шири повсеместно и вероятно ще мине още много време и много подобни безплотни дебати и решения на метода "проба - грешка", докато изчезне съвсем... Тук ви моля да не се хилите - "Пука ми на черупката - аз съм от инкубатор!" - както се казваше в един гаднимък виц за пилето и петела. Хора сме и НЕ сме от инкубатор, независимо дали това се харесва на някого или не.

I'm friends with the monster that's under my bed...

Психотерапевт лекува 5 години човек, който мисли, че под леглото му има чудовище. Накрая пациентът сам си решил проблема - отрязал краката на леглото!
Наздраве за всичко, което ни помага да си решаваме сами проблемите!

9 години

Когато черни облаци затулят слънцето, когато се събуждам нощем и се съмнявам, че на този свят има нещо като справедливост, винаги се сещам за този случай и настроението ми се оправя. Точно преди 9 години на тази дата справедливостта възтържествува по гореописания казус. Всички, които бяхме съпричастни със съдбата на нашия приятел, трябва да се радваме и да не забравяме една велика истина - човек не трябва да бъде безразличен. А хората, които отказват да бъдат безразлични, винаги заемат морална позиция и могат да постигнат онова, пред което "мъдрите" властимащи са безсилни.
Поздрав за всички, които не са забравили и няма да го направят...

За вярата, за "Шарли Ебдо" и за свободата

Свободата на словото е висшето достижение на цивилизацията. Нейното ограничение струва твърде скъпо на обществото. Днес не можем да се смеем над Аллах и Исус, утре - над президента, след това не можем да се съмняваме в избрания път за развитие, и всичко ще завърши с това, че ревностните неофити ще проверяват дали носиш кръст и да те бият, ако минеш край храма без да се прекръстиш.

За да не бъда обвинена в субективизъм, цитирам и едно малко нетрадиционно мнение - да кажем, другата страна на нещата.
"Карикатурите на Мохамед убиват душата, вярата, религиозното упование и вярата. Съвсем логично на духовната агресията се отговаря с физическа агресия!
Не може да се шегуваш с всички! А трябва да знаеш с какво да се шегуваш и с какво не, а да проявиш просто уважение и разбиране!
Бихте ли направи карикатури на Левски? Или скеч, в който да усмеете починали велики български актьори, поети, учени и т.н. - не, нали? Защо? Защото има хора, които будят уважение, преклонение и просто мълчание. Може просто да искаш да бъдеш като, тях да следваш техния пример и няма място за шеги!
По същия начин за мюсюлманите е и Мохамед.
Свободата на словото НЕ трябва да наранява и да убива - вярвания, ценностни или да налага нечии други ценности. Защото свободата преди всичко е отговорност. Свободата означава да прецениш какво правиш, защо го правиш и какви ще са последствията от него!
Убийството не може да бъде оправдано. Но трябва да се видят причините, за да бъде предотвратено!"

Може да се смеем над всичко. И да се съмняваме във всяка доктрина също. Да се забранят карикатури на някого или нещо е все едно да се забрани критиката на тази личност/това нещо. В европейската култура е прието, че всеки може да осмива или да изразява неодобрение към всичко - било то политика, религия или философия.Който иска да живее в култура, в която осмиването е забранено, нека отиде в Саудитска Арабия, Йемен, Иран или други подобни благопристойни държави. Тук сме свикнали да си се подиграваме, това е. Разбира се, с уточнението, че "осмиване" и откровена "подигравка" са две различни неща. Предвид факта, че изданието е сатирично, нормално е в него да има и карикатури и шаржове. Под всяка ли трябва да се сложи надпис "Молим никой да не се засяга, приемете го с чувство за хумор, а не като подигравка"? Можем ли да си представим въоръжени терористи у нас по подобен начин да нахлуят в редакцията на "Стършел" и да изпозастрелят всички там? Между другото, именно в "Стършел" преди години бяха публикувани две карикатури, правени от мюсюлмани, на християнска тематика. Дали тогава не е трябвало ревностни фанатици на християнските традиции да изпозастрелят техните автори - или тези, които ги издават, в случая?
Карикатури с Левски има, и то не малко. Ако трябва да бъдем обективни, вече се намериха хора, които и него да изкарат масон, атлант, илюминант, рептил и др. подобни - при това Левски наистина е може би най-чистият и неопетнен образ, поне що се отнася до българската история. Какво ли остава някой да се посвени да направи една рисунчица. Въпроса, аджеба "Бихме ли направили карикатура на Левски" (естествено, че някои хора и това правят!), аз бих поставила по друг начин - аджеба, бихме ли наказали авторите на подобно нещо със смърт. Някъде на изток от нас, вече имаше аналогичен случай с "Пуси Райът". Е, вярно, те бяха наказани само със затвор, а не смъртно наказание - нъл' треъ има някаква условна свобода все пак, макар и в диктатурата.
И понеже споменахме диктатура - Теди Москов спомена в едно интервю чистата истина, че това може да навява асоциации само за една партия, отнела някога живота на Райко Алексиев, заради карикатури, осмиващи нейната идеология. Нека се замислим това редно ли е, харесва ли ни като идея и бихме ли го допуснали...
И накрая, само във връзка със "Светия" образ на Мохамед. Същият този пророкът, към 50 годишен, се жени за една от 11-те си жени - Айша - когато тя е на 6 години. Бракът е консумиран, когато Айша е на 9. Факт. Интересно ми е защитниците на вярата във всичките й форми какво биха казали по този повод. В изненадващо много страни по света (все още) момичетата се женят (най-често без тяхно знание и съгласие), веднага щом им дойде менструацията, често - и преди това. (На момчетата, съответно - други неща). Никой не казва, че това е редно и нормално, камо ли пък морално, но това е горчивата реалност на твърде много места по света, независимо от нашето мнение или несъгласие. И това е само върхът на айсберга... Това, разбира се, става най-вече на места, където за жителите мисълта, че земята е кълбо, звучи направо абсурдно. Невежеството за жалост е неизкоренимо. Никого не можем насила да накараме да учи и да е грамотен, нито можем да убиваме хора, защото са невежи, тъй като това би означавало да изчезне половината свят. Но когато тези хора решат да си развяват байрака за сметка на всички, вече решението е - на удара с удар. Това е положението, Минке.
Всичко написано по-горе не е гениално съждение, а просто моето отношение и мисъл, породена от станалото.

За изпращане...

С голямо облекчение ще изпратя тази година и ще й помахам енергично с кърпичка, без да тъжа особено от факта, че си отива. Все по-трудно ми е напоследък да си осигурявам казионната доза наивна надежда и оптимизъм, че следващата година все ще е по-добра от предходната. Което, разбира се, означава само, че решението е в самите нас, а не в календара (лесно е да се запомни - трудно е да се приложи в практиката). Тъй или иначе, отива си една година, която никак не беше лесна за всички ни. То не бяха банки да фалират, то не бяха оставки, служебни и фактически нови правителства, природни бедствия, аватрии, човешки жертви и какво ли още не... И макар да си давам сметка, че на фона на доста хора в страната, които пряко и преносно изгубиха всичко, което имаха, аз просто тъна в благоденствие, и за мен годината далеч не беше цветя и рози. Простих се с доста илюзии, най-вече с тази, че хората могат да си бъдат добри изначално, но пък узрях още малко; изплуваха уроци, познание за хората, за света, за самата мен. Узряването винаги струва скъпо, както вече се убедих - ужасно е, когато с всеки изминал ден ти се отнема по малко от невинността и добротата за сметка на опита. Един урок повече, една илюзия по-малко... Майната му на опита, с извинение и без извинение, нЕщъ опит! Оттам и невероятното гениално прозрение, че ако било лесно, нямало да бъде интересно (?!). Ха! Я да ми е лесно, да видим ще ли се оплаквам, че не ми е интересно... Но хайде, стига съм мърмарясвала. Във всеки случай годината беше трудна, но пак имаше своите прекрасни моменти и хубави страни, за които съм благодарна. Има хора, които много ми дадоха през тази година - признателна съм им и винаги ще бъда, разбира се. Без тях годината щеше да е истински гадна или поне при всички случаи по-безцветна и безлична.
На всички онези тук, някои от които не познавам лично, ала които са си помисляли понякога с усмивка или добро чувство за мен, благодаря. Усетено е. И беше, и е хубаво. Желая на всички весело посрещане на новата година - нека бъде по-добра и по-спокойна за всички нас... И бъдете умни и весели - поне до края на седмицата!

https://www.youtube.com/watch?v=mFVJ60fnKNk

Стига с тоя Москов!

В последните дни преди новата година последните неща, за които трябва да се мисли и говори, са дискриминация, расизъм, фашизъм и други подобни. Въпреки това в медийното и най-вече виртуално пространство все така се дискутира и върти отново и отново темата за министър Москов и неговото изказване, за което толкова се шумя... При положение, че вече мина месец от въпросното изказване! Както винаги, мненията са на двата полюса - или "расист", "ксенофоб", "фашист" и т.н.; или "Евалла, Москов! Циганите - на сапун!". Разбира се, и едната, и другата крайност са погрешни и вредят, а истината - както обикновено - е някъде по средата. На никого не може да се откаже медицинска помощ, но не може да се очаква и лекарите да хукват с готовност всеки път, когато ги повикат на място, където е имало регистрирано нападение и шансът да ги пребият, убият и т.н. остава. Цифрите говорят сами за себе си - от Х нападения над лекари, Y са били в ромски квартали. Разбира се, това също е следствие, а не причина, защото тези явления са резултат най-вече от политиката на държавата по отношение на ромите, доколкото изобщо може да се говори, че има такава. Навсякъде в така наречените страни от първия свят, ако един човек е бил арестуван и осъждан три пъти за едно и също престъпление (например нападение над медицинско лице, за което си има отделен параграф в закона дори у нас), наказанието е доживотен затвор. Лошо, гадно - това е положението, Минке. И това у нас за съжаление не се случва. Прави са всички, които казват, че ромите са най-малкият проблем на държавата, защото наказания до ден днешен няма и за провинилите се политици - като се почне със закон за декомунидация, лустрация и затвор за мутрите, накрая и до ромите ще стигнем. Иво Беров е казал всичко точно и ясно, което може да се каже по този случай тук. Само не разбирам защо все още трябва да се коментират очевидни неща. Просто има цигани и цигани - точно както има българи и българи. Също така има причина и следствие.

Още нещо за попЛезията

Един мъдър човек преди доста години беше казал - "Наспорил Господ таланти в България... Характери - малко!". Напоследък все повече и повече се убеждаваме в истинността на това твърдение.
Наред с поредния Бай Брадър (дето ни съм разбрала кога е почнал, ни кога е приключил) и малък Тошко цъфнал в предаването по пишка (че и награда взел, на всичкото отгоре) и едва попреминалата олелия около детската "Евровизия" и млатещи се боксьори от наши и световни мащаби, навръх празниците гръмна като бомба новината, че си имаме талант в лицето на силиконова "бомба". Тазгодишната "Мис силикон" със звучното хубаво и чистак българско име Джулиана Гани (друго си е, не е Петрова!) издала стихосбирка със заглавие - затаете дъх - "Мъжете са боклуци... но без тях не можем". Радост вкъщи! Още по-рано тази година въпросната Джулиана Гани, както и Габриела Радославова - "Мис Силикон" и "Мис Джуки" съответно - разкрили пред целокупните безпросветни народни маси истинските си таланти. "Джулиана изсвири на живо "Елиза" от Бетовен и разказа, че е завършила Музикалното училище в Пловдив. Отказала се да свири на пиано просто, защото й писнало да полага толкова много усилия.Габриела пък смята, че има журналистически талант и мечтата й е да стане скандална водеща като Венета Райкова. Това, което можем да правим най-добре, е шоу, категорични бяха двете силиконови миски." (tv7.bg , 30.03.2014). Я сега малко мъдрости от Мис Силикон: "Всичко е в рамките на шегата, просто ми трябваше някакви заглавие, което да грабва, което да е по-скандално, което хората, като го видят и да си кажат Уау!"; "Реших да видят хората, че не само пея, танцувам и рисувам, ами мога и други неща"; "Хората си мислят, че момичета които се явяват на конкурси като тези, повечето са моделки, само седят пред огледалото, ходят на процедури и се интересуват само от външния си вид... Това изобщо не е така". Евала - супер просто! Разбира се, няма нищо лошо в това някой да опита да направи нещо стойностно, нито в това да се даде равен шанс всекиму. Въпросът е защо отново се прилага принципът "всички - равни, някои - по-равни". На поети от ранга на Недялко Йорданов, Камелия Кондова и много други доказани майстори рядко се дава трибуна, да не говорим че никой от тях не е богат. Въпросът е, че един уважаващ, пък и неуважаващ себе си човек с поне мъничко мозък в главата няма да си бута разни субстанции по всички възможни отвърстия, че и да се гордее с тях до степен да си ги показва и да участна в конкурс за "Мис" или "Мистър" "субстанция"... Очевидно е много по-лесно човек да си фръцка задните и предни части, отколкото да създава изкуство, затова би било хубаво всеки да се занивама с това, което му се удава най-добре - а не така, както е в момента. Защо таланта си мис-ката не показа на някой конкурс по поезия, примерно, а едва след грабването на приза за субстанция? Едва ли е защото стихосбирки, обществено внимание и известност се постигат най-лесно с пари, а което не става с пари, става с много. В жълтата press-a се тирижира фактът, че тазгодишната световна Мис - затаете дъх - задник - с титлата си е грабнала скромната сума от 14 000 паунда. А сега обявявам конкурс за този, който успее да изчисли колко точно прави това в стихосбирки и сборници! Разбира се, чудесно е, че някоя миска тези пари ги влага в опити да твори изкуство, а не в мъжки стриптийз, но да превръщаме постъпката в героизъм е меко казано смешно и вреди.
Всичко би било наред до момента, в който не сме видели (все още) въпросната стихосбирка в класациите за "най-добрите", а въпросната мис-ка - като "Поет на годината", или нещо подобно. Титлата "поет/поетеса/автор" малко или много е представителна и донякъде престижна. Нека си пожелаем през 2015 година, а по възможност и в бъдеще, тя да не попада в ръцете (или в джуките или друга произволна част от тялото) на подобни личности (колкото и трудно да се забелязва личното у тях).

Мери Кристмас, Блъди Мери и Мери Попинз...

Честита Коледа, скъпи приятели!
Весел празник и нека през следващите 365 дни в годината, бъдем малко по-добри един към друг, както - поне теоретично - на Коледа!
Казвам "теоретично", защото, както често става у нас, дори това вече е под въпрос. Пак по стар български тертип, на всяка тенденция или явление рано или късно се цръцва своеобразна контра - като почнем от протестите, които само у нас и никъде другаде по света си имат "контра-протести" и стигнем до така наречения "коледен дух", за който също в момента се формира "анти-коледен"...
Явно в последно време някои хора решават, че няма пък да празнуват и предупреждават всички наоколо си да не им честитят "празника". Е добре, и аз не съм особен фен, нито традиционалист. Единственото, което признавам и зачитам, е символиката на празника - добрина, мир, щастие, приятелство, любов (?) - дай боже всекиму... Иначе кой се родил (както се предполага) на тази дата, слабо ме засяга, нито пък дали такава или онакава е традицията. Просто елементарната етика изисква да честитя празника - като форма на култура, учтивост, коректност и възпитание, ако щете, колкото да не изглежда човек културно изостанал. И на Великден не казвам "Честит Великден", защото, видите ли, не вярвам във възкресението. Въпреки това на обичайния поздрав "Христос воскресе", винаги се намира някой да отвърне "Ти видя ли го?", или "Докладваха ни", или даже "Воистина го втресе" (без коментар!). Добре бе, ясно - че не сте религиозни, разбрах, и аз не съм... От друга страна, поне на теория, в културата на Европа съществува една, условно казано, нормативна етика. И в нея знаците на учтивост, благодарност, и т.н. не се демонстрират само защото "трябва" да се спазва нормата, а защото са знак именно на култура и самоуважение. Когато кажем на някого "Добър ден", не очакваме той непременно да ни каже, аджеба, добър ли е - важното е да изразим своето положително и културно отношение към света, защото живеем именно в един по своята същност свят, доминиран от съответната колективна култура. Тя започва с универсални норми на поведение, чието спазване не е задължително, но е препоръчително, и отвежда до норми, които съществуват защото ние искаме и сме взели решение да ги спазваме. Простакът не казва на непознатите "Добър ден", защото не ги познава. Когато получава стока в магазина, не казва "Благодаря", защото не разбира защо трябва да се изразява благодарност - това го разбира интелигентният, знаещият и културният. Едно е да правя нещо, защото другите очакват от мен да го направя. Друго е да правя нещо, защото всички го правят. Вече съвсем друго е да направя нещо, защото аз искам да го направя.
Затова - щастлива Коледа и весело посрещане на Новата година... каквато и да е тя! И все пак - умерено с пиенето!

За 10-ти...

Славна дата! Е, не е 14-ти февруари... Любовта ще спаси света! И поради тази именно причина, ние най обичаме тези, наш'те политици. Е, не че точно ги обичаме, но си ги уважаваме. По-точно, вярваме им. Е, не че чак пък толкова сме им повярвали. Ама други не щем. Е, това е най-точното, други не щем! Ама, прости били, семпли. Еми, пък такива си ги искаме! Знаели пет думи на кръст - горе, долу, черно, бяло... Пардон, четири. И още една, да речем - "преференции". Обаче пък всичко им разбираме! Не са като някои, дето ти приказват с по сто думи и не само, че не разбираш какво ти казват, ами те правят на плюнка - поне така те карат да се чувстваш, като плюнка, като нищожество. Разни философи, доктори, дето като се сравняваме с тях - ваааай... А като се сравняваме с нашите - не се чувстваме плюнки, ами равни на тях! Затова ние нашите си ги уважаваме! Не, че ги уважаваме де, ами сме си за тях. Нямали ни морал, ни достойнство, ни възпитание - да нямат, и слава Богу! Защото това ни прави свободни. Щом те могат да правят каквото си поискат, без да се съобразяват с нищо, значи и ние можем да правим каквото си искаме. А това е свободата, нали? Нашите ни донесоха свободата. А не онези, за които се пише, че се били борили и загинали за нашата свобода, защото пред тях ние не се чувстваме свободни, а виновни. А виновните не са свободни, нали. А пред нашите се чувстваме абсолютно свободни! Затова си ги уважаваме... Така де, не ги уважаваме, но държим на тях! Не били демократи - така ли? И какво значи "демократи"? Да седиш и да слушаш някой да ти обяснява нещо? Вместо да го оставиш навън и да му плеснеш два шамара... Или вместо да си отидеш в някое бутиче... Да си купеш едно тоалетче с елемент на Мадона, едни ботуши, па да си купиш едно ДВД с много порно... пардон, не порно, а розови филмчета - та като си четеш пресата, да знаеш за какво става дума. А не непрекъснато да викаш "Ау, това какво е?". Това е такова! Какво - все ние - на опашката? В цял свят вече направиха сексуални революции, обаче ние като чуем "революция" - йок... Затова ние правим пазарни икономики. Всичко - на пазара за продан. Абе, какво е демокрация - да търпим някакви непознати да ни се мотаят из краката? А, не, това не е живот! Такива демократи на нас не ни трябват. Трябват ни такива, дето да ни направят живота по-добър, а не по-лош. Всичко, каквото си поискаме - такова да си го получим! А ние няма да си поискаме нещо лошо. Отнасяли се с нас с пренебрежение. Това няма абсолютно никакво значение! Викали ни били "електорат"... Те пък ако чуят ние как им викаме! За нас няма никакво значение кой се отнася към нас с пренебрежение - за нас има значение само, че ние можем да се отнасяме към всекиго и всичко с пълно пренебрежение! А това е много демократично!

Бахмамата...

Бамамата.
Бах ти времето, опнало се между мен и нея!
Облизвам я
Жадно –
В устата ми вкус на говна!
А шибаното й сърце
Дзупа чалга,
Че и бездруго хал хабер си няма от музика…

Който има слабо сърце - да НЕ гледа това

Човек за да пукне от срязани вени, се искат две неща - 1. разрезите да са достатъчно дълбоки, и 2. да е минало достатъчно дълго време от направата им. Никога не успявам да се справя нито с едното, нито с другото. Сега ще бъде егати майтапа, ако този път взема, та го направя както трябва с два ножа, продадени ми от циганин за по два лева... Е, още не съм пробвала, поне не навън - само вкъщи, не пред хората, да се излагам! Пиячка - имам. Цигари - също. Каквото трябва, взех на път за вкъщи. Нищо, че вървях абсолютно на автопилот, сълзите ми бяха в очите, а кръвоизливите - като на препил заек-албинос, порода ангорски. За жалост беше тъмно, за да нахлузя очилата - най-вече заради околните. Така де - не е особено естетична гледка, ама то до естетика ли му е на човек в определени ситуации... За мен вече нищо няма значение - голяма работа, че някой ще каже "таз препила"...

Честит Ви/ни празник

Бъдете умни и весели... поне в рамките на възможното!

В края на деня (за размисъл)

Тъй като малцината интересуващи се вероятно биха се запитали, аджеба, като как лапацало като мен не намери какво да каже или напише в деня на размисъл, се отчитам и пояснявам сега набързо. Просто не сметнах за необходимо да излагам публично и на пресконференция позицията си, при положение, че тя е от ясна по-ясна, та чак прозрачна: ако трябва, нека се тегли чоп, но е най-добре да се гласува. Иначе партии с твърд, сигурен електорат или платени гласове (чиито имена и заглавия няма да споменавам, зер и кучетата ги знаят) придобиват голяма тежест в парламента. Не мисля, че негласуването е морално укоримо. Гласуването е лично право на всекиго, а не задължение. И все пак - кой е по-добрият, ПО-АКТИВНИЯT, начин да се изрази факта, че не желаем да подкрепим никого от наличните кандидати: A. като НЕ гласуваме изобщо?, или B. като гласуваме с ПРАЗНА (непопълнена) бюлетина? Да, статистически погледнато дали ще пусне човек празна бюлетина, или няма да пусне въобще, няма никакво значение, но в личностен аспект има. Показва, най-малкото, че човек си е мръднал долницата да отиде до изборната секция, следователно пука му, не му е безразлично какво става, и нещо е търсил - въпросът е, че просто не е намерил. А и, чисто статистически, увеличава избирателната активност, което за тези (а и за всички останали) избори, не е без значение. Така че, размърдайте си долниците и гласувайте, макар и с невалидна бюлетина!

Предизборни зрелища

Трети ден чета вече за припадналия кон на Г.М. Димитров, не че имам нещо лично против въпросния кон, ама малко в повече иде това чудо. То пари ли не се събираха за ветеринар, то осиновител ли не му се търси, то собственикът му ли не търсиха да го съдят, как пък никой не се сети да попита като какво прави ППС с животинска тяга на столичен булевард, как никой не попита защо, аджеба, конят не е регистриран и каруцата също е без номер, има ли стопанинът право да отглежда кон, как никой не попита общината, екоравновесие и полицията как така не знаят какво се прави с кон, според мен се вика ветеринар... Ако няма какво да се направи - приспива се и се предава за изгаряне маже би, макар да звучи варварско. Ай сиктир, ако човек беше припаднал или умрял на улицата, нямаше да е такава драма.
Като става дума за поредното безчинство на топлофикация или поредното увеличение на тока, всички се ослушват, кимат умно и цъкат с език, ама за коня... Както винаги, всеобщата загриженост и привличане на всенародно внимание към някакъв казус с някаква животинка (нищо против нея разбира се) все едно зер с хората всичко е наред, у нас е нещо обичайно - характерно е за нашта мила държавица
Никой не се интересува какви други нарушения има в цялата история, всичко живо моментално се лепна за коня и се настърви срещу циганина. И, както подобава, не спират да говорят за това и дори и не се замислят, че циганинът може и да не е толкова виновен колкото го изкарват, чунким и на него не му е лесно, особено като са му взели полуумрелия кон и няма да може да го направи на пастърма (евентуално). Пак типично по нашенски, само една страна се представя, а и много неща не се казват - примерно конят от глад ли е спрял да ходи, от травма, от бой или от преди това си е имал травмата... всички само обясняват, че циганинът трябва да се побие на кол, а конят да се канонизира и да стане светец. Толкова са заети всички с това да подават жалби и петиции за канонизиране на кон и побиване на циганин на кол, че даже не става ясно и името и пола на коня, както и какво точно се е случило.
Въобще, цялата тази история ми бие горе-долу на инвариант на ситуацията с ягуара в Ловечко... То че беше отвратително - ясна работата, но медиите го раздуха, все едно са били избити поне 10 души. А най-абсурдното беше, че коментарите на природонаселението варираха от "Ами ако беше нападнал майка с дечица" - за ягуара (все едно единствената и изконна цел в живота на всяко животно, родено и отглеждано в зоопарк, е да нападне майка с дечица), до клетви и страшни проклятия, включая с родата до 9-то коляно - за извършителя (който в крайна сметка наистина просто си е вършил работата). А никой не изкоментира какво, аджеба, са правели пазачите, що ще тоз ягуар вън от клетката, или да се потърси сметка на дебилите, дето са го пуснали... плюс всички други нарушения от страна на зоопарка, а те никак не са малко. И въобще - всичката Мара втасала... за кой ли път.
Като се абстрахираме от факта, че, както винаги, се разглежда само едната страна на въпроса, а дали е случайно, че цялата олелия става току седмица преди изборите? Май отново се отвлича целокупното всенародно внимание с някакъв кон (нищо нямам против коня, пак подчертавам), сакън, да не би някой да вземе да се замисли за истинските проблеми в държавата...
И днес... понеже конят се поизтърка вече, сега имаме ром-наркоман с отрязан член и ударен от ток... Направо да се зачуди човек нужно ли е постоянно да се говори за глупости? Е как? Ми че то това е най-важното - нали избори се задават! ама как така ще оставим хората да мислят, да си напъват мозъците, хеле пък да си вдигнат задника да вмесат своята лепта в избирането на нова власт... Нали трябва народОт зрелище да гледа - макар че хляб може и да няма... Зрелищата у нас по традиция са на почит, независимо от какъв порядък. Е, радост вкъщи - тепърва се почва!

В памет на Валери Петров

Няма да кажа "Бог да го прости" - не защото съм атеист (макар и толерантен - което ознава, че съм направила своя избор, но това в никакъв случай не ми пречи да уважавам чуждия), а защото самото послание ме дразни. Дразни ме и начинът, по който сума ти хора тенденциозно "вадят кърпи и плачат", когато от този свят си отиде някой, за когото може и да не са се сещали чак толкоз приживе. Наскоро пак така ни напусна актьорът Робин Уилямс и целокупното публично пространство - от социалните мрежи, през тези за клипове, та чак до новинарските сайтове - се офрашка с негови снимки, цитати и какво ли още не. Дори някъде прочетох изказване от сорта на "СЕГА го обичам още повече"... WTF, с извинение?!... Трябва ли човек да се пресели в отвъдното, за да се сетим изведнъж, че го обичаме? Дори се стига до още по-крайни изцепки от сорта на "Господ не обича ли хубави хора?!", или обратното - че "Господ" обичал хубавите хора и затова рано си ги прибирал. Дори няма да коментирам тази мелодраматична, но пълна глупост, нито да обяснявам елементарни неща, като например, че който не се е родил, той не е умрял, в крайна сметка (макар периодически в историята на човечеството да изникват контрадоводи дори за това. Може - не знам. Да кажем обаче, че това е далеч по-малко вероятната опция!) и че когато и да се случи, по-рано или по-късно, ничия смърт не е особено приятно явление.
Инак явно у нас е така - "Живей, да си чуеш кусурите; умри, да ти научат добрините!". Всичко хубаво и добро се казва винаги ПОСМЪРТНО. И после - "Бог да го прости!". Не на него, отишлия си, а на нас, живите, трябва да прощава, че за доброто и хубавото у човека се сещаме едва тогава, когато вече го няма и няма как да чуе глуповатото ни освестяване... Струва си да помислим по този въпрос. Светла му памет на Валери!
Поствам това негово стихотворение, защото много го харесвам. Няма да публикувам моя превод на английски, който направих преди години (не съм го поглеждала, страх ме е).


Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

За животните - този път не с любов...

Напоследък сериозно се бях изгубила, поради причини, които в момента няма да разяснявам. Да кажем, че просто имах определен казус, от който излязох потърпевш, но и победител. Жалко, че нямах камера, да заснема въпросния "сблъсък" - бих могла да изкарам добри пари от продажбата на тези кадри за Енимъл планет на тема "Как животното се ражда в човека"... Или по-скоро "Как животинското НЕ е атавирало все още при някои конкретни иднивиди". Добро заглавие щеше да произведе и в родното ни медийно пространство - "Гигантски глиган изяде човек поради "битов" конфликт".
После да сме обичали животните? Малко сложно, след подобно поведение от страна на същество, което, макар и в резултат на хиляди милиони години и дълги и болезнени опити да е преполовило криво-ляво пътя между маймуната и човека, все още не е известно към чий точно биологичен вид се числи - не стана ясно просто! Така че, ако ме видите да наточвам сатъра пред кочинката на този очарователен свинчо, не се чудете... А за да не се породи и у други желание да награбят касапските ножове, пий си успокоителните редовно, скъпи!


От мен лично.
Без псевдоним.

Година

Не бих го казала по-добре... Благодарности на Верина Петрова ('Pertora')
"Днес се навършва една година от една нощ, в която можеше да стане страшен сакатлък. Умните ще са на мегдана И днес. Умниците ще правт каквото могат - ще махленстват и ще кибичат. Наивно продължавам да очаквам пълно разследване на нощта на белия автобус и кой постави на риск десетки български граждани. До ще. Филологът в мен не може да спре да се кефи от факта, че "белият автобус" е и ще остане емблема на шайката, която отрови една година от живота ни."
Аре, чакаме - крайно време е!

Unseen and unsaid

Your face is sunshine on a cloudy day,
to me your smile's a blooming rose in May.
To see your gaze, I look up at the sky,
where carelessly the birds above me fly.
Their songs remind me of your voice, my dear,
the only sound most precious to my ear.
In summer nights I feel your warm embrace...
If only could my love for you retrace
and find you, and then send a sign to me,
for there's no other place I'd wanna be.
Despite the distance keeping us apart,
a thousand miles is one beat of my heart.
It feels like dying when you're nowhere near.
No bird song for a second can I hear;
no air can reach my lungs; no light - my eye.
Whenever we're together, hours fly...
Then only I wish that the time would stop,
I'd look at you until my eyelids drop...
And now again I'm lonely without you.
Last night I went out for a drink or two,
to drown my pain... In my glass did I see
your image, your eyes looking up at me.
I jumped and ran out. Heaven only knew
I'd spend another night in dreams of you...

В крайна сметка...

Пейст. Не е мое, но се препокрива с мнението ми поне 300%:
"Лоши новини:
1) слаба избирателна активност,
2) Бареков има пари за 10% от гласуващите.

Добри новини: (повече от лошите)
1) Реформаторският блок очевидно набира много добра скорост.
2) БСП претърпя изключително унизителна загуба. Управляващите нямат никакъв начин да кажат, че народът ги подкрепя. Това на фона на феодалните практики в Бобов Дол и Козлодуй, на фона на купения вот в ромските гета. Вероятно реалната подкрепа на БСП е от порядъка на 10-12%.
3) Волен е аут. В мачисткия свят на националистите няма място за губещи, вероятно оттук нататък за него има една-единствена посока и тя е надолу.
4) Гоце е аут. Народът не подкрепи най-открито про-руските партии.

Сега си представете следното: ако два пъти повече хора гласуват, Цензурата ще се свие до размера на РЗС от предния парламент. Ако Реформаторите продължават тенденцията от последните седмици и вместо да се занимават с вътрешните си проблеми, защитават националните интереси, ще бъдат основна сила в следващия парламент. Работата тепърва започва."
Нищо - ние сме свикнали на работа...

Земетръси и евроизбори

Само за протокола - последните дни преди евроизборите, като никога, не облъчвам наляво и надясно колко важна е политическата и гражданска активност и как никой вече пет пари не дава за нея; не защото съм зарязала съответстващите си принципи на политиканство и протестърство, нито защото съм се залисала хептен в лични и неприкосновени грижи от един или друг порядък. Не пиша, защото всичко е написано и казано, като просто е излишно да нищим и коментираме отново и отново очевадни неща - а са ги написали и казали умни хора.
Пак за протокола - тази сутрин отидох да изпълня гражданския си дълг, маскирана като млада социалистка, дошла да гласува за "чАрвеното", с надеждата да изпреваря бабите и дядите, които традиционно пълнят избирателните секции от пукнали зори... обаче - изненада! - няма в секцията баби и дяди! Причината не е известна, но както мнозина отбелязаха - или са се уплашили, като са ме чули да идвам, или просто осезаемо са намалели по напълно естествен път (и отново за протокола - това е мнение на коментаторите, не мое!).
Това вече не е за протокола, тъй като вече, мисля, всички го разбраха - за вчерашния празник на буквите и писмеността, Майката Земя ни изненада със земетръс - види се, и тя възмутена от развоя на събитията у нас, та чак се тресе от яд. За щастие жертви няма, но вече ако и с това земетресение не "па-па-падне БеСеПе", както би трябвало да стане отдавна, ще се наложи да вземем по-сериозни мерки, бих предупредила аз.
За финал ни остава да се успокоим, като перифразираме леко знаменитата фраза на магарето Ийори - "Но поне скоро не сме имали торнадо!".