Днес шести септември е - празник значим.
Добър повод пак да се "съединим"...
Затуй сега всички сърдити седим
и псуваме дружно, та вдига се дим.
Ни олимпиада, ни футбол събра ни -
оттам още ближем си лютите рани.
В доклада Европата зла порица ни,
трагично останахме пак неразбрани!
На родна земя планините зелени
са вече обилно с боклук наторени.
А запад и изток, уж "съединени",
не са били никога тъй разделени:
Край София залп оръдеен се чува;
а в Черно море дефекация плува.
Не вижда Сергей, че народът гладува
и литнал нагоре стандарт си сънува...
Но виж: опозиция - обединена!
Това да не става на всеки два дена?
Сегашната власт да се види сменена,
нима е абсурдно? Какъв е проблема?
Е да, но народът докато не стане,
ръце от очите докато не ма'не,
и пътя за урните ако не хване -
постарому всичко докрай ще остане!
1 коментар:
Добре! Има надежда! И във връзка със стихотворението, и с финала! Дано! Както пееше Богдана Карадочева - Дано, дано, дано, до всяко добро същество застане по още едно!Тогава, тогава, ще видим какъв живот...!
Публикуване на коментар