An endless grief

In times of need, and times of wealth,
I hopelessy cried  many times.
Until today, when all my woes
seem too remote for me to cry.

No longer have I tears for them;
My soul has room for them no more.
For God has sent an endless grief
to my  homeland, as never before.


Оригинал:
Кирил Христов - "Великата скръб"

Все същия и в охолност, и в нужди,
Аз не еднаж безпаметно ридах.
А днес — днес мойте скърби ми са чужди
И нямам вече сълзи аз за тях.

Днес мойте скърби ми са непознати,
Затварям им аз своята врата.
На родний край Бог скръб велика прати —
И място във душа ми не оста.

A noiseless night

A noiseless night; as still as death;
impenetrable darkness all around...
Here, by the door, with bated breath
I wait, a stone in hand, with no sound.

The sightless mind; the wretched ghost
is wondering hopeless through the night.
I wait for him, and when he shows
I'll smash his head and take to flight.


Оригинал:

Пейо Яворов - "Безмълвна нощ"
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3459&Level=2

Командировка

Хайде, отиваме на почивка.
Всички ни питат "Какво" и "Как".
Аз отговарям им със усмивка,
"Няколко дни ще подгънем крак".
Хайде, отиваме на морето,
нека приказват каквото щат.
Всичко от утре за нас наред е,
няколко дена ще сме рахат.

Ние се движим по шосето,
с БеЕмВе при скорост сто
и след час сме на морето
в най-луксозното место.
В пет-звездно хотелче сме на аванта пак...

Плажът ни е там, отсреща;
фитнес, сауна, тенис корт...
Сутрин на една-две срещи
ходим с уреден транспорт.
Два часа работим; после - цял ден айляк!

В пет-звездно хотелче сме на аванта пак...
В командировка ни пратиха - няма как!

Don't let me get me

Вдъхновено от:  Pink - Don't let me get me


Не съм първа
във играта.
Все с чорапи мръсни ходя
и без ред в главата.
Срещи с учители;
кофти родители;
все проблеми си създавам
и във нищо не успявам.

Ежедневни битки с всяко огледало...
Как мразя гледащата ме оттам...
Опасна съм за себе си.

От мен ме крийте.
Сама на себе си съм враг;
беда е да си пречиш сам.
Така ми писва!
Не искам вече да съм аз,
искам да бъда някой друг.

Казаха ми:
"Ти ще си звезда...
Само промени
това, което си сега."
 Пак сравняват ме
 с оная Бpитни Спиърс.
Тя е прекрасна,
но аз не съм това...

Лекарство трябва ми,
от лекаря рецепта...
За ден да бъда друг човек....
Опасна съм за себе си..

От мен ме крийте.
Сама на себе си съм враг;
беда е да си пречиш сам.
Така ми писва!
Не искам вече да съм с мен,
искам да бъда някой друг.

Не, сега не е за поезия

This is not a good time for a verse,
nor for rhymes with their sweet-sounding laughter.
Will they reach you, or maybe reverse?
From your lively heart, enchained in armour...

As you eagerly get down to writing -
not a rhyme flies on you, but a shell;
missiles make the whole sky as if shining;
the whole town's in flames, like in a spell.

It fades away... But on your writing sheet,
by the lines and margins, neat and smart;
aren't tender words, soft and discreet...
Only savages sharing their part.

So they cheerfully set off together,
having caught whiff of some distant prey...
You then notice in shock that your feather
writes in blood what you wanted to say!

Now it's not a good time for a verse.
Trying it will make things even worse.

 оригинал - Н.Вапцаров:

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.
. . . . . . . . . . .


П.П. В памет на поета Никола Вапцаров, комуто дълго време са приписвани комунистически идеи, убеждения и активна дейност. Това е за всички, които са склонни да сложат на твореца някакъв етикет (комунист/хомосексуалист/дъновист и т.н.) и да го заклеймят без да са запознати дори бегло с творчеството му - а те не са малко. Мисля, че стиховете говорят сами за себе си... "Останалото е мълчание" (Шекспир).

Let it be day

The night is black, the night is creepy,
malevolent and cold as death.
Out of the earth wounds, blood  is seeping
warm like a dying man's last breath.

Midst burning ruins, an eyeless devel
is brandishing the colours madly.
The the swords, their clanging make him revel,
watching the endless slaughter gladly.

A silhouette is rising, eeire,
in the impenetrable gloom.
Some giant cross. Throngs mad and dreary
by thousands flock to meet their doom.

They go, urged by a golden god,
they  crawl, but startled by his madness.
The crowds move slowly, numbed and awed,
the darkness grows, preceding sadness.

The chests plead for a gulp of air;
the eyes hanker a ray of daylight.
One dream, one craving, hidden there,
is fading slowly in the dark night.

And over anguish, blood and tears,
through cold and terrible dismay,
 a cry is booming loud and clear:
"Let it be day!" Let it be day!"




 "Да бъде ден"
Хр.Смирненски

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.

В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.

Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
„Да бъд ден! Да бъде ден!“

Самоубиец

по Пенчо.П.Славейков


What's that? Someone killed again?
Crowd is gathered numb and sighing
Brave man's lying there, in pain,
sprawling on the ground, and dying,

Witherin in his death throes,
wriggling his manly figure.
On his forehead gapes a hole,
draining from him all his vigour.

They had heard of him sometimes,
didn't know him as a hero...
Nor did they know roumor flies
where the least you want to hear it.

Not an enemy - a knave,
had betrayed him to the foe.
But the soldier, proud and brave,
chose to die instead of fall..

When he saw himself surrounded
by a group of enemies;
raising head, he clearly shouted
 "Take the flesh of mine - not me!"

The gun, ready for the death,
he then pointed to his forehead -
A short blast... in one last breath
he collapsed before they caught him.

In a whisper, hardly plain,
Frantically the crowd argued.
Someone murmured, "He's insane!"
"He's a saint" -  another answered.



Опигинал:
 Самоубиец

"Що е туй? Убийство пак?"
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.

В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.

Чували го бяха те,
но не знаеха юнака...
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.

И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.

И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: "Не мен,
само моя труп!" И свари

револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.

Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори...
Някой казва: "Той е луд!"
"Свят е!" — други отговори.

And Flowers Are To Bloom Onto My Grave...

And flowers are to bloom onto my grave
They'll be unfinished songs of mine, I know.
And then amidst them she will blossom out
The most beautiful flower of them all...

To this flower I didn't sing a song!
My soul enchanted was by its aroma.
Within it, in a quaver not too strong,
My song wilted, before it had yet come up.



Вдъхновено от:

На гроба ми изникна щат цветя...
Пенчо П. Славейков

На гроба ми изникна щат цветя —
това са мойте песни недопети.
А между тях изникна ще и тя —
от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!
С вълшебен дъх душа ми възхитена
то упои... и в нея с трепет плах
увяхна мойта песен неродена!