Самоубиец

по Пенчо.П.Славейков


What's that? Someone killed again?
Crowd is gathered numb and sighing
Brave man's lying there, in pain,
sprawling on the ground, and dying,

Witherin in his death throes,
wriggling his manly figure.
On his forehead gapes a hole,
draining from him all his vigour.

They had heard of him sometimes,
didn't know him as a hero...
Nor did they know roumor flies
where the least you want to hear it.

Not an enemy - a knave,
had betrayed him to the foe.
But the soldier, proud and brave,
chose to die instead of fall..

When he saw himself surrounded
by a group of enemies;
raising head, he clearly shouted
 "Take the flesh of mine - not me!"

The gun, ready for the death,
he then pointed to his forehead -
A short blast... in one last breath
he collapsed before they caught him.

In a whisper, hardly plain,
Frantically the crowd argued.
Someone murmured, "He's insane!"
"He's a saint" -  another answered.



Опигинал:
 Самоубиец

"Що е туй? Убийство пак?"
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.

В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.

Чували го бяха те,
но не знаеха юнака...
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.

И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.

И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: "Не мен,
само моя труп!" И свари

револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.

Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори...
Някой казва: "Той е луд!"
"Свят е!" — други отговори.