... в момента рекорда бия!
...И даже мента да няма на белия свят,
потърси я в долапа - знаеш ти как,
потърси я, потърси я!...
Поооо първи петли,
махмурлии мълчим,
и жестоко кънти
този тропот в главата ми!
С дъх на шкембе,
чесън и лют дим
преминават през мен
и спасяват душата ми....
сряда, ноември 02, 2011
понеделник, октомври 31, 2011
Хелоу-ин... Избори - аут
Все таз позната нам съдба ахмашка,
и песен стара, в ново петолиние -
след чакане, мъдруване, опашки,
пак два серсема - и за нас единия.
Кебапчета и бира, и парички,
и боядисани кози навред сновяха.
Дори когато резултата всички
разбрахме - глупостите пак не спряха.
Какво пък толкова, поне си знаем
по-малката злина че пак избрали сме.
А после? Можем само да гадаем...
и... може би, по свещ да си запалиме!
и песен стара, в ново петолиние -
след чакане, мъдруване, опашки,
пак два серсема - и за нас единия.
Кебапчета и бира, и парички,
и боядисани кози навред сновяха.
Дори когато резултата всички
разбрахме - глупостите пак не спряха.
Какво пък толкова, поне си знаем
по-малката злина че пак избрали сме.
А после? Можем само да гадаем...
и... може би, по свещ да си запалиме!
четвъртък, октомври 13, 2011
Предизборно време разделно
Рече мойта жена да е кмет.
Из селОто назад и напред
ден и нощ агитира;
призори се прибира
под предлог, че била на съвет.
Обещава в пари да цамбурне
всеки, който в заветната урна
глас отправи за нея...
Благодат да се лее,
възнак кризата да се катурне.
Но в предизборно време разделно
с нея взехме да спиме отделно -
тя до мрак агитира,
аз пък в кръчмата с бира
се поя до зори безпределно.
Кмет жената така и не стана...
Затова пък съветник си хвана.
А пък аз го посрещнах
с овации горещи -
ха дано пък със него остане!
Из селОто назад и напред
ден и нощ агитира;
призори се прибира
под предлог, че била на съвет.
Обещава в пари да цамбурне
всеки, който в заветната урна
глас отправи за нея...
Благодат да се лее,
възнак кризата да се катурне.
Но в предизборно време разделно
с нея взехме да спиме отделно -
тя до мрак агитира,
аз пък в кръчмата с бира
се поя до зори безпределно.
Кмет жената така и не стана...
Затова пък съветник си хвана.
А пък аз го посрещнах
с овации горещи -
ха дано пък със него остане!
понеделник, октомври 03, 2011
В памет на Дядо Гутенберг - отново...
СВЕТЪЛ, СВЕТЪЛ ЧОВЕК... КРЪСТЬО КРЪСТЕВ!
"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите.
Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30.
И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър.
Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо Кръстев. И след като в това неблаговидно работно поле завзе най-високите коти, всеотдайният бард на умния смях сам се лиши от мощните аплаузи на стадионите, оставяйки да бъде оценяван единствено от читатели, които знаят за какво става въпрос."
Здравко Попов
Утре, на 4 октомври от 18.30 часа Иван Кулеков, Людмил Станев, Весел Цанков, Йордан Попов, Румен Белчев, Борис Арнаудов, Божидар Томов, Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Софрониев, със специалното участие на Васко Кръпката, ще четат текстове на писателя Кръстьо Кръстев, който ни напусна преди 2 години. Поклон пред паметта му!
Приканвам всички, които още не са привикнали напълно към простотията, глупостта и невежеството, заливащи ни отвсякъде, и които твърдо вярват в свободата на избора и че битието ни се определя от самите нас, а не е наложено ни свише, да присъстват. Заради себе си - защото ще се чувствате малко по-заредени от макар и повърхностния досег до творчеството на този наистина светъл човек, чиято сатира е като многоцветна дъга на фона на софийски смог... За да покажем, че не сме безразлични към вездесъщата простотия и чалга-културата и че те не са окончателно залели обществото... И просто за да почетем паметта на човека, който винаги ни подканяше да бъдем умни и весели... поне до другата седмица!
"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите.
Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30.
И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър.
Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо Кръстев. И след като в това неблаговидно работно поле завзе най-високите коти, всеотдайният бард на умния смях сам се лиши от мощните аплаузи на стадионите, оставяйки да бъде оценяван единствено от читатели, които знаят за какво става въпрос."
Здравко Попов
Утре, на 4 октомври от 18.30 часа Иван Кулеков, Людмил Станев, Весел Цанков, Йордан Попов, Румен Белчев, Борис Арнаудов, Божидар Томов, Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Софрониев, със специалното участие на Васко Кръпката, ще четат текстове на писателя Кръстьо Кръстев, който ни напусна преди 2 години. Поклон пред паметта му!
Приканвам всички, които още не са привикнали напълно към простотията, глупостта и невежеството, заливащи ни отвсякъде, и които твърдо вярват в свободата на избора и че битието ни се определя от самите нас, а не е наложено ни свише, да присъстват. Заради себе си - защото ще се чувствате малко по-заредени от макар и повърхностния досег до творчеството на този наистина светъл човек, чиято сатира е като многоцветна дъга на фона на софийски смог... За да покажем, че не сме безразлични към вездесъщата простотия и чалга-културата и че те не са окончателно залели обществото... И просто за да почетем паметта на човека, който винаги ни подканяше да бъдем умни и весели... поне до другата седмица!
сряда, септември 14, 2011
За фактите и зад фактите - отново
Лето господне 2011-то е вече на финала си и, както всяка година, през този сезон ни бяха поднесени много и най-интересни изненади. Ето малко факти и коментари по този повод...
Образование и наука (започваме с тях, тъй като предстои учебна година):
Факт: От една страна масовото съкращаване на училища и масовото уволнение на учители, е нещо, което се обяснява с икономическата ефективност на предприетите от правителството мерки. От друга страна непрекъснато най-добрите учители (от тези, които въобще остават в образователната система) напускат, системата "застарява", отново няма да има нито един млад учител, който да стъпи в училище и от 15-ти септември целокупното българско родителство ще се сблъска с една ужасяваща реалност, за която ние още през 2007-ма предупреждавахме по време на стачката.
Извод: Образователната система у нас претърпява страшна криза и дори ако това правителство си отиде преждевременно (което ще бъде най-доброто за страната!), тя няма да се оправи, защото бомбата, залагана през последните 7-8 години, сега вече се взривява. В системата открай време има ужасни обърквания, тя работи хаотично и, де факто, хаотичната работа на системата започва от управлението на системата.
(Липса на) борба с организираната престъпност:
Факт: Вдигна се грандиозен шум когато през юли убиха девойче в Борисовата. Всевъзможни служители на реда се заеха да описват високо ефективните мерки, предприети за разкриване на убиеца; после взеха активно да обясняват как убийците са кажи-речи хванати - те са двама, дори имената им са известни... А накрая и двамата заподозрени се оказаха пуснати, поради липса на доказателства. Пак добре, че имаше изобщо някакви предполагаеми предприети мерки - защото когато в среднощна гонка из централен софийски булевард в стил "Бързи и яростни", два баровски автомобила се качиха на тротоара и затриха невинни пешеходци, такива изобщо липсваха.
Извод: Ведомството на Цветан Цветанов е ялово и направо опасно за страната. Комай единствените разкрити престъпления са само тези, които се знаят по дефиниция и, следователно, не подлежат на контрол и проверки!
Други:
Факти: За няколко дни видяхме три неща - 15 млн. добавка (без обяснение за какво) към бюджета на МВР; полицаи пушат, докато момиче се дави; и делфин е застрелян с автоматично оръжие (което е или нелегално, или е собственост на военен, полицай и т.н., нарушаващ закона). Отскоро в НК има промяна, която инкриминира насилието и убийствата на животни. Оказва се, че ветеринарната служба е отказала съдействие в първия момент на случая с убития делфин.
Коментари:
Полицаите, които са пристигнали на мястото, или не са разбрали, че е било стреляно с автоматично оръжие, или не знаят, че то е незаконно у нас. Или не могат да различат рана от оръжие, или не познават закона...
Не знаем как изпълнителната агенция по по рибарство и аквакултури (ИАРА) разследва и разрешава случая.
Никак не е сигурно дали местната прокуратура е била уведомена за случая.
Факт: България е страната в Европа с най-много полицаи на глава от населението.
Коментар: Полицаите, които са гледали как се дави момичето край Созопол, не са имали спасителен пояс и въже в патрулката. Те все пак са полицаи край морето, подобни инциденти не би следвало да ги изненадват, когато се случат...
И за финал: За какво ще отидат 15-те милиона, които влизат в МВР (освен най-големия министерски бюджет от почти милиард)?
Това ви го оставяме за домашно!
Образование и наука (започваме с тях, тъй като предстои учебна година):
Факт: От една страна масовото съкращаване на училища и масовото уволнение на учители, е нещо, което се обяснява с икономическата ефективност на предприетите от правителството мерки. От друга страна непрекъснато най-добрите учители (от тези, които въобще остават в образователната система) напускат, системата "застарява", отново няма да има нито един млад учител, който да стъпи в училище и от 15-ти септември целокупното българско родителство ще се сблъска с една ужасяваща реалност, за която ние още през 2007-ма предупреждавахме по време на стачката.
Извод: Образователната система у нас претърпява страшна криза и дори ако това правителство си отиде преждевременно (което ще бъде най-доброто за страната!), тя няма да се оправи, защото бомбата, залагана през последните 7-8 години, сега вече се взривява. В системата открай време има ужасни обърквания, тя работи хаотично и, де факто, хаотичната работа на системата започва от управлението на системата.
(Липса на) борба с организираната престъпност:
Факт: Вдигна се грандиозен шум когато през юли убиха девойче в Борисовата. Всевъзможни служители на реда се заеха да описват високо ефективните мерки, предприети за разкриване на убиеца; после взеха активно да обясняват как убийците са кажи-речи хванати - те са двама, дори имената им са известни... А накрая и двамата заподозрени се оказаха пуснати, поради липса на доказателства. Пак добре, че имаше изобщо някакви предполагаеми предприети мерки - защото когато в среднощна гонка из централен софийски булевард в стил "Бързи и яростни", два баровски автомобила се качиха на тротоара и затриха невинни пешеходци, такива изобщо липсваха.
Извод: Ведомството на Цветан Цветанов е ялово и направо опасно за страната. Комай единствените разкрити престъпления са само тези, които се знаят по дефиниция и, следователно, не подлежат на контрол и проверки!
Други:
Факти: За няколко дни видяхме три неща - 15 млн. добавка (без обяснение за какво) към бюджета на МВР; полицаи пушат, докато момиче се дави; и делфин е застрелян с автоматично оръжие (което е или нелегално, или е собственост на военен, полицай и т.н., нарушаващ закона). Отскоро в НК има промяна, която инкриминира насилието и убийствата на животни. Оказва се, че ветеринарната служба е отказала съдействие в първия момент на случая с убития делфин.
Коментари:
Полицаите, които са пристигнали на мястото, или не са разбрали, че е било стреляно с автоматично оръжие, или не знаят, че то е незаконно у нас. Или не могат да различат рана от оръжие, или не познават закона...
Не знаем как изпълнителната агенция по по рибарство и аквакултури (ИАРА) разследва и разрешава случая.
Никак не е сигурно дали местната прокуратура е била уведомена за случая.
Факт: България е страната в Европа с най-много полицаи на глава от населението.
Коментар: Полицаите, които са гледали как се дави момичето край Созопол, не са имали спасителен пояс и въже в патрулката. Те все пак са полицаи край морето, подобни инциденти не би следвало да ги изненадват, когато се случат...
И за финал: За какво ще отидат 15-те милиона, които влизат в МВР (освен най-големия министерски бюджет от почти милиард)?
Това ви го оставяме за домашно!
петък, септември 02, 2011
...
Не е мое, но ми се ще да съм го написала...
Минава полунощ, а телефонът вряска.
Отсреща мой любим човек ми кряска и ме стряска.
Не искам ти да ми крещиш, защото те обичам!
Но явно на това държиш. А има ли различия?
И после аз не спя, не спя, не спя от нерви.
За тебе мисля лошо - че си някаква консерва.
А сутринта с кафето аз имейла си отварям
и с друг любим човек се случва страшно да се скарам.
Той прави страшни глупости. И други покрай него.
Угасна ми фенерът май. Човека де го, де го?
Треперя после аз, познай от кво? От нерви.
Приятелите ми комай превръщат се в консерви.
Накрая кво ли ми остава? Върло се напивам,
това ми вдъхна храброст - обявявам съпротива.
Какво ви е прихванало? Ей, хора, престанете!
В земята ме забивате, а бяхте ми небето.
И гушвам своя най-любим, и къртя като чущ -
на другите обични свои хора най-напук.
Добре, че без въпроси той ме гушка и целува.
Защото, по-добре да премълчавам как ви псувам,
защото, ах, защото ме боли, и ах, защото
се правите на идиоти, пълни идиоти.
Не ми звънете. Скрийте се. Не искам да ви виждам.
Това, което става с вас, мен лично ме обижда.
Специални благодарности на Комата!
Минава полунощ, а телефонът вряска.
Отсреща мой любим човек ми кряска и ме стряска.
Не искам ти да ми крещиш, защото те обичам!
Но явно на това държиш. А има ли различия?
И после аз не спя, не спя, не спя от нерви.
За тебе мисля лошо - че си някаква консерва.
А сутринта с кафето аз имейла си отварям
и с друг любим човек се случва страшно да се скарам.
Той прави страшни глупости. И други покрай него.
Угасна ми фенерът май. Човека де го, де го?
Треперя после аз, познай от кво? От нерви.
Приятелите ми комай превръщат се в консерви.
Накрая кво ли ми остава? Върло се напивам,
това ми вдъхна храброст - обявявам съпротива.
Какво ви е прихванало? Ей, хора, престанете!
В земята ме забивате, а бяхте ми небето.
И гушвам своя най-любим, и къртя като чущ -
на другите обични свои хора най-напук.
Добре, че без въпроси той ме гушка и целува.
Защото, по-добре да премълчавам как ви псувам,
защото, ах, защото ме боли, и ах, защото
се правите на идиоти, пълни идиоти.
Не ми звънете. Скрийте се. Не искам да ви виждам.
Това, което става с вас, мен лично ме обижда.
Специални благодарности на Комата!
понеделник, август 08, 2011
В памет на "Дядо Гутенберг"
На 8-ми август се навършват две години от смъртта на един от най-блестящите сатирици на нашето време, както и един прекрасен човек – Кръстьо Кръстев (1951-2009). Няма да използвам израза, че господ обича добрите хора и затова си ги прибира рано, тъй като е ужасно изтъркан, макар и верен... и безкрайно тъжен. Много по-подходящи за случая са следните думи на самия Кръстьо от едно негово произведение: „Великите хора у нас загиват лесно, защото ги е срам да се приспособяват!”.
Кръстьо Кръстев е роден в София на 12 февруари 1951 година. В продължение на десет години работи в редакция “Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. От 1989 г. до 2003г. е главен редактор на в. “Стършел”. Носител е на много наши и международни литературни награди.
Негови са книгите “Снимка с кокошка”, “Представлението свърши”, “Блус в Подуене”, “В собствен сос”, “Дзен под кедъра”, "Дядо Гутенберг" и “Бай Ганьо се завръща” – в съавторство с Й. Попов и М. Вешим. Пак заедно с тях е съавтор на знаменитите стършелови спектакли в Сатиричния театър "Смехотерапия" и "Шокова терапия", играни в продължение на почти десет години. Почина след продължително и тежко боледуване. Мир на праха му!
Искаше ми се да занеса цветя на гроба му, да отдам почит по някакъв начин, но вероятно няма да стане. Беше ми обяснено, че близките му организират четене в негова памет през есента, тъй като в момента няма много хора в София, а и датата се пада в работен ден. Но предполагам, че (по думите на една обща приятелка) „Кръстьо би се зарадвал и на една свещичка в църква. Помня, че когато бях из Германия през лятото на 2008, ми беше писал смс да запаля една свещичка за него в някоя немска катедрала, че техният Бог може да е по-милостив.”
И все пак, бих искала да уважа паметта на този невероятен човек с някои негови цитати – от сборника му с притчи „Дзен под кедъра”, от няколко произволно избрани разказа, и от рубриката му „Press просото” във вестник „Стършел” – по мое мнение, една от най-добрите, писани някога!
- Стига с тия разпятия! Добре сме си ние открай време с разпятията, зле сме с възкръсванията! (по Великден)
- У нас най-големите тайни са широкоизвестни. Затова никога няма да станат явни.
- Струва ми се, че българинът е човек, който цял живот се кани да заживее човешки!
- Е, защо ги няма тия, дето все ми мрънкат "За това ли стояхме по площадите? За това ли се борихме?". Да, аз се борих за това, пък вие - не знам!
- Едни неща, дето ги няма - за нас ги има, а други, дето ги има - за нас ги няма!
- Българинът може и да е политическо животно, но в личното си битие обича да се окопава, да строи къща, да пълни мазе с буркани, да слага кисело зеле в каца и да посяга на чужди булки, което създава една особена карнавалност на живота му.
- Има твърде много неща, за които не мога да мисля, защото мисля за други, за които не трябва да мисля...
- У нас мнозина четат вестници, за да не знаят нищо!
- Този автор е глух за света, защото крещи!
- Велики Буда, защо някои народи спят по-бавно от другите?
- ...И осъзнайте най-после, че на вашето поколение се падна най-трудното - да бъдете бащи на бащите си!
- Такъв е тъжният избор на интелигенцията - удобство или истина!
- В наше време най-добрият човек е този, който не си позволява да прави повече зло, отколкото му е необходимо!
- Не е важно бурените да се оскубят докрай, важното е да се скубят непрекъснато!
- Бедата не е, че си грешник, бедата е, че имаш хоби да се разкайваш!
- Нашите политици са като в онази стара притча: заспиват като хората, а се събуждат като държавни мъже... И вече не знаят какво са - хора, които сънуват, че са държавни мъже или държавни мъже, които сънуват, че са хора!
- Когато някъде има обществено мнение, там множественото число от "капка" е думата "море"!
- Българските политици вярват в Бога само на големите празници и ако не е закъснял телевизионният екип!
- Голямо спокойствие е настъпило в Космоса! Отдавна не сме пращали българин там!
- Тези хора са толкова слаби по български език, че няма да разберат мълчанието на народа!
- Махнахме паметниците на вождовете и на тяхно място поставихме Банките!
- Тук историческото нахалство се превръща в неудобна истина!
- Невежеството е подарък за някои общества! Необходимостта да са умни е непосилна за тях!
- В общество, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!
- Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките!
...
и още много други.
А на нас остава единствено да не го забравяме. Вечна му памет!
вторник, юли 19, 2011
Среднощно-утринни размисли
В кристално ясна лятна нощ
кръстосвам час четвърти вече,
не давам даже пукнат грош,
че съм дежурна тази вечер.
Милиони фенове не спят -
възторжен всеки мача гледа.
Не спи и пустият му свят,
следи ги чрез луната бледа.
С дежурството минутите
все тъй развлачено минават,
но скрити тайно недочути, те,
дежурните, се забавляват.
И срещата добре върви -
изпява всеки своята мелодия.
Приключва тихо - се ла ви,
и пак сам всеки ще си ходи.
Но всеки има свой живот
и всеки сам си прави кефа.
Да мъкне който ще хомот...
Съвети не ми трябват, шефе!
И пак е ден, добре върви
маршрутът тъй неразгадаем.
А телефонът пак мълчи,
но няма да го уговарям!
кръстосвам час четвърти вече,
не давам даже пукнат грош,
че съм дежурна тази вечер.
Милиони фенове не спят -
възторжен всеки мача гледа.
Не спи и пустият му свят,
следи ги чрез луната бледа.
С дежурството минутите
все тъй развлачено минават,
но скрити тайно недочути, те,
дежурните, се забавляват.
И срещата добре върви -
изпява всеки своята мелодия.
Приключва тихо - се ла ви,
и пак сам всеки ще си ходи.
Но всеки има свой живот
и всеки сам си прави кефа.
Да мъкне който ще хомот...
Съвети не ми трябват, шефе!
И пак е ден, добре върви
маршрутът тъй неразгадаем.
А телефонът пак мълчи,
но няма да го уговарям!
събота, юли 09, 2011
петък, юни 24, 2011
Обичам те завинаги
Кирил Маричков
Как да те намеря аз не знаех,
търсех те наяве и в съня.
Колко нощи аз за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.
Мигове броях и часовете,
лудост беше, вече знам това,
срещат се земята и небето
в полюсите два на любовта.
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама
Обичам те завинаги, и друга дума няма,
най-важното това е, друго не остана.
С времето, което отминава
свят за теб с любов ще построя.
Този миг аз няма да забравя,
този миг със теб и любовта!
И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято,
любовта ще бъде наш закон.
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама!
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Най-важното това е, друго не остана.
Как да те намеря аз не знаех,
търсех те наяве и в съня.
Колко нощи аз за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.
Мигове броях и часовете,
лудост беше, вече знам това,
срещат се земята и небето
в полюсите два на любовта.
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама
Обичам те завинаги, и друга дума няма,
най-важното това е, друго не остана.
С времето, което отминава
свят за теб с любов ще построя.
Този миг аз няма да забравя,
този миг със теб и любовта!
И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято,
любовта ще бъде наш закон.
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама!
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Най-важното това е, друго не остана.
вторник, юни 21, 2011
Селянка си
Посветено на една от най-красивите и най-прости жени, които познавам
Първата ни среща беше фантастична -
беше ти чаровна, сладка, симпатична.
И реших да ида с тебе на морето,
ама там разбрах ти бързо дереджето...
Селянка си, скъпа, селянка родена,
Дишай си спокойно - ти не си за мене.
Толкова си сладка, нежна и красива,
но и много проста - свят ми се завива!
Можеш да вървиш при селяните прости -
няма да ти дойда скоро аз на гости.
Аз харесвам умни, свестни и добри,
а, уви, не си, не си такава ти.
Хей, ти, погледни,
и от тоя свят веднъж се откъсни.
Толкова си мила, сладка и красива,
но и много проста - свят ми се завива!
Хайде, съвземи се, погледни света -
аз ти давам книги, ти подай ръка.
А ако не искаш, ходи си на село,
кой каквото прави, негово е дело!
Селянка си, скъпа, селянка родена...
Първата ни среща беше фантастична -
беше ти чаровна, сладка, симпатична.
И реших да ида с тебе на морето,
ама там разбрах ти бързо дереджето...
Селянка си, скъпа, селянка родена,
Дишай си спокойно - ти не си за мене.
Толкова си сладка, нежна и красива,
но и много проста - свят ми се завива!
Можеш да вървиш при селяните прости -
няма да ти дойда скоро аз на гости.
Аз харесвам умни, свестни и добри,
а, уви, не си, не си такава ти.
Хей, ти, погледни,
и от тоя свят веднъж се откъсни.
Толкова си мила, сладка и красива,
но и много проста - свят ми се завива!
Хайде, съвземи се, погледни света -
аз ти давам книги, ти подай ръка.
А ако не искаш, ходи си на село,
кой каквото прави, негово е дело!
Селянка си, скъпа, селянка родена...
петък, юни 10, 2011
No Way We Can Lose
Това е текста на една песен, която много харесвам (както и самата песен). Поздрав за всички!
There can be no answer for us all
There can be no stopping what is ever changing
Living for the perfect dream
It's time to make a resolution
There will be some peace in our hearts and our minds
We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
Ready or not
We can all find a way
We will be forgiving to the ones we love
We will see the blossoming of the new spirit
Shaping everything to our design
We'll build a brighter future
We will free ourselves from the chains that would bind
We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose
Ready or not
Ready or not
There's no way we can lose
We can all find a way
Ready or not
Ready or not
We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose
http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=5&ved=0CDUQtwIwBA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DnQ98K2Mh8J8&rct=j&q=yes%20no%20way%20we%20can%20lose&ei=Z0H_TbewNo_EsgbM-u3wDQ&usg=AFQjCNHxpsWlxjUZcB0UY34Sf9Z1DBu50g&cad=rja
There can be no answer for us all
There can be no stopping what is ever changing
Living for the perfect dream
It's time to make a resolution
There will be some peace in our hearts and our minds
We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
Ready or not
We can all find a way
We will be forgiving to the ones we love
We will see the blossoming of the new spirit
Shaping everything to our design
We'll build a brighter future
We will free ourselves from the chains that would bind
We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose
Ready or not
Ready or not
There's no way we can lose
We can all find a way
Ready or not
Ready or not
We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose
http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=5&ved=0CDUQtwIwBA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DnQ98K2Mh8J8&rct=j&q=yes%20no%20way%20we%20can%20lose&ei=Z0H_TbewNo_EsgbM-u3wDQ&usg=AFQjCNHxpsWlxjUZcB0UY34Sf9Z1DBu50g&cad=rja
петък, юни 03, 2011
Интервю с генерал Ботуш Каишев
из в. „Стършел” – 26.10.1990
Димитър Инкьов (Велко Верин) е бивш сътрудник на вестник „Стършел”. Емигрирал е на Запад през средата на 60-те години и оттогава години води рубриката „Весела Неделя” на радио „Свободна Европа”. Автор е на десетки книги за деца, преведени на много езици, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията. Негов постоянен герой е Ботуш Каишев. Днес запознавамe читателите с един разказ от поредицата.
Димитър Инкьов
Интервю с Генерал Ботуш Каишев
- Алооо, генерал Ботуш Каишев?
- Кой ме търси , бе?
- Вие ли сте, другарю генерал?
- Ами аз съм, на моя телефон кой друг ще е?
- Велко Верин ви се обажда, другарю Ботуш Каишев, вашият биограф. Имате ли време за интервю? Питам вие ли сте, защото обикновено, когато вдигнете телефона, казвате „Генерал Ботуш Каишев слуша”, а сега нищо не казахте и това малко ме смути. Помислих си да не би вече да са ви изпратили в пенсия...
- А, още не са, още не са, ама съм предложен. Но аз се боря, де. Те сега искат да изкарат, че аз съм бил човек на Тодор Живков и че аз все съм го поддържал, и че най-глупавите идеи за реорганизациите аз съм му ги давал, но това не е вярно: най-глупавите си бяха лично негови! Той за тях, тъй да се каже, си имаше монопол и ги налагаше по административно-командния метод и дори не ги и налагаше, ами другите ги налагаха на другите надолу и викаха, ах, колко гениални и прости са идеите ви, другарю Живков, а те всъщност бяха само прости. И после викаха, хайде да ги преведеме на чужди езици, че да ви се чуди и светът. И светът се чудеше наистина защо ги превеждат и кой ще ги чете, и защо са луди да плащат толкоз пари за превода, че кой е луд да ги отвори тези книги. Преведоха го даже на пенджадишки в индийския щат Пенджаб, без въобще да проучат могат ли хората там да четат. Ама то у нас пък, като могат хората да четат, книгите му кой ли ги е чел? Но защо пък хората и да ги четат, когато и той самият не ги беше чел – собствените си книги не беше чел! – нещо, дето го няма никъде по света, някой да не е прочел собствените си книги. Те всъщност не му бяха и собствени, де, но нали му пишеше отгоре името, всъщност трябваше дори даже да го задължат с решение на ЦК да ги прочете, но той много мразеше дългите думи. Но после как да го задължат, когато той казваше, че над него е само Господ. А като казва, че над него е само Господ, няма как да му кажеш, да, другарю Живков, но прочетете собствените си книги, за които плащаме луди пари да ги превеждат в чужбина, да ги четат хората чак в Индия, в Африка и даже в Пенджаб. Но как да ги четат чужденците, когато вие даже не сте ги чели, макар че уж сте ги писали?... Аз си мислех даже това да му го кажа, да, но как да му го кажа, когато той може да каже, а ти бе, Ботуш, чел ли си ги? И като каже, тогава аз какво да кажа? Няма какво да кажа и затова си мълчах, а сега ме обвиняват, че съм бил негов човек. Но аз въобще не бях негов човек, а даже го мразех и всъщност въобще не го поддържах, само дето гласувах за каквото той кажеше, но нека сега да стане един да каже, че той не е гласувал за това, каквото оня кажеше? А сега, аз съм бил негов човек! Защо само аз, когато всички бяха негови?
- Разбирам, другарю Ботуш Каишев, напълно ви разбирам!
- Под тази униформа, ако искаш да знаеш, кипи в момента благороден гняв. Той не само на Добри Джуров викаше пред нисшите чинове „въшкар”, той и на мене ми викаше: „Ботуш, като те гледам така, единственото ценно нещо в тебе ти е униформата и ботушите, но ако искам, и тях ще ти ги събуя, само че тогава какво ще те правим, че и за боклука вече не ставаш!”.
- Така ви викаше?
- Така ми викаше!!! И дори пред хора така ми викаше. Уж на шега, но ми викаше.
- Защо не си подадохте тогава оставката?
- Кой да си подаде оставката?
- Вие. Вие.
- Как така ще си подам оставката? Ами аз за какво съм се борил? Ами мене вземат ли ми пагоните, аз за какво ставам? Как така ще си подам оставката. Ами аз тези генералски пагони преди девети септември съм ги изгладувал! Знаеш ли колко съм се крил аз от полицията? Знаеш ли колко страх съм брал? Аз тези генералски пагони съм ги изстрадал. Как така ще си дам оставката!!!
- Да, но нали той ви обиждал?
- Абе, той така казваше, но аз се правех, че не чувам! После той с всички си правеше подобни майтапи. Не бях само аз.
- Именно!
- Какво именно?
- Ако всички, другарю Ботуш Каишев, които той е обиждал, са си подавали оставките, тогава той щеше да остане сам. Нямаше да станат всички тези безобразия, за които сега го обвиняват. Бюрократично-командният метод нямаше да може да функционира!
- Как нямаше да може да функционира?
- Един бюрократично-команден метод функционира, само когато има хора, готови да се подчиняват, готови да се оставят да бъдат командвани. Командата има смисъл, само когато насреща стои подчинение. Но представете си, че насреща няма подчинение? Представете си, че всички около него си подадат оставката. Представете си, че също си подадете оставката...
- Аз нямаше да я подам...
- Но представете си, че... само просто представете си...
- Такива неща не мога да си представя...
- Теоретически, другарю генерал Ботуш Каишев, представете си, че всички около него и вие – теоретически – си подадяхте оставката.
- Това и теоретически не искам да си го представя...
- Представете си тогава, че сънувате. Той упражнява, както години наред е упражнявал, бюрократично-командния метод на управление, обижда ви и вие насън: Другарю Ботуш Каишев, просто насън му заявявате, „другарю Живков, аз си подавам оставката!”.
- Щях да се събудя. Щях веднага да се събудя и нямаше да мога да си я подам!
- Добре, тогава представете си, че сънувате, че всички други си подават оставката... и никой не се оставя без-це-ре-монно да го командват, да го разиграват. Всеки удря на масата и казва, аз си подавам оставката. Тогава, другарю Ботуш Каишев, той щеше да остане сам и като останеше сам, нямаше да може да извърши всички тези безобразия, за които сега го критикуват, нямаше страната да е до това състояние...
- Чакай, чакай, чакай, не бързай толкоз!
- Защо?
- Защото той нямаше да остане сам. Защото, като си подадяхме ние оставката, щяха да дойдат други, хиляди други, даже незаслужили. И те като си подадат оставката, щяха да дойдат други хиляди. Ти гледал ли си комедията „Службогонци”? Гледал си я? Ако не си я гледал – гледай я. Затова и аз не си подадох оставката. Затова и насън не ми мина през ума да си подам оставката. Затова тези, които той изгони, чакаха да ги повика той обратно, надяваха се. Че който е взел кокъла, така лесно не го пуща. И затова аз не си давам ни ботушите, ни пагона!
Димитър Инкьов (Велко Верин) е бивш сътрудник на вестник „Стършел”. Емигрирал е на Запад през средата на 60-те години и оттогава години води рубриката „Весела Неделя” на радио „Свободна Европа”. Автор е на десетки книги за деца, преведени на много езици, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията. Негов постоянен герой е Ботуш Каишев. Днес запознавамe читателите с един разказ от поредицата.
Димитър Инкьов
Интервю с Генерал Ботуш Каишев
- Алооо, генерал Ботуш Каишев?
- Кой ме търси , бе?
- Вие ли сте, другарю генерал?
- Ами аз съм, на моя телефон кой друг ще е?
- Велко Верин ви се обажда, другарю Ботуш Каишев, вашият биограф. Имате ли време за интервю? Питам вие ли сте, защото обикновено, когато вдигнете телефона, казвате „Генерал Ботуш Каишев слуша”, а сега нищо не казахте и това малко ме смути. Помислих си да не би вече да са ви изпратили в пенсия...
- А, още не са, още не са, ама съм предложен. Но аз се боря, де. Те сега искат да изкарат, че аз съм бил човек на Тодор Живков и че аз все съм го поддържал, и че най-глупавите идеи за реорганизациите аз съм му ги давал, но това не е вярно: най-глупавите си бяха лично негови! Той за тях, тъй да се каже, си имаше монопол и ги налагаше по административно-командния метод и дори не ги и налагаше, ами другите ги налагаха на другите надолу и викаха, ах, колко гениални и прости са идеите ви, другарю Живков, а те всъщност бяха само прости. И после викаха, хайде да ги преведеме на чужди езици, че да ви се чуди и светът. И светът се чудеше наистина защо ги превеждат и кой ще ги чете, и защо са луди да плащат толкоз пари за превода, че кой е луд да ги отвори тези книги. Преведоха го даже на пенджадишки в индийския щат Пенджаб, без въобще да проучат могат ли хората там да четат. Ама то у нас пък, като могат хората да четат, книгите му кой ли ги е чел? Но защо пък хората и да ги четат, когато и той самият не ги беше чел – собствените си книги не беше чел! – нещо, дето го няма никъде по света, някой да не е прочел собствените си книги. Те всъщност не му бяха и собствени, де, но нали му пишеше отгоре името, всъщност трябваше дори даже да го задължат с решение на ЦК да ги прочете, но той много мразеше дългите думи. Но после как да го задължат, когато той казваше, че над него е само Господ. А като казва, че над него е само Господ, няма как да му кажеш, да, другарю Живков, но прочетете собствените си книги, за които плащаме луди пари да ги превеждат в чужбина, да ги четат хората чак в Индия, в Африка и даже в Пенджаб. Но как да ги четат чужденците, когато вие даже не сте ги чели, макар че уж сте ги писали?... Аз си мислех даже това да му го кажа, да, но как да му го кажа, когато той може да каже, а ти бе, Ботуш, чел ли си ги? И като каже, тогава аз какво да кажа? Няма какво да кажа и затова си мълчах, а сега ме обвиняват, че съм бил негов човек. Но аз въобще не бях негов човек, а даже го мразех и всъщност въобще не го поддържах, само дето гласувах за каквото той кажеше, но нека сега да стане един да каже, че той не е гласувал за това, каквото оня кажеше? А сега, аз съм бил негов човек! Защо само аз, когато всички бяха негови?
- Разбирам, другарю Ботуш Каишев, напълно ви разбирам!
- Под тази униформа, ако искаш да знаеш, кипи в момента благороден гняв. Той не само на Добри Джуров викаше пред нисшите чинове „въшкар”, той и на мене ми викаше: „Ботуш, като те гледам така, единственото ценно нещо в тебе ти е униформата и ботушите, но ако искам, и тях ще ти ги събуя, само че тогава какво ще те правим, че и за боклука вече не ставаш!”.
- Така ви викаше?
- Така ми викаше!!! И дори пред хора така ми викаше. Уж на шега, но ми викаше.
- Защо не си подадохте тогава оставката?
- Кой да си подаде оставката?
- Вие. Вие.
- Как така ще си подам оставката? Ами аз за какво съм се борил? Ами мене вземат ли ми пагоните, аз за какво ставам? Как така ще си подам оставката. Ами аз тези генералски пагони преди девети септември съм ги изгладувал! Знаеш ли колко съм се крил аз от полицията? Знаеш ли колко страх съм брал? Аз тези генералски пагони съм ги изстрадал. Как така ще си дам оставката!!!
- Да, но нали той ви обиждал?
- Абе, той така казваше, но аз се правех, че не чувам! После той с всички си правеше подобни майтапи. Не бях само аз.
- Именно!
- Какво именно?
- Ако всички, другарю Ботуш Каишев, които той е обиждал, са си подавали оставките, тогава той щеше да остане сам. Нямаше да станат всички тези безобразия, за които сега го обвиняват. Бюрократично-командният метод нямаше да може да функционира!
- Как нямаше да може да функционира?
- Един бюрократично-команден метод функционира, само когато има хора, готови да се подчиняват, готови да се оставят да бъдат командвани. Командата има смисъл, само когато насреща стои подчинение. Но представете си, че насреща няма подчинение? Представете си, че всички около него си подадат оставката. Представете си, че също си подадете оставката...
- Аз нямаше да я подам...
- Но представете си, че... само просто представете си...
- Такива неща не мога да си представя...
- Теоретически, другарю генерал Ботуш Каишев, представете си, че всички около него и вие – теоретически – си подадяхте оставката.
- Това и теоретически не искам да си го представя...
- Представете си тогава, че сънувате. Той упражнява, както години наред е упражнявал, бюрократично-командния метод на управление, обижда ви и вие насън: Другарю Ботуш Каишев, просто насън му заявявате, „другарю Живков, аз си подавам оставката!”.
- Щях да се събудя. Щях веднага да се събудя и нямаше да мога да си я подам!
- Добре, тогава представете си, че сънувате, че всички други си подават оставката... и никой не се оставя без-це-ре-монно да го командват, да го разиграват. Всеки удря на масата и казва, аз си подавам оставката. Тогава, другарю Ботуш Каишев, той щеше да остане сам и като останеше сам, нямаше да може да извърши всички тези безобразия, за които сега го критикуват, нямаше страната да е до това състояние...
- Чакай, чакай, чакай, не бързай толкоз!
- Защо?
- Защото той нямаше да остане сам. Защото, като си подадяхме ние оставката, щяха да дойдат други, хиляди други, даже незаслужили. И те като си подадат оставката, щяха да дойдат други хиляди. Ти гледал ли си комедията „Службогонци”? Гледал си я? Ако не си я гледал – гледай я. Затова и аз не си подадох оставката. Затова и насън не ми мина през ума да си подам оставката. Затова тези, които той изгони, чакаха да ги повика той обратно, надяваха се. Че който е взел кокъла, така лесно не го пуща. И затова аз не си давам ни ботушите, ни пагона!
четвъртък, юни 02, 2011
2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
"Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх." (из "Новото гробище над Сливница" - Ив.Вазов)
Дълбок поклон и вечна памет пред Ботев и всички останали знайни и незнайни войни дали живота си за майка България!
вторник, май 03, 2011
Отново за обрЯзованието
Бум!!!! Хееей, добро утро! Излюпихте ли се бе, пиленца? Браво на вас! Много сте сладки... А някои тук не сме се излюпили, по простата причина, че не сме се захлупили (демек, не сме лягали нощя!). Нищо, нищо, вие хъркайте и за нас!
Та, докъде бяхме стигнали?
Ако човек се вози в софийския градски транспорт, лесно може да стане мизантроп. И да намрази хората, особено учениците. Съвременните технологии им дават въможност да късат нервите на населението с нови, отскоро достъпни средства. Като изминете пътя от Х. Плиска до "Орлов мост" в най-голямото столично задръстване, опиянен от занемарената хигиена на спътниците си и омерзен от чалгата, която се носи от скъпите джиесеми на избягали от час бъдещи представители на нацията, вие слизате от автобуса, склонни към най-черни мисли за бъдещето. А не бива така! Ето, задал се е 24 май, все пак празник на просветата е! Звучи "Върви, народе възродени". Трябва да сме изпълнени някак си с онова, което "във душите грей"!
Обаче не е лесно да се изпълним! Трудно е да се каже дали българското образование е на сегашното дередже поради унизителната си материална или поради не по-малко унизителната си духовна бедност. Миналата седмица в парламента приемаха на второ четене промени в Закона за народната просвета.
Само у нас, и то преди празника на св. св. Кирил и Методий, може да се създаде движение на родителите, които по всякакъв начин не искат да разберат колко необразовани са децата им! Движението не иска матури. Търсело за целта помощта на депутатите и президента. Друго искане на родителите, обединени в това Движение за качествено образование, е учениците сами да решават дали оценките от матурата да се вписват в дипломите им. Оттук до все по-често чуваната от устата на майки и татковци фраза: "Защо му е да учи, всичко го има в Интернет!" има само една крачка. Родителите масово бягат от възможността да възпитават децата си, за да им остане повече време да лежат с биричка пред телевизора и да гледат "Денсинг старс". Така те създават едно поколение от високотехнологични плебеи, както казва писателят-психиатър Любомир Канов. Защото щем или не щем, светът се разделя на такива, които слагат нещо в Интернет и те са по-малката част, и на други, които гледат да копи-пейстнат оттам. Името на последните е легион! Да не говорим за качеството на това, което витае в милиони страници из WEB-пространството!
Нищо, ще си внесем инженери и агрономи от Молдова и ще им даваме частни уроци по пеене! Да учат "Върви, народе възродени".
Та, докъде бяхме стигнали?
Ако човек се вози в софийския градски транспорт, лесно може да стане мизантроп. И да намрази хората, особено учениците. Съвременните технологии им дават въможност да късат нервите на населението с нови, отскоро достъпни средства. Като изминете пътя от Х. Плиска до "Орлов мост" в най-голямото столично задръстване, опиянен от занемарената хигиена на спътниците си и омерзен от чалгата, която се носи от скъпите джиесеми на избягали от час бъдещи представители на нацията, вие слизате от автобуса, склонни към най-черни мисли за бъдещето. А не бива така! Ето, задал се е 24 май, все пак празник на просветата е! Звучи "Върви, народе възродени". Трябва да сме изпълнени някак си с онова, което "във душите грей"!
Обаче не е лесно да се изпълним! Трудно е да се каже дали българското образование е на сегашното дередже поради унизителната си материална или поради не по-малко унизителната си духовна бедност. Миналата седмица в парламента приемаха на второ четене промени в Закона за народната просвета.
Само у нас, и то преди празника на св. св. Кирил и Методий, може да се създаде движение на родителите, които по всякакъв начин не искат да разберат колко необразовани са децата им! Движението не иска матури. Търсело за целта помощта на депутатите и президента. Друго искане на родителите, обединени в това Движение за качествено образование, е учениците сами да решават дали оценките от матурата да се вписват в дипломите им. Оттук до все по-често чуваната от устата на майки и татковци фраза: "Защо му е да учи, всичко го има в Интернет!" има само една крачка. Родителите масово бягат от възможността да възпитават децата си, за да им остане повече време да лежат с биричка пред телевизора и да гледат "Денсинг старс". Така те създават едно поколение от високотехнологични плебеи, както казва писателят-психиатър Любомир Канов. Защото щем или не щем, светът се разделя на такива, които слагат нещо в Интернет и те са по-малката част, и на други, които гледат да копи-пейстнат оттам. Името на последните е легион! Да не говорим за качеството на това, което витае в милиони страници из WEB-пространството!
Нищо, ще си внесем инженери и агрономи от Молдова и ще им даваме частни уроци по пеене! Да учат "Върви, народе възродени".
сряда, април 13, 2011
Глупости на килограм
Тази сутрин слънцето само за секунда надникна, веднага се уви в дебели свежи облаци, дезинфекцирани и напарфюмирани със свежия Софийски смог, и пак захърка. Докога ще спи? Вече половин година кърти... Ще хване целулит на мутрата!
Айде, има-няма слънце - ставам и аз, дръпвам щорите и отварям прозореца с риск да уплаша някого с още сънения си и прекалено изпаднал вид...
От известно (много малко) време точно срещу прозореца на спалнята ми се кипри внушителен по размери билборд, реклама на цигарите "Виктори". Като оставим настрана факта, че в един малък и относително спретнат столичен квартал, подобни рекламки (които досега липсваха) само развалят сравнително приятната гледка, то колко й трябва... Струва ми се резонен въпросът от какъв зор е пропаганда на тютюнопушенето, при положение, че официално вече го забраниха почти навсякъде? Какъв е тоя зов "Купете си цигари, нищо че можете да ги пушите само вкъщи"? Или това може би е подкана за нарушение на забраната? Звучи интересно... Глобата за пушене на забранени места е от 50 до 300 лв, ако не повече. Излиза, че общината дава разрешение за поставянето на реклами на продукти, от които после взема доооста прилични суми. То е ясно, че производителите няма да спрат да си рекламират стоката, ама айде поне не толкова явно! То вярно, че сме малка, балканска държавица и много-много забраните не ги зачитаме. Когато забраниха производството на домашна ракия, се вдигна почти революция (а като е за избори, никакви ни няма), пък и не е ясно тази забрана доколко се спазва и сега. Та сега и цигарите... Ама от Европа не давали. Така ли??? Нейсе, да се пукат душманите!
Съвсем в този дух, както и в духа на приближаващите празници, се появи и една твърде интригуваща реклама на “Ариана”, която отскоро е по столичните билбордове. На нея е изобразен неясен и непознат на българското население субект, наречен Мариан, който по някаква причина щял да чака нещо неизвестно два месеца. “Наздраве за Мариан. Той ще чака два месеца.” Възможно е замисълът да е твърде дълбок, за да се проумее от прости люде като нас. Но дори и на такива като нас е добре да се обясняват някои неща, например – какво ще чака Мариан, защо аджеба точно два месеца, какво точно общо има бирата и т.н. Доколкото схванахме на първо четене, има някаква връзка с изобразяването на въпросния Мариан по подобие на нещо средно между Боб Марли, Че Гевара и Кадафи… Ама защо и как… остава неразбулена мистерия.
Така че мили хора, ако имате предложения или дори прозрения, моля ви да проявите съпричастност към мен и да ги споделите. Ще спасите много от незавидното ми количество останали мозъчни клетки.
А ако никой не предложи изход от този ребус, ще излезем от неловката рекламна ситуация със следния цитат, който идеално се вписва в изложеното по-горе:
“Иди там... Къде - не знам... Донеси това - нещо си. Не е ясно какво. И гледай да не сбъркаш!”
С една дума, личи си, че с приближаването на Великден и страстната седмица, на народонаселението охотно и усилено се предлагат разнообразни начини да уважи "светия" празник и да си изкара готино - алкохол, цигарки и колбаси "Милица"/"Народен"/"Тандем". Туй е животът!
Айде, има-няма слънце - ставам и аз, дръпвам щорите и отварям прозореца с риск да уплаша някого с още сънения си и прекалено изпаднал вид...
От известно (много малко) време точно срещу прозореца на спалнята ми се кипри внушителен по размери билборд, реклама на цигарите "Виктори". Като оставим настрана факта, че в един малък и относително спретнат столичен квартал, подобни рекламки (които досега липсваха) само развалят сравнително приятната гледка, то колко й трябва... Струва ми се резонен въпросът от какъв зор е пропаганда на тютюнопушенето, при положение, че официално вече го забраниха почти навсякъде? Какъв е тоя зов "Купете си цигари, нищо че можете да ги пушите само вкъщи"? Или това може би е подкана за нарушение на забраната? Звучи интересно... Глобата за пушене на забранени места е от 50 до 300 лв, ако не повече. Излиза, че общината дава разрешение за поставянето на реклами на продукти, от които после взема доооста прилични суми. То е ясно, че производителите няма да спрат да си рекламират стоката, ама айде поне не толкова явно! То вярно, че сме малка, балканска държавица и много-много забраните не ги зачитаме. Когато забраниха производството на домашна ракия, се вдигна почти революция (а като е за избори, никакви ни няма), пък и не е ясно тази забрана доколко се спазва и сега. Та сега и цигарите... Ама от Европа не давали. Така ли??? Нейсе, да се пукат душманите!
Съвсем в този дух, както и в духа на приближаващите празници, се появи и една твърде интригуваща реклама на “Ариана”, която отскоро е по столичните билбордове. На нея е изобразен неясен и непознат на българското население субект, наречен Мариан, който по някаква причина щял да чака нещо неизвестно два месеца. “Наздраве за Мариан. Той ще чака два месеца.” Възможно е замисълът да е твърде дълбок, за да се проумее от прости люде като нас. Но дори и на такива като нас е добре да се обясняват някои неща, например – какво ще чака Мариан, защо аджеба точно два месеца, какво точно общо има бирата и т.н. Доколкото схванахме на първо четене, има някаква връзка с изобразяването на въпросния Мариан по подобие на нещо средно между Боб Марли, Че Гевара и Кадафи… Ама защо и как… остава неразбулена мистерия.
Така че мили хора, ако имате предложения или дори прозрения, моля ви да проявите съпричастност към мен и да ги споделите. Ще спасите много от незавидното ми количество останали мозъчни клетки.
А ако никой не предложи изход от този ребус, ще излезем от неловката рекламна ситуация със следния цитат, който идеално се вписва в изложеното по-горе:
“Иди там... Къде - не знам... Донеси това - нещо си. Не е ясно какво. И гледай да не сбъркаш!”
С една дума, личи си, че с приближаването на Великден и страстната седмица, на народонаселението охотно и усилено се предлагат разнообразни начини да уважи "светия" празник и да си изкара готино - алкохол, цигарки и колбаси "Милица"/"Народен"/"Тандем". Туй е животът!
сряда, март 23, 2011
Природна ода за "Честита пролет"
АНОНИМ
Приятен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
Кипарисите, сякаш в вечна пролет
растат и се издигат до небето.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти -
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив чинар, и бор зелен и строен,
расте, цъфтят нагоре и тревите...
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Подскачат диви зайци сред горите,
и птици с хорски разум във главите.
Цветя неземни – в цвят целогодишно,
и пламъци*, цъфтящи буйно, пищно,
И винаги зелени са тревите,
дърветата във облаци обвити.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига...
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел жален крясък,
Ту лястовиците летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен всеобхватна.
Синигерите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И разпръсват
кристална, мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!
Пламък* - вид цвете - бележката моя
Приятен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
Кипарисите, сякаш в вечна пролет
растат и се издигат до небето.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти -
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив чинар, и бор зелен и строен,
расте, цъфтят нагоре и тревите...
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Подскачат диви зайци сред горите,
и птици с хорски разум във главите.
Цветя неземни – в цвят целогодишно,
и пламъци*, цъфтящи буйно, пищно,
И винаги зелени са тревите,
дърветата във облаци обвити.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига...
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел жален крясък,
Ту лястовиците летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен всеобхватна.
Синигерите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И разпръсват
кристална, мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!
Пламък* - вид цвете - бележката моя
петък, март 18, 2011
из "Животинско царство"
Какво животно на кой български политик бихте подарили?
На министър Цветан Цветанов бих подарила чухал – мъничка, „джобна” сова, която мелодично повтаря звука „чух, чух чух”. И той като нея, всичко е чул, въпреки че нищо не е разбрал, а още по-малко реално е направил!
На премиерът Бойко Борисов – пуяк. И той, като него е едър, як и наперен, по някои мнения дори величествен и обикновено ни дава нещо, в най-добрия случай, веднъж в годината.
На Ахмед Доган – скункс. Малък, кротък и миролюбив наглед... За сметка на това – силно вонлив.
На финансовия министър Симеон Дянков – стадо пирани, които да оглозгат и малкото, което е останало от данъкоплатците. Друга възможност е комар, който да им пие кръвта, но и денем, и нощем.
На министър Цветан Цветанов бих подарила чухал – мъничка, „джобна” сова, която мелодично повтаря звука „чух, чух чух”. И той като нея, всичко е чул, въпреки че нищо не е разбрал, а още по-малко реално е направил!
На премиерът Бойко Борисов – пуяк. И той, като него е едър, як и наперен, по някои мнения дори величествен и обикновено ни дава нещо, в най-добрия случай, веднъж в годината.
На Ахмед Доган – скункс. Малък, кротък и миролюбив наглед... За сметка на това – силно вонлив.
На финансовия министър Симеон Дянков – стадо пирани, които да оглозгат и малкото, което е останало от данъкоплатците. Друга възможност е комар, който да им пие кръвта, но и денем, и нощем.
четвъртък, март 03, 2011
По-здрав... за Трети март
Честит празник на всички "патриоти"!
В механата
Хр.Ботев
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
В механата
Хр.Ботев
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
сряда, февруари 02, 2011
Честит ни "петльовден"... и не само
"Петльовден, Петеларовден, е празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос"
"Ликуй, народе! Старо и младо
празнува днес цял ден... Петльòвден"
Ако трябва да перифразираме вечната творба на Христо Ботев, горе-долу така бихме прославили днешния "празник". Какъвто и да е той - което, само по себе си, вече е малко дискусионно - "петльовден", или просто "втори феФруари - деня на педалите... пардон гейовете!"?
Предполага се, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете, тъй като преди време една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам може да се отсъди, че 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори да е така обаче, лично аз не разбирам - какво общо има това с Петльовден (деня на мъжката рожба)? Така и не ми става ясно каква връзка има този ден с хомосексуалните мъже, още по-малко пък с хомосексуалните хора в България. Е, може и да не издребняваме толкова - вече празнуваме "Хелоу-ин" (или "аут"!) - деня на Вси светии, ако трябва си употребим българския термин; Свети Валентин (макар и да си имаме Еньовден за влюбените и Трифон Зарезан за виното)... По въпроса дали това е редно или не, е имало немалко спорове, но битуването на тези празници на българска територия отдавна е факт, та вероятно и един втори февруари ще успеем да преглътнем! Това, което не мога да проумея обаче, е защо, наближи ли тази дата дори само със седмица, "Канала" (не отходния, а БНТ) задължително ще ги "осмее" (за да не кажа "оплюе") в "Шоуто" си в събота вечер, или "Пълна лудница" (при тях по принцип предаване не минава без такова нещо) ще се пъне да си увеличава вече драстично намалялата (интересно `що ли така?) зрителската аудитория с откровено пошли и просташки скечове, често пародиращи личности като Елтън Джон или покойния вече Фреди Меркюри, а някак на заден план оставящи... хмм, нека ги наречем "странни същества" като Азис и Евгени Минчев, нямащи нищо общо с гей-културата. Защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до една са на гърба на гейовете?
Едно е ясно - на датата втори февруари, една неголяма част от човешката популация (дори всъщност не и особено малка - около 10% в световен мащаб... Е, май не звучи чак толкова оскъдна все пак), у нас за първи път в годината (и може би вероятно и последен), от "пендели, "педали", "педерасти", "меки китки", "леви резби" и какво ли още не, вече изведъж стават "гейове"! Аналогична логика на онази, по която на осми март съпругът подарява цветя на спътницата си в живота, а през всички останали дни в годината, комуникацията е сведена до "Женааа, дай тука ракията!" (ситуация, често осмивана в битовия ни хумор). Самата дума "гей" също е на практика чужда и неточна (първоначалното й значение е "весел", "щастлив" "радостен", но фактът, че вече почти не се използва в този смисъл, е резултат на явление, наричано в лингвистиката "пейоративизация") и може преспокойно да се замени, обаче не с "хомосексуалист", а с "хомосексуален човек". Колкото и масово да се използват все още, думи като хомосексуализъм и хомосексуалист трябва да изчезнат от съвременния книжовен български език, както е при вече почти всички западни езици. (В немския думите "homosexualist" и "homosexualismus" са използвани по времето на Третия Райх, а днес се използват правилните форми "homosexuel" и "homosexualität". В английския също не е правилно "homosexualist/homosexualism", а "homosexual/homosexuality".) Сексуалността на човека не е "сексуализъм", не е участие в организация, партия, секта или друго движение, за да се слагат наставките "-ист" и "-изъм". И щом не се използва "хетеросексуалист"/"хетеросексуализъм", значи не трябва да се използва "хомосексуалист"/"хомосексуализъм". Самото обръщение е дискриминационно. "Ист"-ите и "изм"-ите трябваше да изчезнат още след 1989 и Социализъма.
Малко лирическо отклонение, преди няколко години, на същата тази дата, синът на една моя много добра приятелка, който тогава беше на 6-7 години, я попита: "Мамо, знаеш ли какъв ден е днес? Днес е Денят на Азис!". Без коментар. Немея...
Но станаха много думи, а заобикаляме около основното. А то е, че според мен това не е празник на хомосексуалните и бисексуални хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици (доколкото откровено безвкусни и наситени със зле прикривана злоба насмешки, насочени към "горките педали", изобщо могат да се нарекат "бъзици").
Да, действително съм съгласна, че има нужда от ден в който хората с нетрадиционна ориентация и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден на безвкусния медиен хумор. Не гледам телевизия по собствено желание, не мога доброволно да си причиня това на изтормозените нерви, но мога да си представя какъв смях е падал цял ден по кабеларките и какви скечове са се въртели, уж за сметка на хора като Яне Янев, Станишев и други парламентарни "любимци на народа", но на практика - за сметка на други... Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.
В заключение ще призова интересуващите се и желаещите да изявят позиция (и които, предполагам, вече да се нагледали и наслушали на цялата помия - с извинения за израза, но в случая друг евфемизъм просто няма - която е била изливана през целия ден от телевизията, радиото, вестнтиците... Ооооо, съвсем бях забравила, че тази вечер по "БТВ" дават "Пълва лудница"... Пази Боже, да си пусна случайно по това време телевизора, че лошо ме чака!) - Нека Петльовден си остане Петльовден. Нека хората, които искат, и по-специално, медиите - щом имат чак толкова нужда от това - продължат да си правят бъзици и да си оправдават хонорарите. Но нека ние не бъдем солидарни с идеята, че един такъв народен обичай - по незнайни причини, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с публично изявени клоуни като Евгени Минчев и други нему подобни индивиди - има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Смятам, че не е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на "горките обратни". По-добре елементарно, толерантно и преди всичко, човешко отношение всеки ден, отколкото "празник" (особено от този тип) веднъж в годината
Абонамент за:
Публикации (Atom)