събота, септември 22, 2012

An endless grief

In times of need, and times of wealth,
I hopelessy cried  many times.
Until today, when all my woes
seem too remote for me to cry.

No longer have I tears for them;
My soul has room for them no more.
For God has sent an endless grief
to my  homeland, as never before.


Оригинал:
Кирил Христов - "Великата скръб"

Все същия и в охолност, и в нужди,
Аз не еднаж безпаметно ридах.
А днес — днес мойте скърби ми са чужди
И нямам вече сълзи аз за тях.

Днес мойте скърби ми са непознати,
Затварям им аз своята врата.
На родний край Бог скръб велика прати —
И място във душа ми не оста.

A noiseless night

A noiseless night; as still as death;
impenetrable darkness all around...
Here, by the door, with bated breath
I wait, a stone in hand, with no sound.

The sightless mind; the wretched ghost
is wondering hopeless through the night.
I wait for him, and when he shows
I'll smash his head and take to flight.


Оригинал:

Пейо Яворов - "Безмълвна нощ"
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3459&Level=2

събота, септември 15, 2012

Командировка

Хайде, отиваме на почивка.
Всички ни питат "Какво" и "Как".
Аз отговарям им със усмивка,
"Няколко дни ще подгънем крак".
Хайде, отиваме на морето,
нека приказват каквото щат.
Всичко от утре за нас наред е,
няколко дена ще сме рахат.

Ние се движим по шосето,
с БеЕмВе при скорост сто
и след час сме на морето
в най-луксозното место.
В пет-звездно хотелче сме на аванта пак...

Плажът ни е там, отсреща;
фитнес, сауна, тенис корт...
Сутрин на една-две срещи
ходим с уреден транспорт.
Два часа работим; после - цял ден айляк!

В пет-звездно хотелче сме на аванта пак...
В командировка ни пратиха - няма как!

вторник, септември 11, 2012

Don't let me get me

Вдъхновено от:  Pink - Don't let me get me


Не съм първа
във играта.
Все с чорапи мръсни ходя
и без ред в главата.
Срещи с учители;
кофти родители;
все проблеми си създавам
и във нищо не успявам.

Ежедневни битки с всяко огледало...
Как мразя гледащата ме оттам...
Опасна съм за себе си.

От мен ме крийте.
Сама на себе си съм враг;
беда е да си пречиш сам.
Така ми писва!
Не искам вече да съм аз,
искам да бъда някой друг.

Казаха ми:
"Ти ще си звезда...
Само промени
това, което си сега."
 Пак сравняват ме
 с оная Бpитни Спиърс.
Тя е прекрасна,
но аз не съм това...

Лекарство трябва ми,
от лекаря рецепта...
За ден да бъда друг човек....
Опасна съм за себе си..

От мен ме крийте.
Сама на себе си съм враг;
беда е да си пречиш сам.
Така ми писва!
Не искам вече да съм с мен,
искам да бъда някой друг.



неделя, септември 09, 2012

Не, сега не е за поезия


This is not a good time for a verse,
nor for rhymes with their sweet-sounding laughter.
Will they reach you, or maybe reverse?
From your lively heart, enchained in armour...

As you eagerly get down to writing -
not a rhyme flies on you, but a shell;
missiles make the whole sky as if shining;
the whole town's in flames, like in a spell.

It fades away... But on your writing sheet,
by the lines and margins, neat and smart;
aren't tender words, soft and discreet...
Only savages sharing their part.

So they cheerfully set off together,
having caught whiff of some distant prey...
You then notice in shock that your feather
writes in blood what you wanted to say!

Now it's not a good time for a verse.
Trying it will make things even worse.

 оригинал - Н.Вапцаров:

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.
. . . . . . . . . . .


П.П. В памет на поета Никола Вапцаров, комуто дълго време са приписвани комунистически идеи, убеждения и активна дейност. Това е за всички, които са склонни да сложат на твореца някакъв етикет (комунист/хомосексуалист/дъновист и т.н.) и да го заклеймят без да са запознати дори бегло с творчеството му - а те не са малко. Мисля, че стиховете говорят сами за себе си... "Останалото е мълчание" (Шекспир).

Let it be day


The night is black, the night is creepy,
malevolent and cold as death.
Out of the earth wounds, blood  is seeping
warm like a dying man's last breath.

Midst burning ruins, an eyeless devel
is brandishing the colours madly.
The the swords, their clanging make him revel,
watching the endless slaughter gladly.

A silhouette is rising, eeire,
in the impenetrable gloom.
Some giant cross. Throngs mad and dreary
by thousands flock to meet their doom.

They go, urged by a golden god,
they  crawl, but startled by his madness.
The crowds move slowly, numbed and awed,
the darkness grows, preceding sadness.

The chests plead for a gulp of air;
the eyes hanker a ray of daylight.
One dream, one craving, hidden there,
is fading slowly in the dark night.

And over anguish, blood and tears,
through cold and terrible dismay,
 a cry is booming loud and clear:
"Let it be day!" Let it be day!"




 "Да бъде ден"
Хр.Смирненски


Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.

В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.

Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
„Да бъд ден! Да бъде ден!“

петък, септември 07, 2012

Самоубиец

по Пенчо.П.Славейков


What's that? Someone killed again?
Crowd is gathered numb and sighing
Brave man's lying there, in pain,
sprawling on the ground, and dying,

Witherin in his death throes,
wriggling his manly figure.
On his forehead gapes a hole,
draining from him all his vigour.

They had heard of him sometimes,
didn't know him as a hero...
Nor did they know roumor flies
where the least you want to hear it.

Not an enemy - a knave,
had betrayed him to the foe.
But the soldier, proud and brave,
chose to die instead of fall..

When he saw himself surrounded
by a group of enemies;
raising head, he clearly shouted
 "Take the flesh of mine - not me!"

The gun, ready for the death,
he then pointed to his forehead -
A short blast... in one last breath
he collapsed before they caught him.

In a whisper, hardly plain,
Frantically the crowd argued.
Someone murmured, "He's insane!"
"He's a saint" -  another answered.



Опигинал:
 Самоубиец

"Що е туй? Убийство пак?"
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.

В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.

Чували го бяха те,
но не знаеха юнака...
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.

И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.

И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: "Не мен,
само моя труп!" И свари

револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.

Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори...
Някой казва: "Той е луд!"
"Свят е!" — други отговори.

вторник, септември 04, 2012

And Flowers Are To Bloom Onto My Grave...


And flowers are to bloom onto my grave
They'll be unfinished songs of mine, I know.
And then amidst them she will blossom out
The most beautiful flower of them all...

To this flower I didn't sing a song!
My soul enchanted was by its aroma.
Within it, in a quaver not too strong,
My song wilted, before it had yet come up.



Вдъхновено от:

На гроба ми изникна щат цветя...
Пенчо П. Славейков

На гроба ми изникна щат цветя —
това са мойте песни недопети.
А между тях изникна ще и тя —
от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!
С вълшебен дъх душа ми възхитена
то упои... и в нея с трепет плах
увяхна мойта песен неродена!

неделя, август 05, 2012

Самотен гроб в самотен кът

A forlorn grave, in mid-nowhere,
amidst a desert wide and long.
I know to whom and I know where
this desert and this grave belong.

I know that in this grave forlorn
amidst the wilderness so lonely
a former life, by burden torn
is visited by one soul only,

in mourning for that former life
in life that is a mournful song.
A forlorn grave, in mid-nowhere,
amidst a desert wide and long.


вдъхновено от:

Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее —
аз зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е.

И знам, че в тоз самотен гроб
таме в пустинний кът самотен,
зарови милвана ръка
един немил живот сиротен.

Сега за тоз немил живот,
в немил живот сама купнее...
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее.

Пенчо П. Славейков

петък, август 03, 2012

Загледан във днешния ден

по Хр. Смирненски

The more that I look at today,
the more I see nothing but gray
and gloomy reality, plight.
God seems to be nowhere in sight.
This God, worth of wholehearted love,
for whom, for his sign from above,
the human son earth would deny
and proudly would on the cross die.

The more that I look, more I see,
that there are so many like me
whose wings have been chained and broken
by sadness and burden unspoken.
Who walk ahead, dragging their chains
awaiting some prophet in vain.
A prophet to point, just to nod
and show them all where is their God.

четвъртък, юли 26, 2012

Песен за деня

Вдъхновено от: Pink - "Leave Me Alone (I'm Lonely)"

http://www.youtube.com/watch?v=wTDfSrB0FlA
Поздрав!


Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.

Обичам те,
но щом те няма, зная,
ще умра за теб,
сама във тази стая.

Не вярвам аз,
че всеки час
можем да бъдем двама.
Има до мен,
място за теб,
малко простор дай ми само.

Тази вечер
да съм сама желая,
сама желая.
И вече
искам ли те, не зная,
сега не зная.

До никой друг не искам да се будя,
но и не мога да съм с теб всяка минута.
Да те пусна с мен и в банята няма,
само час на свобода искам само.
Ти си като сладкиш,
но не мога, виж,
да ям едно и също всеки ден.
Няма да ми звъниш
всеки ден, всеки час,
утре ще моля да дойдеш при мен...

Но сега...
Да съм сама желая,
сама желая.
Сега
дали да съм с теб, не зная,
вече не зная.

Тъжна съм.
Тъжна съм, остави ме,
остави ме.

Махни се.
Върни се.
Махни се.
Върни се.

Защо не може начин все да се намира.
Махни се.
Върни се.
(х2)
Защо не може всеки път да ме разбираш.
Махни се
Върни се

Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.
(х3)

Тази вечер
тъжна съм, остави ме,
остави ме.
Вече
самотна съм, остави ме,
остави ме.(х2)

Тази вечер.
Махай се,
след теб ще се обърна.
Тъжна съм, остави ме
остави ме
"край" кажи
и пак ще те прегърна.
И вече...
Махай се,
след теб ще се обърна.
Тъжна съм, остави ме,
остави ме.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.
Тази вечер
Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.

сряда, юли 25, 2012

Песен за деня

вдъхновено от Pink - "Get the Party Started"

http://www.youtube.com/watch?v=mW1dbiD_zDk
Поздрав

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона
идвам насам, тъй че бързо почвайте купона.

Почвайте купона в събота вечерта,
всички мене чакат - тук аз съм звезда.
Всичките съседи са изгонени вън,
да не ни досаждат, и да няма "мрън мрън".
Бира, уиски, водка - всичко имаме тук,
не ни пука утре че ще сме с махмурлук.

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Бързо яхвам чисто новата си кола,
посред нощ си слагам черните очила.
Толкова съм готина, и толкова шик -
чак и огледалото се пуква за миг!
Слизам от колата, мъжете отвън
възнак падат, чудят се дали не е сън...

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Най-накрая стигам - ето, влизам при вас.
Да, ама изглежда съм дошла само аз.
Никой за купона ни ли не е разбрал?
Аз ли съм единствен тук присъстваш абдал?
Е, това не ми е тъй сериозен проблем -
още има пиене и то е за мен!

Вече съм тук, тъй че почвам си сама купона (х2).
Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

вторник, юли 24, 2012

Още нещо за есхатологията

Напоследък стана много актуален следният феномен: някои люде, живели-недоживели, учили-недоучили, мине се не мине, сърфират из интернет и, щот неподготвени, попадат на нечии гръмки слова и неясни теории на някой конспиратор - и хайде, юруш, на теорията за конспирацията. Та завалиите, колкото по-невежи, толкова по-лесно са убеждавани в истинността на подобни нелепи обяснения, изведнъж си викат: "Е те това ще да е, просто и ясно - конспирация!!!". И сиромашко, понеже гледат и слушат само онова, което лесно се разбира - простичко и "все по теля, все по теля", та до истината - не са наясно, че всички конспиративни теории имат конспиративната способност да създават в бедните съзнания заболяване, което е нелечимо и мъчително за болния, както и за околните. Иначе казано, съзнанието започва да преиначава всяко явление, така че то да се нагоди към основната идея за конспирация. И те ти нА, болест. Необратима и патологична. Съвкупност от невежество, параноя и желание за доказване. А като прибавим и факта, че всички тези теории в основни линии се заключават в едно - че всичко е предопределено, някой/нещо вече го е предначертал/о, нищо не може да се направи, та поради тая причина, е най-разумно да не се прави нищо... и така конспирацията бързо и лесно побеждава - нещата вече придобиват катастрофален размер. Да, ама не, както гласи вече влязлата във фолклора ни фраза на Петко Бочаров. Защо ли смятам, че хората трябва да се образоват? Защото по този начин опознават механизмите на съждението, сложните причинно-следствени връзки и комплексните взаимоотношения, както в социален, така и в научен план. Нали затова са образованието, знанието и опитът - за да не се налага всеки път да изпиваме непременно цялото море, за да се убедим, че е солено; нито да проверяваме дали, ако паднем от 50 етажна сграда, ще си счупим главите?... А любителите на конспираците циклят в малкото, което знаят и си го допълват с още незнание. Да са живи и здрави във вечната си Конспирация. Нали всички имаме право на мнение... и знание или незнание, съответно. Каквито мъдрите люде, такива и концепцията и конспирациите им.
Забелязвам, че в последно време мнозина от махленските "експерти" по политика, повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Те може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през тошовските времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Отбелязвам само най-важното: … лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любител на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сценарий на социалистическа екшън-кримка от 60-те години на миналия век. Като оставим настрана носталгията по овехтялото българско кино, да приемаме на доверие подобни сюжети е също като да вярваме на сюжетите на латино или турски сапунерки, (в които жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" не биха се поусъмнили главно затъпели от седене вкъщи домакини или полуграмотни скучаещи пенсионери. Е, който иска, нека им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но все пак е тъжно. За по-нагледен пример, ще припомня един анекдотичен случай от "Глупостите на Пен и Тейлър" (Penn & Teller Bullshit!). Там, в един епизод водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид (H2O). На природозащитниците там обясниха, че това е химично съединение използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща които не разбират и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но не им вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, са се подвели по популярността на конспиративните теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. Нашата идея е, че прогресът не може да бъде спрян и че трябва да се избере между новите му, макар и неизвестни (до момента) нам форми, и зависимостта от ресурсите на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.

Нощно интермецо

Отворени за истина, сърцата,
излъчват светлина, като луната
която в хиляди реки лъчисти
се отразява. Помислите чисти
десетки хиляди сърца стаяват
на небосвода ширнал се в безкрая...

петък, юни 15, 2012

По какво ще познаете, че остарявате? Свещите на тортата ви тежат повече от самата нея... И трябва да викнете пожарната, за да ги загаси ;).

вторник, юни 05, 2012

Датата е 31.05. С последна цигара в уста, докато още не е влязла в сила забраната, между поредните "разтърсващи" новини за щети и жертви от трусове и наводнения, сядам да напиша нещо тук. Пореден 24-ти май мина и замина; минава и заминава поредна вълна от абитуриентски балове, огласяна от хорово броене до 12 (понякога накъсано, с по няколкосекундна пауза между цифрите, или някоя и друга незначителна грешка при броенето)и бясно бибипкане на клаксони, сред което сегиз-тогиз има и нещо приятно и интересно за гледане на фона на масовата вълна от простотии... Разбира се, винаги има и стилни, интелигентно и добре облечени и оригинални в избора си младежи и девойки; така както винаги има последователи на чалга-културата или порно-естетиката. Примери винаги и в голям брой може да се намерят както за едното, така и за другото явление. Често обаче човек е склонен да се вторачва само в едното - и то обикновено в негативното - и да натъртва на него, а другата страна на монетата сякаш я забравя. Чета сега едно каренце в броя на вестник "Стършел" от 25-ти май, под рубриката "Бар "Наздраве"", озаглавено "Среднощен урок" и си мисля, че колегата-стършел Петър Софрониев - когото лично аз по принцип много уважавам - нещо го е ужилил негативизма и черногледството, та е решил на свой ред и той да жили наоколо си... "Дни преди Празника на просветата и славянската писменост имахме възможност да научим, че лека-полека родните учители придобиват все по-голямо самочувствие" - пише Софрониев и дава пример как в китно възрожденско градче учителка почерпила порядъчно себе си и своите ученици късно вечерта в нощен бар, след което на рутинна полицейска проверка на документи демонстрирала арогантно (и видимо пиянско) поведение, което накрая довело до арестуването й. Следва дидактическо мъдруване, размахване на пръст и въсене на вежди по отношение на родното образование, мрачни умозаключения и прогнози, недаващи повод за оптимизъм... Лошо няма, подобни изводи и начин на мислене са ми много много добре познати, само че да се даде един, макар и (относително) ярък пример съвсем не е достатъчно, за да се докаже тезата за "порасналото самочувствие на учителите". По същата логика и аз бих дала на г-дин Софрониев пример как на 24-ти май по телевизия СКАТ, от 10.30 в предаването на Любомир Захариев се разви много обстойна и съдържателна дискусия на теми, вариращи от историята и значението на славянската азбука и езика, през образованието като такова и в частност, та чак до ролята на родните политици в него (която главно и значително допринася за тоталното му окастряне). Ако г-дин Софрониев беше хвърлил един поглед на същата тази дискусия, щеше да има съвсем друго мнение както за нивото, така и за самочувствието на българския преподавател. Да, знам, че да давам един-единствен пример с Николай Николов (представител на българското учителство в тази конкретна ситуация, а и в много други от преди някоя и друга година) също е неподходящо, тъй като е "единичен случай" и пак е рефлексия на същия механизъм на разглеждане само едната страна на монетата, но е хубаво човек да се подсеща от време на време колко относителни са нещата в действителност и колко често са въпрос само на тълкувание. Друго нещо, което ми прави впечатление е, че колегата-стършел пише как "практиката ученици и преподаватели да си пият и купонясват заедно не е от вчера и днес". Написано с леко негативна конотация, която ми се струва очевидна, за да не кажа "очевадна". А какво нередно или страшно има в това учители и ученици да купонясват заедно, бих попитала аз? От една страна Софрониев сам е отговорил на въпроса, че причината се крие в търсенето на по-близък контакт с ученика и премахване на дистанцията; а от друга страна близкият контакт на учителя с учениците е изключително необходим чисто и просто от факта, че това са на първо място хора, а после - всичко друго. И аз самата съм купонясвала заедно със свои учители от гимназията, с много от които поддържаме чудесни приятелски отношения и в момента. Друг е въпросът как точно се осъществява тази практика и че границите между безобидното, неприличното и абсолютно просташкото "купонясване" са много размити и често се преминават лесно. Но ако няма кой да поддържа близък контакт с учениците, като с човешки същества (щото по понятни причини родителите често са по-заети и ангажирани с мисълта как ще изкарат месеца, отколкото с различните радости и терзания на своите рожби), тогава вече бихме станали (и сме ставали) свидетели на наистина масовото оскотяване, от което кичозните тоалети и просташко-селското поведение по време на баловете е просто една минимална проява... Така че в заключение бих казала на г-дин Петър Софрониев да укроти малко "жилото" на словото си и да не гледа едностранно на един проблем, който има твърде много аспекти, всеки от които заслужава да бъде задълбочено разгледан отвсякъде - нещо, с което вече много хора сме се заели отдавна и, разбира се, сме винаги отворени за нови и нови мнения и идеи как при всички случаи да подобрим сегашното положение. А това може да стане, и трябва - стига да има желание и да се търсят начини, а не оправдания...

четвъртък, май 24, 2012

Честит празник на писмеността

24-ти май е - ден на славянската писменост и култура. Честит празник на всички грамотни и неграмотни. Винаги има възможност да станем по-добри както в едното, така и в другото. Пожеланието ми е да се подобрим грамотно!

вторник, май 01, 2012

На 1-ви май 1869 година Васил Левски започва втората си обиколка из България. На 1-ви май 1873 година Христо Ботев издава първия брой на вестник „Будилник”. На 1-ви май 2012 година българинът вече е буден.

За априлското въстание...

Сонет за кланетата на християни в България
Исусе, жив ли си, или си прах,
която камъкът надгробен пази,
възкръснал само във съня на Тази,
с любов към теб платила своя грях?
Тук въздухът е смъртен стон и страх,
свещеникът заклан е още топъл,
не чуваш ли разкъсващия вопъл
над детски труп на оня сиромах?
Слез, Сине Божи! Мракът нечестив
земята скрива в непрогледна нощ -
над кръста полумесецът се свежда!
Ако от гроба си излязъл жив,
слез, Сине Человечески, със цяла мощ,
че Мохамед към трона ти поглежда!

Оскар Уайлд