Пейст. Не е мое, но се препокрива с мнението ми поне 300%:
"Лоши новини:
1) слаба избирателна активност,
2) Бареков има пари за 10% от гласуващите.
Добри новини: (повече от лошите)
1) Реформаторският блок очевидно набира много добра скорост.
2) БСП претърпя изключително унизителна загуба. Управляващите нямат никакъв начин да кажат, че народът ги подкрепя. Това на фона на феодалните практики в Бобов Дол и Козлодуй, на фона на купения вот в ромските гета. Вероятно реалната подкрепа на БСП е от порядъка на 10-12%.
3) Волен е аут. В мачисткия свят на националистите няма място за губещи, вероятно оттук нататък за него има една-единствена посока и тя е надолу.
4) Гоце е аут. Народът не подкрепи най-открито про-руските партии.
Сега си представете следното: ако два пъти повече хора гласуват, Цензурата ще се свие до размера на РЗС от предния парламент. Ако Реформаторите продължават тенденцията от последните седмици и вместо да се занимават с вътрешните си проблеми, защитават националните интереси, ще бъдат основна сила в следващия парламент. Работата тепърва започва."
Нищо - ние сме свикнали на работа...
понеделник, май 26, 2014
неделя, май 25, 2014
Земетръси и евроизбори
Само за протокола - последните дни преди евроизборите, като никога, не облъчвам наляво и надясно колко важна е политическата и гражданска активност и как никой вече пет пари не дава за нея; не защото съм зарязала съответстващите си принципи на политиканство и протестърство, нито защото съм се залисала хептен в лични и неприкосновени грижи от един или друг порядък. Не пиша, защото всичко е написано и казано, като просто е излишно да нищим и коментираме отново и отново очевадни неща - а са ги написали и казали умни хора.
Пак за протокола - тази сутрин отидох да изпълня гражданския си дълг, маскирана като млада социалистка, дошла да гласува за "чАрвеното", с надеждата да изпреваря бабите и дядите, които традиционно пълнят избирателните секции от пукнали зори... обаче - изненада! - няма в секцията баби и дяди! Причината не е известна, но както мнозина отбелязаха - или са се уплашили, като са ме чули да идвам, или просто осезаемо са намалели по напълно естествен път (и отново за протокола - това е мнение на коментаторите, не мое!).
Това вече не е за протокола, тъй като вече, мисля, всички го разбраха - за вчерашния празник на буквите и писмеността, Майката Земя ни изненада със земетръс - види се, и тя възмутена от развоя на събитията у нас, та чак се тресе от яд. За щастие жертви няма, но вече ако и с това земетресение не "па-па-падне БеСеПе", както би трябвало да стане отдавна, ще се наложи да вземем по-сериозни мерки, бих предупредила аз.
За финал ни остава да се успокоим, като перифразираме леко знаменитата фраза на магарето Ийори - "Но поне скоро не сме имали торнадо!".
Пак за протокола - тази сутрин отидох да изпълня гражданския си дълг, маскирана като млада социалистка, дошла да гласува за "чАрвеното", с надеждата да изпреваря бабите и дядите, които традиционно пълнят избирателните секции от пукнали зори... обаче - изненада! - няма в секцията баби и дяди! Причината не е известна, но както мнозина отбелязаха - или са се уплашили, като са ме чули да идвам, или просто осезаемо са намалели по напълно естествен път (и отново за протокола - това е мнение на коментаторите, не мое!).
Това вече не е за протокола, тъй като вече, мисля, всички го разбраха - за вчерашния празник на буквите и писмеността, Майката Земя ни изненада със земетръс - види се, и тя възмутена от развоя на събитията у нас, та чак се тресе от яд. За щастие жертви няма, но вече ако и с това земетресение не "па-па-падне БеСеПе", както би трябвало да стане отдавна, ще се наложи да вземем по-сериозни мерки, бих предупредила аз.
За финал ни остава да се успокоим, като перифразираме леко знаменитата фраза на магарето Ийори - "Но поне скоро не сме имали торнадо!".
вторник, май 20, 2014
"Евровизия"... с или без визия
Напоследък се вдигна нечувана дунанма по повод така наречената "Брадата песен", грабвала първа награда на ежегодния конкурс "Евровизия". Започвам с моите размишления и анализи на тема "Що е то "Евровизия" и има ли то почва у нас". Честно казано, от моите дългогодишни наблюдения върху точно това конкретно мероприятие, достигам концепцията, че може би е по-удачно организаторите да започнат да се занимават с нещо, което им се удава по-добре - например да работят в някое увеселително заведение, вариететна програма - нещо да веселят, да забавляват... и най-вече, това да става в среда, където консумацията на алкохол не пречи на служебните задължения.
Започвам експозето си, посветено на конкурса, тази година спечелен от Кончита Вурст, с най-искрена препоръка догодина това мероприятие вече да го няма. За никого не е тайна, че това събитие, ако се съди по името му (произлизащо от "Евро" и "визия"), би трябвало да се занимава с музикалните постижения на представители на страни от Европа през изминалата година - но за съжаление това не е точно така. На практика излиза, че този фестивал е създаден, за да може за чужда сметка някои хора да отидат (този път в Копенхаген) "да видят свят" поне веднъж годишно. От година на година конкурсът все повече се опошля и песните, както и изпълнителите им, са под всякаква критика; избива на шумотевица без надзор и "патриотични" пориви; известни хора няма, и "ивентът", с две думи, запада... Но не за него ми е думата.
Толкова се говори през последните 10-тина дни за изпълнителя/изпълнителката с брадата, че накрая реших да чуя въпросната песен. И ако трябва да се придържаме към фактите, тя се оказа нелоша - и изпълнителя/ката я изпя добре. Няма да отделям специално внимание на визуалните характеристики - за участниците в "Евровизия" това изглежда е непреодолим проблем. В музикално отношение обаче, трябва да признаем, че на фона на всичко останало, съществото с брадата изглежда даровито и победата - оправдана.
Много хора, и то не само у нас, както би могло да се очаква, изпаднаха в див ужас и пуритано-морализаторски патос. Пък "травестити", пък "разврат", пък "Содом и Гомор"... Ама не е ли време вече да се отърсим от инерцията? Нали това е песенен конкурс, не естетически/еротичен... От това би следвало песента да е по-важна от пола на изпълнителя; сексуалната му ориентация; наличието или липсата на лицево окосмяване и т.н. Уви, не. За съжаление не за всички е така. Изглежда трябва да мине още доста време, преди представителите на (главно) слаборазвити, непроизводителни, недемократични и диктаторски поселения и държави да надскочат и надживеят предразсъдъците и обществени стереотипи. "За какво са ни всичките тези пари" - както се пее в една популярна на времето си песен - щом сме опрели дотам да определяме нечии стойности (или липсата на такива) въз основа на притежанието на едни или други (първични или вторични) полови белези? Г-н Иво Беров го е формулирал достатъчно ясно: "...Защото, нали, „ние сме изостанали, непроизводителни и диктаторски природонаселения и държави, ама пък те са извратени и гейове, а ние сме яки православни мъже с бради и жени с цици, а не обратното. Те, следователно, вече са загнили, а ние цъфтим и връзваме. Или скоро ще цъфнем и вържем, ако не сме."
Вярно, има и един друг момент. Възможно е, поради желание да се изкарат "либерални" и "над предразсъдъци и стереотипи", организаторите и журито в подобен род конкурси вече да минават в другата крайност и да раздават награди на куцо, кьораво и сакато, минаващо за "нетрадиционно", независимо от заслугите и таланта му. Един вид "сакън, да не си помисли някой, че тук има дискриминация ". Подобни примери за това как хората трудно намират границата и така наречената златна среда, за жалост има много. Например, в някои щати до ден днешен е незаконно да си гей, докато в други се обмислят закони, правещи хетеросексуалните едва ли не дискриминирани. У нас сме ставали свидетели на двата полюса в отношението и държавната политика към т.нар. етнически малцинства и как времената периодически накланят везната тук към "демонизиране", ту към "канонизиране". В случая много хора може и да са стигнали именно до това заключение, даже и ако са чули песента. При положение обаче, че фактите показват, че тя е нелоша и човекът я изпълнява добре, не виждам какво толкова може да скандализира и възмущава народа. Или въпросният народ просто отново си търси повод да се разсейва и да не мисли за същинските проблеми?
А инак, тъй като, в качеството на вид своеобразна "контра", ревностни фенове на "поп-фолка" извиха глас, че същият този австриец бил нагъл плагиат и имитатор на нашия Азис, който още преди години "първи в света" запял в рокля и с брада, и как вероломният/ата Кончита подмолно се бил/а възползвал/а от отсъствието на страната ни от Евровизия 2014... само искам да вметна, че независимо колко ни се иска да сме "пионерите" в тази област, Азис нито е първият, нахлузил рокля и женски аксесоари, ведно с брадата, и открил завладяващата привлекателност на кръчмарската печалба, нито - по всяка вероятност (пак независимо дали ни харесва или не) - ще бъде и последният. В англоезичните страни, сред музикалните среди и "шоу" бизнеса (често нямащи нищо общо с гей културата) понятието 'drag queen' (напратко - мъж, който се превъплъщава в жена на сцената, с цел "шоу" и за пред аудиторията) е известно много преди нашенският "феномен" Васко Боянов Траянов да е бил планиран... Така че и по този показател сме на опашката, скъпи ми фенове. Е... и с'я к'во?... Май ни остава само да се сетим за думите на Яворов, че няма как да смаем света, освен като българи, и да се опитаме да ги претворим в действителност... Ако може.
Започвам експозето си, посветено на конкурса, тази година спечелен от Кончита Вурст, с най-искрена препоръка догодина това мероприятие вече да го няма. За никого не е тайна, че това събитие, ако се съди по името му (произлизащо от "Евро" и "визия"), би трябвало да се занимава с музикалните постижения на представители на страни от Европа през изминалата година - но за съжаление това не е точно така. На практика излиза, че този фестивал е създаден, за да може за чужда сметка някои хора да отидат (този път в Копенхаген) "да видят свят" поне веднъж годишно. От година на година конкурсът все повече се опошля и песните, както и изпълнителите им, са под всякаква критика; избива на шумотевица без надзор и "патриотични" пориви; известни хора няма, и "ивентът", с две думи, запада... Но не за него ми е думата.
Толкова се говори през последните 10-тина дни за изпълнителя/изпълнителката с брадата, че накрая реших да чуя въпросната песен. И ако трябва да се придържаме към фактите, тя се оказа нелоша - и изпълнителя/ката я изпя добре. Няма да отделям специално внимание на визуалните характеристики - за участниците в "Евровизия" това изглежда е непреодолим проблем. В музикално отношение обаче, трябва да признаем, че на фона на всичко останало, съществото с брадата изглежда даровито и победата - оправдана.
Много хора, и то не само у нас, както би могло да се очаква, изпаднаха в див ужас и пуритано-морализаторски патос. Пък "травестити", пък "разврат", пък "Содом и Гомор"... Ама не е ли време вече да се отърсим от инерцията? Нали това е песенен конкурс, не естетически/еротичен... От това би следвало песента да е по-важна от пола на изпълнителя; сексуалната му ориентация; наличието или липсата на лицево окосмяване и т.н. Уви, не. За съжаление не за всички е така. Изглежда трябва да мине още доста време, преди представителите на (главно) слаборазвити, непроизводителни, недемократични и диктаторски поселения и държави да надскочат и надживеят предразсъдъците и обществени стереотипи. "За какво са ни всичките тези пари" - както се пее в една популярна на времето си песен - щом сме опрели дотам да определяме нечии стойности (или липсата на такива) въз основа на притежанието на едни или други (първични или вторични) полови белези? Г-н Иво Беров го е формулирал достатъчно ясно: "...Защото, нали, „ние сме изостанали, непроизводителни и диктаторски природонаселения и държави, ама пък те са извратени и гейове, а ние сме яки православни мъже с бради и жени с цици, а не обратното. Те, следователно, вече са загнили, а ние цъфтим и връзваме. Или скоро ще цъфнем и вържем, ако не сме."
Вярно, има и един друг момент. Възможно е, поради желание да се изкарат "либерални" и "над предразсъдъци и стереотипи", организаторите и журито в подобен род конкурси вече да минават в другата крайност и да раздават награди на куцо, кьораво и сакато, минаващо за "нетрадиционно", независимо от заслугите и таланта му. Един вид "сакън, да не си помисли някой, че тук има дискриминация ". Подобни примери за това как хората трудно намират границата и така наречената златна среда, за жалост има много. Например, в някои щати до ден днешен е незаконно да си гей, докато в други се обмислят закони, правещи хетеросексуалните едва ли не дискриминирани. У нас сме ставали свидетели на двата полюса в отношението и държавната политика към т.нар. етнически малцинства и как времената периодически накланят везната тук към "демонизиране", ту към "канонизиране". В случая много хора може и да са стигнали именно до това заключение, даже и ако са чули песента. При положение обаче, че фактите показват, че тя е нелоша и човекът я изпълнява добре, не виждам какво толкова може да скандализира и възмущава народа. Или въпросният народ просто отново си търси повод да се разсейва и да не мисли за същинските проблеми?
А инак, тъй като, в качеството на вид своеобразна "контра", ревностни фенове на "поп-фолка" извиха глас, че същият този австриец бил нагъл плагиат и имитатор на нашия Азис, който още преди години "първи в света" запял в рокля и с брада, и как вероломният/ата Кончита подмолно се бил/а възползвал/а от отсъствието на страната ни от Евровизия 2014... само искам да вметна, че независимо колко ни се иска да сме "пионерите" в тази област, Азис нито е първият, нахлузил рокля и женски аксесоари, ведно с брадата, и открил завладяващата привлекателност на кръчмарската печалба, нито - по всяка вероятност (пак независимо дали ни харесва или не) - ще бъде и последният. В англоезичните страни, сред музикалните среди и "шоу" бизнеса (често нямащи нищо общо с гей културата) понятието 'drag queen' (напратко - мъж, който се превъплъщава в жена на сцената, с цел "шоу" и за пред аудиторията) е известно много преди нашенският "феномен" Васко Боянов Траянов да е бил планиран... Така че и по този показател сме на опашката, скъпи ми фенове. Е... и с'я к'во?... Май ни остава само да се сетим за думите на Яворов, че няма как да смаем света, освен като българи, и да се опитаме да ги претворим в действителност... Ако може.
понеделник, май 05, 2014
Скръбна вест
Най-вероятно, поради щото народът празнува ли, празнува, пък някои хора (включая моя лична милост) бачкат с пълна сила, а имат работа за целия китайски народ, днес мозъчната ми клетка Радка с прякор "Пиратка" (която впрочем и преди не беше кой знае колко дееспособна) окончателно капитулира. Не функционира и ще отсъства... а с нея - и моя милост.
Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!
Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!
сряда, април 30, 2014
За журналистите, за вестник "Седем"... и за първите седем
Залисани в дебатите около казуса в с.Розово, годишнината от аварията в "Чернобил" и други световни и местни проблеми, през последните дни, като никога, някак недоглеждаме така типичните за нашите ширини световни проблеми в местен мащаб. И аз, като пословично лапацало и неуморен "коректив" на общественото мнение, реших да обърна внимание на един не чак толкова известен, нито значим - но все пак, интересен - въпрос. Не е дори актуален - всъщност не се знае даже каква точно му е давността, но въпреки това, си е не по-малко интересен (макар и не в положителния смисъл).
Познайте, моля, какво е ТОВА . Това - отговарям веднага - е треторазрядна млада българска журналистка, която в подробности и детайли описва посредством какви методи и способи заработва насъщния към настоящия момент. Нищо особено открояващо се, разбира се, нито ново, необичайно или интересно няма в картинката - характерна е за нашата мила държавица. Това, което прави впечатление в конкретния случай е, че въпросната персона преди години е писала в някогашния вестник "Седем", който съм сигурна, че поне отдавнашните читатели на този блог си спомнят добре. Както и, може би, голям процент от хората с подчертано анти-комунистически убеждения, тъй като в списването на този вестник взе участие целокупната дясна журналистика - като почнем от г-н Иво Беров, минем през Иво Инджев, Евгений Дайнов, Кръстьо Кръстев (вечна му памет!) и още много други доказани майстори на перото у нас; и свършим с един Николай Николов и дори (макар и за доста кратко време) моя лична милост... Е, младата дама, линк за чиито писания към днешна дата може да видите горе, също пишеше активно в този вестник. Тук, мисля, думите са излишни, за да опишат картинката - заключенията всеки сам може да си ги направи. Евала! Да сме знаели тогава ние, многобройната читающа публика на в."Седем", с какви публикации ще се прослави г-ца Цанкова години по-късно, да бяхме хукнали вкупом презглава да й връчваме орден "Стара планина", отблъсквайки с лакти агент Гоце, тъй като той щеше да е най-напорист!... Хайде, факта, че същата тази особа навремето със завидна бързина се издигна до поста на зам.главен редактор на вестника, въпреки наличието на огромна и многолюдна конкуренция от далеч по-опитни и доказано кадърни колеги - дори няма да го споменавам. Няма да споменавам и факта, че въпросния нелош пост тя зае на една скромна възраст, под 30 години; при това говорим за една, по своята същност, затворена и инертна сисмета, където по традиция човек под 50 трудно може да вирее... Тук ви моля да не ми опонирата, че, видиш ли, всеки има право да заработва както иска (и където му плащат подобаващо), или с клиширани извинения от рода на "модерни нрави" и "не живеем в Средновековието". Да, това е така, но бих отбелязала само, че е голямо нещастие попадането на подобни персони в иначе интелектуални издания, какъвто беше на времето си в."Седем" (да не кажа, че - каквото и да ми разправят мнозина радетели за социализЪма - това беше единственият опозиционен и не-манипулиран от властта вестник към съответния момент)... Е, съдейки по знанията, които демонстрира в горната "статия" въпросната госпожица, поне става ясно какви знания и умения, от какъв конкретно порядък, владеят (и може би са владеели още тогава) мнозина. Хубавото си е хубаво - в случай, че говорим за естетическо-визуални характеристики, няма две мнения по въпроса, но не е нито интелектуално, нито оригинално, да не говорим за морално, подобни недоразумения да застават на ръководни постове, главно или предимно благодарение на умението добре да въртят орална любов и задни части, обути в очарователен минижуп (в т.ч. и на погребения на свои починали колеги!)... Жалко, че че все още, изглежда, в милата ни татковина това е един от успешните и почти сигурни начини да се "издига" и "просперира" човек. Е, зависи, разбира се, кой как го разбира - всеки с личните си критерии. Ето това са хората, които пълнят стадионите, джобовете - а оттам и пазвите - на уникалното ни родно явление, чалгаджийките. Ето това е родната ни чалга-култура. Жалко и, че такива качествени и високоинтелектуални на времето си издания като "Седем", впоследствие сами избраха да се докарат до фалит (както стана в конкретния случай), посредством бездарното творчество на такива (не визирам само вече многократно споменатата личност, а и много други). Не говорим за финансов просперитет - дори това не беше основният проблем. За жалост нещата в това издание (пък и в родната журналистика изобщо) се скапаха, а можеха и да не се скапват - точно както стана с протестите от изминалата година, а и с много други неща... И накрая - за всички, които, евентуално ще кажат нещо от сорта на "ти завиждаш", или биха отговорили с обичайната в подобни случаи аргументация тип "пуританизъм", "еснафщина", "морализаторски патос" или нещо подобно - ще кажа само, че предпочитам да пиша материали от не толкова физиологичен и тривиален характер, даже и никой да не ги чете, отколкото да навявам асоциации за "анализи" от такъв порядък, независимо колко популярни и доходоносни биха се оказали те... Това са си мои лични разбирания, с които не ангажирам никого.
Познайте, моля, какво е ТОВА . Това - отговарям веднага - е треторазрядна млада българска журналистка, която в подробности и детайли описва посредством какви методи и способи заработва насъщния към настоящия момент. Нищо особено открояващо се, разбира се, нито ново, необичайно или интересно няма в картинката - характерна е за нашата мила държавица. Това, което прави впечатление в конкретния случай е, че въпросната персона преди години е писала в някогашния вестник "Седем", който съм сигурна, че поне отдавнашните читатели на този блог си спомнят добре. Както и, може би, голям процент от хората с подчертано анти-комунистически убеждения, тъй като в списването на този вестник взе участие целокупната дясна журналистика - като почнем от г-н Иво Беров, минем през Иво Инджев, Евгений Дайнов, Кръстьо Кръстев (вечна му памет!) и още много други доказани майстори на перото у нас; и свършим с един Николай Николов и дори (макар и за доста кратко време) моя лична милост... Е, младата дама, линк за чиито писания към днешна дата може да видите горе, също пишеше активно в този вестник. Тук, мисля, думите са излишни, за да опишат картинката - заключенията всеки сам може да си ги направи. Евала! Да сме знаели тогава ние, многобройната читающа публика на в."Седем", с какви публикации ще се прослави г-ца Цанкова години по-късно, да бяхме хукнали вкупом презглава да й връчваме орден "Стара планина", отблъсквайки с лакти агент Гоце, тъй като той щеше да е най-напорист!... Хайде, факта, че същата тази особа навремето със завидна бързина се издигна до поста на зам.главен редактор на вестника, въпреки наличието на огромна и многолюдна конкуренция от далеч по-опитни и доказано кадърни колеги - дори няма да го споменавам. Няма да споменавам и факта, че въпросния нелош пост тя зае на една скромна възраст, под 30 години; при това говорим за една, по своята същност, затворена и инертна сисмета, където по традиция човек под 50 трудно може да вирее... Тук ви моля да не ми опонирата, че, видиш ли, всеки има право да заработва както иска (и където му плащат подобаващо), или с клиширани извинения от рода на "модерни нрави" и "не живеем в Средновековието". Да, това е така, но бих отбелязала само, че е голямо нещастие попадането на подобни персони в иначе интелектуални издания, какъвто беше на времето си в."Седем" (да не кажа, че - каквото и да ми разправят мнозина радетели за социализЪма - това беше единственият опозиционен и не-манипулиран от властта вестник към съответния момент)... Е, съдейки по знанията, които демонстрира в горната "статия" въпросната госпожица, поне става ясно какви знания и умения, от какъв конкретно порядък, владеят (и може би са владеели още тогава) мнозина. Хубавото си е хубаво - в случай, че говорим за естетическо-визуални характеристики, няма две мнения по въпроса, но не е нито интелектуално, нито оригинално, да не говорим за морално, подобни недоразумения да застават на ръководни постове, главно или предимно благодарение на умението добре да въртят орална любов и задни части, обути в очарователен минижуп (в т.ч. и на погребения на свои починали колеги!)... Жалко, че че все още, изглежда, в милата ни татковина това е един от успешните и почти сигурни начини да се "издига" и "просперира" човек. Е, зависи, разбира се, кой как го разбира - всеки с личните си критерии. Ето това са хората, които пълнят стадионите, джобовете - а оттам и пазвите - на уникалното ни родно явление, чалгаджийките. Ето това е родната ни чалга-култура. Жалко и, че такива качествени и високоинтелектуални на времето си издания като "Седем", впоследствие сами избраха да се докарат до фалит (както стана в конкретния случай), посредством бездарното творчество на такива (не визирам само вече многократно споменатата личност, а и много други). Не говорим за финансов просперитет - дори това не беше основният проблем. За жалост нещата в това издание (пък и в родната журналистика изобщо) се скапаха, а можеха и да не се скапват - точно както стана с протестите от изминалата година, а и с много други неща... И накрая - за всички, които, евентуално ще кажат нещо от сорта на "ти завиждаш", или биха отговорили с обичайната в подобни случаи аргументация тип "пуританизъм", "еснафщина", "морализаторски патос" или нещо подобно - ще кажа само, че предпочитам да пиша материали от не толкова физиологичен и тривиален характер, даже и никой да не ги чете, отколкото да навявам асоциации за "анализи" от такъв порядък, независимо колко популярни и доходоносни биха се оказали те... Това са си мои лични разбирания, с които не ангажирам никого.
събота, април 19, 2014
Вярвайте във възкресението!
Още малко пред-великденски размисли без страсти (Христови или български)
из някогашен брой на вестник "Стършел" (по Великден, 2008):
"Преди Възкресение Христово си задаваме много въпроси.
Вярвахме ли преди двайсет години, че демокрацията ще възкръсне? Готови ли бяхме за нея след четиридесет и пет години диктатура и атеизъм? Днес мнозина твърдят, че това нашето не е никаква демокрация, а един поет, Петко Братинов, написа стиховете:
Заменям сегашната свобода
за миналото робство.
Един Мойсей никога няма да каже такива думи на сънародниците си в пустинята, за да не ги обезкуражи. Много от тези, дето го следват, така и няма да стигнат до Ханаанската земя, но самото предвиждане към свободата е достойно дело. Защото няма свобода без достойнство.
Разбира се, могат да се кажат тежки думи за българския преход и българския Великден.
При нас Христос остана на кръста, а възкръснаха разбойниците. Книжниците се отдадоха изцяло на словоблудство, а фарисеите влязоха в политиката и в бордовете. Възкръснаха лихварите, спекулантите и сводниците, а нечестивците станаха толкова много, че за почтените хора е трудно да дишат. Днес отново замерят пророците с камъни и компромати, а лъжепророците са всеки ден пред очите ни на синьото прозорче, разбирай телевизионния екран. И тези лъжепророци сеят неуморно хвалби към властници и към себеподобни, сеят заблуди и измами, по правило приятни за ухото на лековерния. А какъв процент лековерни има в нашето общество? Да ги определим към 70 процента. А какъв е процентът на прозорливите? Седем. Тогава защо се учудваме на крайния резултат? Днес никой не вярва, че пари могат да се спечелят с честен труд, но всички се кланят на парата. В училището все още не се казва, че Исус е историческа личност, а се насаждат други идоли. Пилат дори и не си мие ръцете, когато произнесе несправедлива присъда, а Юда е съветник на държавния глава. Поглеждали ли сте скоро към задния двор на своя дом? Може би там отново разпъват Исус Христос на кръста, а сержант от полицията му поднася гъба, напоена с оцет, към устните...
Е, не унивайте от тази картина, не се отчайвайте! Христос ще възкръсне, както ще възкръсне и истината за нашето време. Но сега е моментът да си спомним, че Христос измина в мъки и страдания своя път към Голгота, изкупувайки нашите грехове.
писа рука Йорданова"
Светли празници на всички!
из някогашен брой на вестник "Стършел" (по Великден, 2008):
"Преди Възкресение Христово си задаваме много въпроси.
Вярвахме ли преди двайсет години, че демокрацията ще възкръсне? Готови ли бяхме за нея след четиридесет и пет години диктатура и атеизъм? Днес мнозина твърдят, че това нашето не е никаква демокрация, а един поет, Петко Братинов, написа стиховете:
Заменям сегашната свобода
за миналото робство.
Един Мойсей никога няма да каже такива думи на сънародниците си в пустинята, за да не ги обезкуражи. Много от тези, дето го следват, така и няма да стигнат до Ханаанската земя, но самото предвиждане към свободата е достойно дело. Защото няма свобода без достойнство.
Разбира се, могат да се кажат тежки думи за българския преход и българския Великден.
При нас Христос остана на кръста, а възкръснаха разбойниците. Книжниците се отдадоха изцяло на словоблудство, а фарисеите влязоха в политиката и в бордовете. Възкръснаха лихварите, спекулантите и сводниците, а нечестивците станаха толкова много, че за почтените хора е трудно да дишат. Днес отново замерят пророците с камъни и компромати, а лъжепророците са всеки ден пред очите ни на синьото прозорче, разбирай телевизионния екран. И тези лъжепророци сеят неуморно хвалби към властници и към себеподобни, сеят заблуди и измами, по правило приятни за ухото на лековерния. А какъв процент лековерни има в нашето общество? Да ги определим към 70 процента. А какъв е процентът на прозорливите? Седем. Тогава защо се учудваме на крайния резултат? Днес никой не вярва, че пари могат да се спечелят с честен труд, но всички се кланят на парата. В училището все още не се казва, че Исус е историческа личност, а се насаждат други идоли. Пилат дори и не си мие ръцете, когато произнесе несправедлива присъда, а Юда е съветник на държавния глава. Поглеждали ли сте скоро към задния двор на своя дом? Може би там отново разпъват Исус Христос на кръста, а сержант от полицията му поднася гъба, напоена с оцет, към устните...
Е, не унивайте от тази картина, не се отчайвайте! Христос ще възкръсне, както ще възкръсне и истината за нашето време. Но сега е моментът да си спомним, че Христос измина в мъки и страдания своя път към Голгота, изкупувайки нашите грехове.
писа рука Йорданова"
Светли празници на всички!
петък, април 18, 2014
Проповед от сърдит млад човек
Селянията по хората ходи - не по горЪтЪ... И не зависи от произход и местоположение, ами си е духовна характеристика. Уж Разпети петък, ден за размисъл, покаяние; ден, в който да се сетим за символиката на гибелта и възкресението; или поне за страстите български... Ама също така е пазарен ден в Горна - и всичкото народ наизлязъл и пазарува като за последно. С този стандарт на живот и това "Голямо празнично плюскане", това последно може силно да се приближи във времето, бих предупредила аз! В така наречените "големи градове" нещата не стоят по-различно. Магазини - препълнени; улиците - залети с хора с торби, или тепърва тръгващи на пазар... Все едно утре е краят на света и едене вече няма да има. Нали уж Великден не е само ден, в който да се чукаме с яйца и ядем козунаци и агнешко. Нали се смята, че Великден не е кулинарен празник, а празник на духа. И този дух трябва да възкръсне от дребното и ежедневното към красивото и възвишеното. И в главите ни да се появят светли мисли. Аз поне така гледам, макар и от своята изцяло нерелигиозна позиция. Или вече не е така?
понеделник, март 31, 2014
Малко мъдрости "от кедъра"
Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - взел да разказва непознатият. - А днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го Мислителя.
........
- Преди живеех по-добре! - казал мутантът Крум. - И тогава нямах пари, и сега нямам, но преди живеех по-добре!
- Това е, защото сега нямаш и илюзии! - обяснил му Учителя.
........
-Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!
Мъдрецът погладил брадата си и извадил една пчела от нея:
- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!
........
Мутантът Крум срещнал Учителя Кръстев и го заговорил:
- Учителю, измъчва ме един въпрос!
- Задай го, Круме!
- Защо един иска от Бога мерцедес и го получава, друг иска фризер и го получава, трети иска от Бога да фалират враговете му и те фалират, а аз моля само да заспивам с чиста съвест и не получавам тази милост?
- Круме, ти искаш твърде много от един Бог! - отговорил Учителя.
........
Дядо и внуче:
- Какво правиш, мило дете?
- Мечтая! А ти, дядо, какво правиш?
- И аз мечтая.
- Ти не мечтаеш, а дялкаш някаква тояжка.
- Мечтая да имам тояжка! Затова трябва да дялкам.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - взел да разказва непознатият. - А днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го Мислителя.
........
- Преди живеех по-добре! - казал мутантът Крум. - И тогава нямах пари, и сега нямам, но преди живеех по-добре!
- Това е, защото сега нямаш и илюзии! - обяснил му Учителя.
........
-Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!
Мъдрецът погладил брадата си и извадил една пчела от нея:
- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!
........
Мутантът Крум срещнал Учителя Кръстев и го заговорил:
- Учителю, измъчва ме един въпрос!
- Задай го, Круме!
- Защо един иска от Бога мерцедес и го получава, друг иска фризер и го получава, трети иска от Бога да фалират враговете му и те фалират, а аз моля само да заспивам с чиста съвест и не получавам тази милост?
- Круме, ти искаш твърде много от един Бог! - отговорил Учителя.
........
Дядо и внуче:
- Какво правиш, мило дете?
- Мечтая! А ти, дядо, какво правиш?
- И аз мечтая.
- Ти не мечтаеш, а дялкаш някаква тояжка.
- Мечтая да имам тояжка! Затова трябва да дялкам.
четвъртък, март 13, 2014
...
Днес Персона изтрещЕ
от бездарното море.
Аналгин,
белергамин...
Чаши, столове и маси.
Бре, ебаси!
...
ПП. Гениално съждение, прозрение или смисъл не търсете - няма!
от бездарното море.
Аналгин,
белергамин...
Чаши, столове и маси.
Бре, ебаси!
...
ПП. Гениално съждение, прозрение или смисъл не търсете - няма!
понеделник, март 10, 2014
За Украйна, за нас... и за есхатологията за кой ли път
Напоследък стана много актуален следният феномен: някои люде, живели-недоживели, учили-недоучили, мине се не мине, сърфират из интернет и, щот неподготвени, попадат на нечии гръмки слова и неясни теории на някой конспиратор - и хайде, юруш, на теорията за конспирацията! Та завалиите, колкот' по-невежи, толкова по-лесно са убеждавани в истинността на подобни нелепи твърдения, и изведнъж си викат: "Е те това ще да е, просто и ясно - конспирация!!!". И сиромашко, понеже гледат и слушат само онова, което лесно се разбира - простичко, достъпно и "все по теля, все по теля", та до истината - не са наясно, че всички конспиративни теории имат конспиративната способност да създават в бедните съзнания заболяване, което е нелечимо и мъчително за потърпевшия, както и за околните. Иначе казано, съзнанието започва да преиначава всяко явление, така че то да се нагоди към основната идея за конспирация. И те ти нА, болест. Необратима и патологична. Съвкупност от невежество, параноя и желание за доказване. А като прибавим и факта, че всички тези теории се заключават главно в една основна идея - как всичко е предопределено, някой/нещо вече го е предначертал/о, нищо не може да се направи, та поради таз причина, е най-разумно да не се прави нищо...и така конспирацията бързо и лесно побеждава - нещата вече придобиват катастрофален размер. Да, ама не - както гласи вече влязлата във фолклора ни фраза на Петко Бочаров. Защо ли смятам, че хората трябва да се образоват? Защото по този начин опознават механизмите на съждението, сложните причинно-следствени връзки и комплексните взаимоотношения, както в социален, така и в научен, та дори в личностен план. Нали затова са образованието, знанието и опитът - за да не се налага всеки път да изпиваме непременно цялото море, за да се убедим, че е солено; нито да проверяваме дали, ако паднем от 50-етажна сграда, ще си счупим главите?... А любителите на конспираците циклят в малкото, което знаят и си го допълват с още незнание. Да са живи и здрави във вечната си Конспирация. Нали всички имаме право на мнение... и знание или незнание, съответно. Каквито мъдрите люде, такива и концепцията и конспирациите им.
Много хубаво, ама в последно време мнозина от махленските политически "експерти", повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през Тошовите времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Е, също така, по пътя на същата аналогия, се оказа, че нямало било и Путинова агресия - това било медийна лъжа и манипулация. Западът спретнал преврат, САЩ го финансирали, като използвали крайно десни нацистки елементи, които обучили и въоръжили; Путин имал военна база в Крим, отдадена с договор, която защитавал; и вярно, действията му били на ръба на закона, но пък правителството в Киев си било незаконно, както и да го погледнем... Играта на Запада, видите ли, е подмолна и има за цел да дестабилизира Украйна, да сложи марионетно правителство и - което е основното - НАТО да тури още една военна база под носа на Русия... и изобщо - Путин е един много добър човечец; той не пуши, ама едни зли хора са му сложили цигара в ръката. Точно както едни зли хора преди повече от половин година подшушнаха на Орешарски да назначи представител на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. В резултат на което... у нас се вихрят протести вече девети пореден месец. Но това е отделна тема.
Отбелязвам само най-важното: лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любителка на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сюжетни линии в латино или турска сапунерка (където жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" биха повярвали изцяло главно затъпели от седене вкъщи домакини/пенсионери или полуграмотни, бързо и нечестно забогатели мутри от местен мащаб, дошли да поживеят в столицата, преди да ги опандизят. Е, който иска, нека да им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но в конкретния случай, по-скоро е тъжно. За по-нагледен пример ще припомня един анекдотичен случай от предаването "Глупостите на Пен и Тейлър" ("Penn & Teller Bullshit"). Там имаше един епизод, в който водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид. На природозащитниците там биде обяснено, че това е химично съединение, използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата!... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е показателно и много тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща, от които не разбират, и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но на добронамерени глупости аз не вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, нерядко се подвеждат по популярността на конспиративни теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. И нашата идея е, че трябва да се избере между макар и бавните и трудни (до момента) пътища и способи към прогреса, и зависимостта от благоволението на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.
Много хубаво, ама в последно време мнозина от махленските политически "експерти", повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през Тошовите времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Е, също така, по пътя на същата аналогия, се оказа, че нямало било и Путинова агресия - това било медийна лъжа и манипулация. Западът спретнал преврат, САЩ го финансирали, като използвали крайно десни нацистки елементи, които обучили и въоръжили; Путин имал военна база в Крим, отдадена с договор, която защитавал; и вярно, действията му били на ръба на закона, но пък правителството в Киев си било незаконно, както и да го погледнем... Играта на Запада, видите ли, е подмолна и има за цел да дестабилизира Украйна, да сложи марионетно правителство и - което е основното - НАТО да тури още една военна база под носа на Русия... и изобщо - Путин е един много добър човечец; той не пуши, ама едни зли хора са му сложили цигара в ръката. Точно както едни зли хора преди повече от половин година подшушнаха на Орешарски да назначи представител на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. В резултат на което... у нас се вихрят протести вече девети пореден месец. Но това е отделна тема.
Отбелязвам само най-важното: лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любителка на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сюжетни линии в латино или турска сапунерка (където жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" биха повярвали изцяло главно затъпели от седене вкъщи домакини/пенсионери или полуграмотни, бързо и нечестно забогатели мутри от местен мащаб, дошли да поживеят в столицата, преди да ги опандизят. Е, който иска, нека да им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но в конкретния случай, по-скоро е тъжно. За по-нагледен пример ще припомня един анекдотичен случай от предаването "Глупостите на Пен и Тейлър" ("Penn & Teller Bullshit"). Там имаше един епизод, в който водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид. На природозащитниците там биде обяснено, че това е химично съединение, използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата!... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е показателно и много тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща, от които не разбират, и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но на добронамерени глупости аз не вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, нерядко се подвеждат по популярността на конспиративни теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. И нашата идея е, че трябва да се избере между макар и бавните и трудни (до момента) пътища и способи към прогреса, и зависимостта от благоволението на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.
петък, февруари 28, 2014
Маймуници, м**ни и мильовци (гневен призив)
Скъпи приятели,
много е изнервящо в скайп/ФБ/друга чат програма да накъсвате изречението си на по 2-3 думи, вместо да напишете цялата мисъл под формата на едно, макар и малко по-дълго, съобщение. Така от въпросната чат програма се започва едно досадно "пиу, пиу, пиу, пиу", което е в състояние набързо да изпили нервите и на най-търпеливите от нас; събеседникът ви трябва да превърта 4-5 страници съобщения от по 1-2 думи на ред и така да напряга мозъка си (дай боже да го има - ако го няма, хептен ще е зле работата!) да хване основната мисъл, което в някои случаи е доста сложно; да не говорим пък ако написаното е на маймуница. Азбука от латиница и цифри няма никъде по света; времето, когато нямаше кирилизирани компютри, отдавна отмина, и с употребата на подобни недомислици, само провеждате доста садистична и безсмислена проба на зрението на хората, с които си пишете - да не говорим, че отнема поне два пъти повече време и енергия, отколкото ако си напишете съобщението по обичайния начин. (Тук изключвам случаите, когато човек има много чужденци в листата си и, общувайки с тях, едновременно с българите, не е удобно да минава непрекъснато от единия на другия език - въпреки че аз лично съм избрала да не използвам латиница дори в този случай.)
Моля, проявете милосърдие, разбиране и съчувствие към комуникантите си (с извинение за този неологизъм!) и пишете по начин, който да е поне в някаква степен reader-friendly, иначе казано - разбираем! Настоящият ми изблик, както вече сте се ориентирали, беше породен от поредния ми опит да разбера/осмисля/разумея/възприема какво иска да ми каже някой с подобна откъслечна кореспонденция... Моля, имайте малко съчувствие - човекОт е проЗ! Ако едно време хората са си пишели и писмата в този "формат", само са изнервяли мильовците да им ги четат и проверяват за вражеско-шпионски кодове. А после се чудим защо на дърти години са така озлобени, горките! Ами така ще бъде, като караме хората да четат няколко страници съобщения от едносрични думи, само защото някои люде не проявяват желание да сглобят едно свястно и граматически правилно изречение, пък било то и по-дълго от средностатистическите (последният да затвори вратата!... Благодаря!).
много е изнервящо в скайп/ФБ/друга чат програма да накъсвате изречението си на по 2-3 думи, вместо да напишете цялата мисъл под формата на едно, макар и малко по-дълго, съобщение. Така от въпросната чат програма се започва едно досадно "пиу, пиу, пиу, пиу", което е в състояние набързо да изпили нервите и на най-търпеливите от нас; събеседникът ви трябва да превърта 4-5 страници съобщения от по 1-2 думи на ред и така да напряга мозъка си (дай боже да го има - ако го няма, хептен ще е зле работата!) да хване основната мисъл, което в някои случаи е доста сложно; да не говорим пък ако написаното е на маймуница. Азбука от латиница и цифри няма никъде по света; времето, когато нямаше кирилизирани компютри, отдавна отмина, и с употребата на подобни недомислици, само провеждате доста садистична и безсмислена проба на зрението на хората, с които си пишете - да не говорим, че отнема поне два пъти повече време и енергия, отколкото ако си напишете съобщението по обичайния начин. (Тук изключвам случаите, когато човек има много чужденци в листата си и, общувайки с тях, едновременно с българите, не е удобно да минава непрекъснато от единия на другия език - въпреки че аз лично съм избрала да не използвам латиница дори в този случай.)
Моля, проявете милосърдие, разбиране и съчувствие към комуникантите си (с извинение за този неологизъм!) и пишете по начин, който да е поне в някаква степен reader-friendly, иначе казано - разбираем! Настоящият ми изблик, както вече сте се ориентирали, беше породен от поредния ми опит да разбера/осмисля/разумея/възприема какво иска да ми каже някой с подобна откъслечна кореспонденция... Моля, имайте малко съчувствие - човекОт е проЗ! Ако едно време хората са си пишели и писмата в този "формат", само са изнервяли мильовците да им ги четат и проверяват за вражеско-шпионски кодове. А после се чудим защо на дърти години са така озлобени, горките! Ами така ще бъде, като караме хората да четат няколко страници съобщения от едносрични думи, само защото някои люде не проявяват желание да сглобят едно свястно и граматически правилно изречение, пък било то и по-дълго от средностатистическите (последният да затвори вратата!... Благодаря!).
сряда, февруари 19, 2014
Отново за Левски
Напоследък нямам време за писане, пък съм и в нещо като пост-сесийна депресия - разбирайте, понеже се преборих с Голямата Лоша Сесия, сега нямам с какво или кого да се преборвам (освен с правителството, разбира се - то това си върви перманентно; не че самите те не се борят със себе си и/или за безсмисленото си съществуване и не губят при това) и ми е тъжно. Затова днес, по повод честването - няма да казвам на кое събитие, то се разбира от само себе си - поствам отново един материал на Николай Николов , който, дори на фона на отминалото време, продължава да бъде актуален. В памет на Апостола!
В началото бе... Левски
В началото бе... Левски
събота, февруари 08, 2014
8 години
Покрай купищата задачи, пък и множеството пламенни дебати по една или друга тема из родното публично пространство, съвсем забравих и пропуснах едно важно събитие - на 8-ми януари, 2006-та година, казах "Честит рожден ден" на Първия си пост тук . Така - ден година храни... Та годините се оказаха осем! Тъй като миналия месец не го отбелязах, оповестявам го сега - ЧРД на блога ми, осем години и един месец! :) И да пребъде във времето, за да достигнем и задминем световните показатели... (Хае, тъй тъй сме го подкарали на обществено-политическа вълна!)
петък, януари 31, 2014
Гарван грачи грозно зловещо...
...Не ми било църен гарван - най ми било Цървен Кольо!
"Любимецът" ми, достойният възпитаник на соц-а, социологът Кольо Колев - който, апропо, отдавна се е доказал що за човек е и докъде се простира интелектуалното му, духовно и личностно развитие (за което, види се, не е харчил нищо от тлъстите хонорари, които му се връчват, за да се изказва в медиите - доста по-тлъсти от месечния доход на неколцина учители - бележката моя) - за пореден път се "избълва" подобаващо сутринта по НТВ. Искали сме били, видите ли, "да закараме избирателната урна чрез Смартфон-ите до леглото на избирателя" посредством електронното гласуване - разбирайте, колко нагло и безочливо било да искаме подобно нещо. WTF?! (по народному - "Ко?!") Не се посвени да го изсипе човечецът в национален ефир ни най-малко. Не знам дали Колев е наясно, но ако на него избирателните секции са му отсреща, на куц крак, както се казва, то много други хора трябва да преодоляват огромни разстояния - което за пореден път показва "достойнствата" на родната избирателна система. Ако всеки работодател би ни осигурил щедро два дни отпуска, за да идем на Мачу Пикчу, на собствени разноски, за да си пуснем бюлетинката - проблеми няма... Само че това невинаги се случва. Една дребна работа, която навсякъде по света е замислена по начин, който да е удобен, лесен и достъпен за гражданите, при нас се превръща в подвиг. Избирателните секции за българите в чужбина често са на повече от 500 и дори 1000 км. За своя електорат ДПС например осигурява над 100 избирателни секции в Турция, отделно автобуси до България; а на българите - по 1-2 секции за територии от порядъка на Германия, Англия, Франция, Щатите и т.н. Изобщо, по каква идиотска логика се допуска, че дефинитивно на гражданите трябва да им трудно и неприятно, при положение, че по цял свят се стремят на хората да е лесно, удобно и комфортно? Вярно е, че в епохата на "развития социализъм" е обичайно да се втълпява на хората, че е правилно да им е трудно, а не лесно и удобно, и всичко трябва да се извършва посредством къртовски труд, откровено "Сизифов", но какво общо има това с българите в днешно време? Та ние сме част от Европа, за бога...
И някой седнал още да пледира за задължително гласуване и против електронно такова - това задължително гласуване НЯМА да реши проблемите. Наивно е да се очаква, че ако народът гласува под строй, изборните резултати ще са различни от това, което са, тъй като никакви разпоредби, санкции и регламенти няма да променят качеството на мнозинството избиратели. От една страна, на никого не може да се попречи да пусне неактивна бюлетина, ако действително това иска - че е страхливо и безотговорно, вярно е, но едва ли онези, които години наред осъзнато не упражняват правото си на вот (и се гордеят с това) ще се откажат от него толкова лесно. Някои (по-заможните) вероятно ще се прежалят за една санкция. Други биха гласували без да вложат и грам разум. И изобщо, не смятам, че начинът е правото на избор да се превръща в поредното досадно задължение. По-добре би било гражданите сами да осъзнаят ползата от упражняването на глас. Друг е въпросът, че това няма да стане бързо, нито лесно. Народът трябва сам да "узрее" според мен, а това, за добро или лошо, не става насила. Още повече, че "свободният вот" означава и правото на човека да избере дали да упражни правото си на глас, или да откаже, ако това е неговият избор.
И да престанат с приказките, че се били ограничавали правата на сънародниците от южната ни съседка, защото това са нагли лъжи и манипулации. Българските турци в Турция са си с двойно гражданство, осигуряват им се над 100 избирателни секции, както и автобуси, ако желаят да се приберат до България, за да гласуват, а и да си видят роднините, в което няма нищо лошо, разбира се. Разчита се именно на това - да противопоставят две народни общности една срещу друга, чрез двойните стандарти, и именно това се прави. Защото българските турци чрез ДПС са парламентарно представени (доколко и как, е отделен въпрос), докато нашите представители (и тези на българите в чужбина) в Парламента са единствено класическата номенклатура на БСП/ДС към настоящия момент.
Така или иначе, темата за гласуването като такова и в частност в момента е доста преждевременна, тъй като въпросът за предсрочни избори все още нито е на дневен ред, нито дори се отваря дума за него - засега... Открит остава въпросът как така доказани и откровени бездария като Колев имат правото (не говорим дори за моралното право - това е отделна тема) въобще да се изказват, камо ли в национален ефир, че даже и хонорари получават за този резил. Когато се смени властта, точно тези елементи друга песен ще запеят, ама тогава вече може и да е късно. Докога? Логичният отговор е - докато сегашните паднат. Въпросът е, че докато паднат, когато и да стане това, могат още сума поразии да нанесат, които до една ще са за наша сметка - при всяко положение ние всички сме "в кюпа" и не знам как някои хора не са го осъзнали все още, или просто така им отърва.
"Любимецът" ми, достойният възпитаник на соц-а, социологът Кольо Колев - който, апропо, отдавна се е доказал що за човек е и докъде се простира интелектуалното му, духовно и личностно развитие (за което, види се, не е харчил нищо от тлъстите хонорари, които му се връчват, за да се изказва в медиите - доста по-тлъсти от месечния доход на неколцина учители - бележката моя) - за пореден път се "избълва" подобаващо сутринта по НТВ. Искали сме били, видите ли, "да закараме избирателната урна чрез Смартфон-ите до леглото на избирателя" посредством електронното гласуване - разбирайте, колко нагло и безочливо било да искаме подобно нещо. WTF?! (по народному - "Ко?!") Не се посвени да го изсипе човечецът в национален ефир ни най-малко. Не знам дали Колев е наясно, но ако на него избирателните секции са му отсреща, на куц крак, както се казва, то много други хора трябва да преодоляват огромни разстояния - което за пореден път показва "достойнствата" на родната избирателна система. Ако всеки работодател би ни осигурил щедро два дни отпуска, за да идем на Мачу Пикчу, на собствени разноски, за да си пуснем бюлетинката - проблеми няма... Само че това невинаги се случва. Една дребна работа, която навсякъде по света е замислена по начин, който да е удобен, лесен и достъпен за гражданите, при нас се превръща в подвиг. Избирателните секции за българите в чужбина често са на повече от 500 и дори 1000 км. За своя електорат ДПС например осигурява над 100 избирателни секции в Турция, отделно автобуси до България; а на българите - по 1-2 секции за територии от порядъка на Германия, Англия, Франция, Щатите и т.н. Изобщо, по каква идиотска логика се допуска, че дефинитивно на гражданите трябва да им трудно и неприятно, при положение, че по цял свят се стремят на хората да е лесно, удобно и комфортно? Вярно е, че в епохата на "развития социализъм" е обичайно да се втълпява на хората, че е правилно да им е трудно, а не лесно и удобно, и всичко трябва да се извършва посредством къртовски труд, откровено "Сизифов", но какво общо има това с българите в днешно време? Та ние сме част от Европа, за бога...
И някой седнал още да пледира за задължително гласуване и против електронно такова - това задължително гласуване НЯМА да реши проблемите. Наивно е да се очаква, че ако народът гласува под строй, изборните резултати ще са различни от това, което са, тъй като никакви разпоредби, санкции и регламенти няма да променят качеството на мнозинството избиратели. От една страна, на никого не може да се попречи да пусне неактивна бюлетина, ако действително това иска - че е страхливо и безотговорно, вярно е, но едва ли онези, които години наред осъзнато не упражняват правото си на вот (и се гордеят с това) ще се откажат от него толкова лесно. Някои (по-заможните) вероятно ще се прежалят за една санкция. Други биха гласували без да вложат и грам разум. И изобщо, не смятам, че начинът е правото на избор да се превръща в поредното досадно задължение. По-добре би било гражданите сами да осъзнаят ползата от упражняването на глас. Друг е въпросът, че това няма да стане бързо, нито лесно. Народът трябва сам да "узрее" според мен, а това, за добро или лошо, не става насила. Още повече, че "свободният вот" означава и правото на човека да избере дали да упражни правото си на глас, или да откаже, ако това е неговият избор.
И да престанат с приказките, че се били ограничавали правата на сънародниците от южната ни съседка, защото това са нагли лъжи и манипулации. Българските турци в Турция са си с двойно гражданство, осигуряват им се над 100 избирателни секции, както и автобуси, ако желаят да се приберат до България, за да гласуват, а и да си видят роднините, в което няма нищо лошо, разбира се. Разчита се именно на това - да противопоставят две народни общности една срещу друга, чрез двойните стандарти, и именно това се прави. Защото българските турци чрез ДПС са парламентарно представени (доколко и как, е отделен въпрос), докато нашите представители (и тези на българите в чужбина) в Парламента са единствено класическата номенклатура на БСП/ДС към настоящия момент.
Така или иначе, темата за гласуването като такова и в частност в момента е доста преждевременна, тъй като въпросът за предсрочни избори все още нито е на дневен ред, нито дори се отваря дума за него - засега... Открит остава въпросът как така доказани и откровени бездария като Колев имат правото (не говорим дори за моралното право - това е отделна тема) въобще да се изказват, камо ли в национален ефир, че даже и хонорари получават за този резил. Когато се смени властта, точно тези елементи друга песен ще запеят, ама тогава вече може и да е късно. Докога? Логичният отговор е - докато сегашните паднат. Въпросът е, че докато паднат, когато и да стане това, могат още сума поразии да нанесат, които до една ще са за наша сметка - при всяко положение ние всички сме "в кюпа" и не знам как някои хора не са го осъзнали все още, или просто така им отърва.
вторник, януари 28, 2014
Ново 5: за Петър Стоянов или малки и големи кахъри
Имаме новина - както казва друг един мой (и не само мой) "любимец" - Ники Дудука. Из публичното пространство отново се пуснаха кьор-фишеци и завихриха пламенни дебати на тема последния подвиг на екс-президента Петър Стоянов http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/petyr-stoianov-barekov-govori-s-dostojnstvo-6003956 . Коментари по конкретната изява няма да правя - не виждам смисъл да се коментират неща, които са очевидни, за да не кажа "очевадни". Никога не е късно да станеш за резил, за казали хората - от това не са застраховани дори кадърни и успешни на времето си персони. Вече го утвърдихме и разбрахме за кой ли път. Това, което лично аз не разбирам, е защо голяма част от страничните коментатори не отричат глупашката проява на бившия президент, но някак си натъртиха на лицево-челюстните му характеристики и тутакси почнаха да обиждат на "зъби", "кон", "Росинант" и други в този дух. Че сгафил (да не казвам по-силна дума) - сгафил е, няма две мнения по въпроса - но в случая става дума за лица и прояви от обществено-политически характер, а не конкурс по красота (между другото съм против подобен сорт конкурси, тъй като смятам, че унижават достойнството на участниците). Глупостите са си глупости и няма да спрат да са такива, дори ако идват от най-красивия човек на света. Да не говорим, че фактът колко се изписа и изприказва за зъбите на Стоянов, за мургавия тен на Иван Костов, за "хубавото Наде" (нейните съмнителни стойности и компетентности са отделен въпрос), а за Първанов, Сакскобурггота, Орешарски и Станишев (него пък го подпукаха на тема хомосексуалност, но не и на тема външност - не по врат, а по шия!) - никога нито дума, е сам по себе си достатъчно красноречив. Навремето моята баба, вечна й памет, отказваше да гласува на избори за десния кандидат, под предлог, че бил "много грозен". Без коментар. Определен процент горнооряховчани преизбират кмета си с обосновка, че бил "красив". Отново без коментар!
Хайде моля - представите за "красивото добро", култа към красотата или т.нар. "калокагати́я" (на старогръцки: καλοκαγαθία, от καλὸς καὶ ἀγαθός, "калос ке агатос" - буквално - "красив и добродетелен", хармонично съчетание на телесна и нравствена красота), дошли от древна Елада, в 21-ви век, поне теоретично, би трябвало да са по-далеч от нас. Още повече, че по тази логика фолк-певачиците и мутресите трябва да са най-добрите, прекрасни и положителни герои на социума, а Курнелия, Гъзелия и Вреслава да стоят на върха на обществената йерархия - което за щастие все още не е случаят, макар че натам е тръгнало.
За да не стават грешки, още веднъж много ясно подчертавам, че позицията на Стоянов е глупост, че човекът се резили и излага не по-малко от образа, на когото открито симпатизира и това допълнително, за пореден път отвлича вниманието на "широката общественост" от същинските проблеми - но е хубаво да сме наясно какво конкретно критикуваме (постъпката на даден индивид или това как изглежда), както и да разграничаваме малките от големите кахъри (както малките от големите дупки по пътищата!). Много изписах върху една пределно обща и очевидна тема, но както и друг път е ставало ясно, у нас очевидните неща трябва периодично да бъдат оповестявани, повтаряни и потретвани - защото по традиция остават неразбрани.
Или, както също друг път е казвал непрежалимият Кръстьо Кръстев ("Дядо Гутенберг") - "У нас най-големите тайни са широкоизвестни! Затова никога няма да станат явни".
Хайде моля - представите за "красивото добро", култа към красотата или т.нар. "калокагати́я" (на старогръцки: καλοκαγαθία, от καλὸς καὶ ἀγαθός, "калос ке агатос" - буквално - "красив и добродетелен", хармонично съчетание на телесна и нравствена красота), дошли от древна Елада, в 21-ви век, поне теоретично, би трябвало да са по-далеч от нас. Още повече, че по тази логика фолк-певачиците и мутресите трябва да са най-добрите, прекрасни и положителни герои на социума, а Курнелия, Гъзелия и Вреслава да стоят на върха на обществената йерархия - което за щастие все още не е случаят, макар че натам е тръгнало.
За да не стават грешки, още веднъж много ясно подчертавам, че позицията на Стоянов е глупост, че човекът се резили и излага не по-малко от образа, на когото открито симпатизира и това допълнително, за пореден път отвлича вниманието на "широката общественост" от същинските проблеми - но е хубаво да сме наясно какво конкретно критикуваме (постъпката на даден индивид или това как изглежда), както и да разграничаваме малките от големите кахъри (както малките от големите дупки по пътищата!). Много изписах върху една пределно обща и очевидна тема, но както и друг път е ставало ясно, у нас очевидните неща трябва периодично да бъдат оповестявани, повтаряни и потретвани - защото по традиция остават неразбрани.
Или, както също друг път е казвал непрежалимият Кръстьо Кръстев ("Дядо Гутенберг") - "У нас най-големите тайни са широкоизвестни! Затова никога няма да станат явни".
понеделник, януари 27, 2014
Нова окупация - "за" и "против"
Напоследък не ми е останало много време за писане, но при така развихрилите се в момента събития и разгорещени дебати по повод същите, просто ще е грехота да не се отчета. И така...
Преди броени дни беше даден ход на нова окупация на СУ - дотук добре. В декларацията си настоящите окупатори твърдят, че са категорично решени да доведат битката до победен край, или иначе казано - до оставката на правителството. Пак добре... И за целта поискаха подкрепа от партии (!!!), включая от ГЕРБ, като ги обявиха за "неказионни" - това вече спира да е добре. След като прочетох де що има дискусии, доводи и контрадоводи по всевъзможни блогове, сайтове и сурат-тефтери, сега съм в известно недоумение, но като цяло не мисля, че това е решението.
Хубаво е, че се предприемат някакви действия, от които се предвиждат малко от малко някакви намеци за полза. Ако обаче радостта от очакваните ползи (на които предполагам, всички се надяваме) не се обвърже и с малко разум, тази радост би заприличала на усмивките на онези от институцията, която на галено наричаме "четвърто весело". Нека погледнем какви са основните аргументи "срещу".
Съставът на окупацията бил твърде малоброен и това ги лишавало от достатъчна легитимност. Повод за притеснение тук не виждам - и окупацията на ВТУ беше малочислена, но все пак може би има основание за безпокойство, когато бройката спадне до трима души. Лица на окупацията били именно трима - Манол Глишев, Тони Господинов и Веселин Недков - от които само последният е студент в СУ, а първият не е студент въобще. Лошо няма, но в такъв случай защо не опитаме да направим окупация другаде - така че да стане общогражданска, а защо не и национална стачка (към момента това си остава в сферата на така нареченото "пожелателно мислене", но по принцип никак не би било лошо да се осъществи)?. Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия, и какво ли още не), както почти всички са подчертаха, е крайно неподходящ. Обаче както гласи една древноримска сентенция - когато не можем да си обясним дадено явление, редно е да се запитаме "Кому е изгодно?" - и ще добием кристално ясна представа. Колкото и да не ми се иска да подхождам с мнителност и скептицизъм, тъй като това е най-лесното, подобни опити за "революционни действия" (от марксистко-ленинистки или че-геварски тип, при това без да е налице революционна ситуация) в разгара на сесия, твърде много напомнят ученически опит за измъкване от контролно/препитване посредством телефонни бомбени сигнали. Като прибавим към това и факта, че основните лица или не са участвали, или са напуснали предишната окупация, нещата действително почват да клонят в отрицателна посока.
Страничните ефекти от това конкретно действие може да са доста неприятни и, както се казва по народно му, да извадим очи, вместо да изпишем вежди. Разединението и разцеплението сред протестиращите студенти и граждани, което и без друго се наблюдава от доста време насам, може да добие застрашителни размери; хаосът е пълен и никой нищо не печели, като го засилваме; подкрепата намалява и това би било камък в двора на протестиращите; медиите злоупотребяват... И изобщо - ако ще правим нещо, нека го правим добре (както се казваше в една популярна на времето си теле-реклама).
И все пак нека погледнем нещата и от другата страна. Мнозина сигурно биха казали, че аргументите против втората окупация силно наподобяват доводите и срещу протеста, които се ширеха в родното публично пространство дори в най-ефективните му и успешни месеци - малко хора били, не било сега времето, нито мястото, не било това начинът, нямало било широка подкрепа, нямало било това, нямало било онова... Да не говорим, че и тезите на мнозина (главно родители на студенти и кандидат-студенти) - предимно от порядъка "Дъщеря ми в петък е на изпит, а другата ще кандидатства това лято. Ако анулират годината, ний шъ търсим отговорност на тези малоумия" и изобщо "Да са пукат душманите!" - са много сходни на воплите от загрижени родители срещу учителската стачка през 2007-ма. (За онези, които са забравили, основната причина, поради която стачката НЕ успя, беше медийната бомба, че щяло да има "нулева година", поради което родителите писнаха, че нямало кой да им гледа дечинята, пък даскалята, видите ли, не били загрижени за общото благо... Е, абстрахирайки се от факта, че едно 80% от стачкуващите бяха също родители и техните деца по това време малко гладуваха, тъй като токът и парното не питат дали стачкува човек, но кой ти гледа такива подробности! Ако тогава стачката бе прераснала в национална, "Тричленката" щеше да си отиде преждевременно и Орешарски днес никой нямаше да го помни, ама 'айде - минала работа!)... Подобно твърдение действително има известна логика, но и това е така само донякъде.
За такива работи народът си има приказка: "Не мешай тутуна с бостана". Това е поговорка, възникнала точно по този повод - когато вземем да сравняваме несравними неща, действайки на принципа "няма значение за какво става дума, достатъчно е да изглежда еднакво". Паралели между протеста (съответно - "контрапротеста") и окупацията (респективно - "контраокупацията") в момента не е много релевантно да се правят. В случая аргументите "срещу" се оказват в голяма степен основателни - поне засега - и вземат превес към настоящия момент. Тази форма на протест, както вече се разбра, търси морал там, където го няма и колкото и да не се наемам да твърдя, че "вече е изчерпана", в момента е доказано неефективна спрямо дебелокожите гьонсурати, които уж управляват. Освен това, за да се постигне дадена цел, се иска преди всичко движение и развитие - което автоматично ни подсказва, че може би е по-добре да търсим нови начини - по-ползотворни и адекватни - отколкото да тъпчем на едно място, сляпо възпроизвеждайки една идея, която може и да не се окаже толкова блестяща, колкото би ни се искало.
Като прибавим и всичко казано и изписано по отношение на предприетите от "окупаторите" действия, работата в общи линии става малко "афиф" и попада в графата на така наречените (от един конкретен диалект) "недомаслени" действия и идеи...
Преди броени дни беше даден ход на нова окупация на СУ - дотук добре. В декларацията си настоящите окупатори твърдят, че са категорично решени да доведат битката до победен край, или иначе казано - до оставката на правителството. Пак добре... И за целта поискаха подкрепа от партии (!!!), включая от ГЕРБ, като ги обявиха за "неказионни" - това вече спира да е добре. След като прочетох де що има дискусии, доводи и контрадоводи по всевъзможни блогове, сайтове и сурат-тефтери, сега съм в известно недоумение, но като цяло не мисля, че това е решението.
Хубаво е, че се предприемат някакви действия, от които се предвиждат малко от малко някакви намеци за полза. Ако обаче радостта от очакваните ползи (на които предполагам, всички се надяваме) не се обвърже и с малко разум, тази радост би заприличала на усмивките на онези от институцията, която на галено наричаме "четвърто весело". Нека погледнем какви са основните аргументи "срещу".
Съставът на окупацията бил твърде малоброен и това ги лишавало от достатъчна легитимност. Повод за притеснение тук не виждам - и окупацията на ВТУ беше малочислена, но все пак може би има основание за безпокойство, когато бройката спадне до трима души. Лица на окупацията били именно трима - Манол Глишев, Тони Господинов и Веселин Недков - от които само последният е студент в СУ, а първият не е студент въобще. Лошо няма, но в такъв случай защо не опитаме да направим окупация другаде - така че да стане общогражданска, а защо не и национална стачка (към момента това си остава в сферата на така нареченото "пожелателно мислене", но по принцип никак не би било лошо да се осъществи)?. Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия, и какво ли още не), както почти всички са подчертаха, е крайно неподходящ. Обаче както гласи една древноримска сентенция - когато не можем да си обясним дадено явление, редно е да се запитаме "Кому е изгодно?" - и ще добием кристално ясна представа. Колкото и да не ми се иска да подхождам с мнителност и скептицизъм, тъй като това е най-лесното, подобни опити за "революционни действия" (от марксистко-ленинистки или че-геварски тип, при това без да е налице революционна ситуация) в разгара на сесия, твърде много напомнят ученически опит за измъкване от контролно/препитване посредством телефонни бомбени сигнали. Като прибавим към това и факта, че основните лица или не са участвали, или са напуснали предишната окупация, нещата действително почват да клонят в отрицателна посока.
Страничните ефекти от това конкретно действие може да са доста неприятни и, както се казва по народно му, да извадим очи, вместо да изпишем вежди. Разединението и разцеплението сред протестиращите студенти и граждани, което и без друго се наблюдава от доста време насам, може да добие застрашителни размери; хаосът е пълен и никой нищо не печели, като го засилваме; подкрепата намалява и това би било камък в двора на протестиращите; медиите злоупотребяват... И изобщо - ако ще правим нещо, нека го правим добре (както се казваше в една популярна на времето си теле-реклама).
И все пак нека погледнем нещата и от другата страна. Мнозина сигурно биха казали, че аргументите против втората окупация силно наподобяват доводите и срещу протеста, които се ширеха в родното публично пространство дори в най-ефективните му и успешни месеци - малко хора били, не било сега времето, нито мястото, не било това начинът, нямало било широка подкрепа, нямало било това, нямало било онова... Да не говорим, че и тезите на мнозина (главно родители на студенти и кандидат-студенти) - предимно от порядъка "Дъщеря ми в петък е на изпит, а другата ще кандидатства това лято. Ако анулират годината, ний шъ търсим отговорност на тези малоумия" и изобщо "Да са пукат душманите!" - са много сходни на воплите от загрижени родители срещу учителската стачка през 2007-ма. (За онези, които са забравили, основната причина, поради която стачката НЕ успя, беше медийната бомба, че щяло да има "нулева година", поради което родителите писнаха, че нямало кой да им гледа дечинята, пък даскалята, видите ли, не били загрижени за общото благо... Е, абстрахирайки се от факта, че едно 80% от стачкуващите бяха също родители и техните деца по това време малко гладуваха, тъй като токът и парното не питат дали стачкува човек, но кой ти гледа такива подробности! Ако тогава стачката бе прераснала в национална, "Тричленката" щеше да си отиде преждевременно и Орешарски днес никой нямаше да го помни, ама 'айде - минала работа!)... Подобно твърдение действително има известна логика, но и това е така само донякъде.
За такива работи народът си има приказка: "Не мешай тутуна с бостана". Това е поговорка, възникнала точно по този повод - когато вземем да сравняваме несравними неща, действайки на принципа "няма значение за какво става дума, достатъчно е да изглежда еднакво". Паралели между протеста (съответно - "контрапротеста") и окупацията (респективно - "контраокупацията") в момента не е много релевантно да се правят. В случая аргументите "срещу" се оказват в голяма степен основателни - поне засега - и вземат превес към настоящия момент. Тази форма на протест, както вече се разбра, търси морал там, където го няма и колкото и да не се наемам да твърдя, че "вече е изчерпана", в момента е доказано неефективна спрямо дебелокожите гьонсурати, които уж управляват. Освен това, за да се постигне дадена цел, се иска преди всичко движение и развитие - което автоматично ни подсказва, че може би е по-добре да търсим нови начини - по-ползотворни и адекватни - отколкото да тъпчем на едно място, сляпо възпроизвеждайки една идея, която може и да не се окаже толкова блестяща, колкото би ни се искало.
Като прибавим и всичко казано и изписано по отношение на предприетите от "окупаторите" действия, работата в общи линии става малко "афиф" и попада в графата на така наречените (от един конкретен диалект) "недомаслени" действия и идеи...
вторник, декември 31, 2013
Новогодишни песнички, съответстващата им картина...
... и весело посрещане на Новата година!С червените ботушки си тръгна Бойко сам;
червени теменужки разцъфнаха тук-там.
За жалост нищо ново на източния фронт -
живуркаме отново и чакаме ремонт.
Подаръци ще има за всички от сърце!
Той жив е тази зима, да друсне с нас хорце!
Високо, изпод вежди, без парно и без ток,
живеем си с надежда, че българин е бог!
Дано пък догодина да няма беден, слаб.
Да имаме и вино, да имаме и хляб!
-------
За Нова година балканецът наш
за миг ще надмине Канада и САЩ.
Ще има бамбини с коси от велур
за теб - Чичолина, за мен - Деми Мур!
И кражбите вече ще стихнат почти.
Тогава - Борисов - ненужен си ти!
След Нова година - не казвам коя,
а тази ще мине на хляб и вода!
------
Коледа е пак,
танцува весел сняг,
ще дойде Дядо Мраз
с подаръци за нас.
Прасенце - уха-ха!
И празнична елха.
Ще чукне някой - чук-чук-чук,
ей, Дядо Мраз е тук!
Джингъл белс, джингъл белс,
в Лом и Вакарел.
ЧНГ на цял народ,
за здраве и живот!
Джингъл белс, джингъл белс,
в Трън и Пасарел.
Ха, наздраве, Костинброд,
за здраве и живот!
Добре, но след това,
пак празната тава.
И празничният звън
ще идва, но насън.
Котлет - за някой друг.
За нас - чорбица с лук.
Е, хайде, сбогом, Дядо Мраз,
лапландец беловлас!
------
Не земя, а една градина,
не народ - вече сме малцина,
нито род - всички са в чужбина,
но защо, но защо?
На море няма да замина,
планина - само на картина,
и живот като серпантина.
На защо, но защо?
Все едно - има си причина.
Но дано Новата година
донесе в моята родина
нов живот, нов живот.
четвъртък, декември 19, 2013
За морските свинчета, учителите, и други неща
Според един стар анекдот общото между поповото прасе и мъжа учител било, че както поповото прасе нито е попово, нито е прасе, така и мъжът учител нито е мъж, нито е учител (моля, господа, не се засягайте, същия го има и за морското свинче и жената инженер, така че никой не е ощетен, анекдоти има за всички!). Действително, ако перифразирам едно твърдение на неизвестен за мен даровит автор, както 90 процента от научната фантастика, и от каквото и да било друго, е боклук, така и 90% от учителите, независимо от пола им (както и от всички други професии) не стават. В момента пиша за малкото свестни учители, които не държат изкъсо учениците, но и всяват респект, без да им се наложи да викнат нито веднъж; успяват да направят материала интересен, така че да се учи с разбиране, а не със зубрене; не държат никой да чете томове псевдо-критика, нито да пише по калъп; преподават не само нещата от програмата, но и нещата от живота и най-важното - учат младите хора на гражданска позиция. Когато пък това е и учител по литература, нещата вече навлизат в сферата на научната фантастика. Нищо фантастично няма тук, няма шега, няма измама, защото на точно един такъв истински учител по една случайност съм дъщеря и днес той празнува. Николай Николов , честит рожден ден, старче!!! Жив и здрав, и продължавай все така! А тия, които крият годините си, трябва да знаят, че никой не им ги търси .
вторник, декември 17, 2013
Гражданското общество преди и сега
Идва Коледа, големият семеен празник. А ние, като народ, как ще го празнуваме?
Последното нещо, поне теоретично, за което трябва да се мисли по празниците, е политика и социални събития. Съвсем естествено и логично би било да се занимаваме с положителни, благородни, принципни и почтени мисли и дела, за да бъде празникът истински, а не центриран около препълнената трапеза и бляскавите "коледни оферти". Само един проблем има - живеем в негативни, безпринципни, непочтени и направо престъпни времена, които все повече ни отдалечават от така наречения първи свят.
Седя, мисля (или само седя!) и мрачно констатирам, че наслояването на комунистическите еснафски и униформени "идеали" едва сега започва действително да ражда своите плодове, които ще жънем години напред. Покълва тази гнилоч, засята в обществото и неговите представители, които стадно са се устремили към колективи, колективизация, масовизация и някакви смехотворни упражнения в квази-интелектуални дейности, свързани с една по-конкретна обосновка.
Наблюдава се в момента и друг много добре отработен от десетилетия и познат до втръсване (на тези, които искат да го видят) похват. За да оправдаят зверствата си и "мероприятията на народната власт", комунистите внушаваха, че преди 1944-та година и девети в България царял "див фашизъм". На същия този принцип, сега, за да оправдаят започнатите още от юни псевдо-дейности и откровени безумия, управляващите и сервилните им поддръжници най-нагло продължават да втълпяват (на Гьобелсовия принцип, повтаряйки по 100 пъти), че държавата по времето на ГЕРБ била полицейска, а епохата - на Нео-мутризъм.
Един и същ подход, едни и същи опорни точки. Такива са бившите (и настоящи) ДС-ари, тузари и вкопчили се в соц-а като удавник за сламка - нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили.
Тъжното - буквално тъжното - е, че ако човек свободно разпространява и изразява тази скромна и направо банална истина като лична позиция, все ще се намери някой да заключи: "Ето, щом разсъждава така, значи е платен гербаджия!". За жалост подобно отношение се наблюдава при огромен процент от хората, дори непредубедени. Въпреки че в тази наша мила държавица човек вяра не може да има никому, мога да приема скептицизма, изразяван от голяма част от народонаселението и сервиран така традиционалистично, само ако е забележка към реалната полза от конкретните, предприемани срещу правителството действия. Ако е към самите действия, да ме прощават, но песнята "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" вече сме я слушали. Стара е, популярна, но защо я тачи толкова много народният гений и я припява на нов глас, това ще остане загадка за мен.
Може би си спомняте как през декември, 1999 г., на 75 километра от северното крайбрежие на Франция се разби петролоносач "Ерика" на фирма "Тотал" и около 400 километра от бреговата ивица бяха залети с петрол, довеждайки до една от най-бедствените екологични и катастрофи в страната, която стана причина и за сериозна икономическа криза. Нищо ново и интересно дотук... По интересното е, че тогава французите не чакаха някой да им помогне, не настояваха държавата да си "свърши работата", а сами, доброволно, без да им се плаща, без някой отвън да ги подтиква, подканва и мотивира, се събраха на всевъзможни организации (после и на една обща) и се заеха да почистват крайбрежието... и сами се справиха със ситуацията. И това никак не е случайно... Подобен случай в съвременния свят далеч не е прецедент - напротив. Практиката сочи, че подобни признаци на гражданска активност са характерни за повечето от така наречените развити страни.
Ако подобно нещастие се беше случило у нас, дали щеше да има същите последствия? Съмнявам се... По-вероятно щяха да се чуват без почивен ден и санитарен полуден ревове, плачове, стонове и пъшкания на умирающ, патетични и мелодраматични възгласи "Няма Бог над България" и през час щяха да бъдат обвинявани държавата и министерството на околната среда, че не си вършат работата, както и неправдата, при която петролните магнати богатеят на гърба на простолюдието... Но едва ли някой щеше да си мръдне долницата да направи нещо, за да промени това.
Очевидно става дума за една категория, наричана "гражданска съвест", която за жалост у нас е до голяма степен фикция, защото не е изцяло формирана. Тя не е даденост, не се появява от нищото, а трябва да се възпитава. За съжаление гражданското общество в България от 1990-та година насам е още в прощъпулна фаза, въпреки че опитите покрай настоящите събития да се сформира нещо голямо и значимо от откъслечните проблясъци и наченки, на този етап са обнадеждаващи.
Решението? Мъдрите хора бяха казали, че най-сигурният начин да победим злото, настанило се в живота ни, е (първо) просто да си отворим очите и да го видим!
Колкото до първопричините за всичко изброено - вие мислете, скъпи приятели... аз отдавна съм наясно. А, повярвайте ми - вие също!
Последното нещо, поне теоретично, за което трябва да се мисли по празниците, е политика и социални събития. Съвсем естествено и логично би било да се занимаваме с положителни, благородни, принципни и почтени мисли и дела, за да бъде празникът истински, а не центриран около препълнената трапеза и бляскавите "коледни оферти". Само един проблем има - живеем в негативни, безпринципни, непочтени и направо престъпни времена, които все повече ни отдалечават от така наречения първи свят.
Седя, мисля (или само седя!) и мрачно констатирам, че наслояването на комунистическите еснафски и униформени "идеали" едва сега започва действително да ражда своите плодове, които ще жънем години напред. Покълва тази гнилоч, засята в обществото и неговите представители, които стадно са се устремили към колективи, колективизация, масовизация и някакви смехотворни упражнения в квази-интелектуални дейности, свързани с една по-конкретна обосновка.
Наблюдава се в момента и друг много добре отработен от десетилетия и познат до втръсване (на тези, които искат да го видят) похват. За да оправдаят зверствата си и "мероприятията на народната власт", комунистите внушаваха, че преди 1944-та година и девети в България царял "див фашизъм". На същия този принцип, сега, за да оправдаят започнатите още от юни псевдо-дейности и откровени безумия, управляващите и сервилните им поддръжници най-нагло продължават да втълпяват (на Гьобелсовия принцип, повтаряйки по 100 пъти), че държавата по времето на ГЕРБ била полицейска, а епохата - на Нео-мутризъм.
Един и същ подход, едни и същи опорни точки. Такива са бившите (и настоящи) ДС-ари, тузари и вкопчили се в соц-а като удавник за сламка - нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили.
Тъжното - буквално тъжното - е, че ако човек свободно разпространява и изразява тази скромна и направо банална истина като лична позиция, все ще се намери някой да заключи: "Ето, щом разсъждава така, значи е платен гербаджия!". За жалост подобно отношение се наблюдава при огромен процент от хората, дори непредубедени. Въпреки че в тази наша мила държавица човек вяра не може да има никому, мога да приема скептицизма, изразяван от голяма част от народонаселението и сервиран така традиционалистично, само ако е забележка към реалната полза от конкретните, предприемани срещу правителството действия. Ако е към самите действия, да ме прощават, но песнята "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" вече сме я слушали. Стара е, популярна, но защо я тачи толкова много народният гений и я припява на нов глас, това ще остане загадка за мен.
Може би си спомняте как през декември, 1999 г., на 75 километра от северното крайбрежие на Франция се разби петролоносач "Ерика" на фирма "Тотал" и около 400 километра от бреговата ивица бяха залети с петрол, довеждайки до една от най-бедствените екологични и катастрофи в страната, която стана причина и за сериозна икономическа криза. Нищо ново и интересно дотук... По интересното е, че тогава французите не чакаха някой да им помогне, не настояваха държавата да си "свърши работата", а сами, доброволно, без да им се плаща, без някой отвън да ги подтиква, подканва и мотивира, се събраха на всевъзможни организации (после и на една обща) и се заеха да почистват крайбрежието... и сами се справиха със ситуацията. И това никак не е случайно... Подобен случай в съвременния свят далеч не е прецедент - напротив. Практиката сочи, че подобни признаци на гражданска активност са характерни за повечето от така наречените развити страни.
Ако подобно нещастие се беше случило у нас, дали щеше да има същите последствия? Съмнявам се... По-вероятно щяха да се чуват без почивен ден и санитарен полуден ревове, плачове, стонове и пъшкания на умирающ, патетични и мелодраматични възгласи "Няма Бог над България" и през час щяха да бъдат обвинявани държавата и министерството на околната среда, че не си вършат работата, както и неправдата, при която петролните магнати богатеят на гърба на простолюдието... Но едва ли някой щеше да си мръдне долницата да направи нещо, за да промени това.
Очевидно става дума за една категория, наричана "гражданска съвест", която за жалост у нас е до голяма степен фикция, защото не е изцяло формирана. Тя не е даденост, не се появява от нищото, а трябва да се възпитава. За съжаление гражданското общество в България от 1990-та година насам е още в прощъпулна фаза, въпреки че опитите покрай настоящите събития да се сформира нещо голямо и значимо от откъслечните проблясъци и наченки, на този етап са обнадеждаващи.
Решението? Мъдрите хора бяха казали, че най-сигурният начин да победим злото, настанило се в живота ни, е (първо) просто да си отворим очите и да го видим!
Колкото до първопричините за всичко изброено - вие мислете, скъпи приятели... аз отдавна съм наясно. А, повярвайте ми - вие също!
сряда, декември 04, 2013
Предпразнични зрелища
Пореден нашенски парадокс - на фона на ужасите, ставащи не чак толкова далеч от нас в Украйна; на фона на продължилите вече половин година протести, българинът си умира за хляб и зрелище! Евала - скоро хляб може и да няма, но затова пък сме добре снабдени откъм зрелища! Друг парадокс - игнорирайки цялото зло, което без почивен ден и санитарен полуден ни се стоварва от един Голям, далечен брат на изток, нашенци най-самоотвержено гледат от малкия екран "Биг Брадър"! И пореден парадокс - колкото по-студено става, толкова повече родните медии се изпълват с голотии и кадри, достойни за "розови" списанийца. Отново в националния телевизионен ефир се върти поредният "Биг Брадър", където за кой ли път се подвизават втръсналите на всинца ни Златки, фолк-дивата Райна, странен анаболен образ, наричан Киро "Скалата"... и "венецът на еволюцията" - някаква си нова "Мис" - Пенка от Ботевград - определяща себе си като "красива, умна и забавна" и с гордост споделяща кредото и ценностите си пред целокупните и безпросветни зрителски маси. С какво девойчицата е предизвикала този "всенароден интерес", та дори е заела почетното място, обичайно отредено за разните му там Златки? Цитат от vsekiden.com: "20-годишната Пенка от Ботевград стана известна, след като участва в риалити предаването по ТВ7 „Мис България". Сама себе си тя оприличи на „ромката с карибско тяло" и „циганка с бандерол". Израснала по домове, Пенка се издържа сама, като последният й любовник бил богаташ, който я държал в златна клетка, но в замяна й купувал всичко. Сега Пенка отново влезе в риалити предаване - „Биг Брадър", където бе изгонена след зрителски вот." Я сега малко мъдрости от Пенка: "Като всяко едно младо момиче, и аз искам да отида на фризьор, на маникюр, да нося скъпи дрехи, но родителите ми не могат да ми осигурят това и аз срещнах един мъж на 59 години, който задоволява всеки мой каприз и ми купува дори гащите"; "Обичам да се гледам в огледалото и да правя всичко, което човек с целулит не може; смятам, че никоя не е достойна за Мис България - само аз; а на самовлюбените кифли само ще им кажа да ми се махат от главата!". А ето цитат и от dnes.bg (от статия, видяла бял свят вчера, когато беше 3-ти декември): "Пенка не успя да отговори правилно коя година е създадена България, според нея най-високият ни връх е Пирин, а страната ни граничи с... Европа."
В миналото, уви, останаха времената, когато българската жена бе възхвалявана за качества, различни от 300-та кубика силикон на всеки грам интелект; когато биваше възпяван образът на българката от османско владичество, която се е хвърляла в пропастта, за да не попадне жива в султанския харем. Свърши се тя тая! Сега вече демодираните "Златки" очевидно дадоха път на актуалните "Пенки". Неграмотното поколение, за което не е важно да завърши дори основно образование - стига само да разполага с богат спонсор. Може и на 80-90 години - възрастта попада просто в графа "детайли", когато кесията е пълна. Трябва да благодарим на така втръсналия "Брадър", че ни представя една картина, която след едно-две десетилетия, може и да се превърне в ужасяваща реалност, при която Пенките едва ли ще ни правят впечатление. "Държавата на Златките" умира, да живее "Държавата на Пенките"!
А колцина всъщност се замислят, че държавата на Пенките е създадена именно от соц-режима и Тодор Живков, който раздава щедро апартаменти на татковците на Пенките, както и на придворни актриси-компаньонки срещу нерегламентирани услуги? Въпросните апартаменти са били строени, апропо, с парите на съвсем други хора, които така и не видяха възнаграждение за труда си, но се утешиха, като изпратиха децата си в чужбина (на запад, а не към Москва) след 1990 г.
Междувременно проучвания, публикувани на сайта mediapool сочат, че българските ученици си остават все така най-неграмотните в Европа http://www.mediapool.bg/balgarskite-uchenitsi-ostavat-nai-negramotni-v-evropa-news214263.html
А дали някой си дава сметка какъв неоценим принос за тези продължили вече незнайно коя поредна година рекорди имат "душманина на учителски стачки" и настоящ премиер, г-н Пламен Орешарски, и бившият просветен министър, радетел срещу неграмотността, Даниел Вълчев?
Нека не обвиняваме само "Биг Брадър" и масмедиите (които преди празниците преминават в режим на "тотална разпродажба" и хвърлят на тезгяха най-бляскавото от себе си) за това, което се случва, уважаеми дами и господа. Напротив - излиза даже, че трябва да сме им благодарни, че ни показват една гротескна картина, срещу която, ако не се борим с всички средства, след време би могла да ни заобикаля не само в "риалити шоутата".
И тук отново се сещам за едни думи, казани от Кръстьо Кръстев от "Стършел" преди години: "Любен Каравелов пише, че няма магаре, което да не обича да му речеш славейче. Това е хубаво, но ние, по-старите магарета, не можем да не си даваме сметка, че неграмотните славейчета не пеят в света на капитала!".
В миналото, уви, останаха времената, когато българската жена бе възхвалявана за качества, различни от 300-та кубика силикон на всеки грам интелект; когато биваше възпяван образът на българката от османско владичество, която се е хвърляла в пропастта, за да не попадне жива в султанския харем. Свърши се тя тая! Сега вече демодираните "Златки" очевидно дадоха път на актуалните "Пенки". Неграмотното поколение, за което не е важно да завърши дори основно образование - стига само да разполага с богат спонсор. Може и на 80-90 години - възрастта попада просто в графа "детайли", когато кесията е пълна. Трябва да благодарим на така втръсналия "Брадър", че ни представя една картина, която след едно-две десетилетия, може и да се превърне в ужасяваща реалност, при която Пенките едва ли ще ни правят впечатление. "Държавата на Златките" умира, да живее "Държавата на Пенките"!
А колцина всъщност се замислят, че държавата на Пенките е създадена именно от соц-режима и Тодор Живков, който раздава щедро апартаменти на татковците на Пенките, както и на придворни актриси-компаньонки срещу нерегламентирани услуги? Въпросните апартаменти са били строени, апропо, с парите на съвсем други хора, които така и не видяха възнаграждение за труда си, но се утешиха, като изпратиха децата си в чужбина (на запад, а не към Москва) след 1990 г.
Междувременно проучвания, публикувани на сайта mediapool сочат, че българските ученици си остават все така най-неграмотните в Европа http://www.mediapool.bg/balgarskite-uchenitsi-ostavat-nai-negramotni-v-evropa-news214263.html
А дали някой си дава сметка какъв неоценим принос за тези продължили вече незнайно коя поредна година рекорди имат "душманина на учителски стачки" и настоящ премиер, г-н Пламен Орешарски, и бившият просветен министър, радетел срещу неграмотността, Даниел Вълчев?
Нека не обвиняваме само "Биг Брадър" и масмедиите (които преди празниците преминават в режим на "тотална разпродажба" и хвърлят на тезгяха най-бляскавото от себе си) за това, което се случва, уважаеми дами и господа. Напротив - излиза даже, че трябва да сме им благодарни, че ни показват една гротескна картина, срещу която, ако не се борим с всички средства, след време би могла да ни заобикаля не само в "риалити шоутата".
И тук отново се сещам за едни думи, казани от Кръстьо Кръстев от "Стършел" преди години: "Любен Каравелов пише, че няма магаре, което да не обича да му речеш славейче. Това е хубаво, но ние, по-старите магарета, не можем да не си даваме сметка, че неграмотните славейчета не пеят в света на капитала!".
Абонамент за:
Публикации (Atom)