За изпращане...

С голямо облекчение ще изпратя тази година и ще й помахам енергично с кърпичка, без да тъжа особено от факта, че си отива. Все по-трудно ми е напоследък да си осигурявам казионната доза наивна надежда и оптимизъм, че следващата година все ще е по-добра от предходната. Което, разбира се, означава само, че решението е в самите нас, а не в календара (лесно е да се запомни - трудно е да се приложи в практиката). Тъй или иначе, отива си една година, която никак не беше лесна за всички ни. То не бяха банки да фалират, то не бяха оставки, служебни и фактически нови правителства, природни бедствия, аватрии, човешки жертви и какво ли още не... И макар да си давам сметка, че на фона на доста хора в страната, които пряко и преносно изгубиха всичко, което имаха, аз просто тъна в благоденствие, и за мен годината далеч не беше цветя и рози. Простих се с доста илюзии, най-вече с тази, че хората могат да си бъдат добри изначално, но пък узрях още малко; изплуваха уроци, познание за хората, за света, за самата мен. Узряването винаги струва скъпо, както вече се убедих - ужасно е, когато с всеки изминал ден ти се отнема по малко от невинността и добротата за сметка на опита. Един урок повече, една илюзия по-малко... Майната му на опита, с извинение и без извинение, нЕщъ опит! Оттам и невероятното гениално прозрение, че ако било лесно, нямало да бъде интересно (?!). Ха! Я да ми е лесно, да видим ще ли се оплаквам, че не ми е интересно... Но хайде, стига съм мърмарясвала. Във всеки случай годината беше трудна, но пак имаше своите прекрасни моменти и хубави страни, за които съм благодарна. Има хора, които много ми дадоха през тази година - признателна съм им и винаги ще бъда, разбира се. Без тях годината щеше да е истински гадна или поне при всички случаи по-безцветна и безлична.
На всички онези тук, някои от които не познавам лично, ала които са си помисляли понякога с усмивка или добро чувство за мен, благодаря. Усетено е. И беше, и е хубаво. Желая на всички весело посрещане на новата година - нека бъде по-добра и по-спокойна за всички нас... И бъдете умни и весели - поне до края на седмицата!

https://www.youtube.com/watch?v=mFVJ60fnKNk

Стига с тоя Москов!

В последните дни преди новата година последните неща, за които трябва да се мисли и говори, са дискриминация, расизъм, фашизъм и други подобни. Въпреки това в медийното и най-вече виртуално пространство все така се дискутира и върти отново и отново темата за министър Москов и неговото изказване, за което толкова се шумя... При положение, че вече мина месец от въпросното изказване! Както винаги, мненията са на двата полюса - или "расист", "ксенофоб", "фашист" и т.н.; или "Евалла, Москов! Циганите - на сапун!". Разбира се, и едната, и другата крайност са погрешни и вредят, а истината - както обикновено - е някъде по средата. На никого не може да се откаже медицинска помощ, но не може да се очаква и лекарите да хукват с готовност всеки път, когато ги повикат на място, където е имало регистрирано нападение и шансът да ги пребият, убият и т.н. остава. Цифрите говорят сами за себе си - от Х нападения над лекари, Y са били в ромски квартали. Разбира се, това също е следствие, а не причина, защото тези явления са резултат най-вече от политиката на държавата по отношение на ромите, доколкото изобщо може да се говори, че има такава. Навсякъде в така наречените страни от първия свят, ако един човек е бил арестуван и осъждан три пъти за едно и също престъпление (например нападение над медицинско лице, за което си има отделен параграф в закона дори у нас), наказанието е доживотен затвор. Лошо, гадно - това е положението, Минке. И това у нас за съжаление не се случва. Прави са всички, които казват, че ромите са най-малкият проблем на държавата, защото наказания до ден днешен няма и за провинилите се политици - като се почне със закон за декомунидация, лустрация и затвор за мутрите, накрая и до ромите ще стигнем. Иво Беров е казал всичко точно и ясно, което може да се каже по този случай тук. Само не разбирам защо все още трябва да се коментират очевидни неща. Просто има цигани и цигани - точно както има българи и българи. Също така има причина и следствие.

Още нещо за попЛезията

Един мъдър човек преди доста години беше казал - "Наспорил Господ таланти в България... Характери - малко!". Напоследък все повече и повече се убеждаваме в истинността на това твърдение.
Наред с поредния Бай Брадър (дето ни съм разбрала кога е почнал, ни кога е приключил) и малък Тошко цъфнал в предаването по пишка (че и награда взел, на всичкото отгоре) и едва попреминалата олелия около детската "Евровизия" и млатещи се боксьори от наши и световни мащаби, навръх празниците гръмна като бомба новината, че си имаме талант в лицето на силиконова "бомба". Тазгодишната "Мис силикон" със звучното хубаво и чистак българско име Джулиана Гани (друго си е, не е Петрова!) издала стихосбирка със заглавие - затаете дъх - "Мъжете са боклуци... но без тях не можем". Радост вкъщи! Още по-рано тази година въпросната Джулиана Гани, както и Габриела Радославова - "Мис Силикон" и "Мис Джуки" съответно - разкрили пред целокупните безпросветни народни маси истинските си таланти. "Джулиана изсвири на живо "Елиза" от Бетовен и разказа, че е завършила Музикалното училище в Пловдив. Отказала се да свири на пиано просто, защото й писнало да полага толкова много усилия.Габриела пък смята, че има журналистически талант и мечтата й е да стане скандална водеща като Венета Райкова. Това, което можем да правим най-добре, е шоу, категорични бяха двете силиконови миски." (tv7.bg , 30.03.2014). Я сега малко мъдрости от Мис Силикон: "Всичко е в рамките на шегата, просто ми трябваше някакви заглавие, което да грабва, което да е по-скандално, което хората, като го видят и да си кажат Уау!"; "Реших да видят хората, че не само пея, танцувам и рисувам, ами мога и други неща"; "Хората си мислят, че момичета които се явяват на конкурси като тези, повечето са моделки, само седят пред огледалото, ходят на процедури и се интересуват само от външния си вид... Това изобщо не е така". Евала - супер просто! Разбира се, няма нищо лошо в това някой да опита да направи нещо стойностно, нито в това да се даде равен шанс всекиму. Въпросът е защо отново се прилага принципът "всички - равни, някои - по-равни". На поети от ранга на Недялко Йорданов, Камелия Кондова и много други доказани майстори рядко се дава трибуна, да не говорим че никой от тях не е богат. Въпросът е, че един уважаващ, пък и неуважаващ себе си човек с поне мъничко мозък в главата няма да си бута разни субстанции по всички възможни отвърстия, че и да се гордее с тях до степен да си ги показва и да участна в конкурс за "Мис" или "Мистър" "субстанция"... Очевидно е много по-лесно човек да си фръцка задните и предни части, отколкото да създава изкуство, затова би било хубаво всеки да се занивама с това, което му се удава най-добре - а не така, както е в момента. Защо таланта си мис-ката не показа на някой конкурс по поезия, примерно, а едва след грабването на приза за субстанция? Едва ли е защото стихосбирки, обществено внимание и известност се постигат най-лесно с пари, а което не става с пари, става с много. В жълтата press-a се тирижира фактът, че тазгодишната световна Мис - затаете дъх - задник - с титлата си е грабнала скромната сума от 14 000 паунда. А сега обявявам конкурс за този, който успее да изчисли колко точно прави това в стихосбирки и сборници! Разбира се, чудесно е, че някоя миска тези пари ги влага в опити да твори изкуство, а не в мъжки стриптийз, но да превръщаме постъпката в героизъм е меко казано смешно и вреди.
Всичко би било наред до момента, в който не сме видели (все още) въпросната стихосбирка в класациите за "най-добрите", а въпросната мис-ка - като "Поет на годината", или нещо подобно. Титлата "поет/поетеса/автор" малко или много е представителна и донякъде престижна. Нека си пожелаем през 2015 година, а по възможност и в бъдеще, тя да не попада в ръцете (или в джуките или друга произволна част от тялото) на подобни личности (колкото и трудно да се забелязва личното у тях).

Мери Кристмас, Блъди Мери и Мери Попинз...

Честита Коледа, скъпи приятели!
Весел празник и нека през следващите 365 дни в годината, бъдем малко по-добри един към друг, както - поне теоретично - на Коледа!
Казвам "теоретично", защото, както често става у нас, дори това вече е под въпрос. Пак по стар български тертип, на всяка тенденция или явление рано или късно се цръцва своеобразна контра - като почнем от протестите, които само у нас и никъде другаде по света си имат "контра-протести" и стигнем до така наречения "коледен дух", за който също в момента се формира "анти-коледен"...
Явно в последно време някои хора решават, че няма пък да празнуват и предупреждават всички наоколо си да не им честитят "празника". Е добре, и аз не съм особен фен, нито традиционалист. Единственото, което признавам и зачитам, е символиката на празника - добрина, мир, щастие, приятелство, любов (?) - дай боже всекиму... Иначе кой се родил (както се предполага) на тази дата, слабо ме засяга, нито пък дали такава или онакава е традицията. Просто елементарната етика изисква да честитя празника - като форма на култура, учтивост, коректност и възпитание, ако щете, колкото да не изглежда човек културно изостанал. И на Великден не казвам "Честит Великден", защото, видите ли, не вярвам във възкресението. Въпреки това на обичайния поздрав "Христос воскресе", винаги се намира някой да отвърне "Ти видя ли го?", или "Докладваха ни", или даже "Воистина го втресе" (без коментар!). Добре бе, ясно - че не сте религиозни, разбрах, и аз не съм... От друга страна, поне на теория, в културата на Европа съществува една, условно казано, нормативна етика. И в нея знаците на учтивост, благодарност, и т.н. не се демонстрират само защото "трябва" да се спазва нормата, а защото са знак именно на култура и самоуважение. Когато кажем на някого "Добър ден", не очакваме той непременно да ни каже, аджеба, добър ли е - важното е да изразим своето положително и културно отношение към света, защото живеем именно в един по своята същност свят, доминиран от съответната колективна култура. Тя започва с универсални норми на поведение, чието спазване не е задължително, но е препоръчително, и отвежда до норми, които съществуват защото ние искаме и сме взели решение да ги спазваме. Простакът не казва на непознатите "Добър ден", защото не ги познава. Когато получава стока в магазина, не казва "Благодаря", защото не разбира защо трябва да се изразява благодарност - това го разбира интелигентният, знаещият и културният. Едно е да правя нещо, защото другите очакват от мен да го направя. Друго е да правя нещо, защото всички го правят. Вече съвсем друго е да направя нещо, защото аз искам да го направя.
Затова - щастлива Коледа и весело посрещане на Новата година... каквато и да е тя! И все пак - умерено с пиенето!

За 10-ти...

Славна дата! Е, не е 14-ти февруари... Любовта ще спаси света! И поради тази именно причина, ние най обичаме тези, наш'те политици. Е, не че точно ги обичаме, но си ги уважаваме. По-точно, вярваме им. Е, не че чак пък толкова сме им повярвали. Ама други не щем. Е, това е най-точното, други не щем! Ама, прости били, семпли. Еми, пък такива си ги искаме! Знаели пет думи на кръст - горе, долу, черно, бяло... Пардон, четири. И още една, да речем - "преференции". Обаче пък всичко им разбираме! Не са като някои, дето ти приказват с по сто думи и не само, че не разбираш какво ти казват, ами те правят на плюнка - поне така те карат да се чувстваш, като плюнка, като нищожество. Разни философи, доктори, дето като се сравняваме с тях - ваааай... А като се сравняваме с нашите - не се чувстваме плюнки, ами равни на тях! Затова ние нашите си ги уважаваме! Не, че ги уважаваме де, ами сме си за тях. Нямали ни морал, ни достойнство, ни възпитание - да нямат, и слава Богу! Защото това ни прави свободни. Щом те могат да правят каквото си поискат, без да се съобразяват с нищо, значи и ние можем да правим каквото си искаме. А това е свободата, нали? Нашите ни донесоха свободата. А не онези, за които се пише, че се били борили и загинали за нашата свобода, защото пред тях ние не се чувстваме свободни, а виновни. А виновните не са свободни, нали. А пред нашите се чувстваме абсолютно свободни! Затова си ги уважаваме... Така де, не ги уважаваме, но държим на тях! Не били демократи - така ли? И какво значи "демократи"? Да седиш и да слушаш някой да ти обяснява нещо? Вместо да го оставиш навън и да му плеснеш два шамара... Или вместо да си отидеш в някое бутиче... Да си купеш едно тоалетче с елемент на Мадона, едни ботуши, па да си купиш едно ДВД с много порно... пардон, не порно, а розови филмчета - та като си четеш пресата, да знаеш за какво става дума. А не непрекъснато да викаш "Ау, това какво е?". Това е такова! Какво - все ние - на опашката? В цял свят вече направиха сексуални революции, обаче ние като чуем "революция" - йок... Затова ние правим пазарни икономики. Всичко - на пазара за продан. Абе, какво е демокрация - да търпим някакви непознати да ни се мотаят из краката? А, не, това не е живот! Такива демократи на нас не ни трябват. Трябват ни такива, дето да ни направят живота по-добър, а не по-лош. Всичко, каквото си поискаме - такова да си го получим! А ние няма да си поискаме нещо лошо. Отнасяли се с нас с пренебрежение. Това няма абсолютно никакво значение! Викали ни били "електорат"... Те пък ако чуят ние как им викаме! За нас няма никакво значение кой се отнася към нас с пренебрежение - за нас има значение само, че ние можем да се отнасяме към всекиго и всичко с пълно пренебрежение! А това е много демократично!

Бахмамата...

Бамамата.
Бах ти времето, опнало се между мен и нея!
Облизвам я
Жадно –
В устата ми вкус на говна!
А шибаното й сърце
Дзупа чалга,
Че и бездруго хал хабер си няма от музика…

Който има слабо сърце - да НЕ гледа това

Човек за да пукне от срязани вени, се искат две неща - 1. разрезите да са достатъчно дълбоки, и 2. да е минало достатъчно дълго време от направата им. Никога не успявам да се справя нито с едното, нито с другото. Сега ще бъде егати майтапа, ако този път взема, та го направя както трябва с два ножа, продадени ми от циганин за по два лева... Е, още не съм пробвала, поне не навън - само вкъщи, не пред хората, да се излагам! Пиячка - имам. Цигари - също. Каквото трябва, взех на път за вкъщи. Нищо, че вървях абсолютно на автопилот, сълзите ми бяха в очите, а кръвоизливите - като на препил заек-албинос, порода ангорски. За жалост беше тъмно, за да нахлузя очилата - най-вече заради околните. Така де - не е особено естетична гледка, ама то до естетика ли му е на човек в определени ситуации... За мен вече нищо няма значение - голяма работа, че някой ще каже "таз препила"...

Честит Ви/ни празник

Бъдете умни и весели... поне в рамките на възможното!

В края на деня (за размисъл)

Тъй като малцината интересуващи се вероятно биха се запитали, аджеба, като как лапацало като мен не намери какво да каже или напише в деня на размисъл, се отчитам и пояснявам сега набързо. Просто не сметнах за необходимо да излагам публично и на пресконференция позицията си, при положение, че тя е от ясна по-ясна, та чак прозрачна: ако трябва, нека се тегли чоп, но е най-добре да се гласува. Иначе партии с твърд, сигурен електорат или платени гласове (чиито имена и заглавия няма да споменавам, зер и кучетата ги знаят) придобиват голяма тежест в парламента. Не мисля, че негласуването е морално укоримо. Гласуването е лично право на всекиго, а не задължение. И все пак - кой е по-добрият, ПО-АКТИВНИЯT, начин да се изрази факта, че не желаем да подкрепим никого от наличните кандидати: A. като НЕ гласуваме изобщо?, или B. като гласуваме с ПРАЗНА (непопълнена) бюлетина? Да, статистически погледнато дали ще пусне човек празна бюлетина, или няма да пусне въобще, няма никакво значение, но в личностен аспект има. Показва, най-малкото, че човек си е мръднал долницата да отиде до изборната секция, следователно пука му, не му е безразлично какво става, и нещо е търсил - въпросът е, че просто не е намерил. А и, чисто статистически, увеличава избирателната активност, което за тези (а и за всички останали) избори, не е без значение. Така че, размърдайте си долниците и гласувайте, макар и с невалидна бюлетина!

Предизборни зрелища

Трети ден чета вече за припадналия кон на Г.М. Димитров, не че имам нещо лично против въпросния кон, ама малко в повече иде това чудо. То пари ли не се събираха за ветеринар, то осиновител ли не му се търси, то собственикът му ли не търсиха да го съдят, как пък никой не се сети да попита като какво прави ППС с животинска тяга на столичен булевард, как никой не попита защо, аджеба, конят не е регистриран и каруцата също е без номер, има ли стопанинът право да отглежда кон, как никой не попита общината, екоравновесие и полицията как така не знаят какво се прави с кон, според мен се вика ветеринар... Ако няма какво да се направи - приспива се и се предава за изгаряне маже би, макар да звучи варварско. Ай сиктир, ако човек беше припаднал или умрял на улицата, нямаше да е такава драма.
Като става дума за поредното безчинство на топлофикация или поредното увеличение на тока, всички се ослушват, кимат умно и цъкат с език, ама за коня... Както винаги, всеобщата загриженост и привличане на всенародно внимание към някакъв казус с някаква животинка (нищо против нея разбира се) все едно зер с хората всичко е наред, у нас е нещо обичайно - характерно е за нашта мила държавица
Никой не се интересува какви други нарушения има в цялата история, всичко живо моментално се лепна за коня и се настърви срещу циганина. И, както подобава, не спират да говорят за това и дори и не се замислят, че циганинът може и да не е толкова виновен колкото го изкарват, чунким и на него не му е лесно, особено като са му взели полуумрелия кон и няма да може да го направи на пастърма (евентуално). Пак типично по нашенски, само една страна се представя, а и много неща не се казват - примерно конят от глад ли е спрял да ходи, от травма, от бой или от преди това си е имал травмата... всички само обясняват, че циганинът трябва да се побие на кол, а конят да се канонизира и да стане светец. Толкова са заети всички с това да подават жалби и петиции за канонизиране на кон и побиване на циганин на кол, че даже не става ясно и името и пола на коня, както и какво точно се е случило.
Въобще, цялата тази история ми бие горе-долу на инвариант на ситуацията с ягуара в Ловечко... То че беше отвратително - ясна работата, но медиите го раздуха, все едно са били избити поне 10 души. А най-абсурдното беше, че коментарите на природонаселението варираха от "Ами ако беше нападнал майка с дечица" - за ягуара (все едно единствената и изконна цел в живота на всяко животно, родено и отглеждано в зоопарк, е да нападне майка с дечица), до клетви и страшни проклятия, включая с родата до 9-то коляно - за извършителя (който в крайна сметка наистина просто си е вършил работата). А никой не изкоментира какво, аджеба, са правели пазачите, що ще тоз ягуар вън от клетката, или да се потърси сметка на дебилите, дето са го пуснали... плюс всички други нарушения от страна на зоопарка, а те никак не са малко. И въобще - всичката Мара втасала... за кой ли път.
Като се абстрахираме от факта, че, както винаги, се разглежда само едната страна на въпроса, а дали е случайно, че цялата олелия става току седмица преди изборите? Май отново се отвлича целокупното всенародно внимание с някакъв кон (нищо нямам против коня, пак подчертавам), сакън, да не би някой да вземе да се замисли за истинските проблеми в държавата...
И днес... понеже конят се поизтърка вече, сега имаме ром-наркоман с отрязан член и ударен от ток... Направо да се зачуди човек нужно ли е постоянно да се говори за глупости? Е как? Ми че то това е най-важното - нали избори се задават! ама как така ще оставим хората да мислят, да си напъват мозъците, хеле пък да си вдигнат задника да вмесат своята лепта в избирането на нова власт... Нали трябва народОт зрелище да гледа - макар че хляб може и да няма... Зрелищата у нас по традиция са на почит, независимо от какъв порядък. Е, радост вкъщи - тепърва се почва!

В памет на Валери Петров

Няма да кажа "Бог да го прости" - не защото съм атеист (макар и толерантен - което ознава, че съм направила своя избор, но това в никакъв случай не ми пречи да уважавам чуждия), а защото самото послание ме дразни. Дразни ме и начинът, по който сума ти хора тенденциозно "вадят кърпи и плачат", когато от този свят си отиде някой, за когото може и да не са се сещали чак толкоз приживе. Наскоро пак така ни напусна актьорът Робин Уилямс и целокупното публично пространство - от социалните мрежи, през тези за клипове, та чак до новинарските сайтове - се офрашка с негови снимки, цитати и какво ли още не. Дори някъде прочетох изказване от сорта на "СЕГА го обичам още повече"... WTF, с извинение?!... Трябва ли човек да се пресели в отвъдното, за да се сетим изведнъж, че го обичаме? Дори се стига до още по-крайни изцепки от сорта на "Господ не обича ли хубави хора?!", или обратното - че "Господ" обичал хубавите хора и затова рано си ги прибирал. Дори няма да коментирам тази мелодраматична, но пълна глупост, нито да обяснявам елементарни неща, като например, че който не се е родил, той не е умрял, в крайна сметка (макар периодически в историята на човечеството да изникват контрадоводи дори за това. Може - не знам. Да кажем обаче, че това е далеч по-малко вероятната опция!) и че когато и да се случи, по-рано или по-късно, ничия смърт не е особено приятно явление.
Инак явно у нас е така - "Живей, да си чуеш кусурите; умри, да ти научат добрините!". Всичко хубаво и добро се казва винаги ПОСМЪРТНО. И после - "Бог да го прости!". Не на него, отишлия си, а на нас, живите, трябва да прощава, че за доброто и хубавото у човека се сещаме едва тогава, когато вече го няма и няма как да чуе глуповатото ни освестяване... Струва си да помислим по този въпрос. Светла му памет на Валери!
Поствам това негово стихотворение, защото много го харесвам. Няма да публикувам моя превод на английски, който направих преди години (не съм го поглеждала, страх ме е).


Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

За животните - този път не с любов...

Напоследък сериозно се бях изгубила, поради причини, които в момента няма да разяснявам. Да кажем, че просто имах определен казус, от който излязох потърпевш, но и победител. Жалко, че нямах камера, да заснема въпросния "сблъсък" - бих могла да изкарам добри пари от продажбата на тези кадри за Енимъл планет на тема "Как животното се ражда в човека"... Или по-скоро "Как животинското НЕ е атавирало все още при някои конкретни иднивиди". Добро заглавие щеше да произведе и в родното ни медийно пространство - "Гигантски глиган изяде човек поради "битов" конфликт".
После да сме обичали животните? Малко сложно, след подобно поведение от страна на същество, което, макар и в резултат на хиляди милиони години и дълги и болезнени опити да е преполовило криво-ляво пътя между маймуната и човека, все още не е известно към чий точно биологичен вид се числи - не стана ясно просто! Така че, ако ме видите да наточвам сатъра пред кочинката на този очарователен свинчо, не се чудете... А за да не се породи и у други желание да награбят касапските ножове, пий си успокоителните редовно, скъпи!


От мен лично.
Без псевдоним.

Година

Не бих го казала по-добре... Благодарности на Верина Петрова ('Pertora')
"Днес се навършва една година от една нощ, в която можеше да стане страшен сакатлък. Умните ще са на мегдана И днес. Умниците ще правт каквото могат - ще махленстват и ще кибичат. Наивно продължавам да очаквам пълно разследване на нощта на белия автобус и кой постави на риск десетки български граждани. До ще. Филологът в мен не може да спре да се кефи от факта, че "белият автобус" е и ще остане емблема на шайката, която отрови една година от живота ни."
Аре, чакаме - крайно време е!

Unseen and unsaid

Your face is sunshine on a cloudy day,
to me your smile's a blooming rose in May.
To see your gaze, I look up at the sky,
where carelessly the birds above me fly.
Their songs remind me of your voice, my dear,
the only sound most precious to my ear.
In summer nights I feel your warm embrace...
If only could my love for you retrace
and find you, and then send a sign to me,
for there's no other place I'd wanna be.
Despite the distance keeping us apart,
a thousand miles is one beat of my heart.
It feels like dying when you're nowhere near.
No bird song for a second can I hear;
no air can reach my lungs; no light - my eye.
Whenever we're together, hours fly...
Then only I wish that the time would stop,
I'd look at you until my eyelids drop...
And now again I'm lonely without you.
Last night I went out for a drink or two,
to drown my pain... In my glass did I see
your image, your eyes looking up at me.
I jumped and ran out. Heaven only knew
I'd spend another night in dreams of you...

В крайна сметка...

Пейст. Не е мое, но се препокрива с мнението ми поне 300%:
"Лоши новини:
1) слаба избирателна активност,
2) Бареков има пари за 10% от гласуващите.

Добри новини: (повече от лошите)
1) Реформаторският блок очевидно набира много добра скорост.
2) БСП претърпя изключително унизителна загуба. Управляващите нямат никакъв начин да кажат, че народът ги подкрепя. Това на фона на феодалните практики в Бобов Дол и Козлодуй, на фона на купения вот в ромските гета. Вероятно реалната подкрепа на БСП е от порядъка на 10-12%.
3) Волен е аут. В мачисткия свят на националистите няма място за губещи, вероятно оттук нататък за него има една-единствена посока и тя е надолу.
4) Гоце е аут. Народът не подкрепи най-открито про-руските партии.

Сега си представете следното: ако два пъти повече хора гласуват, Цензурата ще се свие до размера на РЗС от предния парламент. Ако Реформаторите продължават тенденцията от последните седмици и вместо да се занимават с вътрешните си проблеми, защитават националните интереси, ще бъдат основна сила в следващия парламент. Работата тепърва започва."
Нищо - ние сме свикнали на работа...

Земетръси и евроизбори

Само за протокола - последните дни преди евроизборите, като никога, не облъчвам наляво и надясно колко важна е политическата и гражданска активност и как никой вече пет пари не дава за нея; не защото съм зарязала съответстващите си принципи на политиканство и протестърство, нито защото съм се залисала хептен в лични и неприкосновени грижи от един или друг порядък. Не пиша, защото всичко е написано и казано, като просто е излишно да нищим и коментираме отново и отново очевадни неща - а са ги написали и казали умни хора.
Пак за протокола - тази сутрин отидох да изпълня гражданския си дълг, маскирана като млада социалистка, дошла да гласува за "чАрвеното", с надеждата да изпреваря бабите и дядите, които традиционно пълнят избирателните секции от пукнали зори... обаче - изненада! - няма в секцията баби и дяди! Причината не е известна, но както мнозина отбелязаха - или са се уплашили, като са ме чули да идвам, или просто осезаемо са намалели по напълно естествен път (и отново за протокола - това е мнение на коментаторите, не мое!).
Това вече не е за протокола, тъй като вече, мисля, всички го разбраха - за вчерашния празник на буквите и писмеността, Майката Земя ни изненада със земетръс - види се, и тя възмутена от развоя на събитията у нас, та чак се тресе от яд. За щастие жертви няма, но вече ако и с това земетресение не "па-па-падне БеСеПе", както би трябвало да стане отдавна, ще се наложи да вземем по-сериозни мерки, бих предупредила аз.
За финал ни остава да се успокоим, като перифразираме леко знаменитата фраза на магарето Ийори - "Но поне скоро не сме имали торнадо!".

"Евровизия"... с или без визия

Напоследък се вдигна нечувана дунанма по повод така наречената "Брадата песен", грабвала първа награда на ежегодния конкурс "Евровизия". Започвам с моите размишления и анализи на тема "Що е то "Евровизия" и има ли то почва у нас". Честно казано, от моите дългогодишни наблюдения върху точно това конкретно мероприятие, достигам концепцията, че може би е по-удачно организаторите да започнат да се занимават с нещо, което им се удава по-добре - например да работят в някое увеселително заведение, вариететна програма - нещо да веселят, да забавляват... и най-вече, това да става в среда, където консумацията на алкохол не пречи на служебните задължения.
Започвам експозето си, посветено на конкурса, тази година спечелен от Кончита Вурст, с най-искрена препоръка догодина това мероприятие вече да го няма. За никого не е тайна, че това събитие, ако се съди по името му (произлизащо от "Евро" и "визия"), би трябвало да се занимава с музикалните постижения на представители на страни от Европа през изминалата година - но за съжаление това не е точно така. На практика излиза, че този фестивал е създаден, за да може за чужда сметка някои хора да отидат (този път в Копенхаген) "да видят свят" поне веднъж годишно. От година на година конкурсът все повече се опошля и песните, както и изпълнителите им, са под всякаква критика; избива на шумотевица без надзор и "патриотични" пориви; известни хора няма, и "ивентът", с две думи, запада... Но не за него ми е думата.
Толкова се говори през последните 10-тина дни за изпълнителя/изпълнителката с брадата, че накрая реших да чуя въпросната песен. И ако трябва да се придържаме към фактите, тя се оказа нелоша - и изпълнителя/ката я изпя добре. Няма да отделям специално внимание на визуалните характеристики - за участниците в "Евровизия" това изглежда е непреодолим проблем. В музикално отношение обаче, трябва да признаем, че на фона на всичко останало, съществото с брадата изглежда даровито и победата - оправдана.
Много хора, и то не само у нас, както би могло да се очаква, изпаднаха в див ужас и пуритано-морализаторски патос. Пък "травестити", пък "разврат", пък "Содом и Гомор"... Ама не е ли време вече да се отърсим от инерцията? Нали това е песенен конкурс, не естетически/еротичен... От това би следвало песента да е по-важна от пола на изпълнителя; сексуалната му ориентация; наличието или липсата на лицево окосмяване и т.н. Уви, не. За съжаление не за всички е така. Изглежда трябва да мине още доста време, преди представителите на (главно) слаборазвити, непроизводителни, недемократични и диктаторски поселения и държави да надскочат и надживеят предразсъдъците и обществени стереотипи. "За какво са ни всичките тези пари" - както се пее в една популярна на времето си песен - щом сме опрели дотам да определяме нечии стойности (или липсата на такива) въз основа на притежанието на едни или други (първични или вторични) полови белези? Г-н Иво Беров го е формулирал достатъчно ясно: "...Защото, нали, „ние сме изостанали, непроизводителни и диктаторски природонаселения и държави, ама пък те са извратени и гейове, а ние сме яки православни мъже с бради и жени с цици, а не обратното. Те, следователно, вече са загнили, а ние цъфтим и връзваме. Или скоро ще цъфнем и вържем, ако не сме."
Вярно, има и един друг момент. Възможно е, поради желание да се изкарат "либерални" и "над предразсъдъци и стереотипи", организаторите и журито в подобен род конкурси вече да минават в другата крайност и да раздават награди на куцо, кьораво и сакато, минаващо за "нетрадиционно", независимо от заслугите и таланта му. Един вид "сакън, да не си помисли някой, че тук има дискриминация ". Подобни примери за това как хората трудно намират границата и така наречената златна среда, за жалост има много. Например, в някои щати до ден днешен е незаконно да си гей, докато в други се обмислят закони, правещи хетеросексуалните едва ли не дискриминирани. У нас сме ставали свидетели на двата полюса в отношението и държавната политика към т.нар. етнически малцинства и как времената периодически накланят везната тук към "демонизиране", ту към "канонизиране". В случая много хора може и да са стигнали именно до това заключение, даже и ако са чули песента. При положение обаче, че фактите показват, че тя е нелоша и човекът я изпълнява добре, не виждам какво толкова може да скандализира и възмущава народа. Или въпросният народ просто отново си търси повод да се разсейва и да не мисли за същинските проблеми?
А инак, тъй като, в качеството на вид своеобразна "контра", ревностни фенове на "поп-фолка" извиха глас, че същият този австриец бил нагъл плагиат и имитатор на нашия Азис, който още преди години "първи в света" запял в рокля и с брада, и как вероломният/ата Кончита подмолно се бил/а възползвал/а от отсъствието на страната ни от Евровизия 2014... само искам да вметна, че независимо колко ни се иска да сме "пионерите" в тази област, Азис нито е първият, нахлузил рокля и женски аксесоари, ведно с брадата, и открил завладяващата привлекателност на кръчмарската печалба, нито - по всяка вероятност (пак независимо дали ни харесва или не) - ще бъде и последният. В англоезичните страни, сред музикалните среди и "шоу" бизнеса (често нямащи нищо общо с гей културата) понятието 'drag queen' (напратко - мъж, който се превъплъщава в жена на сцената, с цел "шоу" и за пред аудиторията) е известно много преди нашенският "феномен" Васко Боянов Траянов да е бил планиран... Така че и по този показател сме на опашката, скъпи ми фенове. Е... и с'я к'во?... Май ни остава само да се сетим за думите на Яворов, че няма как да смаем света, освен като българи, и да се опитаме да ги претворим в действителност... Ако може.

Скръбна вест

Най-вероятно, поради щото народът празнува ли, празнува, пък някои хора (включая моя лична милост) бачкат с пълна сила, а имат работа за целия китайски народ, днес мозъчната ми клетка Радка с прякор "Пиратка" (която впрочем и преди не беше кой знае колко дееспособна) окончателно капитулира. Не функционира и ще отсъства... а с нея - и моя милост.
Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!

За журналистите, за вестник "Седем"... и за първите седем

Залисани в дебатите около казуса в с.Розово, годишнината от аварията в "Чернобил" и други световни и местни проблеми, през последните дни, като никога, някак недоглеждаме така типичните за нашите ширини световни проблеми в местен мащаб. И аз, като пословично лапацало и неуморен "коректив" на общественото мнение, реших да обърна внимание на един не чак толкова известен, нито значим - но все пак, интересен - въпрос. Не е дори актуален - всъщност не се знае даже каква точно му е давността, но въпреки това, си е не по-малко интересен (макар и не в положителния смисъл).
Познайте, моля, какво е ТОВА . Това - отговарям веднага - е треторазрядна млада българска журналистка, която в подробности и детайли описва посредством какви методи и способи заработва насъщния към настоящия момент. Нищо особено открояващо се, разбира се, нито ново, необичайно или интересно няма в картинката - характерна е за нашата мила държавица. Това, което прави впечатление в конкретния случай е, че въпросната персона преди години е писала в някогашния вестник "Седем", който съм сигурна, че поне отдавнашните читатели на този блог си спомнят добре. Както и, може би, голям процент от хората с подчертано анти-комунистически убеждения, тъй като в списването на този вестник взе участие целокупната дясна журналистика - като почнем от г-н Иво Беров, минем през Иво Инджев, Евгений Дайнов, Кръстьо Кръстев (вечна му памет!) и още много други доказани майстори на перото у нас; и свършим с един Николай Николов и дори (макар и за доста кратко време) моя лична милост... Е, младата дама, линк за чиито писания към днешна дата може да видите горе, също пишеше активно в този вестник. Тук, мисля, думите са излишни, за да опишат картинката - заключенията всеки сам може да си ги направи. Евала! Да сме знаели тогава ние, многобройната читающа публика на в."Седем", с какви публикации ще се прослави г-ца Цанкова години по-късно, да бяхме хукнали вкупом презглава да й връчваме орден "Стара планина", отблъсквайки с лакти агент Гоце, тъй като той щеше да е най-напорист!... Хайде, факта, че същата тази особа навремето със завидна бързина се издигна до поста на зам.главен редактор на вестника, въпреки наличието на огромна и многолюдна конкуренция от далеч по-опитни и доказано кадърни колеги - дори няма да го споменавам. Няма да споменавам и факта, че въпросния нелош пост тя зае на една скромна възраст, под 30 години; при това говорим за една, по своята същност, затворена и инертна сисмета, където по традиция човек под 50 трудно може да вирее... Тук ви моля да не ми опонирата, че, видиш ли, всеки има право да заработва както иска (и където му плащат подобаващо), или с клиширани извинения от рода на "модерни нрави" и "не живеем в Средновековието". Да, това е така, но бих отбелязала само, че е голямо нещастие попадането на подобни персони в иначе интелектуални издания, какъвто беше на времето си в."Седем" (да не кажа, че - каквото и да ми разправят мнозина радетели за социализЪма - това беше единственият опозиционен и не-манипулиран от властта вестник към съответния момент)... Е, съдейки по знанията, които демонстрира в горната "статия" въпросната госпожица, поне става ясно какви знания и умения, от какъв конкретно порядък, владеят (и може би са владеели още тогава) мнозина. Хубавото си е хубаво - в случай, че говорим за естетическо-визуални характеристики, няма две мнения по въпроса, но не е нито интелектуално, нито оригинално, да не говорим за морално, подобни недоразумения да застават на ръководни постове, главно или предимно благодарение на умението добре да въртят орална любов и задни части, обути в очарователен минижуп (в т.ч. и на погребения на свои починали колеги!)... Жалко, че че все още, изглежда, в милата ни татковина това е един от успешните и почти сигурни начини да се "издига" и "просперира" човек. Е, зависи, разбира се, кой как го разбира - всеки с личните си критерии. Ето това са хората, които пълнят стадионите, джобовете - а оттам и пазвите - на уникалното ни родно явление, чалгаджийките. Ето това е родната ни чалга-култура. Жалко и, че такива качествени и високоинтелектуални на времето си издания като "Седем", впоследствие сами избраха да се докарат до фалит (както стана в конкретния случай), посредством бездарното творчество на такива (не визирам само вече многократно споменатата личност, а и много други). Не говорим за финансов просперитет - дори това не беше основният проблем. За жалост нещата в това издание (пък и в родната журналистика изобщо) се скапаха, а можеха и да не се скапват - точно както стана с протестите от изминалата година, а и с много други неща... И накрая - за всички, които, евентуално ще кажат нещо от сорта на "ти завиждаш", или биха отговорили с обичайната в подобни случаи аргументация тип "пуританизъм", "еснафщина", "морализаторски патос" или нещо подобно - ще кажа само, че предпочитам да пиша материали от не толкова физиологичен и тривиален характер, даже и никой да не ги чете, отколкото да навявам асоциации за "анализи" от такъв порядък, независимо колко популярни и доходоносни биха се оказали те... Това са си мои лични разбирания, с които не ангажирам никого.

Вярвайте във възкресението!

Още малко пред-великденски размисли без страсти (Христови или български)
из някогашен брой на вестник "Стършел" (по Великден, 2008):

"Преди Възкресение Христово си задаваме много въпроси.
Вярвахме ли преди двайсет години, че демокрацията ще възкръсне? Готови ли бяхме за нея след четиридесет и пет години диктатура и атеизъм? Днес мнозина твърдят, че това нашето не е никаква демокрация, а един поет, Петко Братинов, написа стиховете:
Заменям сегашната свобода
за миналото робство.
Един Мойсей никога няма да каже такива думи на сънародниците си в пустинята, за да не ги обезкуражи. Много от тези, дето го следват, така и няма да стигнат до Ханаанската земя, но самото предвиждане към свободата е достойно дело. Защото няма свобода без достойнство.
Разбира се, могат да се кажат тежки думи за българския преход и българския Великден.
При нас Христос остана на кръста, а възкръснаха разбойниците. Книжниците се отдадоха изцяло на словоблудство, а фарисеите влязоха в политиката и в бордовете. Възкръснаха лихварите, спекулантите и сводниците, а нечестивците станаха толкова много, че за почтените хора е трудно да дишат. Днес отново замерят пророците с камъни и компромати, а лъжепророците са всеки ден пред очите ни на синьото прозорче, разбирай телевизионния екран. И тези лъжепророци сеят неуморно хвалби към властници и към себеподобни, сеят заблуди и измами, по правило приятни за ухото на лековерния. А какъв процент лековерни има в нашето общество? Да ги определим към 70 процента. А какъв е процентът на прозорливите? Седем. Тогава защо се учудваме на крайния резултат? Днес никой не вярва, че пари могат да се спечелят с честен труд, но всички се кланят на парата. В училището все още не се казва, че Исус е историческа личност, а се насаждат други идоли. Пилат дори и не си мие ръцете, когато произнесе несправедлива присъда, а Юда е съветник на държавния глава. Поглеждали ли сте скоро към задния двор на своя дом? Може би там отново разпъват Исус Христос на кръста, а сержант от полицията му поднася гъба, напоена с оцет, към устните...
Е, не унивайте от тази картина, не се отчайвайте! Христос ще възкръсне, както ще възкръсне и истината за нашето време. Но сега е моментът да си спомним, че Христос измина в мъки и страдания своя път към Голгота, изкупувайки нашите грехове.
писа рука Йорданова"
Светли празници на всички!

Проповед от сърдит млад човек

Селянията по хората ходи - не по горЪтЪ... И не зависи от произход и местоположение, ами си е духовна характеристика. Уж Разпети петък, ден за размисъл, покаяние; ден, в който да се сетим за символиката на гибелта и възкресението; или поне за страстите български... Ама също така е пазарен ден в Горна - и всичкото народ наизлязъл и пазарува като за последно. С този стандарт на живот и това "Голямо празнично плюскане", това последно може силно да се приближи във времето, бих предупредила аз! В така наречените "големи градове" нещата не стоят по-различно. Магазини - препълнени; улиците - залети с хора с торби, или тепърва тръгващи на пазар... Все едно утре е краят на света и едене вече няма да има. Нали уж Великден не е само ден, в който да се чукаме с яйца и ядем козунаци и агнешко. Нали се смята, че Великден не е кулинарен празник, а празник на духа. И този дух трябва да възкръсне от дребното и ежедневното към красивото и възвишеното. И в главите ни да се появят светли мисли. Аз поне така гледам, макар и от своята изцяло нерелигиозна позиция. Или вече не е така?

Малко мъдрости "от кедъра"

Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - взел да разказва непознатият. - А днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го Мислителя.

........

- Преди живеех по-добре! - казал мутантът Крум. - И тогава нямах пари, и сега нямам, но преди живеех по-добре!
- Това е, защото сега нямаш и илюзии! - обяснил му Учителя.

........

-Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!
Мъдрецът погладил брадата си и извадил една пчела от нея:
- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!

........

Мутантът Крум срещнал Учителя Кръстев и го заговорил:
- Учителю, измъчва ме един въпрос!
- Задай го, Круме!
- Защо един иска от Бога мерцедес и го получава, друг иска фризер и го получава, трети иска от Бога да фалират враговете му и те фалират, а аз моля само да заспивам с чиста съвест и не получавам тази милост?
- Круме, ти искаш твърде много от един Бог! - отговорил Учителя.

........

Дядо и внуче:
- Какво правиш, мило дете?
- Мечтая! А ти, дядо, какво правиш?
- И аз мечтая.
- Ти не мечтаеш, а дялкаш някаква тояжка.
- Мечтая да имам тояжка! Затова трябва да дялкам.

...

Днес Персона изтрещЕ
от бездарното море.
Аналгин,
белергамин...
Чаши, столове и маси.
Бре, ебаси!
...

ПП. Гениално съждение, прозрение или смисъл не търсете - няма!

За Украйна, за нас... и за есхатологията за кой ли път

Напоследък стана много актуален следният феномен: някои люде, живели-недоживели, учили-недоучили, мине се не мине, сърфират из интернет и, щот неподготвени, попадат на нечии гръмки слова и неясни теории на някой конспиратор - и хайде, юруш, на теорията за конспирацията! Та завалиите, колкот' по-невежи, толкова по-лесно са убеждавани в истинността на подобни нелепи твърдения, и изведнъж си викат: "Е те това ще да е, просто и ясно - конспирация!!!". И сиромашко, понеже гледат и слушат само онова, което лесно се разбира - простичко, достъпно и "все по теля, все по теля", та до истината - не са наясно, че всички конспиративни теории имат конспиративната способност да създават в бедните съзнания заболяване, което е нелечимо и мъчително за потърпевшия, както и за околните. Иначе казано, съзнанието започва да преиначава всяко явление, така че то да се нагоди към основната идея за конспирация. И те ти нА, болест. Необратима и патологична. Съвкупност от невежество, параноя и желание за доказване. А като прибавим и факта, че всички тези теории се заключават главно в една основна идея - как всичко е предопределено, някой/нещо вече го е предначертал/о, нищо не може да се направи, та поради таз причина, е най-разумно да не се прави нищо...и така конспирацията бързо и лесно побеждава - нещата вече придобиват катастрофален размер. Да, ама не - както гласи вече влязлата във фолклора ни фраза на Петко Бочаров. Защо ли смятам, че хората трябва да се образоват? Защото по този начин опознават механизмите на съждението, сложните причинно-следствени връзки и комплексните взаимоотношения, както в социален, така и в научен, та дори в личностен план. Нали затова са образованието, знанието и опитът - за да не се налага всеки път да изпиваме непременно цялото море, за да се убедим, че е солено; нито да проверяваме дали, ако паднем от 50-етажна сграда, ще си счупим главите?... А любителите на конспираците циклят в малкото, което знаят и си го допълват с още незнание. Да са живи и здрави във вечната си Конспирация. Нали всички имаме право на мнение... и знание или незнание, съответно. Каквито мъдрите люде, такива и концепцията и конспирациите им.
Много хубаво, ама в последно време мнозина от махленските политически "експерти", повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през Тошовите времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Е, също така, по пътя на същата аналогия, се оказа, че нямало било и Путинова агресия - това било медийна лъжа и манипулация. Западът спретнал преврат, САЩ го финансирали, като използвали крайно десни нацистки елементи, които обучили и въоръжили; Путин имал военна база в Крим, отдадена с договор, която защитавал; и вярно, действията му били на ръба на закона, но пък правителството в Киев си било незаконно, както и да го погледнем... Играта на Запада, видите ли, е подмолна и има за цел да дестабилизира Украйна, да сложи марионетно правителство и - което е основното - НАТО да тури още една военна база под носа на Русия... и изобщо - Путин е един много добър човечец; той не пуши, ама едни зли хора са му сложили цигара в ръката. Точно както едни зли хора преди повече от половин година подшушнаха на Орешарски да назначи представител на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. В резултат на което... у нас се вихрят протести вече девети пореден месец. Но това е отделна тема.
Отбелязвам само най-важното: лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любителка на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сюжетни линии в латино или турска сапунерка (където жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" биха повярвали изцяло главно затъпели от седене вкъщи домакини/пенсионери или полуграмотни, бързо и нечестно забогатели мутри от местен мащаб, дошли да поживеят в столицата, преди да ги опандизят. Е, който иска, нека да им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но в конкретния случай, по-скоро е тъжно. За по-нагледен пример ще припомня един анекдотичен случай от предаването "Глупостите на Пен и Тейлър" ("Penn & Teller Bullshit"). Там имаше един епизод, в който водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид. На природозащитниците там биде обяснено, че това е химично съединение, използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата!... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е показателно и много тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща, от които не разбират, и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но на добронамерени глупости аз не вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, нерядко се подвеждат по популярността на конспиративни теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. И нашата идея е, че трябва да се избере между макар и бавните и трудни (до момента) пътища и способи към прогреса, и зависимостта от благоволението на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.

Маймуници, м**ни и мильовци (гневен призив)

Скъпи приятели,
много е изнервящо в скайп/ФБ/друга чат програма да накъсвате изречението си на по 2-3 думи, вместо да напишете цялата мисъл под формата на едно, макар и малко по-дълго, съобщение. Така от въпросната чат програма се започва едно досадно "пиу, пиу, пиу, пиу", което е в състояние набързо да изпили нервите и на най-търпеливите от нас; събеседникът ви трябва да превърта 4-5 страници съобщения от по 1-2 думи на ред и така да напряга мозъка си (дай боже да го има - ако го няма, хептен ще е зле работата!) да хване основната мисъл, което в някои случаи е доста сложно; да не говорим пък ако написаното е на маймуница. Азбука от латиница и цифри няма никъде по света; времето, когато нямаше кирилизирани компютри, отдавна отмина, и с употребата на подобни недомислици, само провеждате доста садистична и безсмислена проба на зрението на хората, с които си пишете - да не говорим, че отнема поне два пъти повече време и енергия, отколкото ако си напишете съобщението по обичайния начин. (Тук изключвам случаите, когато човек има много чужденци в листата си и, общувайки с тях, едновременно с българите, не е удобно да минава непрекъснато от единия на другия език - въпреки че аз лично съм избрала да не използвам латиница дори в този случай.)
Моля, проявете милосърдие, разбиране и съчувствие към комуникантите си (с извинение за този неологизъм!) и пишете по начин, който да е поне в някаква степен reader-friendly, иначе казано - разбираем! Настоящият ми изблик, както вече сте се ориентирали, беше породен от поредния ми опит да разбера/осмисля/разумея/възприема какво иска да ми каже някой с подобна откъслечна кореспонденция... Моля, имайте малко съчувствие - човекОт е проЗ! Ако едно време хората са си пишели и писмата в този "формат", само са изнервяли мильовците да им ги четат и проверяват за вражеско-шпионски кодове. А после се чудим защо на дърти години са така озлобени, горките! Ами така ще бъде, като караме хората да четат няколко страници съобщения от едносрични думи, само защото някои люде не проявяват желание да сглобят едно свястно и граматически правилно изречение, пък било то и по-дълго от средностатистическите (последният да затвори вратата!... Благодаря!).

Отново за Левски

Напоследък нямам време за писане, пък съм и в нещо като пост-сесийна депресия - разбирайте, понеже се преборих с Голямата Лоша Сесия, сега нямам с какво или кого да се преборвам (освен с правителството, разбира се - то това си върви перманентно; не че самите те не се борят със себе си и/или за безсмисленото си съществуване и не губят при това) и ми е тъжно. Затова днес, по повод честването - няма да казвам на кое събитие, то се разбира от само себе си - поствам отново един материал на Николай Николов , който, дори на фона на отминалото време, продължава да бъде актуален. В памет на Апостола!
В началото бе... Левски

8 години

Покрай купищата задачи, пък и множеството пламенни дебати по една или друга тема из родното публично пространство, съвсем забравих и пропуснах едно важно събитие - на 8-ми януари, 2006-та година, казах "Честит рожден ден" на Първия си пост тук . Така - ден година храни... Та годините се оказаха осем! Тъй като миналия месец не го отбелязах, оповестявам го сега - ЧРД на блога ми, осем години и един месец! :) И да пребъде във времето, за да достигнем и задминем световните показатели... (Хае, тъй тъй сме го подкарали на обществено-политическа вълна!)

Гарван грачи грозно зловещо...

...Не ми било църен гарван - най ми било Цървен Кольо!
"Любимецът" ми, достойният възпитаник на соц-а, социологът Кольо Колев - който, апропо, отдавна се е доказал що за човек е и докъде се простира интелектуалното му, духовно и личностно развитие (за което, види се, не е харчил нищо от тлъстите хонорари, които му се връчват, за да се изказва в медиите - доста по-тлъсти от месечния доход на неколцина учители - бележката моя) - за пореден път се "избълва" подобаващо сутринта по НТВ. Искали сме били, видите ли, "да закараме избирателната урна чрез Смартфон-ите до леглото на избирателя" посредством електронното гласуване - разбирайте, колко нагло и безочливо било да искаме подобно нещо. WTF?! (по народному - "Ко?!") Не се посвени да го изсипе човечецът в национален ефир ни най-малко. Не знам дали Колев е наясно, но ако на него избирателните секции са му отсреща, на куц крак, както се казва, то много други хора трябва да преодоляват огромни разстояния - което за пореден път показва "достойнствата" на родната избирателна система. Ако всеки работодател би ни осигурил щедро два дни отпуска, за да идем на Мачу Пикчу, на собствени разноски, за да си пуснем бюлетинката - проблеми няма... Само че това невинаги се случва. Една дребна работа, която навсякъде по света е замислена по начин, който да е удобен, лесен и достъпен за гражданите, при нас се превръща в подвиг. Избирателните секции за българите в чужбина често са на повече от 500 и дори 1000 км. За своя електорат ДПС например осигурява над 100 избирателни секции в Турция, отделно автобуси до България; а на българите - по 1-2 секции за територии от порядъка на Германия, Англия, Франция, Щатите и т.н. Изобщо, по каква идиотска логика се допуска, че дефинитивно на гражданите трябва да им трудно и неприятно, при положение, че по цял свят се стремят на хората да е лесно, удобно и комфортно? Вярно е, че в епохата на "развития социализъм" е обичайно да се втълпява на хората, че е правилно да им е трудно, а не лесно и удобно, и всичко трябва да се извършва посредством къртовски труд, откровено "Сизифов", но какво общо има това с българите в днешно време? Та ние сме част от Европа, за бога...
И някой седнал още да пледира за задължително гласуване и против електронно такова - това задължително гласуване НЯМА да реши проблемите. Наивно е да се очаква, че ако народът гласува под строй, изборните резултати ще са различни от това, което са, тъй като никакви разпоредби, санкции и регламенти няма да променят качеството на мнозинството избиратели. От една страна, на никого не може да се попречи да пусне неактивна бюлетина, ако действително това иска - че е страхливо и безотговорно, вярно е, но едва ли онези, които години наред осъзнато не упражняват правото си на вот (и се гордеят с това) ще се откажат от него толкова лесно. Някои (по-заможните) вероятно ще се прежалят за една санкция. Други биха гласували без да вложат и грам разум. И изобщо, не смятам, че начинът е правото на избор да се превръща в поредното досадно задължение. По-добре би било гражданите сами да осъзнаят ползата от упражняването на глас. Друг е въпросът, че това няма да стане бързо, нито лесно. Народът трябва сам да "узрее" според мен, а това, за добро или лошо, не става насила. Още повече, че "свободният вот" означава и правото на човека да избере дали да упражни правото си на глас, или да откаже, ако това е неговият избор.
И да престанат с приказките, че се били ограничавали правата на сънародниците от южната ни съседка, защото това са нагли лъжи и манипулации. Българските турци в Турция са си с двойно гражданство, осигуряват им се над 100 избирателни секции, както и автобуси, ако желаят да се приберат до България, за да гласуват, а и да си видят роднините, в което няма нищо лошо, разбира се. Разчита се именно на това - да противопоставят две народни общности една срещу друга, чрез двойните стандарти, и именно това се прави. Защото българските турци чрез ДПС са парламентарно представени (доколко и как, е отделен въпрос), докато нашите представители (и тези на българите в чужбина) в Парламента са единствено класическата номенклатура на БСП/ДС към настоящия момент.
Така или иначе, темата за гласуването като такова и в частност в момента е доста преждевременна, тъй като въпросът за предсрочни избори все още нито е на дневен ред, нито дори се отваря дума за него - засега... Открит остава въпросът как така доказани и откровени бездария като Колев имат правото (не говорим дори за моралното право - това е отделна тема) въобще да се изказват, камо ли в национален ефир, че даже и хонорари получават за този резил. Когато се смени властта, точно тези елементи друга песен ще запеят, ама тогава вече може и да е късно. Докога? Логичният отговор е - докато сегашните паднат. Въпросът е, че докато паднат, когато и да стане това, могат още сума поразии да нанесат, които до една ще са за наша сметка - при всяко положение ние всички сме "в кюпа" и не знам как някои хора не са го осъзнали все още, или просто така им отърва.

Ново 5: за Петър Стоянов или малки и големи кахъри

Имаме новина - както казва друг един мой (и не само мой) "любимец" - Ники Дудука. Из публичното пространство отново се пуснаха кьор-фишеци и завихриха пламенни дебати на тема последния подвиг на екс-президента Петър Стоянов http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/petyr-stoianov-barekov-govori-s-dostojnstvo-6003956 . Коментари по конкретната изява няма да правя - не виждам смисъл да се коментират неща, които са очевидни, за да не кажа "очевадни". Никога не е късно да станеш за резил, за казали хората - от това не са застраховани дори кадърни и успешни на времето си персони. Вече го утвърдихме и разбрахме за кой ли път. Това, което лично аз не разбирам, е защо голяма част от страничните коментатори не отричат глупашката проява на бившия президент, но някак си натъртиха на лицево-челюстните му характеристики и тутакси почнаха да обиждат на "зъби", "кон", "Росинант" и други в този дух. Че сгафил (да не казвам по-силна дума) - сгафил е, няма две мнения по въпроса - но в случая става дума за лица и прояви от обществено-политически характер, а не конкурс по красота (между другото съм против подобен сорт конкурси, тъй като смятам, че унижават достойнството на участниците). Глупостите са си глупости и няма да спрат да са такива, дори ако идват от най-красивия човек на света. Да не говорим, че фактът колко се изписа и изприказва за зъбите на Стоянов, за мургавия тен на Иван Костов, за "хубавото Наде" (нейните съмнителни стойности и компетентности са отделен въпрос), а за Първанов, Сакскобурггота, Орешарски и Станишев (него пък го подпукаха на тема хомосексуалност, но не и на тема външност - не по врат, а по шия!) - никога нито дума, е сам по себе си достатъчно красноречив. Навремето моята баба, вечна й памет, отказваше да гласува на избори за десния кандидат, под предлог, че бил "много грозен". Без коментар. Определен процент горнооряховчани преизбират кмета си с обосновка, че бил "красив". Отново без коментар!
Хайде моля - представите за "красивото добро", култа към красотата или т.нар. "калокагати́я" (на старогръцки: καλοκαγαθία, от καλὸς καὶ ἀγαθός, "калос ке агатос" - буквално - "красив и добродетелен", хармонично съчетание на телесна и нравствена красота), дошли от древна Елада, в 21-ви век, поне теоретично, би трябвало да са по-далеч от нас. Още повече, че по тази логика фолк-певачиците и мутресите трябва да са най-добрите, прекрасни и положителни герои на социума, а Курнелия, Гъзелия и Вреслава да стоят на върха на обществената йерархия - което за щастие все още не е случаят, макар че натам е тръгнало.
За да не стават грешки, още веднъж много ясно подчертавам, че позицията на Стоянов е глупост, че човекът се резили и излага не по-малко от образа, на когото открито симпатизира и това допълнително, за пореден път отвлича вниманието на "широката общественост" от същинските проблеми - но е хубаво да сме наясно какво конкретно критикуваме (постъпката на даден индивид или това как изглежда), както и да разграничаваме малките от големите кахъри (както малките от големите дупки по пътищата!). Много изписах върху една пределно обща и очевидна тема, но както и друг път е ставало ясно, у нас очевидните неща трябва периодично да бъдат оповестявани, повтаряни и потретвани - защото по традиция остават неразбрани.
Или, както също друг път е казвал непрежалимият Кръстьо Кръстев ("Дядо Гутенберг") - "У нас най-големите тайни са широкоизвестни! Затова никога няма да станат явни".

Нова окупация - "за" и "против"

Напоследък не ми е останало много време за писане, но при така развихрилите се в момента събития и разгорещени дебати по повод същите, просто ще е грехота да не се отчета. И така...
Преди броени дни беше даден ход на нова окупация на СУ - дотук добре. В декларацията си настоящите окупатори твърдят, че са категорично решени да доведат битката до победен край, или иначе казано - до оставката на правителството. Пак добре... И за целта поискаха подкрепа от партии (!!!), включая от ГЕРБ, като ги обявиха за "неказионни" - това вече спира да е добре. След като прочетох де що има дискусии, доводи и контрадоводи по всевъзможни блогове, сайтове и сурат-тефтери, сега съм в известно недоумение, но като цяло не мисля, че това е решението.
Хубаво е, че се предприемат някакви действия, от които се предвиждат малко от малко някакви намеци за полза. Ако обаче радостта от очакваните ползи (на които предполагам, всички се надяваме) не се обвърже и с малко разум, тази радост би заприличала на усмивките на онези от институцията, която на галено наричаме "четвърто весело". Нека погледнем какви са основните аргументи "срещу".
Съставът на окупацията бил твърде малоброен и това ги лишавало от достатъчна легитимност. Повод за притеснение тук не виждам - и окупацията на ВТУ беше малочислена, но все пак може би има основание за безпокойство, когато бройката спадне до трима души. Лица на окупацията били именно трима - Манол Глишев, Тони Господинов и Веселин Недков - от които само последният е студент в СУ, а първият не е студент въобще. Лошо няма, но в такъв случай защо не опитаме да направим окупация другаде - така че да стане общогражданска, а защо не и национална стачка (към момента това си остава в сферата на така нареченото "пожелателно мислене", но по принцип никак не би било лошо да се осъществи)?. Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия, и какво ли още не), както почти всички са подчертаха, е крайно неподходящ. Обаче както гласи една древноримска сентенция - когато не можем да си обясним дадено явление, редно е да се запитаме "Кому е изгодно?" - и ще добием кристално ясна представа. Колкото и да не ми се иска да подхождам с мнителност и скептицизъм, тъй като това е най-лесното, подобни опити за "революционни действия" (от марксистко-ленинистки или че-геварски тип, при това без да е налице революционна ситуация) в разгара на сесия, твърде много напомнят ученически опит за измъкване от контролно/препитване посредством телефонни бомбени сигнали. Като прибавим към това и факта, че основните лица или не са участвали, или са напуснали предишната окупация, нещата действително почват да клонят в отрицателна посока.
Страничните ефекти от това конкретно действие може да са доста неприятни и, както се казва по народно му, да извадим очи, вместо да изпишем вежди. Разединението и разцеплението сред протестиращите студенти и граждани, което и без друго се наблюдава от доста време насам, може да добие застрашителни размери; хаосът е пълен и никой нищо не печели, като го засилваме; подкрепата намалява и това би било камък в двора на протестиращите; медиите злоупотребяват... И изобщо - ако ще правим нещо, нека го правим добре (както се казваше в една популярна на времето си теле-реклама).
И все пак нека погледнем нещата и от другата страна. Мнозина сигурно биха казали, че аргументите против втората окупация силно наподобяват доводите и срещу протеста, които се ширеха в родното публично пространство дори в най-ефективните му и успешни месеци - малко хора били, не било сега времето, нито мястото, не било това начинът, нямало било широка подкрепа, нямало било това, нямало било онова... Да не говорим, че и тезите на мнозина (главно родители на студенти и кандидат-студенти) - предимно от порядъка "Дъщеря ми в петък е на изпит, а другата ще кандидатства това лято. Ако анулират годината, ний шъ търсим отговорност на тези малоумия" и изобщо "Да са пукат душманите!" - са много сходни на воплите от загрижени родители срещу учителската стачка през 2007-ма. (За онези, които са забравили, основната причина, поради която стачката НЕ успя, беше медийната бомба, че щяло да има "нулева година", поради което родителите писнаха, че нямало кой да им гледа дечинята, пък даскалята, видите ли, не били загрижени за общото благо... Е, абстрахирайки се от факта, че едно 80% от стачкуващите бяха също родители и техните деца по това време малко гладуваха, тъй като токът и парното не питат дали стачкува човек, но кой ти гледа такива подробности! Ако тогава стачката бе прераснала в национална, "Тричленката" щеше да си отиде преждевременно и Орешарски днес никой нямаше да го помни, ама 'айде - минала работа!)... Подобно твърдение действително има известна логика, но и това е така само донякъде.
За такива работи народът си има приказка: "Не мешай тутуна с бостана". Това е поговорка, възникнала точно по този повод - когато вземем да сравняваме несравними неща, действайки на принципа "няма значение за какво става дума, достатъчно е да изглежда еднакво". Паралели между протеста (съответно - "контрапротеста") и окупацията (респективно - "контраокупацията") в момента не е много релевантно да се правят. В случая аргументите "срещу" се оказват в голяма степен основателни - поне засега - и вземат превес към настоящия момент. Тази форма на протест, както вече се разбра, търси морал там, където го няма и колкото и да не се наемам да твърдя, че "вече е изчерпана", в момента е доказано неефективна спрямо дебелокожите гьонсурати, които уж управляват. Освен това, за да се постигне дадена цел, се иска преди всичко движение и развитие - което автоматично ни подсказва, че може би е по-добре да търсим нови начини - по-ползотворни и адекватни - отколкото да тъпчем на едно място, сляпо възпроизвеждайки една идея, която може и да не се окаже толкова блестяща, колкото би ни се искало.
Като прибавим и всичко казано и изписано по отношение на предприетите от "окупаторите" действия, работата в общи линии става малко "афиф" и попада в графата на така наречените (от един конкретен диалект) "недомаслени" действия и идеи...