По какво ще познаете, че остарявате? Свещите на тортата ви тежат повече от самата нея... И трябва да викнете пожарната, за да ги загаси ;).

Датата е 31.05. С последна цигара в уста, докато още не е влязла в сила забраната, между поредните "разтърсващи" новини за щети и жертви от трусове и наводнения, сядам да напиша нещо тук. Пореден 24-ти май мина и замина; минава и заминава поредна вълна от абитуриентски балове, огласяна от хорово броене до 12 (понякога накъсано, с по няколкосекундна пауза между цифрите, или някоя и друга незначителна грешка при броенето)и бясно бибипкане на клаксони, сред което сегиз-тогиз има и нещо приятно и интересно за гледане на фона на масовата вълна от простотии... Разбира се, винаги има и стилни, интелигентно и добре облечени и оригинални в избора си младежи и девойки; така както винаги има последователи на чалга-културата или порно-естетиката. Примери винаги и в голям брой може да се намерят както за едното, така и за другото явление. Често обаче човек е склонен да се вторачва само в едното - и то обикновено в негативното - и да натъртва на него, а другата страна на монетата сякаш я забравя. Чета сега едно каренце в броя на вестник "Стършел" от 25-ти май, под рубриката "Бар "Наздраве"", озаглавено "Среднощен урок" и си мисля, че колегата-стършел Петър Софрониев - когото лично аз по принцип много уважавам - нещо го е ужилил негативизма и черногледството, та е решил на свой ред и той да жили наоколо си... "Дни преди Празника на просветата и славянската писменост имахме възможност да научим, че лека-полека родните учители придобиват все по-голямо самочувствие" - пише Софрониев и дава пример как в китно възрожденско градче учителка почерпила порядъчно себе си и своите ученици късно вечерта в нощен бар, след което на рутинна полицейска проверка на документи демонстрирала арогантно (и видимо пиянско) поведение, което накрая довело до арестуването й. Следва дидактическо мъдруване, размахване на пръст и въсене на вежди по отношение на родното образование, мрачни умозаключения и прогнози, недаващи повод за оптимизъм... Лошо няма, подобни изводи и начин на мислене са ми много много добре познати, само че да се даде един, макар и (относително) ярък пример съвсем не е достатъчно, за да се докаже тезата за "порасналото самочувствие на учителите". По същата логика и аз бих дала на г-дин Софрониев пример как на 24-ти май по телевизия СКАТ, от 10.30 в предаването на Любомир Захариев се разви много обстойна и съдържателна дискусия на теми, вариращи от историята и значението на славянската азбука и езика, през образованието като такова и в частност, та чак до ролята на родните политици в него (която главно и значително допринася за тоталното му окастряне). Ако г-дин Софрониев беше хвърлил един поглед на същата тази дискусия, щеше да има съвсем друго мнение както за нивото, така и за самочувствието на българския преподавател. Да, знам, че да давам един-единствен пример с Николай Николов (представител на българското учителство в тази конкретна ситуация, а и в много други от преди някоя и друга година) също е неподходящо, тъй като е "единичен случай" и пак е рефлексия на същия механизъм на разглеждане само едната страна на монетата, но е хубаво човек да се подсеща от време на време колко относителни са нещата в действителност и колко често са въпрос само на тълкувание. Друго нещо, което ми прави впечатление е, че колегата-стършел пише как "практиката ученици и преподаватели да си пият и купонясват заедно не е от вчера и днес". Написано с леко негативна конотация, която ми се струва очевидна, за да не кажа "очевадна". А какво нередно или страшно има в това учители и ученици да купонясват заедно, бих попитала аз? От една страна Софрониев сам е отговорил на въпроса, че причината се крие в търсенето на по-близък контакт с ученика и премахване на дистанцията; а от друга страна близкият контакт на учителя с учениците е изключително необходим чисто и просто от факта, че това са на първо място хора, а после - всичко друго. И аз самата съм купонясвала заедно със свои учители от гимназията, с много от които поддържаме чудесни приятелски отношения и в момента. Друг е въпросът как точно се осъществява тази практика и че границите между безобидното, неприличното и абсолютно просташкото "купонясване" са много размити и често се преминават лесно. Но ако няма кой да поддържа близък контакт с учениците, като с човешки същества (щото по понятни причини родителите често са по-заети и ангажирани с мисълта как ще изкарат месеца, отколкото с различните радости и терзания на своите рожби), тогава вече бихме станали (и сме ставали) свидетели на наистина масовото оскотяване, от което кичозните тоалети и просташко-селското поведение по време на баловете е просто една минимална проява... Така че в заключение бих казала на г-дин Петър Софрониев да укроти малко "жилото" на словото си и да не гледа едностранно на един проблем, който има твърде много аспекти, всеки от които заслужава да бъде задълбочено разгледан отвсякъде - нещо, с което вече много хора сме се заели отдавна и, разбира се, сме винаги отворени за нови и нови мнения и идеи как при всички случаи да подобрим сегашното положение. А това може да стане, и трябва - стига да има желание и да се търсят начини, а не оправдания...

Честит празник на писмеността

24-ти май е - ден на славянската писменост и култура. Честит празник на всички грамотни и неграмотни. Винаги има възможност да станем по-добри както в едното, така и в другото. Пожеланието ми е да се подобрим грамотно!

На 1-ви май 1869 година Васил Левски започва втората си обиколка из България. На 1-ви май 1873 година Христо Ботев издава първия брой на вестник „Будилник”. На 1-ви май 2012 година българинът вече е буден.

За априлското въстание...

Сонет за кланетата на християни в България
Исусе, жив ли си, или си прах,
която камъкът надгробен пази,
възкръснал само във съня на Тази,
с любов към теб платила своя грях?
Тук въздухът е смъртен стон и страх,
свещеникът заклан е още топъл,
не чуваш ли разкъсващия вопъл
над детски труп на оня сиромах?
Слез, Сине Божи! Мракът нечестив
земята скрива в непрогледна нощ -
над кръста полумесецът се свежда!
Ако от гроба си излязъл жив,
слез, Сине Человечески, със цяла мощ,
че Мохамед към трона ти поглежда!

Оскар Уайлд

За страстната седмица, постите... и други неща

Днес започна Страстна седмица - последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Тя е последната от Великденския пост и всеки ден от нея се нарича "велик". Според православния календар тази седмица завършва с Великден. Това, разбира се, дава повод за някои размисли, в това число и у хора, които принципно не считат себе си за набожни. Гледам, чета и чувам всякакви въпроси по темата за постите ("Как да постя?", "Колко време", включително и "Колко кг. ще сваля, ако постя Х дни?"), затова си позволявам да изложа някои свои виждания. Не е лошо, в това объркано време и обществен и духовен хаос, човек поне за малко да се позамисли, особено преди светлия празник (за които все още го намират за такъв). Още от древността постът във всички религии е бил средство, прилагано за пречистване на душата. Постепенно християнското съзнание е започнало да променя смисъла и значението на Поста, като малко по малко го е превърнало в спазване на чисто формални предписания и ограничения в храненето. Неслучайно в книгата "Постен Триод" четем: "Напусто се радваш, душо моя, че се въздържаш от храна, защото не си очистена от страстите. В теб го няма желанието да се поправиш, като измамна ще се уподобиш на злите демони, които никога не ядат! Ако продължаваш да съгрешаваш, твоят Пост ще бъде безполезен..." . Съвсем погрешното разбиране на Поста, за жалост днес разпространено масово, определя предимно отрицателното отношение към него като към неудобство, на което се съгласяваме доброволно (и/или неохотно). Създава се усещането, че Постът е време, когато нещо само по себе си приятно и хубаво е забранено, като че ли човек търси удовлетворение в това да се мъчи. Постът означава тъкмо обратното – завръщане към нормалния живот, възстановяване на непреходното, "небесното" и вечното у нас. В основата е пречистването на нашия дух от всичко, което обикновено го замъглява. Изглежда просто невероятно до каква степен умът ни е запълнен и замърсен от всякакъв род грижи, интереси, безпокойства и впечатления и колко трудно е да се ориентираме в тях. Нека сме наясно - постът не бива да бъде самоцел, а едно от средствата за постигане на по-висши цели. Същото важи и за здравето като цяло. Постът служи евентуално за подобряване на здравето, а това, от своя страна помага за провеждането на умствени и духовни занимания. Организмът трябва да бъде лишен от нещо физическо (каквото и да е - може да бъде дори само сутрешното кафе или цигара, например, или обичайната разходка из Мола на ден), но не за да се мъчи и да "страда", а за да съсредоточи енергията си за различни от обичайното му ежедневие дейности - така че да ги проведе без обичайните разсейващи го мисли. Няма нужда да навлизаме в дискусии доколко нашето общество е вторачено в храната и производните й - една трета от рекламите по телевизията, на улицата, във вестниците, са на хранителни продукти. Друга една трета - на лекарства. Трета - на продукти за отслабване. И къде остана мястото за други важни неща от живота? Не вярвам много хора да умират от желание, когато един ден си отидат от този свят, думите им да са: "Цял живот мислех какво да сготвя вкъщи... и после - как да отслабна... и за друго не остана време!". Четене на духовна литература (човек се учи докато е жив и винаги има какво да научи още), посещение или обаждане на някой близък, отдавна нечуван; помощ или дори само две добри думи на някой болен или тъжен човек... Духовно е всичко, което ни извежда извън границите на едното непосредствено физическо съществуване. Или всичко, свързано с което и да е - и най-мизерното същество, на което можем да помогнем. Всяка дейност, извършена с душа и с чувство - и добре приготвената вечеря, и добре изчистената къща, и добре свършената работа - дава възможност за духовно обогатяване. Именно това аз виждам като истински смисъл от постите и много неща, над които обичайно не се замисляме... Станаха много думи, а заобикалям около основното. А то е - човек трябва преди всичко да изясни причината/ите да иска да пости (ако иска). Ако не е крайно наложително (например много сериозен здравословен проблем) и човек не чувства дълбока вътрешна увереност - по-добре е да не го прави въобще. Ако целта е единствено разтоварване и детоксикация, не е нужно това да става непременно чрез пост - това е един начин, а има и много други. Ако е за духовно и психично пречистване - вече се написа по-горе. Хранителното въздържание помага, но смятам, че за духовно пречистване трябват доста по-големи усилия - не "отвън", а преди всичко "отвътре". Обикновено човек не си дава сметка колко пари, нерви, време отиват за купуване, готвене, подреждане на (че и упражнения, поради евентуални излишни килограми заради) храната. Същото важи и за многото пари за неща, от които реално нямаме нужда. Като се абстрахираме от несъмнено огромния разход за ток, вода, осигуровки, такси, дом и семейство - немалкото средства се харчат и "между другото", специално от средностатистическия човек от така наречената "средна класа" (не изключвам себе си от това число). Мнозина от нас биха загинали не от евентуално редуциране на средствата, а защото умът ни не може да понесе това редуциране... и това е нещо, което определено не дава повод за гордост.

Пред-великденски бойкот

Или, днешния лимерик&

Уж кокоши яйца се купуват,
а пък колкото щраусови струват!
Затова на тавана
вече пилци аз храня.
Продавачите нека ме псуват!

Мара води хорото...

Стихчето за деня:

Докат водеше Мара хорото,
вкъщи котка изяде брашното.
Но прибра се мъжа й
и ядоса се тъй,
че изяде нещастното коте.

Научил се поп на варен боб...

Или, стихчето за деня:

Привикна един селски поп
да си хапва добре сварен боб.
Но така се улиса,
че бобът хартиса
и отвикна от него тоз поп.

Прошка или не

Има един чудесен моноспектакъл на Камен Донев - "Възгледите на един учител за народното творчество". В него, минавайки от тема на тема, неистовият актьор неусетно стига и до градския живот, движението по улицата, задръстванията, и висенето с часове на пешеходна пътека - в чакане на знак за преминаване. Рядко, но се случва да попадне човек и на солидарен шофьор, казва Донев, който да спре и да направи път на пешеходеца (обикновено, със знак с ръка, плюс някое и друго споменаване с добро на нечия майка)... И на това място, пешеходците масово се стъписват! Стряскат се, застиват шокирани и забравят за какво са застанали на пешеходната! Сещат се да преминат чак след неопределено време, като все пак решават и да изкажат благодарност на шофьора - кимат с глава, повдигат шапка, някои даже казват и "благодаря"... нещо, шокиращо, според Донев. "Все едно - казва той. - след като си правил любов със съпругата си, да й кажеш "Пенке, мерси!"... Още по-шокиращо е, когато тя каже "Моля"!." И продължава - "Как може да благодариш за нещо, което имаш право да получиш, което ти е дадено по закон, ако щеш и от самия Господ-Бог?! Смешно е да благодариш, че са ти направили път, като по закон са длъжни да ти направят път!!!".
Като оставим настрана хумористичното и многозначното в този комичен епизод, въпросът, засегнат от Донев, наистина е интересен и по него може да се разсъждава много. Имаме ли нужда, или не, от "специални" знаци на благодарност, признателност и оценяване за неща, на които, обективно погледнато, имаме пълното право. И които, така да се каже, за нас са даденост - особено от най-близките ни хора?
Днес е Сирни заговезни. На този църковен празник всеки обикаля роднините си (родители, баби, дядовци, свекър, свекърва) и хората си "опрощават" греховете един на друг. На мен обаче това винаги ми е звучало малко претенциозно...
Наистина ли трябва да искаме един от друг прошка за това, че "...бабо, мила бабо, много си страдала от нашите грешки волни и неволни! И колко горчиви ядове си брала, когато сме били и здрави, и болни… Прости ни! Прости ни! И нашата обич към тебе, о, бабо, додето сме живи, няма да изстине!..." (из "Патиланско царство" - Ран Босилек); трябва ли децата да искат прошка на родителите си, грубо казано, за това, че са се родили, като самият ни живот е изначално изпъстрен с грешки?
От друга страна, в културата на Европа съществува една, условно казано, нормативна етика. И в нея знаците на учтивост, благодарност, и т.н. не се демонстрират само защото "трябва" да се спазва нормата, а защото са знак именно на култура и самоуважение. Когато кажем на някого "Добър ден", не очакваме той непременно да ни отговори "Добър да е" - важното е да изразим своето хуманистично и културно отношение към света, защото сме рожба именно на една хуманистична по своята същност колективна култура. А това означава, че в дългата си история, европейската култура е тръгнала от външните знаци на хуманизма (със значение не просто човеколюбие, а приемане на човешкия живот като върховна ценност в европейската скала на ценностите). Тя започва с универсални норми на поведение, които "трябва" да се спазват, и отвежда до норми, които съществуват защото ние искаме и сме взели решение да ги спазваме. Простакът не казва на непознатите "Добър ден", защото не ги познава. Когато получава стока в магазина, не казва "Благодаря", защото не разбира защо трябва да се изразява благодарност - това го разбира интелигентният, знаещият и културният. Едно е да правя нещо, защото другите очакват от мен да го направя. Друго е да правя нещо, защото всички го правят. Вече съвсем друго е да направя нещо, защото аз искам да го направя.

И накрая, ако мога да си позволя да перифразирам думите на Радичков - "Ние не знаем със сигурност дали Бог съществува, но какво ни пречи да се държим, все едно съществува?" - ние не знаем дали сме длъжни, дали има за какво да си прощаваме, но даже и да няма - какво ни пречи да си прощаваме, въпреки всичко?
Затова - прощавам ви, и моля за прошка!
С пожелания за една чудесна пролет и очакване на новият празничен сезон!

Някъде... другаде

Първи ден...
Навън е минус 15 градуса. В стаята е 10. Включвам отоплението и чакам да се "отвърне" въздуха, като през това време не свалям нито ръкавиците, нито зимната шуба, нахлузена върху три ката дрехи... Хващам кирката и лопатата и почвам да разчиствам образуваните ледове.

Втори ден
В стаята вече е 13 градуса - супер, вече мога да си ходя и без шуба. Вънка обаче е -17.
Я, колко хубаво - намерих една дамаджана с вино в килера!
Може би няма да дойде зле да я използвам...

Трети ден
Граааадиииил Илиииияя киилиииияяяя...
Хубаво нещо е виното, особено за сгряване. Студът вече не ме притеснява...
Цели 15 градуса в стаята - направо си е топло вече и дори се топят ледниците! Сталактитите от тавана също полека-лека се разтапят и не е зле да започна да ги откъртвам, преди някой от тях да ми е паднал на чутурата. Навън вече е -20. Какво пък? Има още вино...
В сеело Брениииицаааа с вино карат воденииииицаааа...

Четвърти ден
Марш оттук!
Тия полярни мечки не спират да се промъкват вкъщи... Така и не мога да разбера откъде влизат. Може би изпълзяват през прозореца, по водосточната тръба. Настаняват се, щъкат наоколо и дори влизат в банята под душа (водата е ледена, но още тече и това очевидно им се харесва. Аз не мога да се ползвам от тая екстра, а вече и ръцете не си виждам от няколко дни, понеже не мога да сваля ръкавиците.
В момента една бяла мечка клечи до стола ми, докато пиша, подбутва ме и ме гледа жално... Иска храна. Безразлично я съветвам да върви да лови тюлени.

Пети ден... посред нощ
Реших да изключа за малко отоплението - да не стане беля, да гръмне някой бушон. Час-два по-късно стайният термометър се разпищя. Вградената аларма предупреждава да взема спешни мерки против измръзване. Е какво точно иска? Водата в банята вече замръзна, сега и да пищи, и да не пищи - файда йок! Отново включвам отоплението...
Термометърът обаче не спира да пищи... Е, накрая млъкна - след един тежък удар с ботуш! В този ред на мисли, ще ми се отново да си видя краката - забравих ги вече как изглеждат...

Шести ден
Някакъв пингвин се намъкна у дома, намерих го сутринта в мивката. Сигурно е допълзял по канализацията. Няма да се занимавам сега да го гоня - мечката под масата ще го хване...
Днес излязох за малко навън (след като разбих с чука образувания слой лед около вратата)с намерението да отида до магазина, но щях да затъна в преспите и се върнах. Където няма преспи, има поледица, а не ми се губеше време да обувам и събувам снегоходките, защото докато го направя, ми пукат ушите от студ... Утре може би ще опитам друго. Може би да прокопая подземен...снежен тунел.

Седми ден
Отказах се да ходя до магазина. Вкъщи вече има двойка пингвини... Хубавата новина е, че взеха да снасят, което ми решава проблемите с изхранването поне за момента. Е, в началото малко се сърдеха, като им отнемах яйцата с намерението да ги правя на омлет... Квичаха троснато и налитаха да кълват, но след няколко удара с тежък чугунен тиган по главите, изглежда си промениха мнението. Сега пак снасят и гледат изпод вежди (или каквото там имат вместо вежди) и мълчат намусени...
Вижте какво, комуто не понася - да се изнася! Ще ви пусна вън на снега, да ви видя тогаз, като ви подгонят ромите с касапски ножове... И войсковите подразделения на НАТО няма да ви опазят!

Незнайно кой ден
Внезапно затопляне - ура, температурите се покачиха до нула градуса! Мога да си ходя вкъщи с шорти и по тениска и дори да отворя прозореца. Белите мечки и другата фауна обаче са недоволни и избягаха да се крият в мазето (там още е студено).
Сега мисля да изляза на разходка... Че от утре обещават пак захлаждане.

Диетичен (и икономичен) съвет

На храните веч` цените
станали са фантастични.
Но ядем ли ги с очите,
най-са нискокалорични!

мИчти

Искам да ида на море,
където топло слънце все пече.
Ех, мили боже...
Вълните чувам аз сега,
в мечтите мои е това.
Защо не може?

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане
След половин година, зная, и туй ще стане!

Но през стената вън зад мен
се чува вятърът студен;
сняг на парцали...
Аз си мечтая за море,
а парното до мен пече.
Ех, докога ли?...

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане...
След половин година, зная, и туй ще стане!

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,
предварително ти пожелавам весела Коледа!
Кажи на джуджетата да пийнат по една бира от мое име, че аз не мога.
Какво искам за Коледа? Искам, не само за Коледа, но и за постоянно, по възможност, всички тия проблеми, дето са ми се натрупали напоследък и се надпреварват кой пръв да ме довърши, да се съберат накуп и пръждосат вдън земя! Само това ми трябва... Иначе със стипендията и насъщните, горе-долу "кънект"-вам двата края. Между другото, май трябваше да ти пратя писмото по sms, или smart-phone, но не ти знам номера. Може да го публикуваш в някой вестник за реклама и рейтинг. Или да направиш прИмоция... Ако решиш, обади се, да дойда и аз. Но не раздавай алкохол, че вече трезвеник го раздавам. Хайде чао и всичко най-добро!

Вики,
България

След десет... мастики

Днес ще се срещнем след десет мастики.
Вчера ли пихме - бутилка ли, две?
Разделихме се със песен
тук, пред този свиден бар.

Пак да се срещнем след десет мастики,
за да разкаже всеки от нас
от какво е изтрезнявал,
със какво се е напивал,
кой кого ще черпи пак.

Пак ще се срещнем след десет мастики.
Хвръкват кристали от всички страни.
Но един от тях остана
във една изпита чаша,
пак пред този свиден бар.

Простотия до шия - част поредна

На спретнат и относително маломерен плакат от вътрешната страна на вратата на квартална бакалия се блещи най-новата реклама на водка "Флирт" - пак с "мацки" и "мачовци", заемащи "съблазнителни" пози, и пак с мото "игри за напреднали" и "дейсТвай". Нищо ново и необичайно в гледката - характерна е за нашите ширини и мнозина не биха я забелязали даже. Да, обаче преди броени дни мой близък познат, англичанин, живеещ в България, сподели до каква степен го е впечатлил (неприятно, както се разбра) календар в сладкарница "Неделя"... с гола мадама на него. Такова нещо в Англия рядко ще се види... Както и в която и да е друга развита европейска страна (за Щатите не говорим, то се разбира от само себе си). Все пак съм ходила тук-таме - Прага, Виена, Будапеща, Братислава, даже в Солон или Белград подобна естетика не се допуска на обществени места - а най-вероятно не се и произвежда...
У нас тя е норматив. "Точно това чукане чаках!", произнася дупеста девойка, навежда се и изважда от хладилника кашон с водка. Ханшовете й загадъчно се обвиват в пара. Накъдето и да погледне човек, навсякъде вижда разголена плът - изобилие, като в месарски магазин... "Нека се чувства изобилието, ние банкет ли правим или студентска вечеринка?" - както се казва в друга (вече радио) реклама родно производство.
Специално рекламните афиши на популярната водка ("Флирт") със съмнително качество и уж "нестандартни" идеи за добиване на популярност открай време надминават допустимата мярка - както на разпространение, така и на естетика... Преди години, отдавнашна вече телевизионна реклама на същата водка, в която очарователна девойка танцува и се съблича, "готвейки се за довечера", се излъчваше директно след "Лека нощ деца". Нужно ли е да правим аналогии с нескончаемите репортажи за ученици, спретнали си за пари порно клипчета, или изнасилили съученик/съученичка? Щом голотата и клозетната лирика се превърне в норма, децата поемат тази норма - абсорбират я, а после я възпроизвеждат по съвсем естествен път...
Пак преди няколко (около 6-7) години на всяка крачка се натъквахме на билбордове - ту със симпатична мадама, която мижи като в транс, лапнала химикалка; ту с младеж, който ближе плик за писма с разфокусиран поглед - пак рекламиращи "Флирт" (на който алкохолен продукт вече се носи популярно прозвище - "Спирт") и подканящи ни "да се готвим за довечера".
Знам, че мнозина ще кажат "Какво толкова?", "То да са само рекламите - с мед да ги намажем!" и дори, че рекламите са си "много готини", "свежарски" и други модерни лафове. Все пак... специално при конкретно изброените реклами съм доста разколебана кой точно аспект е най-отблъскващ. Дали идеята за любовта - пък била тя дори и в най-плътския си аспект - като за дейност, за която трябва да с "репетира" все едно е спортна среща? Дали идеята, че въпросната процедура може да бъде запаметена и възпроизведена с точност посредством уж тривиални действия като лапане на писалка или близане на плик? Дали представата, че непременно, на всяка цена, в едно "рандеву" трябва да присъстват именно тези дейности? Свеждането на дори най-примитивните човешки взаимоотношения до елементарна "игричка", или въобще опитът да се вкарат хората в калъпи и щампи, които се предполага, че трябва да те "кефят"?... И ако не ни кефят, веднага минаваме в категория "задръстени незадоволени хора с комплексарски претенции да са големите естети"... На кого е тази водка "Флирт", та девойките й ни заливат с пошлост от всеки ъгъл години наред? Кой е този, който стои над естетиката, възпитанието и добрия вкус на комисиите в общините? Защо преди няколко години бяха необходими индивидуални подвизи на Бойко Борисов, та да бъдат свалени разгологъзените изображения на Азис от стените на столицата?
Ами, защото времето на прехода никога не ражда висока нравственост. Обикновено то е времето на мерзавците – и то ражда и прозрението, че трябва да ценим нравствеността... и да се борим за нея. Че именно моралният катарзис лежи в основата на обществената промяна. А това не значи съграждане на определен нов морал, а връщане към онези непреходни нравствени ценности, които са вписани и в основата на европейската цивилизация, и в традициите и националната култура на българина. Това значи да почистим лъскавото лустро от онези фалшиви морални категории, с които соцът промива съзнанието на „народонаселението”. И които с нежност се водеше "социалистически морал"...
Щом голатата е рекламен продукт, а миризмата на бардак лъха от почти всяко шоу – разюзданата сексуалност става норма. А децата приемат нормата. Те не растат в саксия и не ги поливат с одеколон. Те са най-точният индикатор за състоянието на обществото. Не училището като институция, а обществото е онова, което определя психологическия климат и моралната чистота на въздуха, който дишат децата ни... Училището би могло да окаже помощ, да пречисти до известна степен този въздух – стига отношението към него да не е фалшива загриженост. Децата са свръхчувствителни към фалша. И затова една част от тях са онези, които в обозримо бъдеще ще изхвърлят на сметището фалшивите норми...
Тревогата е за другата част. Защото тя е по-многобройна...

Самоубийството - никой никога не го прави от хубаво

Една вечер, под влиянието на безсъние, сполучливо съчетано с депресивни мисли, включих компютъра, отворих Гугъл-а и написах думата "suicide" (самоубийство). Огледах резултатите, след което я написах и на български. Контрастът от получените отговори беше поразяващ. Тези на английски се състояха предимно в сайтове за взаимопомощ, които съдържат всякаква полезна информация - от общи сведения какво е самоубийствено поведение, депресия и така нататък, през съвети какво може да направи човек, ако е взел или е на границата да вземе подобно решение, какво могат да направят близките му, та чак до телефони и координати на терапевти и организации за превенция на самоубийствата (каквито в България изобщо липсват).
На български... Уви, освен главно или предимно дискусийки по разни форуми "за убиване на времето", свеждащи се до "Тия са много слаби", или "Това е е**си лигавщината", друго почти не излиза.
Изводите си ги направете сами.
За голямо съжаление, много неща, които по света са добре известни на всички, у нас са забулени в "мистерия". Хората в България, в огромната си маса, асоциират самоубийството или с камикадзета, които се самовзривяват в самолети (заедно със солиден брой невинни жертви), или с разглезени "пуберчета", които се опитват да стреснат родителите си, за да ги накарат да им купят пети пореден Плейстейшън.
С риск да отнеса много и тежки критики, както и широка опозиция, че това не било решение, че човек трябвало да "се вземе в ръце", вместо да "хленчи", както и че много хора "опитвали да се самоубият", за да позират или привлекат внимание и съчувствие, ще се изкажа и аз по въпроса.
"Ама той изпи само 10 хапчета - това не беше сериозно!"...
Преди всичко, нека се изясни - суицидните мисли и нагласи са абнормално поведение, което не е типично за човек в здраво (спокойно) психично състояние, т.е., човек не мисли за самоубийство когато се чувства добре и в мир със себе си (не говорим за религиозни вярвания, издигащи смъртта в култ; нито за самоубийството като форма на евтаназия, или при трагични примери от историята, като клането в Батак у нас). Самият факт, че някой е имал дори само подобни мисли, или нагласата да "опита", е достатъчен повод за безпокойство и не бива да се пренебрегва.
Едно е сигурно - никой никога не се самоубива от хубаво. Няма такъв случай някой да е опитал/да е мислил да се самоубие, защото му е било много весело и щастливо. Дори така наречените "несериозни опити" (от типа "Ама той изпи само Х таблетки... Не беше сериозно").
Всеки има своите тежки моменти. Някои ги преживяват много болезнено, други - не толкова. Когато някой е в "дупка", страничните наблюдатели си казват, че не е голямо чудо. Само че Е. Аз, като човек с богат опит в тази област, знам какво преживява човек, който е в депресия, криза или както щете го наречете.
Много е трудно в такъв момент човек да се хване за нещо. Даже би обърнал гръб на подадената ръка. Това е много деликатно душевно състояние - обикновено околните са тези, които е редно да проявят инат, упорство и да внесат "помощ отвън". Особено тези, които са се чувствали по подобен начин и знаят колко е тежко.
Позволявам си да цитирам само част от удачните и адекватни съвети, които преведох от англоезичните сайтове. Мисля, че при всички случаи са от полза на онези, които имат проблеми с (близки с) депресия, за да добият поне обща представа как да реагират и ако не могат да помогнат, поне да не пречат.

"Имам дългогодишен проблем с депресия. Лекувах се с антидепресант, но опитах да се самоубия и сега са ми предписали други медикаменти. Наскоро пак почнах да мисля за самоубийство... Как да спра?"
- Чудесно е, че си мотивиран да се справиш с проблема. Чудесно е и това, че си признаваш, че имаш проблем и говориш за него. Споделяш, че си вземал антидепресант и продължаваш да вземаш други лекарства. Това навежда на мисълта, че лечението ти е провеждал психиатър. Нямаме нищо против психиатрите, но те не са най-подходящите специалисти за конкретното заболяване. Както сам си се уверил, лекуват чрез медикаменти, а те не са от особена полза в случая. Консултирай се с психолог-психотерапевт. Психотерапията е най-ефективният (може би единствено ефективният) начин за справяне с депресиите. Вярно, нужни са много време, усилия и старание от твоя страна, но това е начинът да разбереш защо е това суицидно поведение, защо се чувстваш така, че да искаш да умреш и по този начин бавно и сигурно се унищожаваш. Това е начинът да усвоиш други модели на поведение, да разбереш емоциите и преживяванията си, да преоткриеш себе си.

"Мой/я приятел/ка е в депресия и иска да се самоубие. Искам да помогна, но не знам как. Какво мога да направя?"

- Първото, което трябва да направят близките, за да помогнат, е да не вредят. Което, само по себе си, съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда.
Нищо конкретно не може да се каже като метод, за съжаление няма универсални общовалидни помощни средства. Едно е факт - колкото и да се говори на човека, че трябва да престане, да се вземе в ръце и да се справи с проблема, да не прави глупости и т.н., това няма да помогне - най много да реши, че не е разбран и да се отдръпне. С насилване нещата не стават.
Важно е близките на човека в депресия да присъстват ненатрапчиво до него, да му помагат без да си личи, че помагат, да не го притесняват с излишни въпроси, да не го карат да се чувства виновен (затова че им обръща по-малко внимание от преди, напр.). В такъв момент човек има много по-голяма нужда от тях, отколкото те самите предполагат. Но не винаги го съзнава.
Изслушване и подкрепа за всичко, което реши да прави (свързано не само с депресията, но и с всяко друго нещо в живота му) е винаги полезно. Мъмрене от типа "ама ти обеща (от утре) да направиш еди-какво си" има обратен ефект. Както и съвети от сорта на "Стегни се", "Вземи се в ръце" и т.н. Съжалителни погледи и съчувствие също не помагат особено. Едва ли някой умира да го гледат или третират като болен, дори и онези, които "се опитват да привличат внимание". В общи линии само стабилно приятелство е от полза, при това без да се изисква от човека каквото и да е - нито да се променя, нито да бъде какъвто околните биха желали, нито дори да прави доброто за себе си. Никой не може насила да бъде накаран да осъзнае, че има проблем, нито насила да приеме помощ, нито пък да поправи поведението си. Нещата ще се оправят когато ТОЙ РЕШИ и само тогава.
Добрата новина е, че всичко е поправимо. Ако човекът откаже психотерапия (има прекалено много възспиращи фактори - "Няма да отида в психиатрия, аз не съм луд/а" - въпреки че за никаква лудост не става и въпрос), налага се "лечение" в домашни условия и е нужно колосално търпение. Дори тогава - със своята собствена помощ, тази на близките си, и дори само на един човек, който да го разбира и с когото може да говори във всеки един момент - шансове да се възстанови от депресията винаги присъстват и са големи.
Прилагам няколко полезни сайта на английски, които след време ще преведа поне в най-общи линии и ще постна по-подробна информация тук.


http://www.metanoia.org/suicide/

http://suicide.com/

http://kidshealth.org/teen/your_mind/mental_health/suicide.html

http://www.suicide.org/

П.С. Моля, без злобни коментари :). Това, което съм написала изразява само моето лично мнение (формирано от дългогодишен личен и чужд опит).

Първи сняг по Великотърновско

Do fall down, you, first of snow!
Cover up our every foe!
Doesn’t matter where he is –
under ground, or in the trees,
in the pole or the equator,
lurking by the radiator!
Everywhere, he’s still a foe!
Fall down; fall down, first of snow!

На БГ:

Падай, падай, първи сняг,
да затрупаш всеки враг!
Все едно къде е той -
скрит в мазе, или в забой,
в полюса или екватора,
притаен зад радиатора...
Той навсякъде е враг!
Падай, падай, първи сняг!

В момента мастика пия...

... в момента рекорда бия!

...И даже мента да няма на белия свят,
потърси я в долапа - знаеш ти как,
потърси я, потърси я!...

Поооо първи петли,
махмурлии мълчим,
и жестоко кънти
този тропот в главата ми!
С дъх на шкембе,
чесън и лют дим
преминават през мен
и спасяват душата ми....

Хелоу-ин... Избори - аут

Все таз позната нам съдба ахмашка,
и песен стара, в ново петолиние -
след чакане, мъдруване, опашки,
пак два серсема - и за нас единия.

Кебапчета и бира, и парички,
и боядисани кози навред сновяха.
Дори когато резултата всички
разбрахме - глупостите пак не спряха.

Какво пък толкова, поне си знаем
по-малката злина че пак избрали сме.
А после? Можем само да гадаем...
и... може би, по свещ да си запалиме!

Предизборно време разделно

Рече мойта жена да е кмет.
Из селОто назад и напред
ден и нощ агитира;
призори се прибира
под предлог, че била на съвет.

Обещава в пари да цамбурне
всеки, който в заветната урна
глас отправи за нея...
Благодат да се лее,
възнак кризата да се катурне.

Но в предизборно време разделно
с нея взехме да спиме отделно -
тя до мрак агитира,
аз пък в кръчмата с бира
се поя до зори безпределно.

Кмет жената така и не стана...
Затова пък съветник си хвана.
А пък аз го посрещнах
с овации горещи -
ха дано пък със него остане!

В памет на Дядо Гутенберг - отново...

СВЕТЪЛ, СВЕТЪЛ ЧОВЕК... КРЪСТЬО КРЪСТЕВ!

"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите.
Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30.
И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър.
Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо Кръстев. И след като в това неблаговидно работно поле завзе най-високите коти, всеотдайният бард на умния смях сам се лиши от мощните аплаузи на стадионите, оставяйки да бъде оценяван единствено от читатели, които знаят за какво става въпрос."

Здравко Попов

Утре, на 4 октомври от 18.30 часа Иван Кулеков, Людмил Станев, Весел Цанков, Йордан Попов, Румен Белчев, Борис Арнаудов, Божидар Томов, Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Софрониев, със специалното участие на Васко Кръпката, ще четат текстове на писателя Кръстьо Кръстев, който ни напусна преди 2 години. Поклон пред паметта му!

Приканвам всички, които още не са привикнали напълно към простотията, глупостта и невежеството, заливащи ни отвсякъде, и които твърдо вярват в свободата на избора и че битието ни се определя от самите нас, а не е наложено ни свише, да присъстват. Заради себе си - защото ще се чувствате малко по-заредени от макар и повърхностния досег до творчеството на този наистина светъл човек, чиято сатира е като многоцветна дъга на фона на софийски смог... За да покажем, че не сме безразлични към вездесъщата простотия и чалга-културата и че те не са окончателно залели обществото... И просто за да почетем паметта на човека, който винаги ни подканяше да бъдем умни и весели... поне до другата седмица!

За фактите и зад фактите - отново

Лето господне 2011-то е вече на финала си и, както всяка година, през този сезон ни бяха поднесени много и най-интересни изненади. Ето малко факти и коментари по този повод...

Образование и наука (започваме с тях, тъй като предстои учебна година):
Факт: От една страна масовото съкращаване на училища и масовото уволнение на учители, е нещо, което се обяснява с икономическата ефективност на предприетите от правителството мерки. От друга страна непрекъснато най-добрите учители (от тези, които въобще остават в образователната система) напускат, системата "застарява", отново няма да има нито един млад учител, който да стъпи в училище и от 15-ти септември целокупното българско родителство ще се сблъска с една ужасяваща реалност, за която ние още през 2007-ма предупреждавахме по време на стачката.

Извод: Образователната система у нас претърпява страшна криза и дори ако това правителство си отиде преждевременно (което ще бъде най-доброто за страната!), тя няма да се оправи, защото бомбата, залагана през последните 7-8 години, сега вече се взривява. В системата открай време има ужасни обърквания, тя работи хаотично и, де факто, хаотичната работа на системата започва от управлението на системата.

(Липса на) борба с организираната престъпност:

Факт: Вдигна се грандиозен шум когато през юли убиха девойче в Борисовата. Всевъзможни служители на реда се заеха да описват високо ефективните мерки, предприети за разкриване на убиеца; после взеха активно да обясняват как убийците са кажи-речи хванати - те са двама, дори имената им са известни... А накрая и двамата заподозрени се оказаха пуснати, поради липса на доказателства. Пак добре, че имаше изобщо някакви предполагаеми предприети мерки - защото когато в среднощна гонка из централен софийски булевард в стил "Бързи и яростни", два баровски автомобила се качиха на тротоара и затриха невинни пешеходци, такива изобщо липсваха.

Извод: Ведомството на Цветан Цветанов е ялово и направо опасно за страната. Комай единствените разкрити престъпления са само тези, които се знаят по дефиниция и, следователно, не подлежат на контрол и проверки!

Други:
Факти: За няколко дни видяхме три неща - 15 млн. добавка (без обяснение за какво) към бюджета на МВР; полицаи пушат, докато момиче се дави; и делфин е застрелян с автоматично оръжие (което е или нелегално, или е собственост на военен, полицай и т.н., нарушаващ закона). Отскоро в НК има промяна, която инкриминира насилието и убийствата на животни. Оказва се, че ветеринарната служба е отказала съдействие в първия момент на случая с убития делфин.

Коментари:
Полицаите, които са пристигнали на мястото, или не са разбрали, че е било стреляно с автоматично оръжие, или не знаят, че то е незаконно у нас. Или не могат да различат рана от оръжие, или не познават закона...
Не знаем как изпълнителната агенция по по рибарство и аквакултури (ИАРА) разследва и разрешава случая.
Никак не е сигурно дали местната прокуратура е била уведомена за случая.

Факт: България е страната в Европа с най-много полицаи на глава от населението.
Коментар: Полицаите, които са гледали как се дави момичето край Созопол, не са имали спасителен пояс и въже в патрулката. Те все пак са полицаи край морето, подобни инциденти не би следвало да ги изненадват, когато се случат...

И за финал: За какво ще отидат 15-те милиона, които влизат в МВР (освен най-големия министерски бюджет от почти милиард)?
Това ви го оставяме за домашно!

...

Не е мое, но ми се ще да съм го написала...

Минава полунощ, а телефонът вряска.
Отсреща мой любим човек ми кряска и ме стряска.
Не искам ти да ми крещиш, защото те обичам!
Но явно на това държиш. А има ли различия?
И после аз не спя, не спя, не спя от нерви.
За тебе мисля лошо - че си някаква консерва.
А сутринта с кафето аз имейла си отварям
и с друг любим човек се случва страшно да се скарам.
Той прави страшни глупости. И други покрай него.
Угасна ми фенерът май. Човека де го, де го?
Треперя после аз, познай от кво? От нерви.
Приятелите ми комай превръщат се в консерви.
Накрая кво ли ми остава? Върло се напивам,
това ми вдъхна храброст - обявявам съпротива.
Какво ви е прихванало? Ей, хора, престанете!
В земята ме забивате, а бяхте ми небето.
И гушвам своя най-любим, и къртя като чущ -
на другите обични свои хора най-напук.
Добре, че без въпроси той ме гушка и целува.
Защото, по-добре да премълчавам как ви псувам,
защото, ах, защото ме боли, и ах, защото
се правите на идиоти, пълни идиоти.
Не ми звънете. Скрийте се. Не искам да ви виждам.
Това, което става с вас, мен лично ме обижда.


Специални благодарности на Комата!

В памет на "Дядо Гутенберг"

На 8-ми август се навършват две години от смъртта на един от най-блестящите сатирици на нашето време, както и един прекрасен човек – Кръстьо Кръстев (1951-2009). Няма да използвам израза, че господ обича добрите хора и затова си ги прибира рано, тъй като е ужасно изтъркан, макар и верен... и безкрайно тъжен. Много по-подходящи за случая са следните думи на самия Кръстьо от едно негово произведение: „Великите хора у нас загиват лесно, защото ги е срам да се приспособяват!”.
Кръстьо Кръстев е роден в София на 12 февруари 1951 година. В продължение на десет години работи в редакция “Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. От 1989 г. до 2003г. е главен редактор на в. “Стършел”. Носител е на много наши и международни литературни награди.
Негови са книгите “Снимка с кокошка”, “Представлението свърши”, “Блус в Подуене”, “В собствен сос”, “Дзен под кедъра”, "Дядо Гутенберг" и “Бай Ганьо се завръща” – в съавторство с Й. Попов и М. Вешим. Пак заедно с тях е съавтор на знаменитите стършелови спектакли в Сатиричния театър "Смехотерапия" и "Шокова терапия", играни в продължение на почти десет години. Почина след продължително и тежко боледуване. Мир на праха му!
Искаше ми се да занеса цветя на гроба му, да отдам почит по някакъв начин, но вероятно няма да стане. Беше ми обяснено, че близките му организират четене в негова памет през есента, тъй като в момента няма много хора в София, а и датата се пада в работен ден. Но предполагам, че (по думите на една обща приятелка) „Кръстьо би се зарадвал и на една свещичка в църква. Помня, че когато бях из Германия през лятото на 2008, ми беше писал смс да запаля една свещичка за него в някоя немска катедрала, че техният Бог може да е по-милостив.”
И все пак, бих искала да уважа паметта на този невероятен човек с някои негови цитати – от сборника му с притчи „Дзен под кедъра”, от няколко произволно избрани разказа, и от рубриката му „Press просото” във вестник „Стършел” – по мое мнение, една от най-добрите, писани някога!
- Стига с тия разпятия! Добре сме си ние открай време с разпятията, зле сме с възкръсванията! (по Великден)
- У нас най-големите тайни са широкоизвестни. Затова никога няма да станат явни.
- Струва ми се, че българинът е човек, който цял живот се кани да заживее човешки!
- Е, защо ги няма тия, дето все ми мрънкат "За това ли стояхме по площадите? За това ли се борихме?". Да, аз се борих за това, пък вие - не знам!
- Едни неща, дето ги няма - за нас ги има, а други, дето ги има - за нас ги няма!
- Българинът може и да е политическо животно, но в личното си битие обича да се окопава, да строи къща, да пълни мазе с буркани, да слага кисело зеле в каца и да посяга на чужди булки, което създава една особена карнавалност на живота му.
- Има твърде много неща, за които не мога да мисля, защото мисля за други, за които не трябва да мисля...
- У нас мнозина четат вестници, за да не знаят нищо!
- Този автор е глух за света, защото крещи!
- Велики Буда, защо някои народи спят по-бавно от другите?
- ...И осъзнайте най-после, че на вашето поколение се падна най-трудното - да бъдете бащи на бащите си!
- Такъв е тъжният избор на интелигенцията - удобство или истина!
- В наше време най-добрият човек е този, който не си позволява да прави повече зло, отколкото му е необходимо!
- Не е важно бурените да се оскубят докрай, важното е да се скубят непрекъснато!
- Бедата не е, че си грешник, бедата е, че имаш хоби да се разкайваш!
- Нашите политици са като в онази стара притча: заспиват като хората, а се събуждат като държавни мъже... И вече не знаят какво са - хора, които сънуват, че са държавни мъже или държавни мъже, които сънуват, че са хора!
- Когато някъде има обществено мнение, там множественото число от "капка" е думата "море"!
- Българските политици вярват в Бога само на големите празници и ако не е закъснял телевизионният екип!
- Голямо спокойствие е настъпило в Космоса! Отдавна не сме пращали българин там!
- Тези хора са толкова слаби по български език, че няма да разберат мълчанието на народа!
- Махнахме паметниците на вождовете и на тяхно място поставихме Банките!
- Тук историческото нахалство се превръща в неудобна истина!
- Невежеството е подарък за някои общества! Необходимостта да са умни е непосилна за тях!
- В общество, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!
- Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките!
...
и още много други.
А на нас остава единствено да не го забравяме. Вечна му памет!

Среднощно-утринни размисли

В кристално ясна лятна нощ
кръстосвам час четвърти вече,
не давам даже пукнат грош,
че съм дежурна тази вечер.

Милиони фенове не спят -
възторжен всеки мача гледа.
Не спи и пустият му свят,
следи ги чрез луната бледа.

С дежурството минутите
все тъй развлачено минават,
но скрити тайно недочути, те,
дежурните, се забавляват.

И срещата добре върви -
изпява всеки своята мелодия.
Приключва тихо - се ла ви,
и пак сам всеки ще си ходи.

Но всеки има свой живот
и всеки сам си прави кефа.
Да мъкне който ще хомот...
Съвети не ми трябват, шефе!

И пак е ден, добре върви
маршрутът тъй неразгадаем.
А телефонът пак мълчи,
но няма да го уговарям!

"Тя се наведе и се промъкна под надписа "Влизането забранено". Не бе от хората, които се съобразяваха с надписи и забрани, крачеше през света, сякаш имаше пълното право да бъде там - където и да е, навсякъде."

Обичам те завинаги

Кирил Маричков

Как да те намеря аз не знаех,
търсех те наяве и в съня.
Колко нощи аз за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.

Мигове броях и часовете,
лудост беше, вече знам това,
срещат се земята и небето
в полюсите два на любовта.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама
Обичам те завинаги, и друга дума няма,
най-важното това е, друго не остана.

С времето, което отминава
свят за теб с любов ще построя.
Този миг аз няма да забравя,
този миг със теб и любовта!

И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято,
любовта ще бъде наш закон.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама!
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Най-важното това е, друго не остана.

Селянка си

Посветено на една от най-красивите и най-прости жени, които познавам


Първата ни среща беше фантастична -
беше ти чаровна, сладка, симпатична.
И реших да ида с тебе на морето,
ама там разбрах ти бързо дереджето...

Селянка си, скъпа, селянка родена,
Дишай си спокойно - ти не си за мене.
Толкова си сладка, нежна и красива,
но и много проста - свят ми се завива!

Можеш да вървиш при селяните прости -
няма да ти дойда скоро аз на гости.
Аз харесвам умни, свестни и добри,
а, уви, не си, не си такава ти.

Хей, ти, погледни,
и от тоя свят веднъж се откъсни.
Толкова си мила, сладка и красива,
но и много проста - свят ми се завива!

Хайде, съвземи се, погледни света -
аз ти давам книги, ти подай ръка.
А ако не искаш, ходи си на село,
кой каквото прави, негово е дело!

Селянка си, скъпа, селянка родена...

No Way We Can Lose

Това е текста на една песен, която много харесвам (както и самата песен). Поздрав за всички!

There can be no answer for us all
There can be no stopping what is ever changing
Living for the perfect dream
It's time to make a resolution
There will be some peace in our hearts and our minds

We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose

Ready or not
We can all find a way

We will be forgiving to the ones we love
We will see the blossoming of the new spirit
Shaping everything to our design
We'll build a brighter future
We will free ourselves from the chains that would bind

We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose

Ready or not
Ready or not
There's no way we can lose

We can all find a way
Ready or not
Ready or not

We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=5&ved=0CDUQtwIwBA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DnQ98K2Mh8J8&rct=j&q=yes%20no%20way%20we%20can%20lose&ei=Z0H_TbewNo_EsgbM-u3wDQ&usg=AFQjCNHxpsWlxjUZcB0UY34Sf9Z1DBu50g&cad=rja

Интервю с генерал Ботуш Каишев

из в. „Стършел” – 26.10.1990

Димитър Инкьов (Велко Верин) е бивш сътрудник на вестник „Стършел”. Емигрирал е на Запад през средата на 60-те години и оттогава години води рубриката „Весела Неделя” на радио „Свободна Европа”. Автор е на десетки книги за деца, преведени на много езици, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията. Негов постоянен герой е Ботуш Каишев. Днес запознавамe читателите с един разказ от поредицата.


Димитър Инкьов
Интервю с Генерал Ботуш Каишев

- Алооо, генерал Ботуш Каишев?
- Кой ме търси , бе?
- Вие ли сте, другарю генерал?
- Ами аз съм, на моя телефон кой друг ще е?
- Велко Верин ви се обажда, другарю Ботуш Каишев, вашият биограф. Имате ли време за интервю? Питам вие ли сте, защото обикновено, когато вдигнете телефона, казвате „Генерал Ботуш Каишев слуша”, а сега нищо не казахте и това малко ме смути. Помислих си да не би вече да са ви изпратили в пенсия...
- А, още не са, още не са, ама съм предложен. Но аз се боря, де. Те сега искат да изкарат, че аз съм бил човек на Тодор Живков и че аз все съм го поддържал, и че най-глупавите идеи за реорганизациите аз съм му ги давал, но това не е вярно: най-глупавите си бяха лично негови! Той за тях, тъй да се каже, си имаше монопол и ги налагаше по административно-командния метод и дори не ги и налагаше, ами другите ги налагаха на другите надолу и викаха, ах, колко гениални и прости са идеите ви, другарю Живков, а те всъщност бяха само прости. И после викаха, хайде да ги преведеме на чужди езици, че да ви се чуди и светът. И светът се чудеше наистина защо ги превеждат и кой ще ги чете, и защо са луди да плащат толкоз пари за превода, че кой е луд да ги отвори тези книги. Преведоха го даже на пенджадишки в индийския щат Пенджаб, без въобще да проучат могат ли хората там да четат. Ама то у нас пък, като могат хората да четат, книгите му кой ли ги е чел? Но защо пък хората и да ги четат, когато и той самият не ги беше чел – собствените си книги не беше чел! – нещо, дето го няма никъде по света, някой да не е прочел собствените си книги. Те всъщност не му бяха и собствени, де, но нали му пишеше отгоре името, всъщност трябваше дори даже да го задължат с решение на ЦК да ги прочете, но той много мразеше дългите думи. Но после как да го задължат, когато той казваше, че над него е само Господ. А като казва, че над него е само Господ, няма как да му кажеш, да, другарю Живков, но прочетете собствените си книги, за които плащаме луди пари да ги превеждат в чужбина, да ги четат хората чак в Индия, в Африка и даже в Пенджаб. Но как да ги четат чужденците, когато вие даже не сте ги чели, макар че уж сте ги писали?... Аз си мислех даже това да му го кажа, да, но как да му го кажа, когато той може да каже, а ти бе, Ботуш, чел ли си ги? И като каже, тогава аз какво да кажа? Няма какво да кажа и затова си мълчах, а сега ме обвиняват, че съм бил негов човек. Но аз въобще не бях негов човек, а даже го мразех и всъщност въобще не го поддържах, само дето гласувах за каквото той кажеше, но нека сега да стане един да каже, че той не е гласувал за това, каквото оня кажеше? А сега, аз съм бил негов човек! Защо само аз, когато всички бяха негови?
- Разбирам, другарю Ботуш Каишев, напълно ви разбирам!
- Под тази униформа, ако искаш да знаеш, кипи в момента благороден гняв. Той не само на Добри Джуров викаше пред нисшите чинове „въшкар”, той и на мене ми викаше: „Ботуш, като те гледам така, единственото ценно нещо в тебе ти е униформата и ботушите, но ако искам, и тях ще ти ги събуя, само че тогава какво ще те правим, че и за боклука вече не ставаш!”.
- Така ви викаше?
- Така ми викаше!!! И дори пред хора така ми викаше. Уж на шега, но ми викаше.
- Защо не си подадохте тогава оставката?
- Кой да си подаде оставката?
- Вие. Вие.
- Как така ще си подам оставката? Ами аз за какво съм се борил? Ами мене вземат ли ми пагоните, аз за какво ставам? Как така ще си подам оставката. Ами аз тези генералски пагони преди девети септември съм ги изгладувал! Знаеш ли колко съм се крил аз от полицията? Знаеш ли колко страх съм брал? Аз тези генералски пагони съм ги изстрадал. Как така ще си дам оставката!!!
- Да, но нали той ви обиждал?
- Абе, той така казваше, но аз се правех, че не чувам! После той с всички си правеше подобни майтапи. Не бях само аз.
- Именно!
- Какво именно?
- Ако всички, другарю Ботуш Каишев, които той е обиждал, са си подавали оставките, тогава той щеше да остане сам. Нямаше да станат всички тези безобразия, за които сега го обвиняват. Бюрократично-командният метод нямаше да може да функционира!
- Как нямаше да може да функционира?
- Един бюрократично-команден метод функционира, само когато има хора, готови да се подчиняват, готови да се оставят да бъдат командвани. Командата има смисъл, само когато насреща стои подчинение. Но представете си, че насреща няма подчинение? Представете си, че всички около него си подадат оставката. Представете си, че също си подадете оставката...
- Аз нямаше да я подам...
- Но представете си, че... само просто представете си...
- Такива неща не мога да си представя...
- Теоретически, другарю генерал Ботуш Каишев, представете си, че всички около него и вие – теоретически – си подадяхте оставката.
- Това и теоретически не искам да си го представя...
- Представете си тогава, че сънувате. Той упражнява, както години наред е упражнявал, бюрократично-командния метод на управление, обижда ви и вие насън: Другарю Ботуш Каишев, просто насън му заявявате, „другарю Живков, аз си подавам оставката!”.
- Щях да се събудя. Щях веднага да се събудя и нямаше да мога да си я подам!
- Добре, тогава представете си, че сънувате, че всички други си подават оставката... и никой не се оставя без-це-ре-монно да го командват, да го разиграват. Всеки удря на масата и казва, аз си подавам оставката. Тогава, другарю Ботуш Каишев, той щеше да остане сам и като останеше сам, нямаше да може да извърши всички тези безобразия, за които сега го критикуват, нямаше страната да е до това състояние...
- Чакай, чакай, чакай, не бързай толкоз!
- Защо?
- Защото той нямаше да остане сам. Защото, като си подадяхме ние оставката, щяха да дойдат други, хиляди други, даже незаслужили. И те като си подадат оставката, щяха да дойдат други хиляди. Ти гледал ли си комедията „Службогонци”? Гледал си я? Ако не си я гледал – гледай я. Затова и аз не си подадох оставката. Затова и насън не ми мина през ума да си подам оставката. Затова тези, които той изгони, чакаха да ги повика той обратно, надяваха се. Че който е взел кокъла, така лесно не го пуща. И затова аз не си давам ни ботушите, ни пагона!

2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

"Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх." (из "Новото гробище над Сливница" - Ив.Вазов)
Дълбок поклон и вечна памет пред Ботев и всички останали знайни и незнайни войни дали живота си за майка България!

Отново за обрЯзованието

Бум!!!! Хееей, добро утро! Излюпихте ли се бе, пиленца? Браво на вас! Много сте сладки... А някои тук не сме се излюпили, по простата причина, че не сме се захлупили (демек, не сме лягали нощя!). Нищо, нищо, вие хъркайте и за нас!
Та, докъде бяхме стигнали?

Ако човек се вози в софийския градски транспорт, лесно може да стане мизантроп. И да намрази хората, особено учениците. Съвременните технологии им дават въможност да късат нервите на населението с нови, отскоро достъпни средства. Като изминете пътя от Х. Плиска до "Орлов мост" в най-голямото столично задръстване, опиянен от занемарената хигиена на спътниците си и омерзен от чалгата, която се носи от скъпите джиесеми на избягали от час бъдещи представители на нацията, вие слизате от автобуса, склонни към най-черни мисли за бъдещето. А не бива така! Ето, задал се е 24 май, все пак празник на просветата е! Звучи "Върви, народе възродени". Трябва да сме изпълнени някак си с онова, което "във душите грей"!

Обаче не е лесно да се изпълним! Трудно е да се каже дали българското образование е на сегашното дередже поради унизителната си материална или поради не по-малко унизителната си духовна бедност. Миналата седмица в парламента приемаха на второ четене промени в Закона за народната просвета.

Само у нас, и то преди празника на св. св. Кирил и Методий, може да се създаде движение на родителите, които по всякакъв начин не искат да разберат колко необразовани са децата им! Движението не иска матури. Търсело за целта помощта на депутатите и президента. Друго искане на родителите, обединени в това Движение за качествено образование, е учениците сами да решават дали оценките от матурата да се вписват в дипломите им. Оттук до все по-често чуваната от устата на майки и татковци фраза: "Защо му е да учи, всичко го има в Интернет!" има само една крачка. Родителите масово бягат от възможността да възпитават децата си, за да им остане повече време да лежат с биричка пред телевизора и да гледат "Денсинг старс". Така те създават едно поколение от високотехнологични плебеи, както казва писателят-психиатър Любомир Канов. Защото щем или не щем, светът се разделя на такива, които слагат нещо в Интернет и те са по-малката част, и на други, които гледат да копи-пейстнат оттам. Името на последните е легион! Да не говорим за качеството на това, което витае в милиони страници из WEB-пространството!

Нищо, ще си внесем инженери и агрономи от Молдова и ще им даваме частни уроци по пеене! Да учат "Върви, народе възродени".

Глупости на килограм

Тази сутрин слънцето само за секунда надникна, веднага се уви в дебели свежи облаци, дезинфекцирани и напарфюмирани със свежия Софийски смог, и пак захърка. Докога ще спи? Вече половин година кърти... Ще хване целулит на мутрата!
Айде, има-няма слънце - ставам и аз, дръпвам щорите и отварям прозореца с риск да уплаша някого с още сънения си и прекалено изпаднал вид...
От известно (много малко) време точно срещу прозореца на спалнята ми се кипри внушителен по размери билборд, реклама на цигарите "Виктори". Като оставим настрана факта, че в един малък и относително спретнат столичен квартал, подобни рекламки (които досега липсваха) само развалят сравнително приятната гледка, то колко й трябва... Струва ми се резонен въпросът от какъв зор е пропаганда на тютюнопушенето, при положение, че официално вече го забраниха почти навсякъде? Какъв е тоя зов "Купете си цигари, нищо че можете да ги пушите само вкъщи"? Или това може би е подкана за нарушение на забраната? Звучи интересно... Глобата за пушене на забранени места е от 50 до 300 лв, ако не повече. Излиза, че общината дава разрешение за поставянето на реклами на продукти, от които после взема доооста прилични суми. То е ясно, че производителите няма да спрат да си рекламират стоката, ама айде поне не толкова явно! То вярно, че сме малка, балканска държавица и много-много забраните не ги зачитаме. Когато забраниха производството на домашна ракия, се вдигна почти революция (а като е за избори, никакви ни няма), пък и не е ясно тази забрана доколко се спазва и сега. Та сега и цигарите... Ама от Европа не давали. Така ли??? Нейсе, да се пукат душманите!
Съвсем в този дух, както и в духа на приближаващите празници, се появи и една твърде интригуваща реклама на “Ариана”, която отскоро е по столичните билбордове. На нея е изобразен неясен и непознат на българското население субект, наречен Мариан, който по някаква причина щял да чака нещо неизвестно два месеца. “Наздраве за Мариан. Той ще чака два месеца.” Възможно е замисълът да е твърде дълбок, за да се проумее от прости люде като нас. Но дори и на такива като нас е добре да се обясняват някои неща, например – какво ще чака Мариан, защо аджеба точно два месеца, какво точно общо има бирата и т.н. Доколкото схванахме на първо четене, има някаква връзка с изобразяването на въпросния Мариан по подобие на нещо средно между Боб Марли, Че Гевара и Кадафи… Ама защо и как… остава неразбулена мистерия.
Така че мили хора, ако имате предложения или дори прозрения, моля ви да проявите съпричастност към мен и да ги споделите. Ще спасите много от незавидното ми количество останали мозъчни клетки.
А ако никой не предложи изход от този ребус, ще излезем от неловката рекламна ситуация със следния цитат, който идеално се вписва в изложеното по-горе:
“Иди там... Къде - не знам... Донеси това - нещо си. Не е ясно какво. И гледай да не сбъркаш!”
С една дума, личи си, че с приближаването на Великден и страстната седмица, на народонаселението охотно и усилено се предлагат разнообразни начини да уважи "светия" празник и да си изкара готино - алкохол, цигарки и колбаси "Милица"/"Народен"/"Тандем". Туй е животът!

Природна ода за "Честита пролет"

АНОНИМ

Приятен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
Кипарисите, сякаш в вечна пролет
растат и се издигат до небето.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти -
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив чинар, и бор зелен и строен,
расте, цъфтят нагоре и тревите...
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Подскачат диви зайци сред горите,
и птици с хорски разум във главите.
Цветя неземни – в цвят целогодишно,
и пламъци*, цъфтящи буйно, пищно,
И винаги зелени са тревите,
дърветата във облаци обвити.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига...
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел жален крясък,
Ту лястовиците летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен всеобхватна.
Синигерите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И разпръсват
кристална, мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!


Пламък* - вид цвете - бележката моя

из "Животинско царство"

Какво животно на кой български политик бихте подарили?

На министър Цветан Цветанов бих подарила чухал – мъничка, „джобна” сова, която мелодично повтаря звука „чух, чух чух”. И той като нея, всичко е чул, въпреки че нищо не е разбрал, а още по-малко реално е направил!
На премиерът Бойко Борисов – пуяк. И той, като него е едър, як и наперен, по някои мнения дори величествен и обикновено ни дава нещо, в най-добрия случай, веднъж в годината.
На Ахмед Доган – скункс. Малък, кротък и миролюбив наглед... За сметка на това – силно вонлив.
На финансовия министър Симеон Дянков – стадо пирани, които да оглозгат и малкото, което е останало от данъкоплатците. Друга възможност е комар, който да им пие кръвта, но и денем, и нощем.

По-здрав... за Трети март

Честит празник на всички "патриоти"!

В механата
Хр.Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Честит ни "петльовден"... и не само

"Петльовден, Петеларовден, е празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос"

"Ликуй, народе! Старо и младо
празнува днес цял ден... Петльòвден"

Ако трябва да перифразираме вечната творба на Христо Ботев, горе-долу така бихме прославили днешния "празник". Какъвто и да е той - което, само по себе си, вече е малко дискусионно - "петльовден", или просто "втори феФруари - деня на педалите... пардон гейовете!"?

Предполага се, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете, тъй като преди време една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам може да се отсъди, че 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори да е така обаче, лично аз не разбирам - какво общо има това с Петльовден (деня на мъжката рожба)? Така и не ми става ясно каква връзка има този ден с хомосексуалните мъже, още по-малко пък с хомосексуалните хора в България. Е, може и да не издребняваме толкова - вече празнуваме "Хелоу-ин" (или "аут"!) - деня на Вси светии, ако трябва си употребим българския термин; Свети Валентин (макар и да си имаме Еньовден за влюбените и Трифон Зарезан за виното)... По въпроса дали това е редно или не, е имало немалко спорове, но битуването на тези празници на българска територия отдавна е факт, та вероятно и един втори февруари ще успеем да преглътнем! Това, което не мога да проумея обаче, е защо, наближи ли тази дата дори само със седмица, "Канала" (не отходния, а БНТ) задължително ще ги "осмее" (за да не кажа "оплюе") в "Шоуто" си в събота вечер, или "Пълна лудница" (при тях по принцип предаване не минава без такова нещо) ще се пъне да си увеличава вече драстично намалялата (интересно `що ли така?) зрителската аудитория с откровено пошли и просташки скечове, често пародиращи личности като Елтън Джон или покойния вече Фреди Меркюри, а някак на заден план оставящи... хмм, нека ги наречем "странни същества" като Азис и Евгени Минчев, нямащи нищо общо с гей-културата. Защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до една са на гърба на гейовете?
Едно е ясно - на датата втори февруари, една неголяма част от човешката популация (дори всъщност не и особено малка - около 10% в световен мащаб... Е, май не звучи чак толкова оскъдна все пак), у нас за първи път в годината (и може би вероятно и последен), от "пендели, "педали", "педерасти", "меки китки", "леви резби" и какво ли още не, вече изведъж стават "гейове"! Аналогична логика на онази, по която на осми март съпругът подарява цветя на спътницата си в живота, а през всички останали дни в годината, комуникацията е сведена до "Женааа, дай тука ракията!" (ситуация, често осмивана в битовия ни хумор). Самата дума "гей" също е на практика чужда и неточна (първоначалното й значение е "весел", "щастлив" "радостен", но фактът, че вече почти не се използва в този смисъл, е резултат на явление, наричано в лингвистиката "пейоративизация") и може преспокойно да се замени, обаче не с "хомосексуалист", а с "хомосексуален човек". Колкото и масово да се използват все още, думи като хомосексуализъм и хомосексуалист трябва да изчезнат от съвременния книжовен български език, както е при вече почти всички западни езици. (В немския думите "homosexualist" и "homosexualismus" са използвани по времето на Третия Райх, а днес се използват правилните форми "homosexuel" и "homosexualität". В английския също не е правилно "homosexualist/homosexualism", а "homosexual/homosexuality".) Сексуалността на човека не е "сексуализъм", не е участие в организация, партия, секта или друго движение, за да се слагат наставките "-ист" и "-изъм". И щом не се използва "хетеросексуалист"/"хетеросексуализъм", значи не трябва да се използва "хомосексуалист"/"хомосексуализъм". Самото обръщение е дискриминационно. "Ист"-ите и "изм"-ите трябваше да изчезнат още след 1989 и Социализъма.
Малко лирическо отклонение, преди няколко години, на същата тази дата, синът на една моя много добра приятелка, който тогава беше на 6-7 години, я попита: "Мамо, знаеш ли какъв ден е днес? Днес е Денят на Азис!". Без коментар. Немея...
Но станаха много думи, а заобикаляме около основното. А то е, че според мен това не е празник на хомосексуалните и бисексуални хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици (доколкото откровено безвкусни и наситени със зле прикривана злоба насмешки, насочени към "горките педали", изобщо могат да се нарекат "бъзици").
Да, действително съм съгласна, че има нужда от ден в който хората с нетрадиционна ориентация и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден на безвкусния медиен хумор. Не гледам телевизия по собствено желание, не мога доброволно да си причиня това на изтормозените нерви, но мога да си представя какъв смях е падал цял ден по кабеларките и какви скечове са се въртели, уж за сметка на хора като Яне Янев, Станишев и други парламентарни "любимци на народа", но на практика - за сметка на други... Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.
В заключение ще призова интересуващите се и желаещите да изявят позиция (и които, предполагам, вече да се нагледали и наслушали на цялата помия - с извинения за израза, но в случая друг евфемизъм просто няма - която е била изливана през целия ден от телевизията, радиото, вестнтиците... Ооооо, съвсем бях забравила, че тази вечер по "БТВ" дават "Пълва лудница"... Пази Боже, да си пусна случайно по това време телевизора, че лошо ме чака!) - Нека Петльовден си остане Петльовден. Нека хората, които искат, и по-специално, медиите - щом имат чак толкова нужда от това - продължат да си правят бъзици и да си оправдават хонорарите. Но нека ние не бъдем солидарни с идеята, че един такъв народен обичай - по незнайни причини, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с публично изявени клоуни като Евгени Минчев и други нему подобни индивиди - има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Смятам, че не е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на "горките обратни". По-добре елементарно, толерантно и преди всичко, човешко отношение всеки ден, отколкото "празник" (особено от този тип) веднъж в годината

To my mother

Mother, I don’t ever want to grow up.
Not a man, it’s you whom I rely on.
Not with flowers, with nightmares I show up.
And your shoulder is the one I cry on.

And because of each weekly outpouring,
and this love of yours that’s so immortal,
you just can’t discharge your poor heart’s storing,
but keep fighting, holding back the nightfall.

But, alas, night falls, sooner or later.
Like the sound of an ax-hitting motion.
I then realize to the wrong person
I have given all of my emotion.

It was late when I began to gather
brightness out of all the burns that smolder.
Only, good god, don’t you die, I’d rather
be your mother, as soon as I’m older.


Вдъхновено от:

"НА МАЙКА МИ"
Камелия Кондова

Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не, по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!

A Villanella to Fear

Fear-free souls, a blessed life they win.
And they roam, low in spirit, in calm night.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

Blast after blast they take, they don’t give in,
and they don’t even pile pictures of spite .
Fear-free souls, a blessed life they win.

We fail, when we seek freedom from the bite
of power that is here, we feel its might.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

If only we were kings, not pawns caught in
a chess-board that is always small and slight.
Blessed are those devoid of every fright.

They, without throwing dust, clean off their skin
from memories of their bad, worse, and worst plight.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

Yet how could I just take the mighty blight
of power from beyond the dreamy night?
Blessed are those devoid of every fright.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

вдъхновено от:
"Виланела за страха"
Любомир Терзиев

The right thing happens to the happy man.
Theodore Roethke

Блажени са свободните от страх,
че нищи духом бродят в нежната си нощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Поглъщат срив след срив без визия за крах,
не пълнят с образи на злото онзи заден кош,
блажени са свободните от страх.

Властта е тук, сега: грешим при опит плах
да се отскубнем от маститата й мощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Поне царе да бяхме, а сме пешки в шах,
дъската винаги е с малка площ,
блажени са свободните от страх.

Блажените се пощят, без да вдигат прах,
от спомени се пощят: лош, по-лош, най-лош,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Как кротко да приема онзи изначален мах
на силата оттатък нежната ми нощ?
Блажени са свободните от страх,
страхът е горделивост, параноята е грях.

За много... ракии!

(текст за песен)

Пр.:
Сурва, весела ракийка!
Пълна каца със туршийка!
Във казана ври, пенлива,
в гърло чаша се излива!
Пияни-заляни догодина,
догодина, до амина!

Нова Година засмена
върви с ракия студена
Аз вече пия три дена,
та да се пазя от хрема.

Нова година засмена
върви с ракия студена;
жената е възмутена,
че язе пия три дена!

Пр.
Сурва весела година,
яка пръчка над камина,
да я ползвате двамина -
яка да ви е г*зина!

Някъде...

Дойде утрото, а с него и температурите станаха малко по-високи. Дядо Пейо подаде глава изпод четирите одеала, изчака малко, докато се адаптира към стайната температура, след което я надигна от възглавницата (която, секунда по-късно, започна отново да изстива до нула градуса). Беше време да става. До него баба Симеонка още спеше, завита през глава – тя днес можеше и да си отспи, домакинската работа не беше северен елен, че да избяга, но той беше дежурен него ден да излиза. Боклукът чакаше да бъде изхвърлен, сметките – платени, а трябваше и да се напазарува... Налагаше се да побърза, ако искаше да хване най-топлото време от денонощието – около два следобед температурите навън достигаха малко над нула градуса – така че нямаше много време... Дядото полека-лека се попривдигна и отметна четирите одеала от себе си. Изпсува от душа (полугласно, за да не чуе жена му) при съприкосновението на позатопленото му от постелята тяло със студения стаен въздух и се пресегна към стола за още една жилетка. Нахлузи я бързо върху трите пуловера, които вече носеше, надяна трети чифт яки вълнени чорапя на краката си, бавно стана и се упъти към кухнята.
Печката там, то се знае, не работеше, но дядо Пейо беше оставил бойлера включен за цяла нощ – по нощната тарифа нали не е толква скъпо... Дядото врътна енергично горещия кран на кухненската чешма и (след като свали леките платнени ръкавици, с които спеше – през нощта все пак малко се стопляше, та нямаше нужда от дебели кожени) се залови да мие чиниите от предишната вечер – не че имаше чак такава нужда – вечерята им беше доста оскъдна и не оставяше кой знае какви следи; целта по-скоро беше да позагрее помещението с образуваната пара, тъй като висящите от тавана сталактити вече добиваха застрашителни размери...
Но секунда след като се надвеси над мивката, старецът се отдръпна стреснат – изпод струята вряла вода бясно изскочи един пингвин! Третият поред за тая седмица... Явно беше допълзял по канализацията, примамен от приятната (за него) студена температура в дома на двамата пенсионери – види се, доста по-студена от тази на полюсите, които вече се затопляха доста под влияние на глобалните промени...
Животинката скочи на кухненската маса и изгледа умолително дядо Пейо.
- А, не! – възрази старецът. – Не мога да те взема при мен – нямам с какво да та `раня, с бабата и за назе си нямаме! Ако пък се опитам да та сготвя за Коледа като мисирек, ще довтасат природозащитниците да ма съдят... Хайде марш!
Дядо Пейо посегна към пингвина, но той изквича уплашено и го клъвна по ръката.
- И от твоите целувки ми излизат мехури! – допълни сърдито дядото и без много да се церемони, сграбчи 40-килограмовата птица и я напъха не особено нежно отново в канала, след което продължи заниманието си.
Вратата се отвори и през гъстите кълба пара бавно влезе на фокус баба Симеонка.
- Добрутро! – поздрави тя мъжа си.
- Добрутро, жено! Затваряй бързо вратата, че да`н излиза топлото!
Бабата влезе, затвори бързо след себе си и се настани на кухненската маса (позабърсвайки разсеяно образувалия се по покривката скреж).
- Дъл` да не пуснем за малко печката? – попита тя.
- Каква печка ма, жено? Топло е днес, цели минус 5 градуса, недей са излага – ша са разглезим, а после кой ке я плаща таз печка?
- Изключи ли бойлера?
- Изключих го, още преди три часа, като ставах до тоалетната.
- Пак ли става, бе мъжо? Нъл` ти казах да`н пиеш толкоз вода преди лягане, че ша та удари простатата...
- Знам, жено, ма супата, дето ядохме снощи беше с много сол вътре – днес по-малко да сложиш! Какво има за ядене?
- За закуска ще пием чай, - заизброява като от списък баба Симеонка – на обяд доматена супа... и за вечеря нещо по-леко.
- Значи трябва да купя домати... – отбеляза мимоходом дядо Пейо.
- Имаме и една краставица от миналата седмица. Ако купиш и едно кисело мляко, мож` да я направя на таратор за вечеря.
- Как кисело мляко на вечеря, ма Симеоно? Нидей така, ша та удари холестеролът! И как тъй за един ден, и таратор, и супа – да не е някакъв празник днеска?
- Ти н`дей много приказва, Пейо, че ако не беше изтървал котарака, сега щях да го задуша с доматето и краставицата по рецепта за коледна мисирка... или новогодишно свинско!
- Ауу, ама то Нова година ли иде? – плесна се по челото дядо Пейо и затегна крана на чешмата. – Бях забравил... Значи е краят на месеца? Е, щом е тъй, да вър`я да плащам тока, че току-виж ни го спрели онез` серсеми! Остава да седим и без ламба!
Баба Симеонка го изпрати до вратата, помогна му да си облече двете палта върху четирите ката дрехи (въпреки че температурата вън принципно беше малко по-висока от къщната) и му подаде бастуна.
Дядото посегна да отвори външната врата, но около нея пак се бе образувал тънък слой лед. Той за две минути го натроши с бастуна си, отвори вратата, каза „чао” на жена си (която закрета отново към кухнята, да приготви „закуска”), но малко преди да излезе се спря на рамката и каза:
- Хубаво, жено – ша `зема и домати, и кисело мляко! Нъл` е Нова година, празник е! Има ли пари, нема ли – ке пируваме! А ти сложи по две лъжички захар в чая!
- Да, точно тъй – ке пируваме! Като ке му отпускаме края, да е както си требе! – засия баба Симеонка и се втурна да слага вода за чая.

Преходът - на 21. Честито пълнолетие 2!

Преходът ни е вече пълнолетен - не само у нас, но и навсякъде по света, вече е на 21! Това означава, че същият този преход, вече има съвсем законно, дадено и от господа-бога, право: да се ожени; да гласува; да притежава имущество; да съди и да бъде съден; да употпебява алкохол - дори в САЩ!; и да влиза в заведения и дискотеки - пак дори в САЩ! Не е зле да се отбележи, че от описаните действия нашият любим преход до момента се е въздържал, но не съвсем... Дори и да не е употребявал алкохол, е давал повод на доволно голям брой хора да започнат. Женен не е, но затова пък си има майка-Столетница, и голяма сестра - Перестройка. Пък нищо чудно, след някоя и друга година, да го видим женен за Световната Финансова Криза (може би вече би трябвало да й дадем уважителната абревиатура "СФК"), с която последните 2-3 години доста се сближи... И след време, живот и здраве, ако е рекъл господ, от брачния съюз може да излезе нещо - мисля, че е по-добре да не се опитваме да отгатнем какво, ако упорстваме да си запазим нервите здрави! Относно дискотеките - през време на прехода, немалко младежи си намериха смъртта в дискотеки... Въпросът е обаче, че са търсели (а вероятно и намерили) нещо друго там - може би развлечение, може би моментно разсейване от проблемите... за които, естествено, не е виновен преходът, да не си помислите такова нещо! Виновни са родителите - естествено, че са виновни, като се трепят за мизерна заплата и се чудят как да изкарат месеца, вместо да бягат в чужбина, примерно... Но както и да е. Що се отнася до имуществото - последните 20-тина години доста хора изгубиха, но немалко хора попридобиха имущество - и то във вид на импозантни сараи, или големи черни коли с черни стъкла; мутрафонизацията доби внушителни размери, докато гръмко наречената "приватизация" доста безславно отшумя, още преди да е започнала. Колкото до съденето - действително малко хора бидеха осъдени, но затова пък преходът често опираше пешкира и беше съден за всяко нещо, което разглезеният (с много гръмки обещания и високопарни приказки, но с твърде символично малко реални подобрения) народ смяташе за неправилно.
Така си минаха годините... До днес - когато преходът... пардон, Преходът - навърши валидно по цял свят пълнолетие и придоби права.
А ние какви права придобихме? Какви права реално притежаваме, а от тях какви и колко реално използваме? Нека всеки сам прецени това за себе си...
Но най-важното - това, което дава повод дори на българската демокрация, несигурно стартирала по времето на прехода (защото злите езици говорят, че разликата м-у демокрацията и българската демокрация била като между стола и електрическия стол!) да се нарече такава, е именно правото на народа да гласува. Именно да глаСува, не да глаДува - второто несъмнено го можем, а нерядко сме и принудени да го правим. Но ако се съди по активността от последните няколко проведени избори, с първото сме много на "вие".
Затова предлагам (когато дойде времето) да оправдаем името на настоящата си "демокрация" и използваме поне едно от правата си, които не са чак толкова много. Нека плюем и теглим една звучна (по възможност наум!) на небезизвестния български прототип Бай Ганьо (колкото и близък да го усещаме), който упорито ни нашепва на ушенце, че и едните, и другите са маскари и че то просто нямало смисъл, а вместо това използваме правото си на глас, има шанс да подобрим поне малко ситуацията си. Ако се чудим какъв избор да направим - мисля, че може спокойно да проследим историята на вече възрастния ни Преход и си направим съответните изводи - поне от нея може да понаучим нещо тук-таме (ако от тази в училище не сме научили много).

Поздрав също така с ето тази статия: http://oldspook.blogspot.com/2008/01/blog-post.html и... Честит 10-ти ноември ;).

Култ(ура)!

"Най-важното нещо, свързано с полета до луната, не е, че човекът стъпи на луната, а това, че - разгеле! - видя земята" (цитат от недоизяснен източник)

Загинала била българската култура? Хайде бе!!!
"Не е загинала, просто е полегнала... Вероятно се готви за зимен сън..."
Така бях склонна да мисля аз, допреди няколко часа - преди да видя моноспектакъла на Камен Донев "Възгледите на един учител за народното творчество", тази вечер.
Може би част от аудиторията си спомня Камен като част от триото на Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска (когато, преди много години, радиото и телевизионния ефир се огласяха от звуците на "Работа насам, няма работа натам..." и "С бели маратонки и изтъркани джинси..."). Предполагам, че мнозина пък свързват този талант с "Улицата" на Теди Москов - един отдавнашен, но неповторим спектакъл, който пречупва нашата действителност, чрез умелата режисура на Теди и невероятната актьорска игра на Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов и много други. Няма да сбъркам ако кажа, че "ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО" е логичното продължение на един от героите в лицето на Камен Донев. Голям талант.
Нея вечер този човек показа пределно ясно, че всичките приказки, които се изговориха на ненужно висок глас последните дни, за "умрялата"/"умиращата" българска култура са просто абсурдни (точно както културата на културните ни министри от последните 1-2 години).
Всичко беше безупречно - беше ни показана само малка част от облика на онази, истинската българска култура. Не, не чалга-културата, или онази от света на моловете, а тази, с която всеки българин трябва да се гордее (разнищихме фолклора, от добруджански/северняшки/тракийски хор`а и ръченици, през образа на българина в и извън народната песен, та чак до живота на нашите прадеди в селото и извън него); и в същото време всичко беше съчетано с неповторимо чувство за хумор... И то твърде различно от пошлостите, които напоследък се носят от теле-екрана и неоправдано се водят "хумор", според които представата за "смешно"/"оригинално"/"забавно" включва изобилие от елементи на отделителната и репродуктивната човешки системи, запас от около 100 думи - половината от които псувни, а другата чуждици - и носещи "приятни" благоухания на Канал (отходен) или Лудница (празна, защото лудите са в ефир!). Елементи от фолклора и съвремието ни се преплитат; възвишеното и делничното се омесват и объркват, но резултатът не е нито "тюрлюгювеч", нито въобще нещо, което в скоро време сме виждали по така наречените "мас медии".
Камен е неотразим - освен че говори по около сто теми в рамките на 30-тина минути, съвсем успешно може да заеме мястото на Наполеон в историята като умеещ няколко неща наведнъж - пее, танцува, играе хор`а, изнася лекции, че и на 5 езика говори (макар и неразбираемо!).
С една дума - не се чудете! Ако ви падне възможност - отидете на постановката! Връща доброто настроение (независимо къде и от преди колко столетия сте го загубили по трасето) и прави гънки на мозъка, а парите, които ще дадете за билет, повярвайте ми, ще си струват.

P.S. Единственото, за което ме хвана яд беше, че накрая Донев получи само един букет - и то от съавтора на спектакъла... а най-вече на факта, че и аз се оказах една от безбройните патки, които напълниха залата, но не се сетиха да вземат едно цвете на човека!